Мери Джо Пътни
Прелъстителят (24)

Глава 23

Споделената страст надмина многократно очакванията й. Това, което Алис не беше очаквала, бе чувството на сладка отмала, докато лежаха, сплели тела след споделения екстаз.

Реджи се размърда и за миг тя се изплаши, че смята да си тръгне. Вместо това той се извъртя настрани, а ръката му я притегли по-близо и тя се сгуши удобно до него. В това, както и във всичко друго, свързано с любовта, той беше ненадминат експерт, помисли си Алис с лека тъга.

Реджи плъзна ръка в разрошените й коси. Топлата му длан погъделичка тила й.

— Искам веднъж и завинаги да залича убеждението ти, че никой мъж не би те пожелал — промърмори.

Тя усети как се сковава, усети го и той. След миг палецът му нежно помилва ръба на ухото й.

— Али, мога цял живот да се питам на какво се дължи тази невероятна заблуда, но предполагам, че някакъв конкретен инцидент ти е внушил абсурдната идея, че мъжете не те харесват. Какво се случи?

Тя се размърда неспокойно, почувствала се неудобно от лекотата, с която той четеше мислите й.

— Не е ли достатъчно, че съм много висока, прекалено мъжествена, твърде властна и на всичко отгоре с различни очи? — Опита се тонът й да остане лековат, но прозвуча горчиво и отбранително.

— Да, висока си, но Мария Стюарт, кралицата на Шотландия, е била с няколко сантиметра по-висока от теб, но е била прочута красавица. — Реджи погали бавно и с наслада гърба й по цялата му дължина. — Ако беше по-ниска, краката ти нямаше да са толкова великолепни и влудяващо красиви. Ти си съвършена, с изключителни пропорции, с идеалната височина за целувки. Би било жалко да си по-ниска, дори и само с два сантиметра. — Стисна я одобрително за дупето. — Понякога си мислех, че нито миг повече няма да мога да понеса да те гледам с онези панталони, без да ти се нахвърля.

— Наистина ли? — Тя го погледна в очите, поласкана от думите му. — Обличам ги само защото са по-практични.

— Разбира се — съгласи се той охотно. — Това, че изглеждаш неустоимо в панталони, е нещо съвсем второстепенно. Но със сигурност си забелязала, че всички мъже в Стрикланд се заглеждат по теб.

— Аз съм им началник — изтъкна тя логично. — Разбира се, че ще ме забелязват.

— Аз притежавам това имение и им плащам заплатите, но по мен не се заглеждат — засмя се той. — А колкото до опасенията ти, че си прекалено мъжествена — каквото и да имаш предвид — никой, който веднъж те е погледнал, не би те сметнал за мъжествена. Всеки прекрасен сантиметър от теб е изключително женствен. — Обгърна с длани гърдите й и притисна лице в падината помежду им. Чувственото дразнение на наболата му брада заля с тръпки цялото й тяло.

— А колкото до това, че си твърде властна… — Той надигна глава и се замисли. — Това е абсолютно вярно, само че не те прави по-малко желана. — Пак се засмя и продължи, след като избягна шеговитото й замахване към него. — И последното, но не най-маловажното… очите ти са красиви.

Е, сега вече със сигурност се шегуваше с нея, реши Алис и се опита да му се намръщи, въпреки че се чувстваше толкова добре, че не можеше да му се разсърди.

— Говориш абсурдни неща. Явно не мога да вярвам на нито една твоя дума.

— А би трябвало, защото всичко това е самата истина. — Той се подпря на лакът и целуна върха на носа й. — Освен че имаш мигли, дълги цял метър, имаш едно много красиво, топло кафяво око и не по-малко красиво сиво око, което понякога си променя цвета. Къде е писано, че очите трябва да са еднакви?

Алис едва не се задави от смях от нелепите му твърдения. Хуморът беше още едно качество, което не бе очаквала да открие в един любовник.

