Мери Джо Пътни
Прелъстителят (17)

Глава 16

На тези балове се събираха семействата на местните земевладелци, занаятчии и преуспяващи търговци, а не само видни благородници и аристократи. Освен това балната зала с нисък таван, в пристройката към странноприемницата „Кралската глава“ в Дорчестър, би изглеждала доста скромна в очите на жена, която познава сезона на баловете в Лондон.

Но за Алис дългата зала със скромната украса от цветя беше красива. Няколко пъти бе водила Мери тук, но тази вечер беше специална. Може би заради присъствието на Джулиан Маркам, толкова красив, че очите на всички присъстващи дами се извърнаха към него, когато тяхната група влезе в залата. Или може би следяха с погледи Реджи, който също привличаше всеобщото внимание с високата си фигура и загоряло лице, дяволски привлекателен в своя безукорен черен костюм. И разбира се, Мери, ослепително красива, въпреки скромната си рокля от муселин, украсена със светлосини панделки, в тон с цвета на очите й.

Или може би просто самата Алис се чувстваше специална. Роклята с дълбокото деколте, която Реджи я бе помолил да облече, беше най-дръзката дреха, която тя някога бе притежавала. Тази вечер Мери бе вдигнала високо гъстата лъскава коса на Алис, като къдриците се стелеха по гърба й, а една падаше напред върху голото й рамо. Алис се бе огледала в огледалото със задоволство, но и с лека тревога — никак не приличаше на придружителка.

Бе се почувствала нервна, когато слезе от спалнята си на долния етаж, но Джулиан и Питър не пропуснаха да й направят комплименти за екстравагантния й вид. Но най-хубавото от всичко бе, че Реджи я бе огледал от главата до петите с бавна, одобрителна усмивка. Да, тази вечер беше специална.

Алис и Мери познаваха почти всички присъстващи и момичето тутакси бе обсадено от цяла армия ухажори. Всички смятаха Алис за странна — не беше от типа жени, в които един родител би искал да се превърне дъщеря му, но като цяло я приемаха добре.

Тази вечер обаче тя бе изключително популярна. Майките на дъщерите, навършили години за женене, идваха от всички страни, за да я поздравят и да й изкажат съчувствието си заради пожара. После изчакваха търпеливо да бъдат представени на Джулиан и Реджи, които бяха най-привлекателните мъже в залата, както и най-желаните за съпрузи.

Това внимание предизвика появата на подигравателен блясък в очите на Реджи.

— Само преди няколко месеца повечето от тези благородни матрони щяха да призоват съпрузите си да ме изхвърлят от залата, дори ако само се бях осмелил да поздравя скъпите им дъщери — промърмори той на Алис, като издебна една пауза.

— Подборът на най-подходящия момент е много важен в живота — отвърна му тя мило, — и сега настъпи твоето време да бъдеш желан и търсен. — Кимна на една жена, която се приближи към тях. — Толкова е приятно пак да се видим, госпожо Брейд. Познавате ли се с господин Давънпорт?

Докато ги запознаваха, госпожа Брейд се взираше в Реджи с напрегнато изражение, сякаш почти очакваше да я изнасили насред залата. После се опита да подпита Алис за произхода на Джулиан и за шансовете му да се сдобие с наследство. Но Алис, без да нарушава добрия тон, успя да насочи разговора в друга посока.

— Тази жена ми напомня на линеен кораб, с опънати платна — измърмори Реджи под нос, когато госпожа Брейд най-после се оттегли, без да постигне успех.

Алис се засмя.

— Тя има три дъщери, които повече приличат на фрегати. Но само след няколко години ще бъдат от същия клас кораби като майка си.

Реджи се усмихна на язвителната й шега, сетне се измъкна, за да поговори с неколцина от мъжете, с които се бе запознал през последните седмици. Алис го проследи с поглед. От начина, по който господата го посрещнаха, можеше да се каже, че той вече бе на път да заеме почетно място сред местното общество.

После се върна към задълженията си, като бъбреше с останалите по-възрастни жени, без да изпуска Мередит от поглед. След един танц с Мери, Джулиан даде забележителен пример на благородство, като започна да кани на танц най-плахите и най-малко привлекателни момичета в залата.

