Мери Джо Пътни
Прелъстителят (23)

Глава 22

Тази вечер всички се бяха събрали радостни около трапезата, за да отпразнуват както официалния годеж на Мери и Джулиан, така и чудодейното спасение от сутрешната засада. Извадиха от избата шампанско и вдигнаха наздравица за щастливата двойка, дори на Уилям позволиха да пие за щастието на сестра си.

Само чашата на Реджи беше пълна с вода. Алис се питаше как ли се чувства, като знае, че трябва до края на живота си да се въздържа от споделянето на такива празнични мигове. Дори и мисълта да го измъчваше, външно не си личеше. Изглеждаше съвсем спокоен и непринуден, сърдечен домакин, заобиколен от приятели.

Сред оживеното бъбрене никой не чу пристигането на посетителя пред външната врата. Обърнаха му внимание едва когато мъжът отмести настрани прислужницата и прекрачи сърдито прага на всекидневната.

Алис огледа непознатия — едър джентълмен на средна възраст с красиво, енергично лице, облечен в дълга пелерина, по която блестяха дъждовни капки. Джулиан седеше до нея и дори да не бе скочил от мястото си, надавайки вик: „Татко!“, тя вече се бе досетила, че лорд Маркам е пристигнал, за да прибере блудния си син.

Стаята притихна и всички насядали около масата насочиха погледите си към новодошлия.

— Дошъл съм, за да спра тази глупост със сватбата веднъж и завинаги — излая лорд Маркам със свирепо смръщено лице.

— В продължение на седмици обсъждахме това до втръсване, сър — отвърна Джулиан, пребледнял, но решителен. — Повече няма какво да си кажем. Бих предпочел да се оженя с вашата благословия, но липсата й няма да ме спре.

— Мили боже, нима не ти е останала и капка гордост, че ще се ожениш за изоставената любовница на един пропаднал пияница като Реджиналд Давънпорт? — Виконтът метна кръвнишки поглед към Реджи, който седеше начело на масата и го гледаше съсредоточено, с присвити очи.

Настъпи миг на парализираща тишина. Преди вбесеният Джулиан да успее да му отвърне, Питър скочи на крака. Заговори мрачно, с тон на зрял мъж, а не като петнайсетгодишно момче, каквото всъщност бе.

— Обиждате сестра ми, милорд. Ако смятате, че можете да приемете предизвикателство от някой на моята възраст, ще се срещнем с пистолети утре на разсъмване!

Макар изреченото от Питър да прозвуча мелодраматично, никой не се усъмни в искреността и гнева му.

— Наистина ли мислите, Маркам, че ще държа любовницата си под един покрив с по-малките й братя? — попита Реджи провлачено, докато виконтът се взираше слисано в юношата, решил да защити честта на сестра си. — Повярвайте ми, дори аз не съм чак толкова безочлив.

Спомнила си за присъствието на Уилям, Алис измери момчето с най-изразителния си поглед на строга гувернантка, придружен с отсечено кимване към вратата — безмълвна заповед да напусне стаята. Уилям не искаше да се подчини, но красноречивото й изражение ясно подсказваше какво ще му струва неподчинението. Затова неохотно се оттегли, вероятно за да се присъедини към групата прислужници, струпани отвън пред вратата, помисли си Алис примирено.

Тъй като мъжете, изглежда, бяха стигнали до безизходно положение, тя заговори хладно:

— Обиждате и мен като настойница, милорд. Мога да ви уверя, че госпожица Спенсър е била възпитавана според най-строгите правила за благоприличие. Единствено трагичната загуба на нашия дом ни принуди временно да приемем щедрото гостоприемство на господин Давънпорт.

Маркам се извърна към нея.

— А вие сте?

— Аз съм лейди Алис Уестън — заяви тя с тон, пропит с достойнство. Макар че рядко й се налагаше, Алис можеше отлично да се справя с ролята на надменна дама от висшето общество. Така направи и сега, като вирна брадичка и се изпъна в цял ръст, въпреки че в седнало положение ефектът донякъде се намаляваше.

Леко смутен от леденото достойнство, излъчвано от Алис, лорд Маркам погледна към братовчеда на Реджи и попита вкиснато:

— Ако тя е лейди, тогава вие кой сте, херцог Уелингтън?

