Мери Джо Пътни
Прелъстителят (27)

Глава 26

Да продължи живота си без Алис беше все едно да се откаже от пиенето, само че сега беше много по-зле. Удоволствието от бутилката бе ограничено, а наказанието — незабавно. С Али удоволствията бяха безкрайно разнообразни, от най-префинените до чисто земните и плътски. И дори и да имаха някакви отрицателни последици, той не ги бе открил.

Реджи вечеряше сам и дори след цял ден тежка физическа работа нямаше апетит за печената кокошка. Бутна чинията настрани и разсеяно започна да яде от купичката с малинов крем. Трябваше да започне да се храни по-обилно, иначе готвачката щеше да се обиди. Тя се беше разглезила, докато двете момчета живееха тук и като ято скакалци омитаха всичко, което им сервираше.

При тази мисъл на устните му трепна усмивка, но бързо се стопи, изместена от нещастието и дълбоката печал, обзели душата му. Да помогне да се сложи край на дванайсетгодишната вражда и отчуждение между Али и баща й беше една от малкото му постъпки, изцяло лишени от егоизъм. Надяваше се благородството му да си струва, защото знанието, че е направил добро, бе единствената му награда.

Заряза вечерята и се отправи към музикалния салон. Свиренето на пиано обикновено му помагаше да се разсее. Напомни си, че първите няколко седмици на трезвеност бяха най-тежки, но след това всичко започна да става по-лесно. Сигурно с времето и загубата на Али щеше да започне да се понася по-леко.

Ала засега не беше така.

 

 

След два дни друсане в каретата Алис се чувстваше толкова уморена, изпомачкана и прашна, че започна да се колебае доколко разумно бе това пътуване. Спря при странноприемницата „Мълчаливата жена“ и нае най-добрата стая, за да си отпочине и освежи. Въпреки че бе отказала категорично предложението на баща си за конен ескорт, каретата с герба на херцог Дъруестън си оставаше най-величественият екипаж, виждан някога в скромната странноприемница. Разбира се, че веднага я познаха и изгуби доста време да поздравява хората, тъй като не желаеше да изглежда твърде надменна, ако откажеше да поговори със старите си приятели.

След кратка дрямка и лека вечеря тя се приготви да продължи към Стрикланд. Почти се стъмваше и всяка почтена и уважавана жена би изчакала до сутринта, но Алис и без това вече бе зарязала всякакви претенции за достопочтено поведение. Освен това предчувстваше, че трябва да бърза. Не би могла да заспи спокойно при мисълта, че Реджи е само на няколко километра оттук.

И след като се държеше като порочна жена, реши и да се облече като такава. С нея пътуваше и новата й камериерка, французойка, която беше и опитна фризьорка. Тя й беше избрала тъмночервена рокля, с наситено изискан цвят, от който кожата и косата й направо грееха. След като облече роклята, тя се огледа изпитателно в огледалото.

— Мадам изглежда magnifique^[1] — възхити се камериерката.

— Мадам изглежда като проститутка — поправи я Алис сухо.

— Oui^[2], но в същото време си остава дама — додаде камериерката с весели пламъчета в очите. — Само най-изкусните модистки умеят да го постигнат, съчетавайки го в един тоалет.

Камериерката имаше право — роклята беше истинско произведение на изкуството на провокацията. Коприненото творение беше със семпла кройка, но обгръщаше плътно високите й гърди и подчертаваше чувствените извивки на бедрата и талията. Не само, че деколтето беше изключително дълбоко, но Алис бе наредила на модистката от едната страна на полата да остави цепка до коляното. Когато поръчваше роклята, бе мислила за Реджи. Дъщеря на херцог или не, младата жена не беше сигурна дали ще събере достатъчно смелост, за да се появи публично с тази предизвикателна рокля. Дрехата правеше фигурата й, която никога не се е отличавала с моминска скромност, да изглежда определено непристойна.

Алис си пое дълбоко дъх и леко се изви пред огледалото, след което кимна на отражението си в знак на задоволство от резултата. Изглеждаше в най-добрата си форма. Ако Реджи я смяташе поне наполовина толкова привлекателна, колкото твърдеше, никога нямаше да й устои в тази червена рокля. Ако пък успееше да й устои… е, тя щеше да предприеме по-драстични мерки.