— А трапчинките ти направо ме влудяват — завърши той триумфално, преди да целуне и тях.

Устните му се спуснаха от трапчинките и продължиха надолу, хапейки чувствено шията и гърдите й. След няколко минути Реджи се претърколи настрани.

— Продължавам да се разсейвам, а имаме да си кажем толкова много неща. — Със сериозно изражение на лицето той се подпря на лакът. — Али, сексът е основна част от човешкото съществуване и е голяма трагедия, че мъжете и жените почти никога не говорят свободно за това. Възпитаните жени ги учат, че невежеството и отвращението са признаци на изтънченост. Един бог знае как си оцеляла след подобно възпитание и страстта ти е останала непокътната, но никога не се срамувай от това, което си, или от това, което чувстваш.

Тя преглътна с усилие.

— Аз… ще се опитам — обеща.

— Сексът е област, в която всеки е уязвим посвоему. — Уви разсеяно кичур от косата й около пръста си. — Фундаменталната разлика между половете е, че жените се тревожат дали са желани, докато мъжете се притесняват как ще се представят.

Тя се замисли за собствените си страхове, толкова неприятни и потискащи.

— Наистина ли?

Новоизпеченият й наставник в тайните на секса кимна.

— Твоите съмнения и неувереност са вкоренени по-дълбоко, отколкото у повечето жени, и аз възнамерявам да открия причината, но никога не съм познавал жена, дори най-прославената красавица, която да не се е притеснявала дали е достатъчно привлекателна за мъжете. Всъщност красавиците се притесняват най-много, защото голяма част от увереността им е свързана с външния им вид, а времето неотклонно работи срещу тях. Дори жените, които не харесват секса и не му се наслаждават, искат да бъдат желани, защото това им дава власт над мъжете.

Алис се взря тъжно в потъналия в сенки таван, докато обмисляше думите му. Имаше толкова много неща за мъжете и жените, които не разбираше. Погледът й се плъзна към Реджи.

— Трудно ми е да повярвам, че ти също се притесняваш как ще се представиш в леглото.

Той се ухили.

— Навярно по-малко от повечето мъже, но повярвай ми, това е нещо, към което всички мъже се отнасят изключително сериозно. — Усмивката му се стопи и той продължи: — Али, какво се е случило, че те е направило неспособна да се погледнеш в огледалото и да видиш истинския си образ?

Младата жена сви рамене и отмести смутено поглед.

— Мередит е моят идеал за женска красота. Очевидно аз съм твърде далеч от него.

— Наистина Мери е грациозна, златокоса хубавица и аз съм сигурен, че за Джулиан тя е най-красивата жена на света. Но красотата има много измерения, които нямат нищо общо с обикновената хубост. — Плъзна нежно пръст по очертанията на скулите и брадичката й. — Ти притежаваш красота, която никога няма да повехне.

Алис затвори очи, прималяла от докосването му все едно бе котенце, което галят, но тогава прозвуча неумолимият му глас:

— Какво се е случило, Али? Ще те питам, докато не получа отговор.

Колкото и да бе щастлива в този миг, споменът извика парещи сълзи под клепачите й.

— Ще бъде невъзможно да ти обясня, без да ти разкажа почти цялата история на моя живот.

— Тогава по-добре започвай веднага, защото няма да мръдна оттук, докато не я чуя. — Дълбокият му глас бе топъл и окуражаващ.

Колко ли мъже се интересуваха от женските мисли? Внезапно й се прииска да му разкаже своята история, не точните подробности, а същността, която я бе направила такава, каквато бе днес.