Ричард се изправи.

— Разбира се, че не. Нямам толкова изящен нос. Аз съм граф Уоргрейв. — Поклони се учтиво, но съвсем леко. — Научих, че правите доста интересни експерименти с отглеждането на животни в Маркамстед.

Виконтът за малко да се разсее при споменаването на любимата му тема — отглеждане на свине, но дългът го застави да се придържа към целта на посещението си.

— Какво правите тук тогава? Говори се, че сте оставили братовчед си, прочут развратник и пройдоха, без пукнато пени, и сте му заявили да се махне от Лондон, за да не посрамва повече фамилията Давънпорт.

Ричард учудено повдигна вежди.

— Не мога да си представя как се пораждат такива вулгарни и неверни слухове — отбеляза с глас, който можеше да разчупи лед. — Както сам виждате, двамата с братовчед ми сме в отлични отношения.

Алис едва не се задави от смях. Очевидно графът, въпреки добросърдечния си вид, владееше отлично властните маниери на аристократ.

Обсаден от всички страни, лорд Маркам замлъкна, неуверен как да продължи. Решила, че е време да поеме съдбата си в собствените си ръце, Мери стана и пристъпи към него. Изгледа донякъде неодобрително насъбралите се около масата и отбеляза:

— Посрещнахте доста сурово лорд Маркам. Той е пътувал дълго и уморително в дъжда. И разбира се, е загрижен за бъдещето на сина си. Кой баща не би реагирал така? — Обърна се към виконта и продължи със сладкия си глас: — Сигурно сте уморен и измръзнал. Имате ли нещо против да хапнете с нас? Или може би бихте искали да пийнете чаша вино?

Виконтът се поколеба. Предложението за храна и вино му се стори извънредно примамливо. Това пленително момиче със златиста коса бе единствената личност, проявила поне малко симпатия към желанието му да спаси сина и наследника си от един катастрофален брак.

— Вие ли сте момичето, за което Джулиан иска да се ожени? — попита той сковано.

Тя кимна. Красивото й лице помръкна.

— Да. Повярвайте ми, не желая заради мен Джулиан да се отчужди от семейството си. Зная колко ужасно трудно е и на двама ви. — Гласът й потрепери. — Но Джулиан и аз се обичаме толкова силно.

Слисан, лорд Маркам се взря в големите й сапфирени очи, в които блестяха сълзи. Беше потеглил на юг към Дорсет веднага щом научи, че Джулиан не се е подчинил на изричната му заповед да сложи край на глупавото си увлечение по една неподходяща за него жена. Виконтът очакваше сблъсък, но не и като този. Започваше да се чувства като долен грубиян, задето разплакваше това красиво младо създание.

Само за миг лорд Маркам се поколеба. После решителността му укрепна. Разбира се, че беше красавица. Младите мъже рядко си загубваха ума по някоя грозница.

Алис стрелна с поглед Реджи, докато се питаше как той ще възприеме това нахълтване в дома му и обидите спрямо живеещите в него. Като зърна блясъка в очите му, не остана особено изненадана, когато той хвърли ръкавицата по своя неподражаемо предизвикателен маниер.

— За бога, Маркам, не бива и вие да губите ума си заради тези две красиви сини очи — заговори с плътния си, ленив глас. — Със своите възможности Джулиан може да се ожени за някоя от най-богатите наследници в Англия. Глупаво ще е да се задоволите с най-обикновено момиче, чиято единствена зестра е хубавичкото й личице.

Всички го зяпнаха напълно изумени. Лорд Маркам се наежи като разгневен котарак. Питър и Мери изглеждаха наранени, Уоргрейв — замислен, а Джулиан напълно шокиран и предаден.

Алис бе забелязала лукавото изражение на Реджи и след миг й просветна какво се опитваше да постигне. Моментално изрита под масата Джулиан, преди младият мъж да е скочил и да се е нахвърлил срещу някогашния си приятел. А когато недоумяващият Джулиан се извърна към нея, тя поклати глава предупредително.

И докато Джулиан се мъчеше да разгадае посланието на Алис, лорд Маркам изригна срещу Реджи:

— Очаквах, че дори един нагъл безсрамник като вас е осъзнал, че парите не са единственият и дори не са най-важният критерий за брак.