Тъй като самата тя се чувстваше плаха и безинтересна, Алис знаеше колко е прекрасно млад мъж като Джулиан да те покани на танц. Освен хубавата си външност и изискани маниери, младият аристократ притежаваше дарбата да накара всяка жена да повярва, че докато е с него, тя е единствената жена на света. Тази вечер той подари на дузина момичета по няколко прекрасни мига, които да си спомнят до края на живота си.

Танците започнаха точно в осем и щяха да продължат до полунощ. Към десет часа, след една дълга пауза, за пръв път в Дорчестър музикантите засвириха валс. Но през първите десетина такта дансингът остана празен.

Тогава излязоха да танцуват земевладелецът Ричардс и жена му, които често посещаваха Лондон. Последва ги още една двойка. Джулиан пазеше втория си танц с Мери с надеждата оркестърът да засвири валс и сега я поведе със себе си. Те бяха такава прекрасна двойка, че привлякоха погледите на всички, докато се въртяха във вихъра на валса. Мери се смееше на нещо, което й говореше партньора й, а златистата й коса се отмяташе буйно назад над ефирната й рокля.

Алис се любуваше на своята повереница, когато Реджи се появи до нея и я подхвана под лакътя.

— Да им покажем ли как се танцува? — И преди тя да успее да му откаже заради напредналите си години, достойнството или благоприличието, той я завъртя на дансинга.

Тя се напрегна, изплашена да не се изложи и да стане за смях. Преди години, когато като момиче бе танцувала, винаги ужасно се бе притеснявала заради високия си ръст. Но с Реджи нямаше подобни проблеми. Най-после бе намерила мъж, когото можеше да гледа от долу нагоре. Затова тя се отпусна и вдигна нагоре очи към неговите.

Той я придържаше в класическата поза за валс, прихванал кръста й със силната си ръка, а другата стискаше здраво нейната ръка в ръкавица.

— Добро момиче — похвали я тихо, като започнаха да танцуват.

— Не може да се каже, че съм момиче — промърмори, дълбоко развълнувана от близостта му.

— Не, за което съм благодарен, но не може да се каже и че си стара. — Очите му бяха толкова сини, стъпките му така уверени, а леката усмивка не слизаше от устните му.

Когато двамата се видяха за пръв път, тя си бе казала, че той е почти хубав. Ала сега не можеше да се начуди на твърде скромната си оценка. Той беше повече от хубав — беше опустошителен. И също като срамежливите момичета, които Джулиан бе поканил на танц, тя се наслаждаваше на своя вълшебен миг.

Трябваше да се досети, че щом Реджи е решил да танцува, значи е отличен танцьор. Тя не говореше, а само се наслаждаваше на мига, тялото й следваше ритъма на танца, толкова гъвкаво и леко, а диплите на златистата й рокля се вихреха зад нея.

Макар вече на два пъти да се бяха целували страстно, във валса се криеше еротика от съвсем друго естество. Тъй като на дансинга танцуваха само няколко двойки, за тях оставаше достатъчно място да се движат свободно, да се отдадат докрай на страстната музика. Сигурна и защитена в обятията му, Алис разбра защо заклеймяваха валса като неморален. Мислено се къпеше в наслада, чувствайки как огънят, предизвикан от докосването му, се разпростира бавно по тялото й.

За съжаление музиката спря прекалено скоро. Задъхана от танца и близостта му, Алис се засмя и направи дълбок, официален поклон пред партньора си, без дори да се замисли колко странно ще изглежда, че тя познава етикета.

С полуприкрита усмивка Реджи й се поклони на свой ред, след което я отведе от дансинга.

— Сега, след като се издадох, че умея да танцувам, ще трябва да остана за още няколко танца, иначе ще изглеждам невъзпитан — заяви със съжаление.

Трапчинките на Алис се появиха.

— Много достойно от твоя страна.

— Тъкмо от това се опасявах — промърмори Реджи, преди да отиде да покани Мередит за следващия танц — кадрил, за който двойките вече се подреждаха.

Алис тъкмо си каза, че за тази вечер е приключила е развлеченията, когато Джулиан се приближи и настоя да танцува с нея.