— Бях единственото дете на… доста заможно семейство. Майка ми почина, когато бях малка, и баща ми така и не се ожени повторно. Отнасяше се с мен, все едно бях син. Затова научих толкова много за фермерството. Двамата с баща ми бяхме много близки. Той е суров и много властен и помежду ни избухваха свади, заплашващи да срутят покрива на Кар… на къщата ни, но… като цяло двамата се разбирахме много добре. Когато станах на осемнайсет години, се сгодих. Беше идеалният съюз. Аз обожавах Рандолф, баща ми го одобряваше, а Рандолф се преструваше, че е влюбен в мен. — Гърлото й се сви и гласът й се задави.

— Преструвал се е?

Въпросът на Реджи, изречен с безпристрастен тон, й помогна да продължи.

— Любовните му клетви се оказаха лъжи. Няколко седмици преди сватбата двамата с негов приятел пристигнаха неочаквано на гости. Аз бях излязла на езда, но ги видях да идват и препуснах към къщи. — Тъй като броеше дните до сватбата, тя бе на седмото небе от радост от неочакваната визита. — Знаех, че с приятеля му ще са в утринния салон, от чиито френски прозорци се излизаше на терасата, така че забързах право натам. Бях отвън, а френските прозорци бяха отворени.

Дори и сега сякаш виждаше леко полюшващите се сини завеси, които я скриваха от мъжете вътре. Сякаш чуваше студените, презрителни гласове.

— Те не можеха да ме видят. Приятелят на Рандолф го попита защо възнамерява да се ожени за… за властна Дълга Мег като мен. Три метра висока и цялата само кожа и кости, при това не съм била жена, която може да стопли леглото на един мъж, а и както съм обичала да се налагам, със сигурност съм щяла да го държа под чехъл. Да чуя това бе ужасно. — Цялото й тяло потръпна. — Ала най-лошото бе това, че се оказах такава глупачка, очаквайки Рандолф да ме защити. Той доста често бе заявявал, че ме обича и вместо и този път да каже това, той отвърна… отвърна, че се жени за мен за пари, разбира се. Че щом веднъж сложи ръка върху богатството ми, ще се разбере кой командва парада.

Болката, така ясно запечатана в съзнанието й, бе източник на кошмарите й, а да го изрече на глас бе все едно да завърти още по-дълбоко ножа в кървящата рана в сърцето си. Сетне, като по някакво чудо, Реджи сложи ръка върху слънчевия й сплит, точно в центъра на болката.

— Успокой се, Али — рече тихо. Топлината от дланта му усмири разбушувалите се чувства.

След като се овладя, тя отвори очи и заговори много по-спокойно, отколкото преди един час мислеше, че е възможно.

— Предполагам, че звучи тривиално, нали? Ти навярно си преживял далеч по-лоши неща.

— Не подценявай собствената си болка — скастри я Реджи. — Няма значение колко трагична или безобидна изглежда дадена ситуация. Единствената мярка за всяко нараняване е колко дълбоко те е заболяло. Да бъдеш предадена от този, на когото най-много си вярвала и когото си обичала и да стигнеш дотам, че да подценяваш женствеността си — това свидетелства за дълбоки, ужасни рани.

Алис се обърна и зарови лице в рамото му. Докато усещаше как възелът от старата болка бавно се развързва и изчезва, тя бе убедена до дъното на душата си, че макар завинаги да й останеха белези, тази част от миналото й вече нямаше власт над нея.

Реджи не каза нищо повече, само я държеше притисната до гърдите си, давайки й от топлината и спокойствието си. Откъде разбираше толкова много от човешките болки и лекуването им? Глупав въпрос. Знаеше достатъчно за миналото му, за да разбере колко трудна житейска школа бе преминал.

Сега, когато се усещаше по-безгрижна и свободна, отколкото когато беше момиче, Алис се завъртя по гръб и дори успя да се усмихне.

— Благодаря ти.

— Сега по-добре ли се чувстваш? — попита я той нежно, с топлина в очите. Тя му кимна, а Реджи продължи с въпросите: — И какво се случи, след като си подслушала онези двама млади глупаци?

Доброто й настроение отчасти помръкна.