Черните вежди на Реджи се извиха презрително.

— Разбира се, че не са. Освен тях има земя и имоти, титла и влияние в обществото.

— Точно това би си помислил един истински презрян зестрогонец като вас — изръмжа виконтът с унищожителен поглед. — Докато достойните хора знаят, че взаимното привличане и уважение са жизненоважни за един успешен брак. — Погледна към Мери и изражението му се смекчи. — Далеч по-важно е една млада жена да е благоразумна, благонравна и с обичливо сърце, отколкото да е богата. Всъщност, момичетата с по-скромно състояние не пилеят с лека ръка парите на съпрузите си.

Реджи небрежно сви рамене.

— Лесно можеш да се влюбиш както в богато, така и в бедно момиче. Всеизвестно е колко са променливи чувствата на младите мъже. Само след няколко месеца момчето ви ще забрави как изглежда Мери.

При тези думи Мери се намръщи озадачено. Но след миг лицето й се проясни и лека усмивка заигра в очите й.

— Един мъж на двайсет и пет години вече не е момче — озъби се лорд Маркам. — Нито пък синът ми е непостоянен женкар като вас, Давънпорт. Той е истински джентълмен. Всеки баща би бил горд да има такъв син. Джулиан никога не би поискал ръката на госпожица Спенсър, ако не изпитваше сериозни чувства към нея.

— Вие би трябвало най-добре да познавате собствения си син — съгласи се Реджи и по мургавото му лицето се изписа отегчение. — Лично аз обаче винаги съм предполагал, че причината да го държите изкъсо в Лондон е фактът, че на него не може да му се повери дори управлението на едно малко имение.

Сега се промени и изражението на Джулиан, изписаната допреди миг суровост се стопи и в очите му затанцуваха весели пламъчета.

— Вие сте толкова невежа, Давънпорт, колкото и неморален. Всъщност Джулиан подготви безупречен план за управлението на имението ми в Мортън. И аз имам категоричното намерение да му го прехвърля по случай сватбата му.

От удивление очите на Джулиан едва не изхвръкнаха от орбитите си, а баща му го изгледа леко смутено.

— Не исках да се главозамаеш, момчето ми, но бях силно впечатлен от плановете ти, безкрайно впечатлен. Мисля, че е добре за един млад мъж да полудува няколко години, преди да поеме отговорностите на брака и семейството. Но ти вече достатъчно си поживя като ерген. — Изгледа Реджи злобно. — И колкото повече си мисля за това, толкова по-мъдро ми се струва решението ти да се махнеш от Лондон, където живееше в толкова лоша среда.

— Предполагам, че той няма да причини големи вреди на едно отделно имение, но ще бъде глупаво да му позволите да се обвърже с неподходяща съпруга — изрече Реджи с най-надменния си тон, изразяващ изключително презрение.

Треперещ от ярост, лорд Маркам пристъпи две крачки към Реджи, преди да се опомни и да спре, стиснал до болка юмруци.

— За бога, ако тук нямаше дами…! — озъби се лордът. — Не ме учете как да възпитавам сина си и не ми казвайте коя жена е подходяща за него. Какво разбира един развратник от почтени жени? — Отново погледна към Мери. — Госпожица Спенсър е истинска дама, от главата до петите. Произходът и богатството й са достойни за уважение. Тя е избраницата на моя син. И колкото по-скоро се венчаят и се махнат от вредното ви влияние, толкова по-добре!

Обърна се към Джулиан.

— Отказвам да остана дори още миг под един покрив с този негодник. Вече съм си запазил стая в „Мълчаливата жена“. Ще ви очаквам там утре сутринта в десет, теб и годеницата ти. Имаме много да обсъждаме. — За пореден път удостои Мери с топъл поглед. — Искам по-добре да опозная бъдещата си снаха.

Виконтът се завъртя сред вихрушка от пелерини и изхвръкна от всекидневната, затръшвайки вратата с такава сила, че порцелановите сервизи издрънчаха. Зад гърба му се възцари пълна тишина, преди граф Уоргрейв да се облегне на стола си и да прихне от смях.

— Братовчеде — ахна той, — не бих пропуснал това представление дори и за всички овце на Ирландия.