— Наистина Редж няма равен на себе си, когато иска да постигне нещо — заяви младият мъж с възхищение. — Ако знаех, че така лесно можеш да бъдеш убедена, щях да те поканя по-рано на танц.

Джулиан беше превъзходен партньор и тя се наслаждаваше на кадрила, макар че не беше същото както с Реджи. А след това музикантите пак засвириха валс. Алис тъжно си каза, че не е възможно Реджи да я покани отново. Вместо това той танцува с госпожа Ричардс, докато господин Ричардс поведе Алис към дансинга.

Този път повече двойки се престрашиха да покажат, че владеят стъпките, изучавани тайно, така че дансингът се напълни. Макар сега танцът доста да се различаваше от този с Реджи, Атис отново изпита удоволствие. Дори нямаше нищо против, че главата на господин Ричардс едва стигаше до носа й. За сметка на това той беше опитен танцьор и й партнираше добре.

— Явно досега сте криели талантите си, госпожице Уестън — заяви партньорът й с грейнало лице.

Това бе все едно да я признаят за кралицата на бала. Никога не бе получавала по-голям комплимент.

Малко след единайсет часа пристигна група от доста издокарани непознати. Три жени и двама мъже влязоха и останаха скупчени до вратата, докато се оглеждаха наоколо с отегчено снизхождение. Музикантите си позволиха кратка почивка, затова шумните гласове на новодошлите се чуваха ясно. Всички бяха облечени по последна мода, като тоалетите на жените бяха невъобразимо пищни — истинско море от муселин. Алис предположи, че са от Лондон, по случайност попаднали в района и се бяха отбили, за да погледат това забавление на местните поради липса на по-интересно занимание.

След като огледа набързо новодошлите, Алис се обърна към Реджи, за да довърши обяснението за събирането и пренасянето на овчата вълна. Но тогава зърна с крайчеца на окото си как една от жените от групичката видя Реджи. Лицето й светна и тя прекоси забързано помещението, отправяйки се към него. Беше червенокоса и вулгарно издокарана, с толкова дълбоко деколте, че в сравнение с нея Алис изглеждаше истинска пуританка.

Червенокосата напълно пренебрегна Алис и сграбчи собственически ръкава на Реджи.

— Реджи, скъпи — загука тя. — Нямах представа, че си в района. Какво правиш толкова ужасяващо далеч от града?

— Живея тук — отвърна той студено.

— Тук? — попита недоверчиво непознатата. — Сред тези селяндури?

Най-накрая тя забеляза, че Реджи има компания и огледа Алис бавно, като отметна глава назад, все едно Алис се извисяваше някъде високо горе, в облаците.

— Мили боже, Реджи, къде намери това грамадно създание? — Захили се пиянски. — Очите й са много странни.

Заради дребничката чувствена хубавица цялото приповдигнато настроение на Алис от вечерта мигом се изпари. Изведнъж се почувства ужасно недодялана и непривлекателна. Да не говорим, че изпита желание да убие нахалницата, докато наблюдаваше предизвикателното й държание към Реджи.

Реджи отмести ръката на червенокосата, вкопчена в ръкава му.

— Какво правиш в Дорсет, след като толкова не го харесваш, Стела? Стела се казваше, нали?

Лешниковите очи на Стела блеснаха гневно, преди да се усмихне със смъртоносна сладост. Стрелна косо Алис, преди отново да загука:

— Ако предпочиташ, можеш да използваш някое от имената, които ми шепнеше последния път, когато бяхме… заедно.

Алис не се усъмни какво се крие зад това „заедно“. Навярно трябваше да се почувства поласкана, че тази развратница изглежда я възприемаше като съперница, но в момента яростта засенчваше всичките й други чувства. Изкушаваше се да си тръгне веднага. Но странната смесица от смущение и болезнено любопитство не й позволи да помръдне от мястото си. Любопитството, както и убеждението, че Реджи бе не по-малко недоволен от нея от случващото се.

— Нямаше да съм тук, ако имах избор, но Джордж нае една къща наблизо — заяви Стела нацупено, след като Реджи не обърна никакво внимание на последните й думи. — Някаква негова досадна леля умирала и той редовно я посещава, за да не го забрави в завещанието си. Невероятна скука, но ми обеща, че скоро ще прескочим до Брайтън.