— Измъкнах коня си от конюшнята и препуснах към най-далечния край на имението. Върнах се доста по-късно, след като се стъмни. Рандолф и приятелят му си бяха тръгнали, тъй като не могли да ме намерят. Когато влязох в къщата, веднага отидох при баща си и му заявих, че няма да се омъжа за Рандолф, дори и да е Адам, а единственият ми друг избор да е змията.

Тялото й отново се скова. Реджи притегли завивките и зави раменете й. Тя си пое дълбоко дъх и продължи:

— Между мен и баща ми избухна невиждано яростна кавга. Когато отказах да му обясня причината за нежеланието ми да се омъжа, той ме упрекна, че съм глупава и превзета лигла. Но аз не можех да говоря за това, което се бе случило. Не можех.

— Разбираемо е — съгласи се Реджи кротко.

Способността му да я разбира толкова добре отново й подейства успокояващо.

— Баща ми, който е крайно неотстъпчив и разсъждава старомодно, ме прокле с думите, че повече не съм му дъщеря. Закани се, че ще ме лиши от наследство, ако не се съглася на този брак. После ме заключи в стаята ми.

— Само на хляб и вода?

Тя се усмихна мрачно.

— Не останах там достатъчно дълго, за да разбера. Нахлузих панталоните си за езда и взех всички пари, които бях заделила. Опаковах и малко дрехи, удобни за път. В полунощ се спуснах по въже, направено от завързани чаршафи, точно като в романтичните истории. С това изключение, че не бягах при някой мъж, а бягах от един мъж.

— Не от един, а от двама. Ако баща ти беше проявил по-голямо разбиране, щеше ли да избягаш? — попита Реджи тихо.

— Не. — В гласа й прозвуча огромна тъга. — Много жени са оцелявали въпреки разбитите си сърца. Да бъда предадена от баща си за мен беше много по-лошо, защото дотогава той беше центърът и основата на моя живот. — Не можеше да мисли за това, тъй като тази рана никога нямаше да заздравее. — След като избягах, нещата станаха още по-гадни — додаде сковано. — Ти сигурно си разбрал, че не съм девствена.

Ръката му се плъзна по тялото й, преди да се спре върху сърцето й.

— Али, нищо не си длъжна да ми обясняваш. Жената, която си станала, е резултат от всеки твой избор и всички грешки, направени през годините. Не се извинявай заради миналото си.

— Но аз искам да ти разкажа. Сама не разбирам себе си, защо тогава постъпих така. Може би ти ще разбереш. — Затвори очи. Лицето й бе изопнато. — Две нощи по-късно се намирах в една странноприемница, отново облечена като жена. Прибирах се по коридора към стаята си, когато срещнах един търговец, също отседнал в странноприемницата. Беше пиян като талпа и той… той даде да се разбере, че ме харесва. — Тя прехапа устни, преди да се насили да продължи. — И аз се оставих да ме съблазни.

Дъхът на търговеца беше кисел, а ръцете — несръчни. Нито разбра, нито го интересуваше, че е девствена. А тя бе останала да лежи там, позволявайки му да оскверни тялото й.

Алис преглътна. В устата й загорча от отвращението, което изпитваше към себе си.

— Сигурно съм била полудяла. Всичко свърши много бързо. Мисля, той беше твърде пиян, за да запомни какво се случи.

— Да го намеря ли и да го убия, задето е поругал честта ти? — попита Реджи с измамно кротък тон.

— Не! — Алис усети как в гърлото й се надигна пристъп на задушаващ, истеричен смях. Може би Реджи бе целял именно тази реакция от нейна страна. — Не, търговецът не ме насили. Грешката бе изцяло моя.

Той я придърпа по-близо. Кожата й беше топла, мека като атлаз.

— Това трябва да е било едно много жалко посвещение в насладите на плътта.

— Така е. Беше дори по-зле, защото след това се презирах. — Погледна към него, с широко разтворени, умоляващи очи. — Можеш ли да ми кажеш защо направих толкова отвратително нещо?

