Мери Джо Пътни
Прелъстителят (10)

Глава 9

Къпането на овцете беше общо дело, затова към стадата на Стрикланд бяха присъединени и стадата от съседните имения. Към пладне Реджи потегли с коня си към равното поле. Оставаха му да прекоси още два хълма, когато чу недоволното блеене на овцете и бесния лай на овчарските кучета.

Стигна до билото на втория хълм и погледна надолу към потока, който беше заграден с бент, за да се образува широк вир за къпането. На източния бряг няколко хиляди овце бяха наблъскани в огромна кошара, а добре обучените овчарски кучета обикаляха заплашително край каменните й стени. Когато се приближи още повече, шумовете прераснаха в истинска какофония.

Около вира се бяха събрали дузина мъже. Над тях се извисяваше стройната, гъвкава фигура на Алис Уестън. Позна я отдалеч. Реджи скочи от коня си и върза юздите за едно дърво, преди да се присъедини към групата.

Щом Реджи се приближи, Алис прекъсна разговора си с един широкоплещест овчар.

— Господин Давънпорт, това е Гейбриъл Митфорд, главния пастир на Стрикланд.

Реджи огледа масивната мускулеста фигура. Не можеше да повярва на очите си. После му подаде ръка с широка усмивка.

— Ние се познаваме.

Митфорд кимна, като стисна силно ръката на Реджи.

— Да. Сигурен съм, че и сега мога да те победя, в два от всеки три рунда.

Реджи се засмя и го тупна по рамото.

— Не разчитай на това, Гейб. Но ако ни останат сили след къпането на няколко хиляди овце, може и да опитаме един рунд.

— Само голям глупак би искал да къпе овце — заяви пастирът, а очите му блеснаха развеселено, въпреки грубите думи.

— Не за пръв път ме наричат голям глупак — съгласи се Реджи с готовност.

Алис Уестън се изкиска приглушено. После побърза да добие сериозно изражение и се приготви да даде сигнал на работниците да застанат по местата си, когато едно от овчарските кучета се втурна към тях с пръчка между зъбите и я остави в краката на Реджи. Животното беше женско, със сплъстена козина, с черно-бели лапи и черна ивица около ребрата. Муцуната му беше съвсем бяла и стоеше нелепо, като маска на клоун върху черната му козина.

Реджи изгледа смаяно младото куче, което не преставаше да маха опашка с надежда да си поиграе.

— Що за овчарско куче ще иска да играе на „търси и донеси“ със стопанина си?

Гейбриъл Митфорд махна отвратено с ръка към животното.

— Само някое загубено псе. Опитах се да го дресирам. Това е единственото коли, което не знае още по рождение как да пази стадото. Дори и за лов на патици не става. — Изгледа навъсено кучето, което пак се завъртя и игриво размаха белите си лапи във въздуха. — Май ще трябва да я приспим.

Нещастното създание сякаш разбра, че го заплашва смъртна присъда, затова подскочи, изправи се на задните си крака и близна с надежда ръката на Реджи. Той погали рошавата му глава и в замяна ръката му беше облизана с буйна радост.

— Не може ли някой да го вземе за домашен любимец? Явно е приятелски настроено.

— Местните хора не искат кучета, които не вършат работа. — Пастирът напъди кучето. Клепналите му уши увиснаха още повече и шотландската овчарка се отправи към лаещите около стадата кучета.

Алис вдигна ръка и даде знак на мъжете да заемат местата си, за да започне работата. Реджи свали палтото и ботушите си, като ги захвърли настрани, преди да се присъедини към Гейбриъл Митфорд и още един пастир, чието име бе Симс. Тримата нагазиха в леденостудената вода, стигаща малко над коленете им.

С помощта на кучетата един младеж отделяше от стадото наведнъж по две или три овце. Алис и един престарял, съсухрен овчар проверяваха набързо главите, устата и ушите на овцете, като отделяха болните в едно по-малко стадо.

Трима млади мъже с много усилия издърпваха във водата овцете, които бяха преминали през проверката. Животните упорито се дърпаха, ритаха ожесточено и сърдито блееха, дълго и силно.

Но след като попаднеха във водата, започваха да плуват с лекота. Реджи притегли първата овца към себе си. Въпреки смайващата им глупост, той винаги бе харесвал тези животни, макар че в ранното си детство бе останал горчиво разочарован, когато бе прегърнал една овца и бе открил, че овчето руно, макар да изглеждаше толкова меко и пухкаво, всъщност беше остро, плътно и мръсно.

Трябваше да се действа ловко, за да се обърне една овца по гръб и да се изтърка корема й, без да те изрита някое силно размахано копито. За кратко Реджи погледа как го прави Гейбриъл, преди сам да започне къпането. Една разбесняла се овца успя да го ритне в ребрата; а по-късно установи, че на мястото се е образувала голяма синина. Все пак успя да измие мръсния й корем, без двамата да се удавят. Накрая обърна животното с главата нагоре и изстиска гъстата вълна с шепи, отстранявайки праха и другите нечистотии.

Като свърши, насочи възмутената жертва към отсрещния бряг на потока, преди да я пусне. А руното на овцата се изми добре, докато плуваше през вира.

На отсрещния бряг овцата се измъкна бързо от водата и бе възнаградена с шепа сено. Сетне по-младият овчар, застанал там, я натири по-нататък, за да съхне на пролетното слънце. Към края на деня повечето агнета бяха отбити, по простата причина че не можеха да намерят майките си по миризмата им.

Един опитен овчар можеше да изкъпе до сто овце на час. Много скоро си пролича, че Гейбриъл и Симс бяха от най-добрите. На Реджи му отне време, за да усвои техните уроци, но скоро започна да работи със скорост, достойна за уважение.