— А къде е сега Джордж? — попита Реджи отегчено.

Стела сви рамене, при което роклята й едва не се свлече от гърба й.

— Навън, в каретата. Но всеки момент ще дойде.

Спътниците й се довлякоха след нея. Един от мъжете пристъпи напред и тупна Реджи по рамото.

— Я, Давънпорт, не си се вясвал наскоро в града — изфъфли пиянски.

— Защото вече не живея там, Уилдън — отвърна Реджи с едва сдържано нетърпение. Уилдън му беше само познат, а не приятел. Реджи никога не бе обичал да фамилиарничи с почти непознати. И той ли се държеше така просташки, когато е пиян? Крайно неприятна мисъл. Колкото по-скоро се измъкнеше оттук с Алис, толкова по-добре.

Като прокле съдбата, довела в Шафтсбъри лондонските му познати като Стела и покровителя й, той хвана Алис под ръка.

— Радвам се, че се видяхме. Предайте поздравите ми на Блейкфорд. Съжалявам, че няма да се видим, но точно си тръгвахме.

Усети под пръстите си как силен спазъм скова мускулите на Алис. Не можеше да я обвинява, че е разстроена. Като че ли грубостта на Стела не беше достатъчна, но и се бяха превърнали в център на вниманието за любопитните благородници от Дорсет.

Преди Реджи да се отдалечи, Стела направи последен опит да спечели вниманието му.

— Моля те да разрешиш един спор, Реджи, скъпи. По пътя насам си говорихме, че рицарството вече е мъртво. Мартин — посочи тя към пияния си спътник — каза, че да се брани честта на една дама е старомодно и е пълна отживелица.

Докато Реджи се опитваше да си спомни защо е поискал да прелюбодейства с тази вулгарна уличница, дори да е бил мъртво пиян, тя продължи да кокетничи, потрепвайки с почернените си мигли и поклащайки пищните извивки на тялото си. След малко продължи с пресипнал глас:

— Казах на Мартин, че греши. Ти си истински джентълмен. Не би ли защитил честта ми?

— Защо да го правя? — удиви се Реджи с ясен отчетлив глас. — Ти никога не си имала чест.

Възцари се тягостна тишина. Само някой тихо ахна, но всички останали като че ли се вкамениха. Устата на Стела увисна от шока, когато проумя думите му. Лицето й се изкриви в грозна, убийствена гримаса и от цялата й нацупена закачливост не остана дори следа.

Нанесъл този съкрушителен удар, Реджи се смути за миг. През живота си бе участвал в какви ли не сцени, но обикновено беше толкова пиян, че не се вълнуваше какво ще се случи след това. Но съвсем друго бе, когато е напълно трезвен.

Усетил трепването на ръката на Алис, той я погледна тревожно. Лицето й бе сковано, сякаш се опитваше да потисне трудно удържим смях или пристъп на истерия. Или и двете заедно, което му се стори по-вероятно. Трябваше по-скоро да я изведе оттук.

Като видя, че към тях се приближава Джордж Блейкфорд, Реджи заговори по-спокойно, сякаш не беше обидил смъртно любовницата му току-що.

— Ето, идва и Джордж. Имам ловджийски кон, който може да го заинтересува. Знаеш ли дали ще участва в лова на лисици в Котсмиър този сезон?

Докато пияният Уилдън му отговаряше, музикантите отново засвириха. Кръгът от зяпачи се разпръсна, все едно нищо не се бе случило, макар Реджи да бе сигурен, че после с години ще говорят за това.

Като използва настъпилото оживление за прикритие, Алис отскубна ръката си от тази на Реджи и се плъзна в навалицата, без да погледне назад. Трескаво си запроправя път сред тълпата, за да се добере до някоя от страничните врати на залата. Докато високата й, стройна фигура се отдалечаваше, Реджи се обърна, за да я последва, но преди да успее да се измъкне, се появи Блейкфорд. Той изглеждаше по-трезвен от спътниците си, а като видя Реджи, погледът му се изостри заинтригувано.