— След като са нанесли съкрушителен удар на твоята женственост, ти си искала да докажеш на себе си по най-примитивния начин, че някой мъж би те пожелал — започна да й обяснява Реджи. — В същото време това е било твоето отмъщение към баща ти и противния Рандолф. Извършила си нещо, което е щяло най-силно да ги разгневи, ако са знаели. — Той сви устни. — За нещастие оттогава живееш с убеждението, че само някой мъртвопиян мъж може да те пожелае.

— Реджи, откъде знаеш толкова много за хората? — попита тя след дълга пауза.

— Още когато бях много млад, започнах да изучавам човешката природа. Да не споменавам, че съм нещо като експерт по теорията и практиката на самоунищожението — добави унило. — Предполагам, че след случката с пияния непознат си се отказала от мъжете и любовта в полза на разкаянието и съвестната работа, но не си могла да потиснеш естествените си страсти.

Алис се усмихна накриво.

— Отново си напълно прав. Винаги съм харесвала мъжете, но след онази нощ знаех, че сама се бях обрекла да остана стара мома. Мъжът, когото обичах, ме бе отхвърлил, а аз не можех да си представя някой друг да ме пожелае след това, което бях извършила. За няколко часа бях на косъм от самоубийството, без значение какво щеше да струва това на безсмъртната ми душа. Дори си отрязах косата и я изгорих. — Тя потръпна и се притисна още по-силно към него, търсейки утеха в допира до силното му, мускулесто тяло.

— И какво те отказа от смъртта?

— На следващия ден ме намери моят коняр. Видял ме, след като бях подслушала Рандолф и се досетил, че с мен се е случило нещо ужасно. На следващата сутрин открил, че конят ми го няма в конюшнята и поел по следите ми, без да се обади на никого в имението. Мисля, че се е надявал, ако ме открие бързо да ме убеди да се върна преди да е избухнал скандал. Но му отнело няколко дни, докато ме намери, а и аз отказвах да се върна. Той каза, че няма да ме насилва да се прибера у дома, но няма да ме остави незащитена.

Реджи пое дъх, осенен от едно хрумване.

— Не ми казвай името му. Нека сам да отгатна. Джейми Палмър?

— Точно той. Винаги сме били приятели. Той нямаше семейство и затова нищо не го задължаваше да се върне в имението на баща ми, така че остана с мен. Бях му благодарна, защото имах до себе си някой, който е загрижен за съдбата ми. — Тя се усмихна леко. — Първата работа, която намерих, беше като учителка по история и латински в едно малко училище в околността. Джейми пък се хвана на работа в конюшните. По-късно станах гувернантка при госпожа Спенсър и Палмър пак се премести да работи наблизо. Когато започнах да се занимавам с грънчарската работилница и ми трябваше някой да я надзирава, той пое работата, въпреки че предпочиташе да се занимава с конете. Джейми Палмър е много добър приятел.

— Влюбен ли е в теб? — заинтересува се Реджи, но се опита този път да не прозвучи ревниво.

Алис поклати глава, но не без известно съжаление.

— Той никога не ме е възприемал по този начин. За него аз бях младата господарка, недосегаема за един коняр, дори и когато станах работеща жена. Преди няколко години се ожени за едно от момичетата на Хералд. Тя е много сладка и много повече му подхожда. — Алис шумно въздъхна. — Останалата част от историята я знаеш.

— А някога мислила ли си да се върнеш при баща си?

— Никога — изрече го с равен, но непоколебим глас.

— Би било различно, ако го мразеше, но от това, което ми разказа, разбирам, че не е така — изтъкна Реджи. — Не искаш ли да се сдобриш с него? Той няма да живее вечно, дори вече би могъл да е мъртъв.

— Не е мъртъв.

— Откъде си толкова сигурна?

— Щях да чуя.