 

 

Дори един час с музиката на Моцарт не уталожи безпокойството на Реджи. Нетърпелив и раздразнителен, той затвори капака на пианото и се запъти към библиотеката.

Вечерта беше необичайно студена, затова коленичи пред камината и методично се зае да разпалва огъня. Повечето британци биха се ужасили, ако се запали огън в камината преди да е настъпил ноември, независимо от температурата, но той можеше да си го позволи. Дребните удоволствия бяха компенсация за това, което нямаше. Твърде нищожна компенсация.

Опита се да намери забрава сред страниците на „Енеида“ — винаги се бе идентифицирал с пакостливия Еней — но тази вечер нито едно от обичайните средства за разсейване не помагаше. Пред него се простираха единствено дълги, самотни часове. И на следващия ден щеше да е същото, ако не и по-лошо.

Какъв беше смисълът? Какъв бе проклетият смисъл? Прокара пръсти през косата си, свали сакото и го захвърли настрани. Чувстваше се раздразнен и не на място в собствената си кожа. Една или две чаши бренди щяха да му помогнат да изкара нощта.

Но знаеше, че няма да спре след една или две чаши.

И какво като не спре? Какво ще стане, ако се напие до смърт? Кого ще нарани? Алис вече не беше тук, за да я нарани или за да гледа ужасено какво причинява на себе си. А една от камериерките, Дейзи или както там се казваше, се заглеждаше по него с нескрит интерес. Беше доста висока, с кестенява коса. Ако е достатъчно пиян, може би ще успее да си представи, поне за няколко мига, че е Али…

О, господи, Али…

Прониза го ледена тръпка, смразявайки го до мозъка на костите. Скочи несдържано от стола и се втурна към шкафа с напитките. Не си позволи да мисли какво прави, грабна гарафата от венецианско стъкло, заменила онази, която бе счупил, и наля щедро четири пръста от брендито. После наклони чашата и се загледа в играта на светлината през кехлибарената течност, докато удължаваше очакването. Брендито грееше като топаз. Сладка отрова. Сладък край на мъките.

Докато бавно надигаше чашата, Немезида изправи глава и заскимтя от мястото си до креслото на господаря си.

— Какво има, не одобряваш ли? — Поднесе чашата към шотландската овчарка като насмешлива наздравица. — Пия за всички добронамерени жени и за мъжете, които не са достатъчно добри за тях.

После поднесе чашата към устните си.

 

 

След като остави камериерката си в странноприемницата, а каретата и кочияша — в конюшнята, Алис се изпълни със страх и нерешителност при мисълта как ще се изкачи до централния вход. Въпреки дръзкото й решение да дойде тук, тя откри, че новопридобитата й самоувереност е още доста крехка.

Най-добре беше първо да провери какво прави Реджи. Навън беше съвсем тъмно, а най-добре осветената стая в къщата беше библиотеката. Може би имаше компания. Може би в къщата вече живееше друга жена — например Стела, държанката на братовчеда Джордж, която след смъртта му навярно имаше нужда от нов покровител. Или може би Реджи е поръчал да му доставят цял проклет харем. Дори и да му липсваше, Алис се съмняваше, че монашеските страдания и лишения са в негов стил.

Заобиколи къщата с тихи, предпазливи стъпки и стигна до френските прозорци на библиотеката. За щастие завесите не бяха спуснати и тя можеше да вижда вътре.

Реджи бе там, съвсем сам. За миг тя замря, опивайки се от гледката на любимия си, облегнал се на полицата на камината. Беше свалил сакото и вратовръзката си и бе останал по риза — великолепен образец на мускулеста мощ и смугла мъжка красота.

После той вдигна ръка. С ужас, който я вледени до дъното на душата й, тя видя, че дългите му пръсти са обвити около столчето на висока чаша, пълна с течност, чийто цвят не можеше да сбърка. Беше бренди.

 

 

Студеното докосване на стъклото до устните му събуди здравия му разум. Мили боже, какво правеше?

Реджи свали чашата и се втренчи в нея. Всеки с поне капка ум в главата знаеше, че да се пие от самота е грешка с огромни последици. Не беше трезвен заради Али, нито за да живее според надеждите на родителите си или заради който и да било друг. Беше го направил заради самия себе си, заради собствената си гордост и достойнство.