Думите му послужиха като сигнал и настана всеобщо веселие, част от което се дължеше на натрупаното напрежение. Джулиан заобиколи масата и прегърна Мери с буйна радост. Алис се изкушаваше да направи същото с Реджи, който се бе облегнал на стола си с невъзмутимо изражение, но в синьо-зелените му очи бе стаена усмивка. Само за пет минути, с привидно грубо и безцеремонно държане, той бе постигнал това, което Джулиан не бе успял в продължение на седмици пламенни спорове.

Кой би казал, че лукавството не върши работа?

 

 

Новината за посещението на лорд Маркам бързо се разпространи из цялата йерархия на прислугата, предизвиквайки голямо оживление и гордост от находчивостта на господаря. Камериерката Джили, която тайно бе проследила цялата драма през една цепнатина на вратата, след като приключи със задълженията си за деня, потърси Мак Купър и му преразказа случилото се. Тя вече бе свикнала да търси Мак, когато искаше да сподели нещо.

Тъй като валеше студен дъжд, а тези дни Джили се уморяваше много по-бързо, те се разходиха само до плевнята. Там се настаниха удобно в купчината сено, а момичето се постара да пресъздаде дума по дума разговора между господин Давънпорт и виконт Маркам. Мак се смееше гръмогласно, като отбеляза, че това било едно от най-великите постижения на Реджи. Сетне разказа на Джили няколко внимателно цензурирани истории за необичайните подвизи на господаря си.

След като и двамата се умориха да се смеят, прислужникът се протегна и я целуна по хубавото носле.

— Сякаш във въздуха ухае на сватби. Какво ще кажеш, Джили, дали и ние също да не се оженим?

Джили внезапно стана сериозна и се опита да види лицето му, което в полумрака оставаше в сянка. Макар приятелството им да укрепваше и да се задълбочаваше, след първата им среща в нейната таванска стаичка той повече не беше споменавал за сватба. Девойката отново се смути. Неволно притисна ръка към издутия си корем и промълви:

— Бих искала да се омъжа за теб, Мак, много повече, отколкото някога съм искала да се омъжа за Били. Но… — тя се запъна за кратко, докато търсеше подходящите думи, с които да изрази тревогата си, — се боя, че може би ще ти е трудно да приемеш едно бебе, което не е твое.

Мак сложи ръката си върху нейната. Въпреки че го направи по-скоро като приятелски жест, той погледна надолу, приятно изненадан.

— Бебето току-що ритна. Буйно малко дяволче, нали? — После изражението му се промени. — Майка ми беше домашна прислужница, също като теб. Баща ми бил изискан лондонски джентълмен или поне така ми каза тя. Истински лорд. Страхотен джентълмен, няма що! — засмя се горчиво. — След като я прелъстил и тя забременяла, я изгонил на улицата само с десет лири в джоба. Щеше да е хубаво, ако тогава наоколо бе имало някой мъж, желаещ да се грижи за нея и за мен. Едно дете се нуждае от баща. — Остана мълчалив за няколко удара на сърцето. — Тя направи всичко, което бе по силите й, за да ме отгледа. Продаваше се по улиците, но тежкият живот я съсипа и тя умря, когато бях само на шест години.

Сърцето на Джили се сви от болка за онази отчаяна млада жена и за самотното й, изоставено момче. Опасенията й, че Мак може да не приеме нейното бебе, се разсеяха. Тя може и да беше само едно провинциално момиче, но разбираше колко силно жадува Мак за свое семейство, което да обича и закриля. И колко много искаше и той да бъде обичан. Бракът му с нея щеше донякъде да компенсира самотното му и безрадостно минало.

Изпълнена вече с доверие към него, тя го погали по бузата.

— Ако наистина искаш да се ожениш за мен, Мак — промълви тихо, — за мен ще е чест и гордост да приема. Ще бъда щастлива да стана твоя жена.

Той се наведе към нея и я целуна много нежно, но прегръдката им бързо прерасна в нещо много по-възбуждащо. Джили остана очарована да установи, че един лондончанин знае много повече за целуването, отколкото един провинциалист като Били. И точно когато всичко вървеше към естествения си завършек, Мак внезапно се отдръпна, силно задъхан.