Изпаднал в неудобно положение, Реджи прекара няколко тягостни минути в размяна на банални любезности, докато Стела го гледаше кръвнишки. Веднага щом можа, той се извини и забърза към изхода, през който Алис се беше измъкнала.

От вратата се излизаше в тесен проход, водещ към градината зад странноприемницата „Кралската глава“. Огледа пътеките, очертани с цветя на слабата светлина на няколкото фенера. Откри я да седи на една каменна пейка чак в другия край на градината. Беше свела глава и въртеше между пръстите си една бяла роза.

Алис се скова и вдигна глава, когато Реджи седна до нея. Наоколо бе твърде тъмно, за да различи ясно лицето й, но лунната светлина придаваше призрачна белота на кожата й и хвърляше светли отблясъци в косата й.

— Малко ми прилоша — заговори Алис с приглушен глас — и исках да изляза на чист въздух.

Поне не му се нахвърли с гневни упреци.

— Прилошало ти е? — учуди се Реджи. — На теб, която работиш по дванайсет часа в най-горещите летни дни, без да се умориш?

Алис стрелна предпазливо тъмната му фигура, неуверена защо той я бе последвал навън.

— Добре де, не ми прилоша. Бях бясна.

— Ето това е лейди Алис, която познавам — рече Реджи одобрително. — А сега ще ме удостоиш ли с честта да опишеш с най-цветисти фрази морала и поведението ми, като накрая ме пратиш по дяволите?

Тя не можа да сдържи усмивката си.

— Обмислях да го направя, но колкото и да ми се иска, не мога изцяло да те обвинявам заради онова, онова… заради поведението на онова момиче.

— Е, би могла, но предпочитам да не го правиш.

Помежду им се възцари приятна тишина. Той беше само на няколко сантиметра от нея, достатъчно близо, за да почувства топлината му.

— Тя е доста привлекателна, но някак си вулгарна — отбеляза Алис. — И тъй като мъжете са изцяло подвластни на животинската си природа, мога да разбера защо си се заинтересувал от това да… да общуваш с нея, дори и ако само сте споделяли леглото.

— Всъщност въобще не стигнахме до леглото — уточни Реджи с мрачен хумор. — Кажи ми, нима нищо не може да те шокира?

— Напротив. Би трябвало да съм шокирана от грубото ти държание към нея. Ала вместо това си помислих, че ако не се изсмея, сигурно ще се пръсна на парчета. — Алис поклати недоумяващо глава. — Честно, Реджи, зная, че тя се държа зле, но как можа да кажеш публично такова нещо?

— Много лесно. Да обиждам е нещо като мой специалитет. Това доста често ме е забърквало в неприятности. — Въздъхна. — Сигурно си забелязала, че Стела не е никак приятна личност. При все това не я обидих, докато тя не обиди теб.

Алис си играеше с розата, а сладкото й ухание се разнасяше в нощния въздух.

— Не разбирам жените като нея.

— Нито пък аз. — След продължителна пауза той заговори по-тихо: — Али, съжалявам, че порочното ми минало ме настигна тази вечер. Познавам немалко разгулни хора, но не очаквах някои от тях да се появят тук.

Моментът бе подходящ и тя не се поколеба да попита:

— Предполагам, че мъжът, когото обсъждахте, Джордж Блейкфорд, е покровителят на Стела. Приятел ли ти е?

— Не съвсем. Познаваме се от години, но не сме приятели. — Реджи се засмя унило. — А дори и бяхме, няма да останем такива, след като Стела му каже как съм я обидил.

— Би ли те предизвикал на дуел? — попита Алис, внезапно разтревожена.

— Съмнявам се. Този мъж не е глупак. Може и да позлослови малко по мой адрес, но какво е една клевета повече или по-малко?

Алис се замисли дали да не го разпита още за Блейкфорд, но реши, че ще изглежда странно. Освен това Джордж се беше появил тук по чиста случайност. Истинско чудо бе, че никой друг от миналото й досега не я бе срещнал.

Музиката и гласовете от залата отекваха ясно в нощния въздух.

— Готова ли си да се върнем вътре? — попита Реджи, когато мълчанието между тях се проточи прекалено дълго.

