Тит Ливий
Достопаметни герои и деяния (54)

Знамения в Рим*1

62.

В Рим и около града през тази зима станали много чудеса. Както се случва обикновено, когато хората са обхванати от религиозен страх, били разпространени и необмислено повярвани много неща, сред които и това, че свободнородено шестмесечно бебе, крещяло на зарзаватчийския пазар*2 „Триумф! Триумф!“, а на пазара за добитък*3 един бик сам се изкачил на третия етаж и се хвърлил оттам, изплашен от шума на обитателите; че на небето заблестели изображения на кораби; че храмът на Надеждата, който е на зарзаватчийския пазар, бил ударен от гръм; че копието на Юнона*4 в Ланувий се разклатило; че гарван влетял в храма на Юнона и кацнал на самия пулвѝнар; че в областта на Амитерн виждали в далечината образи на хора с ярко блестящи дрехи; че в Пиценум валял дъжд от камъни; че в Цере се били смалили табличките с предсказания*5; че в Галия вълк отмъкнал меча от ножницата на войник, който стоял на пост.

Задето в Пиценум валял дъжд от камъни, било наредено да се извърши деветдневно жертвоприношение*6. За другите чудни явления заповядали на децемвирите да се допитат до сибилинските книги и почти веднага цялата държава се заела да отклони с очистителни жертви лошите предзнаменования.

Скоро целият град бил осветен. На боговете, за които било разпоредено, принесли в жертва големи животни. На Юнона в Ланувий изпратили дар от 40 фунта злато. На Юнона на Авентин посветили бронзова статуя. В Цере, където се били смалили табличките с предсказания, било заповядано да се извърши лектистерниум. В чест на Фортуна на планината Алгид било организирано всенародно молебствие, а пък в Рим — лектистерниум за Ювента и молебствие най-напред поименно, а след това и от целия народ при храма на Херкулес около пулвинарите. Принесли 5 големи жертвени животни за Гений и било заповядано на претора Гай Атилий Серан да даде обет, ако в продължение на 10 години държавата остане в същото положение.

Тези очистителни жертви и обети, извършени според сибилинските книги, освободили душите на хората от религиозния страх.

63.

Единият от новоизбраните консули*1, Фламиний, на когото се паднали по жребий легионите, зимуващи при Плаценция, изпратил на консула писмено разпореждане около маотенските Иди те да бъдат разположени на лагер при Аримин. Имал намерение да встъпи в консулска длъжност там, в провинцията, тъй като помнел предишните си спречквания със сенаторите като народен трибун и след това като консул за консулската длъжност, от която се опитвали да го лишат, а после и за триумфа. Те го гледали с неприязън и поради новия закон, предложен от народния трибун Квинт Клавдий, засягащ сената, и подкрепен измежду всички сенатори единствено от Гай Фламиний, който закон забранявал сенатор или син на сенатор да притежава плавателен съд с вместимост повече от 300 амфори*2. Приемало се, че това е достатъчно за прибирането на реколтата от полето, а всякакви допълнителни доходи се смятали недостойни за сенаторите. Прокарването на закона с ожесточените спорове около него донесло на поддръжника му Гай Фламиний омразата на знатните и симпатиите на народа, а оттам и второ консулство. Понеже предполагал, че за да го задържат в града, ще измислят неблагоприятни предсказания, ще забавят Латинските празненства, ще устроят други пречки, свързани с длъжността му, тайно и като частно лице заминал за провинцията.

Когато станала известна, тази постъпка дала на сенаторите, и преди враждебно настроени, повод за нови гневни обвинения: Гай Фламиний според тях вече влизал във война не само със сената, но и с безсмъртните богове; преди бил станал консул без ауспиции*3, при това не се бил подчинил на боговете и хората, които го викали от бойното поле, а сега, като знаел, че боговете го презират, избягал и от Капитолия, и от тържественото произнасяне на обетите, за да не отиде в храма на Юпитер Всеблаг и Всемогъщ в деня на встъпването си в длъжност, за да не види сената, омразен нему и враждебен единствено към него, за да не се съветва със сенаторите, за да не възвести Латинските празненства и да не извърши на хълма тържественото жертвоприношение на Юпитер Лациарий, за да не се отправи, ако птицегаданията бъдат благоприятни, към Капитолия за тържествено произнасяне на обетите*4 и оттам, наметнат с пурпурен плащ и придружен от ликтори, да замине за провинцията; бил тръгнал като войник от обоза*5 — без отличителни знаци, без ликтори, тайно, крадешком, както се отива в изгнание; най-подходящият начин, по който можел да издигне величието на отредената му власт, явно бил да встъпи в длъжност в Аримин, а не в Рим, в хан, а не при своите пенати да облече тогата с пурпурна ивица. Мнението на всички било, че трябва да бъде извикан и върнат обратно, да бъде принуден да изпълни по всички изисквания задълженията си към боговете и хората, преди да замине при армията и в провинцията. С тази мисия, съгласно сенатското решение, тръгнали Квинт Теренций и Марк Антистий, но въздействието им върху него не било по-голямо от това на писмото, изпратено от сената по време на предишното му консулство.

След няколко дни той встъпил в длъжност и докато принасял жертви, удареното вече теле се изтръгнало от ръцете на жреците и опръскало с кръв мнозина наоколо. Всички се разбягали; най-много тези, които не знаели какво се мята; настанала блъсканица. Мнозина изтълкували това като знамение за големи ужаси.

После Фламиний приел двата легиона от предишния консул Семпроний и два от претора Гай Атилий и повел армията по апенинските пътеки към Етрурия.