Не, не беше от гордост. Гордостта определяше как се държиш, когато останалите те наблюдават. Честта беше това, което ръководеше държането на един мъж, когато никой друг не го виждаше. Дори да знаеше, че утре ще умре, пак не би трябвало да търси забрава в пиенето. Каквото и да го очакваше в живота отсега нататък, в името на честта си той трябваше да издържи, да остане трезвен и здравомислещ. И макар Али ужасно да му липсваше, той не беше толкова съкрушаващо самотен, не и от онази нощ, когато бе унищожен и отново прероден.

С бързо движение на ръката, Реджи лисна брендито в камината. От алкохола лумнаха синкави пламъци. После внимателно върна чашата върху полицата на камината. Повече нямаше да има строшени чаши и бутилки; достатъчно бяха разтърсващите драми в живота му. Сега беше почитан провинциален джентълмен, нищо повече. Но не възнамеряваше да бъде нещо по-малко.

Докато съзерцаваше в унес как пламъците потрепваха, преди да угаснат, той чу лек шум откъм френските прозорци. Вдигна глава и в следващия миг челюстта му увисна, смаян от видението — лейди Алисън Блейкфорд пристъпваше в библиотеката.

Беше бледа, но устните й се извиха в очарователна усмивка.

— Много се радвам, че изля онова бренди. Винаги е много по-лесно да се разговаря с теб, когато си трезвен.

Атила се втурна през стаята и започна да се умилква около глезените й, като мяукаше развълнувано. Тя се наведе и погали с любов котарака по главата.

— Хубаво е, че някой се радва да ме види.

Изправи се, свали тъмната кадифена пелерина и я метна върху най-близкия стол. Отдолу носеше проблясваща тъмночервена рокля, която разкриваше удивително голяма част от разкошната й фигура и нежно обвиваше останалата. Реджи се напрегна до болка.

— Какво правиш тук? — запита я с груб, дрезгав глас.

Алис прекоси стаята и застана до него край камината. Облегна се на полицата с добре пресметната небрежност. Прекрасната й коса бе вдигната нагоре в лъскава маса от къдрици, заплашващи да се разпилеят дори при най-нежното докосване. Приличаше на превъзходен, прелестен десерт, достоен за кралска особа. Приличаше на херцогиня, а не на управител на имение.

Нещата бяха много по-лесни, когато в косите й стърчаха сламки от сено.

Осъзнавайки, че изпива прекалено жадно с очи прелестното й тяло, той побърза да вдигне поглед към лицето й. Очите й искряха, разширени от закачливо предизвикателство, но под него се спотайваше неувереност.

— Имам договор за управлението на Стрикланд — поде неочакваната посетителка с привидно безгрижна интонация. — Беше много лошо от моя страна да замина в отпуск по време на жътвата. — Протегна се и с тънкия си пръст погали опакото на ръката му, отпусната върху полицата на камината.

Дори и това съвсем леко докосване почти разруши самообладанието му. Реджи рязко отдръпна ръката си от нейната и я плъзна нататък по полицата. Грешка беше да пали камината; в библиотеката изведнъж стана прекалено горещо. Дори имаше чувството, че всеки миг самият той ще избухне в пламъци.

— Аз те освободих от задълженията ти по договора. За бога, Али, върни се в Лондон и живей живота, за който си родена.

— Да ме освобождаваш без моето съгласие и без причина е незаконно — възрази тя с весел, дори небрежен тон.

Устните й бяха намазани с тънък слой от някакво мазило, което ги правеше да приличат на зрели череши, подканващи за целувки. Той се втренчи като омаян в устата й, докато дишаше накъсано и неспокойно.

— В такъв случай си уволнена. Ще ти изплатя заплатата до датата на изтичане на договора ти. А сега си върви!

Тя изостави всички претенции за лековат, шеговит светски разговор.

— Това не е животът, който искам, Реджи. Много повече предпочитам да съм тук, в Стрикланд. — Пое дълбоко дъх, което имаше драматичен ефект върху стегнатия й корсет. И още по-драматични последици за слабините му. — А повече от Стрикланд искам теб.

