Към текста

Метаданни

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
analda (2021)

Издание:

Автор: Тит Ливий

Заглавие: Достопаметни герои и деяния

Преводач: Силвия Арсова; Силвия Драмбозова; Иванка Георгиева; Антоанета Александрова; Рая Байлова; Теодора Николова; Сирма Гинева; Сирма Печовска; Мария Кондакова; Добринка Шиекова

Година на превод: 1989

Език, от който е преведено: латински

Издание: първо

Издател: ДИ „Народна култура“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1989

Тип: Историография

Националност: римска

Печатница: ДП „Димитър Найденов“ — Велико Търново

Излязла от печат: юли 1989 г.

Отговорен редактор: Владимир Атанасов

Редактор: Владимир Атанасов

Художествен редактор: Стефан Десподов

Технически редактор: Езекил Лападатов

Художник: Николай Пекарев

Коректор: Леа Давидова; Лили Александрова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/14895

История

  1. — Добавяне

Римски ритуали при обявяване на война

И за да установи бойни обреди (както Нума установил религиозни церемонии за мирно време), та да могат не само да водят, но и да обявяват война, съблюдавайки някакви правила, Анк преписал от древното племе еквиоли закон как да се иска удовлетворение. Този обред днес се изпълнява от фециалите.

Когато дойде пратеник до нечии граници, откъдето трябва да поискат обратно отнетото, той намотава около главата си вълнена нишка като превръзка и казва: „Слушай, Юпитере, слушайте, граници — и назовава на кой народ са границите, — нека слуша божественото право! Аз съм пълномощен вестител на римския народ; идвам като пратеник със справедливост и благочестие и нека се вярва на моите думи!“ После излага исканията. След това призовава Юпитер за свидетел: „Ако аз с несправедливост и неблагочестие изисквам да ми бъдат върнати пленените хора и заграбените вещи, тогава нека никога да не се върна в родината си!“ Тези думи казва при преминаването на границата, при първата среща с човек, на влизане в чуждия град и при пристигането си на площада му, като изменя малко думите на формулата и тържественото произнасяне на клетвата. Ако исканията бъдат отхвърлени, то след 33 дена (понеже толкова са били определени) обявява война по следния начин: „Слушай, Юпитере, и ти, Янусе, Квирине и всички небесни богове, вие земни и вие подземни — слушайте; аз ви призовавам за свидетели на този народ — и назовава народа, — че е безчестен и не зачита правото; но за това ще се посъветваме ние, старейшините в родината ни, по какъв начин да отстоим нашето право.“ И тогава вестителят се връща в Рим за съвещание.

Веднага царят се съветва със сенаторите, произнасяйки приблизително следното: „Кажи какво мислиш за делата, споровете и причините, които жрецът-старейшина на римския народ на квиритите каза на жреца-старейшина на старите латини и на народа на старите латини, които нито дадоха, нито платиха, нито направиха това, което трябваше да дадат, направят и платят.“ Така се обръща Царят към този, когото пръв е попитал за мнението му. Тогава той отговаря: „Смятам, че трябва да се иска удовлетворение чрез справедлива и угодна на боговете война; така мисля и решавам.“ Така и другите биват питани подред и когато по-голямата част от тези, които са запитани, са на едно и също мнение, се взема решение за война.

Тогава според обичая фециалът понася към границата желязно копие, намазано с кръв, обгорено отпред, и в присъствието на не по-малко от трима пълноправни граждани обявява. „Понеже народите на старите латини и техните граждани се провиниха срещу римския народ на квиритите, римският народ на квиритите иска да води война със старите латини и сенатът на римския народ на квиритите прецени, съгласи се и единодушно реши, че трябва да има война с латините. По тази причина аз и римският народ обявяваме и започваме война срещу народите на латините и техните граждани.“ И след като казва това, хвърля копието в техните граници. И тъй, по този начин било поискано удовлетворение от латините и била обявена война. Този обред приели и по-нататъшните поколения.