— Извинявай, Джили, но не искам да си помислиш, че съм от онези мъже, които ще те затрупат с куп лъжи, за да се повъргалят с теб в сеното. Искам да изчакаме, докато не се венчаем както си му е редът.

— Но аз не искам! — възкликна тя с пламнало лице и сено в косите. Устните й се извиха в усмивка. — Можем да бъдем заедно, след като вече няма опасност да забременея.

Мак се засмя. Приличаше на млад мъж, какъвто всъщност беше, а не на закоравял кокни, избягал от един от най-лошите лондонски вертепи. После внимателно продължи да доставя удоволствие на своята избраница сред топлината на сладко ухаещото сено.

 

 

Граф Уоргрейв си замина и животът се върна към обичайния си ритъм. Джулиан и Мери също напуснаха имението, за да посетят за две седмици фамилната резиденция на лорд Маркам. Негова светлост бързо бе покорен от чара на Мери и скоро щеше да забрави, че някога се е противопоставял на този брак. Планираха сватбата да се състои през есента, след като Алис приключи с жътвата, за да е свободна да изпълни ролята на майка на младоженката.

Скоро всички в имението научиха, че изисканият прислужник на господаря ще се ожени за камериерката Джили. Със стиснати устни Алис си каза, че е трудно да се измисли нещо по-отвратително, но подобни споразумения бяха част от живота. Реджи се измъкваше сух от неприятностите, а несъмнено Мак Купър щеше да бъде щедро възнаграден, задето отървава господаря си от бременната му любовница.

В деня след заминаването на Джулиан и Мери, Алис и Реджи се наслаждаваха на една от ленивите си късни вечери, след като момчетата вече си бяха легнали. Алис бе облечена с удобния си златист пеньоар, а косата й бе привързана с панделка в същия цвят. За младата жена това беше най-приятното време на деня. Предубежденията й относно скандалното поведение на работодателя й винаги се стопяваха в негово присъствие.

Бяха в библиотеката — единственото място в къщата, където Реджи пушеше. Пафкаше една от отвратителните си подрязани пури, докато Немезида и Атила похъркваха край господарите си. Дори домашните любимци бяха обявили примирие, най-вече защото котаракът бе решил, че кучето е твърде страхливо, за да бъде сериозно предизвикателство.

— Защо не пийнеш малко бренди? — предложи Реджи, след като издиша кълбо дим. — Докато Ричард ни гостуваше, попълних запасите от алкохол.

След кратко колебание, Алис отиде до шкафа с напитките и си наля малко в една чаша.

— Не те ли притеснява, че има алкохол в къщата?

— Може и да не ти се вярва, но не. През първите три или четири седмици пиенето ми липсваше, но вече не. — Сви рамене. — Като погледна назад, осъзнавам, че от години не съм изпитвал удоволствие от алкохола. Пиех просто по навик. Сега, когато съм трезвен, не изпитвам ни най-малкото желание отново да съсипя живота си с проклетата бутилка. — Погледна към Алис. — Сега животът е много по-интересен.

Алис едва не се изчерви от топлината в очите му, докато се настаняваше удобно в креслото, подвила крака под себе си. В такива моменти беше трудно да познае в Реджи безцеремонния, саркастичен прелъстител, какъвто беше, когато за пръв път се появи в Стрикланд. Дори и тогава той притежаваше хумор, интелект и вродена почтеност, но тези положителни качества не се забелязваха веднага. Сега, както братовчед му бе отбелязал, Реджи беше различен мъж — спокоен, умствено и физически здрав и неустоимо привлекателен.

— Бях удивена, че лорд Маркам не разбра как го манипулираш — рече Алис, насочвайки мислите си в друга посока. — Да не би пътищата ви да са се пресичали и преди?

Реджи се ухили и се отпусна в креслото си.

— Преди няколко години имахме малко спречкване за една жена. Въпросната дама предпочете мен, а Маркам нито го забрави, нито ми прости. Мога да се обзаложа, че ненавистта му към мен е толкова силна, че би направил обратното на всичко, което аз съм предложил.

— Винаги е замесена жена, нали? — Гласът на Алис прозвуча по-остро, отколкото възнамеряваше.

Реджи доби отчуждено изражение.