— Не! — отвърна Алис по-рязко, отколкото й се искаше. Е, той можеше да припише нежеланието й на най-обикновен страх. Но по-добре това, отколкото да узнае истината. — Съжалявам, но забавленията за тази вечер ми стигат. Мислиш ли, че Мери и Джулиан ще могат да бъдат убедени да си тръгнат малко по-рано?

— Сигурен съм, че няма да ми откажат. И без това танците скоро ще свършат. — Реджи се изправи на крака. — Отивам да ги доведа. — Подаде ръка на Алис, за да й помогне да се изправи.

Любезният му жест и върна усещането, сякаш е деликатна жена, разстроена от Стела.

— Докато изведеш навън спътниците ни, аз ще докарам каретата — заяви тя, доволна, че той си беше направил труда да утеши наранените й чувства.

— Мога да се справя и с двете задачи — рече Реджи развеселено. — Тъй като тази вечер изглеждаш като истинска дама, трябва да приемеш да се отнасят с теб като с такава.

Без да пуска ръката му, Алис вдигна поглед, опитвайки се да разгадае изражението му в полумрака. Атмосферата помежду им бе натежала от напрежение — следствие от разтапящата чувственост на валса.

Странно сериозен, Реджи вдигна ръка и докосна лицето й съвсем нежно. Върховете на пръстите му се плъзнаха по веждата и бузата й, сетне отметнаха гъстата й коса, за да открият шията й. Тя затаи дъх, усещайки парещата му близост, завладяващата му мъжественост. Омаломощена от копнеж, си пожела той отново да я целуне.

Но тази вечер той бе трезвен, така че, разбира се, не го направи. Трябваше да е пиян, за да реши, че тя заслужава целувките му. Алис се опита да пропъди горчивата мисъл. Не искаше да унищожи спомените от приятните мигове на вечерта.

Ръката му се отпусна и той отстъпи назад.

— Ще те оставя в каретата, преди да намеря Мери и Джулиан. — Гласът му прозвуча неестествено силно.

Тя мълчаливо го съпроводи до вратата на градината. След като не я желаеше, не можеше да направи нищо друго.

 

 

Докато се връщаха в къщата, взета под наем, другите две двойки шумно разговаряха за забавлението тази вечер. Но тъй като Джордж Блейкфорд караше каретата, Стела трябваше сама да потуши гнева си.

Само като си помислеше, че в първия миг се бе зарадвала да види Реджи Давънпорт! Надяваше се той да й помогне да разсее скуката, докато Джордж се подмазваше на леля си. Не беше забравила предишната им среща и мисълта за още подобни срещи с Реджи я караше да тръпне от вълнение.

Загърна се по-плътно с шала си, сякаш по този начин щеше да прогони спомена за публичното си унижение. Давънпорт сигурно се интересуваше от онова огромно провинциално създание, иначе никога не би я обидил така жестоко. Щеше да го накара да си плати за това.

Блейкфорд беше опасен мъж и ако бъдеше правилно насочен, би могъл да отмъсти за нея. Сега трябваше само да реши кой ще е най-добрият начин да насъска любовника си срещу Давънпорт. През останалото време от пътуването им обратно до къщата под наем мислеше само за това.

Джордж изглеждаше разсеян, защото след като останаха сами, не се нахвърли ненаситно върху нея, както правеше обикновено.

— Когато влязох в балната зала, видях до Давънпорт една много висока жена в златиста рокля, но когато стигнах до вас, тя вече беше изчезнала — рече вместо това, докато сваляше вратовръзката си.

Стела се извърна с гръб към него, за да разкопчее роклята й, която беше твърде скъпа, за да му позволи да я разкъса.

— Нали не мислиш, че онова създание е привлекателно? — заговори ядосано. — Беше прекалено чудата, прекалено висока и на всичко отгоре с различни очи. Само бог знае откъде я е изкопал Давънпорт. Може би харесва недодялани жени.

За миг, докато я разкопчаваше, нетърпеливите ръце на Джордж застинаха. След малко продължи с разкопчаването, като подметна небрежно:

— Всеки си има вкус. За мен неустоими са червенокосите. — Смъкна роклята от раменете й и плъзна ръце отпред, за да обхване гърдите й.