Той се отдръпна рязко от камината. Искаше му се тя да бе проявила милостта да стои далеч, вместо да нахлува тук и да прави всичко толкова по-трудно. Отдалечи се на безопасно разстояние и чак тогава се извърна с лице към нея.

— Али, ти притежаваш положение и богатство, което ти дава повече свобода, отколкото има всяка друга жена в Англия. Можеш да притежаваш почти всичко, което пожелаеш. Можеш да имаш всеки един мъж. Или толкова много мъже, колкото си поискаш — заяви й безцеремонно. — Точно сега сякаш са ти поникнали криле и ти остава само да се наслаждаваш на тази свобода. Фактът, че аз те посветих за пръв път в насладите на плътската любов не означава, че си длъжна да прекараш остатъка от живота си с мен. Предстои ти да откриеш още толкова много неща.

Тя наклони глава на една страна.

— Да не искаш да кажеш, че любенето може да бъде още по-хубаво от това, което преживяхме? — попита недоверчиво.

Лицето на Реджи се стегна, щом незабравимите спомени от онази нощ още повече подкопаха самообладанието му.

— Не мога да говоря от твое име, но според мен никога не е било по-хубаво — промълви тихо. — Но нямах предвид само секса. Можеш да използваш цялото си богатство и влияние, за да помагаш на хората в мащаби, непостижими тук, в Стрикланд. Можеш да седиш рамо до рамо с принц регента или с министър-председателя, или с някой поет лауреат, ако така предпочетеш.

— Мога да правя всичко това, независимо къде ще е домът ми. Това ли са единствените причини, поради които отиде при баща ми и му каза къде да ме намери? — Алис се размърда леко и диплите на копринената рокля прошумоляха по гъвкавото й тяло, разкривайки възбуждащо дългия й, изящно изваян крак.

Той знаеше, че тя притежава чувствена натура, но сега, когато вече не се смяташе за безнадеждно непривлекателна, можеше да научи на едно-две неща дори опитна блудница като Далила.

— Като заговориш за баща си, все едно чувам себе си — рече тихо Реджи, докато се опитваше да успокои дишането си. — Пропилях много от най-добрите си години, впримчен в безсмислената вражда с един мъж, когото ненавиждах. Не ми харесва да гледам как ти правиш същото с един мъж, когото обичаш.

Алис остана дълбоко трогната от проницателността и благородството му. Освен това й се зави свят от облекчение, когато осъзна, че Мередит беше права: Реджи се държеше като благородник. И със сигурност можеше да бъде излекуван от тази криворазбрана жертвоготовност.

— Прав си. Позволих животът ми да бъде подчинен единствено на гнева и гордостта. Дори самата аз не осъзнавах колко силно съм била наранена, докато не се сдобрихме с баща ми. Много по-добре е, когато любовта е най-важното в живота. — Колкото и да бе дръзка, Алис едва събра сили да изрече следващите си думи: — Ето защо съм тук. — Поколеба се за миг. — Защото те обичам.

Реджи стоеше в средата на библиотеката, висок и непоклатим.

— Не бъркай желанието с любовта. Ти си рядко страстна жена, но дълги години си отричала природата си. Не се хвърляй в прегръдките ми, само защото аз бях този, който ти помогна да откриеш себе си. Колко време ще е потребно, за да закопнееш за нещо ново? Не желая да те обвързвам с обещания, които няма да искаш да спазиш.

Нима той вече мислеше за обещания? Това определено беше напредък. Тя запристъпва към него, с бавни, предизвикателни стъпки.

— Не съм неопитно момиче, Реджи. Не е нужно да преспя с половината от прелъстителите в Англия, за да оценя какво имахме двамата с теб. Щеше ли да продължаваш с такива гръмки, надути фрази, ако още бях Алис Уестън?

Той дълго остана мълчалив.

— Канех се да помоля Алис Уестън да се омъжи за мен, когато подредих парчетата от пъзела и разбрах коя си. Но има огромна разлика между господин и госпожа Давънпорт, и херцогиня Дъруестън и нейният простосмъртен съпруг. Не можеш отново да се откажеш от наследството си, лейди Алисън. Котката е изскочила от торбата и не може да бъде върната обратно.