В това си настроение Алис би могла да преподава уроци на стридите как да остават затворени, но Реджи бе настоятелен. Това бе едно от нещата, в които много го биваше.

— Али, приеми съвет от човек, който го знае от личен опит — да живееш с гняв е вредно за душата.

— Какво те интересува повече — душата ми или вероятното ми богатство? — тросна се младата жена.

Реджи не обърна внимание на обвинението й.

— Довери ми се. Лорд Маркам може и да ме смята за зестрогонец, но ако някога съм имал желание да се оженя по сметка, уверявам те, че досега вече щях да съм го сторил.

Тя му се усмихна извинително.

— Съжалявам, не биваше да го казвам. Но не мога да се върна у дома, никога.

— Защото баща ти никога няма да ти прости?

Алис се втренчи в тавана.

— Това е едната от причините. Другата е, че аз не мога да му простя. Единственият път, когато най-много имах нужда да ме разбере, да покаже искрената си загриженост, той ме предаде. — Гласът й се задави. — Наречи го гордост или глупаво твърдоглавие, но аз никога няма да се върна и да моля за прошката му. Няма да го направя, дори и да знам, че отново ще ме направи своя наследница. Няма да се върна дори и когато умре.

Глупавото твърдоглавие беше другата област, в която Реджи беше експерт, но все още нямаше намерение да отстъпи.

— А би ли се върнала, ако той те помоли?

— През живота си баща ми никога не е признал своя грешка, нито се е извинявал някому — изрече Алис с тъжен и уморен глас. — Той никога не би ме помолил да се върна. — Този път в гласа й се прокрадна по-различна болка.

— Жалко, че не мразиш баща си — каза Реджи. — Така щеше да е по-лесно за теб.

Изражението й се вледени.

— Нямам нужда от баща си или от парите му. И сама се справих доста добре.

— Вярно е, справила си се — съгласи се Реджи, като отметна нежно един кичур от лицето й.

Красивата, твърдоглава почитаема лейди Алис, в чиито вени кръвта пулсираше с ненадмината страст. Любенето им бе необикновено и то не само защото от месеци не бе лягал с жена.

Замисли се и потръпна отвратено, когато си припомни, че последното му грубо и безпаметно съвкупление беше със Стела. Ненавиждаше самата мисъл за това, когато държеше Алис в обятията си. Имаше истинско чудо в тяхното сливане, усещане за откритие, което го върна десетилетия назад, когато изгуби девствеността си в прегръдките на една сърдечна и любвеобилна краварка. Побърза да пропъди и тази мисъл. Единствената жена на този свят, която имаше значение, бе Алис.

Дали сега бе подходящият момент да я помоли да се омъжи за него? От седмици идеята покълваше в едно кътче на съзнанието му. Имаше намерение да изчака по-дълго, да докаже на нея — както и на себе си — че е трезвен и възнамерява да остане такъв и занапред. Ала тази нощ промени всичко. Нямаше начин да продължат да живеят под един покрив и да не бъдат любовници.

Беше почти сигурен, че тя ще приеме предложението му за брак. Али не беше безразлична към него, обичаше Стрикланд и искаше да има деца.

А той я обичаше. Странно, но досега не го бе осъзнал. По някое време през последните седмици страстта, уважението, приятелството и благодарността се бяха слели в едно и резултатът надминаваше всичките му очаквания. Той искаше да бъде с тази жена по един съвсем обикновен и традиционен начин, като се отказваше от всички останали красавици на този свят, докато смъртта ги раздели.

Никога досега не бе изричал подобни слова, но отвори уста, като се надяваше, че искреността му ще компенсира липсата на стил. И тогава, преди да заговори, частта от мозъка му, която никога не си почиваше, започна да подрежда парчетата информация, образувайки нова, смайваща картина.