— За нещастие, да. Ако притежавах повече разум да стоя настрана от любовницата на Блейкфорд — додаде по-скоро на себе си, — сега той щеше да е жив.

— Едно обикновено спречкване за жена не превръща в убийци повечето мъже. — Алис въртеше между пръстите си столчето на чашата, чувствайки се неудобно от тайната, която криеше. — Не бива да се обвиняваш за реакцията на Блейкфорд.

— Нима? — Реджи повдигна иронично тъмните си вежди. — Блейкфорд винаги е бил много ревнив и избухлив, но си остава фактът, че тъкмо моето поведение го е накарало да откачи напълно.

— Може би не любовницата му е причината за засадата — подхвърли Алис, надявайки се да утеши по някакъв начин Реджи, без да разкрива истината.

— Ти сещаш ли се за друга причина? — Издълженото му лице се смръщи от отвращение към самия него. — Не мога да си представя, че някой ще иска да убие теб или Ричард, но затова пък има доста хора, които биха танцували върху гроба ми. Блейкфорд със сигурност беше един от тях.

Алис мразеше да го вижда обзет от вина, особено сега, когато толкова много бе променил живота си. И особено след като грешеше.

— Блейкфорд може и да е гледал на твоето убийство като на приятно допълнение — поде тя, решила да му каже част от истината, — но ти гарантирам, че главната мишена бях аз. Ние двамата… имаме общо минало.

Тъкмо се канеше да му поднесе историята, която бе измислила в подкрепа на твърдението си, когато Реджи възкликна:

— Ти си имала връзка с Блейкфорд?

Грубият му тон бе обида, от която Алис се вцепени. Искаше да накара Реджи да се почувства по-добре. Вместо това бе предизвикала реакция, която я бе засегнала дълбоко.

От месеци тя живееше в изключителна близост с този мъж, когото желаеше и когото бе започнала да обича. Сърцето й се обливаше в кръв всеки път, когато споменеше някоя бивша любовница или се забъркаше с друга жена, като например с бременна прислужница. А сега Реджи — дяволите да го вземат! — си седеше тук, със слисано изражение само заради мисълта, че някой мъж би могъл да я хареса.

По тялото й пробягаха смразяващи тръпки, когато старата, неизлекувана болка заради Рандолф избухна и подсили мъката й от безнадеждната й страст към работодателя й. Силно разтреперана, Алис остави чашата си и се изправи, смазана от агонизиращата истина, че не е желана.

— Разбира се, че си изненадан. Как можах да забравя, че никой мъж не би ме докоснал, освен ако не е пиян или не му се плати цяло състояние в замяна на жертвата да се ожени за мен? — Гласът й пресекна. — Колко мило от твоя страна да ми напомниш какво жалко подобие на жена съм. Дори ти, който си преспал с половината жени в Англия, можеш да се насилиш да ме целунеш единствено когато си мъртво пиян.

Самата тя се ужаси от думите си. Да се разкрие пред Реджи бе върхът на унижението. Със замъглени от сълзи очи Алис хукна към вратата. Съжалението му бе последното, което можеше да понесе.

Беше на половината път до вратата, когато Немезида, вярна на името си, скочи и радостно застана на пътя й. Младата жена не успя да се спре навреме, спъна се в овчарката и се пльосна по длани и колене върху ориенталския килим.

— Проклето куче! — изкрещя и едва не се разплака с глас.

Реджи се втренчи слисано в Алис. Думите й, намекващи, че някога е била любовница на Блейкфорд, бяха предизвикали изблик на ревност, колкото силен, толкова и изненадващ. Очевидно тя погрешно бе изтълкувала реакцията му като презрително недоверие. Емоционалният й срив беше шокиращо доказателство, че той неволно бе отворил рана, разяждаща душата й до дъно.

Алис винаги бе толкова силна, толкова уравновесена, дори когато Реджи се люшкаше на ръба на саморазрушението. Лесно му беше да забрави, че тя също имаше свои уязвими места. От измъченото й изражение ставаше ясно, че ахилесовата й пета бе убеждението, че никой мъж не би я пожелал като жена. А за човек с толкова страстна натура, да се чувства изцяло нежелан бе истинска трагедия.