Всъщност в момента котаракът продължаваше да се търка в глезените й, разсеяно си помисли Алис. Значи Реджи действително е искал да се ожени за нея. Как отново да го върне към това му решение?

— Дали цялото това благородство не се дължи на прекалено голямата ти гордост, която не ти позволява да се ожениш за жена, по-богата от теб?

— Това е един от факторите — призна Реджи, — но има и други. За бога, Али, помисли си само какво ще кажат всички! Че си била съблазнена от търсач на богати наследници, който се е възползвал от изолацията и неопитността ти, за да те вкара в капана на един унизителен брак.

— Може и така да кажат — съгласи се тя, — но всъщност ти си единственият мъж, на когото мога да вярвам, защото се интересуваше от мен още докато не бях богата наследница. — Усмихна се. — Е, сега за чия репутация си повече загрижен, за твоята или за моята?

— По дяволите, загрижен съм и за двама ни!

Докато извървяваше последните крачки до него, тя поклати опечалено глава.

— Разочарована съм от теб, Реджи. Що за прелъстител си, ако се тревожиш какво ще кажат другите?

Спря точно пред него и впи поглед в синьо-зелените му очи.

— Ще бъдеш ли по-сговорчив, ако ти кажа, че баща ми ще ме лиши от наследство? Той почти ме заплаши с това, когато му заявих, че идвам тук.

Реджи я изгледа изумено, с невярващи очи.

— Ще можеш ли да го понесеш, ако те лиши от наследство?

— Да — отвърна тя решително. — А ти ще можеш ли да го понесеш, ако не го направи?

Той въздъхна шумно.

— Не зная.

Твърде многото пари беше проблем, който можеше да бъде решен, каза си тя. Но за другите, много по-важни въпроси беше крайно време да приложи нова тактика.

— Реджи, аз съм безумно влюбена в теб. — Изгледа го бавно, възхищавайки се на всеки сантиметър от стройното му, мускулесто тяло. — И не е само заради тялото ти, колкото и да е красиво. Обичам честността ти, невъзможното ти чувство за хумор, както и почтеността, която се преструваш, че не притежаваш. — Вдигна очи към него и му зададе най-трудния от всичките си въпроси: — А ти обичаш ли ме?

Той си пое дълбоко дъх.

— Разбира се, че те обичам. Точно затова не искам да видя как взимаш решение, за което после ще съжаляваш.

Не помръдна, но цялото му тяло излъчваше напрежение, а в очите му тя видя само любов и жажда, съперничещи по сила на нейните. Реджи винаги бе крачил сам по житейския път, живеейки според свой железен кодекс, поддържан от гордостта му. Сега същата тази гордост ги разделяше. Или може би, малкото момче, спотайващо се в него, което вечно е било отблъсквано и поучавано, че неговите желания не са от значение, не можеше да повярва, че може да бъде обичано?

Сърцето я заболя за него. Заради щастието и на двама им трябваше да го убеди, че си принадлежат. За да преодолеят бариерите на гордостта и самоотрицанието, тя трябваше да му отвърне със същия хумор и страст, с които той я беше дарил, както и да му предложи своята любов.

Протегна ръце и сръчно разкопча копчетата на жилетката му, след което се зае с ризата.

Той сграбчи ръцете й в своите и ги отдалечи от гърдите си.

— За бога, Али, какво правиш?

— Опитвам се да те компрометирам — обясни му тя. — А после ще трябва да се ожениш за мен, иначе няма да остане и следа от репутацията ти.

За миг я изгледа изумен. После напрежението в него спадна и отстъпи място на смеха му, докато сините му очи преливаха от топлина.

— Ти си най-невероятната жена, която някога съм срещал, и твърде много приличаш на мен.

Тъй като бе пуснал ръцете й, тя умело се справи с още няколко от копчетата на ризата му, сетне пъхна ръка под нея и я отпусна върху гърдите му. Кожата му пламна от това докосване.

Реджи простена и улови ръката й, за да я притисне още по-плътно към гърдите си.

— Не разполагам с неизчерпаеми запаси на благородство — заяви с крайно сериозен тон. — Ако до десет секунди не си тръгнеш оттук, никога няма да ти позволя да си отидеш. Безкрайните възможности, които доскоро имаше, ще се сведат само до онези, които включват мен.