Ръката му застина и остана да лежи неподвижно върху едната от прекрасните й гърди. Джулиан му бе разказал за изчезналата наследница на херцога на Дъруестън, момиче, което било сгодено за по-малкия син на маркиз Кинрос. По-малкият син на маркиза беше лорд Рандолф Ленъкс. Реджи го познаваше бегло. Беше хубав мъж, няколко години по-млад от Реджи, образец на джентълменска добродетел. Идеалният спътник в живота за момиче, което един ден ще стане херцогиня. Тогава, най-неочаквано, дъщерята на Дъруестън избягала — както се предполагало, с коняря си — преди дванайсет години, когато девойката била на осемнайсет.

Реджи усети дълбоко в себе си зараждането на смразяващ студ, който образува ледени пипала около сърцето му. Излизаше, че неговата Али е изчезналата наследница — двете истории си пасваха твърде добре. Мили боже, тя бе единственото дете на херцог.

А Блейкфорд бе следващият поред наследник. Алис бе казала, че Блейкфорд има причина да желае смъртта й и беше права. Титлата херцог и богатството на Дъруестън биха изкушили и по-добродетелни и почтени мъже от Джордж Блейкфорд. По дяволите, тъкмо лекомислените думи на Реджи бяха довели Блейкфорд в Дорсет с намерението да я убие. Въпреки че беше невъзможно да се докаже, Реджи можеше да се обзаложи на хиляда лири, че пожарът, унищожил Роуз Хол, е подпален от братовчеда на Алис.

— Защо изглеждаш толкова сериозен? — Дрезгавият й глас прекъсна мислите му.

Той насочи вниманието си към нея. Черната овца на Давънпорт делеше леглото с най-богатата наследница на Англия. Когато е дебютирала в лондонското висше общество, него не биха го допуснали под един покрив с нея.

Не беше чудно, че от устата на Алис командите звучаха толкова естествено — беше отгледана и възпитана като бъдещ владетел на малкото кралство Дъруестън. Тя бе споменала, че лейди Алис е само един ироничен прякор, но той подозираше, че всичко е започнало, когато, без да се усети, Джейми Палмър е използвал по навик титлата й.

Щеше да е по-лесно, ако мразеше баща си, ала беше очевидно, че тя страдаше много заради отчуждението им. И макар тя да си мислеше, че херцогът никога няма да приеме отново блудната си дъщеря, Реджи знаеше по-добре каква бе истината.

Само за шейсет секунди всичко се бе променило. С отвратителното чувство на обреченост той се покори пред неизбежното, което трябваше да стори. Но в следващия миг намери сили да се усмихне, призовавайки самоконтрола, който бе усъвършенствал през целия си живот.

— Опитвам се да пресметна колко още пъти през тази нощ ще мога да се любя с теб, без да пострада репутацията ти.

Устните й се извиха бавно в палава усмивка.

— Само с мислене никога няма да разбереш.

— Права си. Достатъчно приказвахме. — Той я целуна силно. Усещането за неизбежната обреченост още повече усили копнежа му. Как изобщо бе повярвал, че може да го очаква щастлив край?

Но поне тази нощ тя беше негова. И той щеше да се постарае да бъде нощ, която нито един от тях никога нямаше да забрави.

Часовете на мрака се изнизаха сред хиляда малки открития, сред страсти и смях, примесени с мигове на затаен дъх. Колкото повече й даваше той, толкова повече му връщаше тя. Алис знаеше, че ако утре умреше, щеше да бъде доволна, че е била обичана истински и пълноценно.

Със сигурност подобно чувство на цялостно задоволство не можеше да се дължи само на съвършеното пасване на телата им. Искаше й се да му признае, че го обича, че никой друг мъж не е трогвал като него сърцето, душата или тялото й и никой друг не би могъл някога да го стори. Но си замълча, за да не развали тази съвършена нощ.

Освен загадките на сетивата им, мракът отприщи едно друго откровение.

