Тит Ливий
Достопаметни герои и деяния (1)

Пристигане на Еней в Италия. Произход на латинския народ

1.

И тъй, преди всичко ще спомена добре известното предание, че след превземането на Троя жестокостите на ахейците спрямо всички троянци не засегнали само двамина — Еней и Антенор: спрямо тях победителите се въздържали да се възползуват от законното право^[1] на войната*1 както заради предишното гостоприемство, така и защото двамата винаги се застъпвали за мир и за връщането на Елена. След многобройни премеждия Антенор стигнал до най-вътрешния залив на Адриатическо море*2, съпроводен от множество енети, които, пропъдени от Пафлагония поради вътрешни раздори и загубили при Троя царя си Пилѐмен, сега търсели отечество и предводител. След като изгонили евганейците, които живеели между морето и Алпите, енетите и троянците се заселили по тези места. И действително местността, където стъпили за първи път, се нарича Троя, затова и селището там носи името Троя, а целият народ бил назован „венети“.

Еней, беглец от родината си вследствие на същото крушение, но воден от съдбовното предопределение да сложи началото на по-велика държава, най-напред отишъл в Македония, откъдето, търсейки друго убежище, се озовал в Сицилия, а оттам с флотата си поел посоката към землището на Лаврентум. И това място също се нарича Троя. Добрали се веднъж до тамошния бряг, троянците започнали да плячкосват околните земи, понеже нищо друго не им било останало от дългото странствуване, освен оръжието и корабите, и ето че цар Латин и аборигените, които тогава населявали тези места, се стекли въоръжени от града и околностите, за да спрат нахлуването на пришълците.

За самите събития обаче съществуват две предания. Според едни Латин, победен в сражението, сключил примирие, а след това и кръвно родство с Еней. Според други пък, когато войските били построени за бой, преди да прозвучи сигналът за нападение, Латин, заобиколен от първенците си, излязъл напред и призовал предводителя на новодошлите да се срещнат за преговори: попитал го що за хора са, откъде са, какво ги е сполетяло, та са напуснали родината си, и в търсене на какво са слезли в землището на Лаврентум. След като научил, че повечето са троянци, бегълци от отечеството си след опожаряването на родния им град, а вождът им е Еней, син на Анхиз и Венера, Латин, възхитен и от благородството, и от духа на народа и предводителя му, готов както за война, така и за мир, подал десницата си на Еней и така осветил верността на бъдещото им приятелство. После между предводителите бил сключен мир, между войските — разменени приветствия. Еней отседнал като гост у Латин; тук пред пенатите Латин прибавил към официалния съюз роднински: дал дъщеря си за съпруга на Еней. Това събитие веднъж завинаги укрепило у троянците надеждата, че най-сетне е намирането на постоянно и установено местожителство ще бъде сложен край на скитанията им. Основали град. По името на съпругата си Еней го нарекъл Лавиний. Скоро в новото семейство се появил и мъжки потомък, комуто родителите дали име Асканий.