А за човек като него, който обикновено беше толкова проницателен по отношение на другите, беше непростимо да прояви подобна престъпна безчувственост. Скочи от креслото си и коленичи до нея. Тя се опитваше да се изправи, но краката й се бяха оплели в диплите на пеньоара.

— Али, това, което почувствах при мисълта, че Блейкфорд може да те е желал, не беше изненада — рече Реджи, отпускайки ръка върху рамото й. — Беше ревност.

Тя се вторачи невярващо в него.

— Помислил си, че съм имала любовна връзка с Блейкфорд? Ти наистина си по-голям глупак, отколкото предполагах.

Заля го вълна на облекчение при явното отвращение, с което тя изрече думите. Срещна погледа й и заговори настойчиво:

— А ти си глупачка, задето се мислиш за непривлекателна. Бог знае, че те желая още от първия миг, в който се запознахме.

— Не ме лъжи! — Тя се измъкна изпод ръката му и се опита да се отдръпне от него, но той я улови за раменете и я извърна с лице към себе си.

Лъскавата й коса се разпиля около лицето й, проблясвайки в златисто и кестеняво. Цялата беше огън и плам, неустоима като богиня. Един мускул по брадичката му заигра, докато се опитваше да потисне възбудата си.

— Не лъжа. Ти си прекрасна, желана жена и ми беше дяволски трудно да държа ръцете си настрана от теб.

Тя извърна глава и затвори очи, ала не можа да прикрие треперенето на гласа си.

— Какъв забележителен, прекрасен джентълмен си ти. Никога не съм забелязала да ти е трудно да се сдържаш. — Извъртя се настрани, в нов опит да се измъкне от ръцете му.

Реджи стисна раменете й по-силно.

— Ти, изглежда, си мислиш, че не бих те целунал, освен ако не съм пиян. Всъщност тъкмо обратното е вярно. През цялото време копнеех да те целуна, но само когато бях пиян успявах да забравя за благоприличието и се оставях да ме водят единствено желанията ми.

— In vino veritas? — изсмя се тя горчиво. — Или по-скоро не „истината е във виното“, а „похотта е в алкохола“. За един развратник всяка свободна жена ще свърши работа. — Удари го с все сила, за да се освободи от хватката му. — Макар че явно и пияните развратници си имат свои стандарти, след като нито веднъж не стигна по-далеч от една целувка. А сега ме пусни!

Реджи виждаше, че тя е твърде разстроена, за да му повярва. Тази емоционална буря се бе натрупвала от дълго време и сега насъбраната в душата й болка се бе отприщила, разбивайки на парчета спокойната й невъзмутима фасада, която обикновено показваше на света. Добронамерените му опити да се държи почтено бяха разпалили най-дълбоките й съмнения. Той преглътна една гневна ругатня, задето бе прекалил с желанието си да се държи благовъзпитано.

Дотук с почтените намерения. Думите не бяха достатъчни — трябваше да й докаже с действия колко неустоимо желана бе тя. Улови лицето й между дланите си, за да я укроти. Сетне целуна ъгълчето на едното й око, вкусвайки солта на сълзите й.

Тя ахна и застина, а тъмните й ресници се повдигнаха. Зениците й, разширени и черни от силата на чувствата й, правеха различните й очи да изглеждат почти еднакви.

Привлякъл най-сетне вниманието й, той завладя полуразтворените й устни със страст, която го изгаряше от месеци. Откликът й бе мигновен и буен. Ръцете й се обвиха около него и двамата се отпуснаха върху пода. Усещането на дългото й гъвкаво тяло го опияняваше повече от всякакво бренди.

Разтвори пеньоара й. Фигурата й с чувствени извивки се очерта съблазнително под финия муселин на ризата й. Реджи се наведе и целуна едната й гърда през плата. Зърното й се втвърди под дразнещия му език и тя простена, а тялото й се изви в дъга.

Звукът от устните й го накара да застине. Надигна се неохотно и се изправи на крака. Алис отвори очи.

— Не спирай — прошепна. — Не и този път.

— Нямам намерение да спирам. — Дишаше накъсано, също като нея, когато й подаде ръка, за да я изправи. — Но ти заслужаваш нещо по-добро от пода в библиотеката. — После я притегли към себе си за още една целувка. Устата му беше жадно търсеща, а тялото му — плътно притиснато към нейното.