— Като изключим бебето на Джили, колко други незаконородени деца имаш? — промърмори Алис, мислейки на глас, докато лежеше върху гърдите на Реджи и отдъхваше в затишието между помитащите бури на страстта им.

Той вдигна глава.

— Какви ги говориш?

Неспособна да върне думите си назад, тя продължи смело напред.

— Говоря за най-обикновени деца, като това, което Джили ще има след няколко месеца. Сигурно през годините си имал и други.

— Защо си мислиш, че аз съм бащата на детето й? — попита той, повече любопитен, отколкото гневен.

— Видях я да се измъква от стаята ти една нощ — рече Алис смутено. — А и ти й позволи да остане в имението. Госпожа Хералд каза, че не се срещат често мъже, които да са толкова търпеливи.

— Разбирам — каза Реджи, очевидно развеселен. — Както и да е, отхвърлям всички обвинения. Гарантирам, че бебето й ще се появи на бял свят след по-малко от девет месеца от пристигането ми в Стрикланд. — И й разказа отчаяния опит на Джили да му припише бащинството.

Алис се изуми, но изпита безкрайно облекчение.

— Значи не си платил на Мак Купър, за да те отърве от нея?

— Не споменавай това пред Мак, защото може да забрави, че си дама — предупреди я Реджи. — Да се ожени за нея беше негова идея и той е много доволен от решението си.

— О! — Алис се почувства неловко, като пълна глупачка.

Двамата се умълчаха, когато той изведнъж се сети, че не е отговорил на предишния й въпрос.

— С течение на годините съм внимавал много да нямам незаконни деца. Не бих искал мое дете да расте без баща. Но е възможно да имам някое дете някъде.

Последната свещ бе изгоряла почти докрай. На трепкащата й гаснеща светлина Алис отново огледа впечатляващия му профил.

— Не знаеш със сигурност? — попита тихо.

— Веднъж имах връзка с дама от по-либералните аристократични кръгове. Първите й две деца бяха от съпруга й. След това мисля, че тя роди още няколко деца, всяко от различен мъж. — Думите му звучаха отсечено. — След няколко години я видях в парка заедно с няколко от децата й. Сред тях имаше едно момиче, което донякъде приличаше на мен, горкото същество. Поразпитах малко. Оказа се, че детето е на години, които подсказваха, че може да е мое.

— И тази дама не ти е казала?

Той сви рамене.

— Може и самата тя да не е знаела. А и дори момичето да е от мен, какво бих могъл да направя? То растеше, заобиколено с много повече грижи и внимание, отколкото аз бих могъл да му дам. Родителите й са добри хора. Щеше да е жестоко да разбия живота й.

Суровият му тон разкриваше колко много е загрижен за това дете, което бе изгубено за него. Дали болката му щеше да е по-малка, ако имаше друго дете, което да може да отглежда и да направлява сред житейските перипетии, след като самият той не е бил насочван от никого?

Алис винаги бе искала деца, но сега, с яснота, която я порази, осъзна, че иска да роди неговите деца. Макар че от години не си бе позволявала дори да мечтае за това, за миг си представи как ще живее в Стрикланд и заедно с Реджи ще отглеждат високите си деца, ще се смеят с тях, ще бъдат приятели, заедно ще се справят с всякакви несгоди. И най-вече ще имат хиляди нощи като тази, когато душите им ще се сливат докрай, както телата им.

Беше прекалено рано за такива мечти. Но той я харесваше, той я желаеше. Може би след време чувствата му ще се задълбочат. А тя ще направи всичко, което е по силите й, за да го спечели. И какъв по-добър начин да спечелиш един прелъстител, освен с буйна страст?

И когато розовеещото утро започна да надмогва над мрака на нощта, Алис се зае да покаже на своя любим какво бе научила през тази нощ, любейки се с него с такава жар, с каквато и той я бе любил. И когато достигнаха до нови висоти на насладата, никак не им бе трудно да повярват, че любовта ги е свързала навеки.