Сега бе моментът да задейства плана си, докато любовникът й беше обзет от похот и не можеше да разсъждава разумно.

— Ужасно бе да попаднем на Давънпорт тази вечер. Надявах се никога повече да не го видя след… след онова, което направи предишния път.

Блейкфорд я обърна към себе си и я сграбчи за раменете, с плътно присвити устни.

— Какво искаш да кажеш?

Тя разшири очи, опитвайки се да изглежда невинна и уязвима. Ако не си изиграеше ролята както трябва, Джордж можеше да се разбеснее срещу нея и тогава щеше да стане много опасно.

— Помниш ли онази нощ, когато бе събрал приятелите си да поиграете на карти и загуби петстотин лири от Давънпорт?

— Помня. — Блейкфорд изкриви устни в гримаса на неприязън. — Помня още, че му правеше мили очи.

— Джордж, скъпи, въобще не беше така! — запротестира тя. — Само се стараех да съм гостоприемна, след като той беше твой гост. Но… той ме разбра погрешно. Спомняш си колко беше пиян. И… когато случайно се натъкнах на него в коридора… — Тя сведе глава и потръпна, сякаш не можеше да продължи.

Ръцете на Блейкфорд я стиснаха болезнено за раменете.

— Какво стана?

Раменете така я заболяха, че никак не й бе трудно да отрони няколко истински сълзи.

— Той… той ме насили, Джордж. Беше просто ужасно. Опитах се да изкрещя, но той ми запуши устата с ръка.

Очите му се присвиха.

— А защо не ми го каза още тогава?

Стела заговори трескаво:

— Изплаших се от това, което можеше да последва. Познаваш репутацията му, знаеш колко е опасен. Не можех да понеса мисълта да ти се случи нещо. — Ловките й ръце започнаха да разкопчават ризата му. — Мислех си, че ще е най-добре да забравим за този инцидент, но като го видях тази вечер, много се изплаших. Той ме обиди ужасно и то без никаква причина. Да знаеш само как ме гледаше! — Стела преглътна с усилие, преди да продължи: — Какво ще стане, ако пак ми се нахвърли? Той е толкова едър. Толкова силен.

Всяка от думите й беше внимателно подбрана, за да загатне косвено, че Давънпорт е по-внушителен мъж от Блейкфорд. По-силен, по-мъжествен, по-опасен. Тя отлично съзнаваше, че гордостта и властният характер на любовника й ще се окажат достатъчни, за да не позволят нещо толкова глупаво като чест да му попречи да развихри яростта си. Ако поискаше да си отмъсти, напълно бе възможно Давънпорт да бъде намерен с куршум в гърба и никой нямаше да разбере кой го е прострелял. При тази мисъл Стела потръпна от радост.

След като ръцете й продължиха още по-усърдно да го опипват, Блейкфорд простена, но не само от ярост.

— Ще го накарам да си плати, Стела, заради това, което е причинил и на теб, и на мен — закани се той задъхано.

Впи устни в нейните. Не беше докрай убеден, че развратницата не се е отдала доброволно на Давънпорт. Но, за бога, тя беше неговата развратница, така че Давънпорт щеше да си плати за навлизането в неговата територия.

Да върви по дяволите този Давънпорт! Първо бе обладал Стела, а после беше спасил живота на „Алис Уестън“. Ако не се бе появил в нощта на пожара, сега тя щеше да е мъртва и никой нищо нямаше да узнае за нея.

Остана горчиво разочарован, когато узна, че кучката е оцеляла. Тогава не му пукаше дали Давънпорт е жив или мъртъв, но след разкритието на Стела, се чувстваше двойно по-бесен, като се сетеше колко малко бе оставало пожарът да отстрани и двата проблема.

Отмъщението можеше да почака няколко дни или седмици, до настъпването на подходящия момент, но със сигурност щеше да се осъществи.

Бутна любовницата си върху леглото, решен да я обладае с такава свирепост, че да забрави напълно, че е била докосвана от друг мъж — особено от мъж, който бе по-силен, по-мъжествен, по-опасен от него.