— Прекрасно — прошепна му тя, докато смъкваше ризата от гърба му със свободната си ръка. — Точно това искам.

Той се загледа в очите й за още един напрегнат момент, проточил се сякаш безкрайно. После се предаде и я сграбчи в обятията си, а устните им се сляха с необуздан глад.

Вече без всякакви възбрани, породени от разума или благоприличието, желанието, което ги свързваше от самото начало, пламна във всепоглъщащ огън. Тя ликуваше, като си припомни невероятното усещане за твърдите му мускули, за свирепата му сила и главозамайваща нежност. Нямаше и помен от колебанието между скорошни любовници, а по-скоро абсолютното разпознаване на две сродни души, познаващи се сякаш от цяла вечност.

Дрехите им се свлякоха в невъобразима купчина от разкъсан и смачкан плат. Накрая се излегнаха на пода пред камината и тя научи, че любенето наистина може да бъде още по-прекрасно от това, което вече бяха изживели. Обгърнати от огнена страст, даващи и получаващи, те се сляха в едно, издигнаха се към непознати висоти и дълбочини на любовта.

И докато той й шепнеше задъхано любовни слова, най-голямата радост от всичко беше увереността, че всеки от тях най-сетне бе намерил своя пристан в прегръдките на другия.

 

 

Много по-късно те лежаха, дремещи един до друг, пред огъня, загърнати само с кадифената й пелерина. Тя се усмихваше замечтано. Първата нощ, в която се любиха, Реджи й бе казал, че заслужавала нещо по-добро от пода в библиотеката, но всъщност подът се оказа абсолютно разкошно място. Атила се беше сгушил от дясната й страна, а заради звуците от кучешко дишане тя се досети, че Немезида се е излегнала край Реджи. Сцена на съвършено домашно блаженство.

Тъмночервената й копринена рокля никога нямаше да бъде същата, не и след като Реджи тъй нетърпеливо я бе разкъсал. Е, тя беше богата наследница и не можеше да измисли по-добър начин да си угажда, от това да си купува нови и нови рокли, които любимият й да разкъсва.

Засмя се при тази мисъл, после я сподели с Реджи, когато той я попита какво й е толкова забавно. Той също се засмя. Ръката му лениво, но нежно обходи извивките на тялото й.

— За жена, която само допреди две седмици беше убедена, че никой мъж няма да я пожелае, ти измина невероятен път.

Този път всъщност бяха първите стъпки в тяхното пътуване, което щеше да продължи цял живот. Докато изучаваше спокойното му лице и изразителните скули, очертани от светлината на огъня, тя си помисли, че направо ще се разтопи от нежност.

— Това е защото ти ме караш да се чувствам като най-красивата и желана жена на света.

— Ти си точно такава. — Наведе се напред и много нежно я целуна. — Освен това, любима, ти постигна истинско чудо в кариерата си като реформатор, след като успя да ме промениш от нехаен прелъстител в предан, обожаващ съпруг.

С езика си проследи очертанието на ухото й, сетне продължи надолу. Тя изви гръб в дъга като котка.

— Само да не започнеш да се оплакваш, че съм станал прекалено скучен и благоприличен, защото вината е изцяло твоя — промърмори Реджи, а дъхът му опари шията й.

Това бе спонтанно даден обет за вярност. За пръв път в живота си тя повярва на мъдростта на старите хора, че от един преобразен прелъстител може да излезе чудесен съпруг, повярва го с цялото си интуитивно познание и любящо сърце. Той току-що й бе дал подарък, по-ценен от всички съкровища на Дъруестън. Идеше й да заплаче от радост.

Сетне устните му се придвижиха към гърдите й, а ръката му леко погали корема й, с което разпали тлеещата й страст. Тя затаи дъх в удивление и възбуда от ласките му.

— Това ли наричаш скучен? — едва се отрони от устните й.

Реджи вдигна глава със закачлива усмивка, а тя го притегли към себе си за една истинска целувка.

— Кой знае защо не мисля, че има опасност да станеш скучен — прошепна дрезгаво Алис, докато отново се понасяха в шеметния вихър на насладата.