Можеше да я отведе навсякъде и тя нямаше да възрази. Винаги бе копняла да се влюби до безпаметност и ето че сега беше сляпа за всякакви последици, глуха за всички гласове на разума. Затвори очи и се отдаде на усещанията, на вкуса и топлината на гладкото му тяло, на трескавите удари на сърцето му.

След като успя да я разтопи, той взе в лявата си ръка запалена свещ, докато дясната му ръка оставаше обвита около кръста й. Сетне я изведе от библиотеката и я насочи нагоре по стъпалата. Телата им се търкаха едно в друго на всяко стъпало, бедро до бедро, с изгаряща интимност.

Отведе я в нейната стая и затвори вратата решително зад себе си. Тя измърмори нещо в спонтанен протест, когато той отдръпна ръката си от кръста й и отстъпи.

— Не отивам надалеч. — Гласът му, дрезгав от нескрито желание, достигна до нея от мрака, когато той се обърна и спусна металното резе на вратата. — Но искам да видя всеки красив сантиметър от теб. И двамата чакахме толкова дълго. Сега няма да бързаме или да се крием в мрака. — Запали още свещи, които хвърлиха топла светлина по леглото. — Искам да те видя цялата.

Смъкна пеньоара от раменете й, като я остави само по тънката й прозрачна долна риза. Ако не беше ненаситната жажда в очите му, Алис щеше да се притесни, че твърде високото й тяло е изложено на показ.

Той отвърза последната връзка, придържаща ризата на раменете й. Сетне бавно я дръпна надолу по тялото й, докато мазолестите му ръце оставяха огнени следи по кожата й. Плътно стиснатите му устни и накъсаното му дишане й подсказваха красноречиво колко силно го привличаше тя, каква огромна женска власт имаше над него.

Последва миг на пълна тишина, когато ризата й се свлече чак до глезените й, за да остане гола пред погледа му. После на свой ред Алис започна безмълвно да разкопчава ризата му, зажадняла за него, както и той за нея.

О, господи, колко беше красив, от широките рамене до тесния ханш и силните бедра. Беше като мечта за всеки скулптор. Изваяното му тяло на атлет бе станало още по-мъжествено след месеците на непрестанно физическо натоварване. Тя погали колебливо тъмните косъмчета по гърдите му, сетне плъзна ръка надолу, усещайки напрегнатото потръпване на мускулите му под дланта си.

Реджи затаи дъх, когато ръката й помилва леко, съвсем леко, твърдата му мъжественост. След което събори Алис върху леглото и се излегна до нея.

Но не бързаше, верен на думата си. Под опитните му ръце и устни тя се почувства като разцъфващо цвете, докато той изучаваше всяко тайно кътче на тялото й. Дълго спотаяваните й страхове и съмнения се стопиха, а на тяхно място се възродиха жадните й мечти за страст.

След като я целува и гали до опиянение, той й показа как и тя да опознае тялото му. Реакцията му на докосването й беше неоспоримо доказателство, че желанието му беше пламенно и алчно също като нейното, а тази увереност още повече задълбочаваше и засилваше нейното желание.

Когато тя повече не можеше да издържа и бе на ръба да експлодира от изгарящ копнеж, той покри тялото й със своето. Целуваше я страстно, до задушаване, докато дългите му изящни пръсти я подготвяха за сливането им. Ала и сега беше внимателен, твърде внимателен.

Тя разсеяно си каза, че той може би я мисли за девствена, затова действа с такова внимание. Нетърпелива да чака повече, без никакви други обяснения, Алис притисна бедра в неговите и прошепна:

— Сега, моля те.

С изгаряща интимност усети топлото пулсиране на мъжка плът. После, със стон, той откликна на нетърпението й, като я облада с едно дълго, разтърсващо проникване.

Алис извика, когато и двамата едновременно се потопиха в екстаза на близостта, надхвърляща дори най-жарките й мечти. Той застина за миг и тя усети изненадата му от лекотата, с която се сляха. После той отново потъна в нея. Със страст, търпение и пламенна нежност, Реджи използва богатия си опит в любовната игра, за да задълбочи и удължи взаимното им удоволствие и накрая двамата откриха безкрайната наслада в отдаването един на друг.