Още след първите минути беше не по-малко мокър от овцете, преминаващи през ръцете му. Чудеше се насмешливо дали някой от лондонските му приятели би го познал сега. Нямаше значение — важното бе, че се забавляваше. Работата го удовлетворяваше физически, а резултатът — една чиста овца — беше нещо, което веднага можеше да се оцени.

Работниците наложиха стегнат ритъм, без излишни разговори. Приблизително на всеки половин час си предаваха един на друг халба с гореща вода, смесена с щедра доза уиски, за да не изстинат в ледената вода, като и тримата мъже отпиваха солидни глътки.

Когато за втори път му подадоха халбата с уиски, Реджи я пое от Симс и отпи здраво, като я крепеше с двете си ръце, за да постопли вкочанените си пръсти. Подаде я на Гейбриъл и го попита:

— Какво мислиш за госпожица Уестън като управител?

— Добре се справя. — Плещестият пастир отметна глава назад, за да допие последната капка от халбата, после я метна на брега. — Обича овцете.

От устата на Гейбриъл това беше сериозна похвала. Но ако овчарите не се доверяваха на преценките й, нямаше да я допуснат да работи със стадата им.

Реджи погледна към брега. С напрегнато изражение на лицето си Алис умело проверяваше едно едро агне, сетне го отмести и протегна ръка към следващото. Удивително бе как съумяваше да изглежда женствена, макар да вършеше тази мъжка работа. Тези нейни панталони наистина очертаваха стегнатото й дупе…

С усмивка Реджи сграбчи следващата блееща овца, благодарен, че стоеше в студената вода.

 

 

За всички участници следобедът бе дълъг и труден, но Алис все пак намери време да се впечатли от това колко добре се справяше работодателят й с къпането на овцете. Той продължи да се усмихва дори когато една разбесняла се овца го блъсна с копита в гърдите, повали го по гръб във водата и всички наоколо се разсмяха.

Желанието му да се занимава с толкова тежка работа при същите условия, както всички останали, мигом му спечели тяхното уважение. Приемаха го като свой. Дали Давънпорт съзнателно бе целял това или просто задоволяваше желанието си от детството? И в двата случая резултатът си струваше усилията.

Към края на следобеда Симс, който бе по-дребен от другите двама и не можеше поеме толкова много алкохол, колкото тях, се усмихна кротко и се отпусна във водата. Давънпорт и Митфорд бързо измъкнаха пияния овчар, отнесоха го на брега и го положиха да легне до запаления огън. Симс захърка доволно. Един от младите пастири влезе при тях в потока, за да им помогне да довършат къпането на овцете.

По традиция пролетното къпане завършваше с трапеза за работниците и Алис се бе разпоредила да осигурят в изобилие шунка, варени пресни картофи, топъл хляб и обилно количество бира. Когато свършиха с яденето, всички мъже бяха доста развеселени.

Дори и Алис изпи достатъчно бира, за да усети по-добре сгряващото задоволство от добре свършената работа. Винаги се радваше, когато хората работеха задружно, като къпането на овцете или жътвата, а днес атмосферата беше необичайно приятелска. Несъмнено виновен за това бе новият собственик на имението. Той вече се бе запознал с всички работници и те се чувстваха свободно в негово присъствие.

Двамата с Давънпорт бяха единствените, които бяха дошли с коне. Щом се смрачи, се запътиха към конете си, за да се отправят заедно към имението. Работодателят й сигурно замръзваше в мокрите си дрехи, но с нищо не показа, че се измъчва. Вероятно това се дължеше на удивително голямото количество алкохол, което бе изпил. Алис бе впечатлена колко много носеше той на пиене.

Дългата езда към дома започна мълчаливо. После Алис погледна назад и видя игривото, глупаво овчарско куче да ги следва, размахвайки високо черната си опашка.

— Не гледай назад — засмя се тя. — Мисля, че имаш ново завоевание.

Давънпорт извърна глава.

— По-вероятно е Гейб да е натирил това безполезно животно след нас, само и само да се отърве от него.

С кучешка усмивка на клоунската си муцуна шотландската овчарка се затича и настигна коня на Давънпорт. Алис едва се сдържа да не подметне, че Давънпорт е неустоим за всяко женско създание. Такава забележка със сигурност би била много неподходящата. Но пък беше вярна, да, съвсем вярна.

Побърза да овладее приповдигнатия си от бирата дух, преди да е засрамила и двамата.

— Доколкото разбрах, с Митфорд се познавате от деца, така ли е? — заговори припряно.

— Често излизахме заедно да се къпем в реката, да се борим, да скитаме из хълмовете. Той никога не е бил от приказливите, но познава долините и горите наоколо като петте си пръста. Съвсем подходящ е за главен пастир. Добър и достоен живот за мъж, склонен към размисли и малко приказки.

Завършиха ездата сред приятна тишина. Слязоха от седлата и поведоха конете си към конюшнята, а кучето се придържаше колкото можеше по-близо до Давънпорт. То явно бе решило да докаже колко послушно и предано може да бъде.

За тази вечер конярите бяха приключили с работата си и сега в конюшните беше тихо. Чуваше се само лекото пръхтене на конете, потропването на копита и от време на време по някое изцвилване. Във въздуха меко се стелеше смесеното ухание на сено и кожа и здрави коне. Алис разседла кобилата си и пак забеляза, че дрехите й оказваха влияние върху начина, по който я възприемаше Давънпорт. Когато беше облечена като дама, той я третираше като такава. Но сега беше с брич и ботуши за езда, затова я остави сама да се погрижи за кобилата си. Стана й приятно, задето той непринудено бе решил, че тя може да се справи с всяка работа, която се смяташе за мъжка.

След като изчетка кобилата си, Алис излезе от бокса и за малко не се спъна в шотландската овчарка, която изскочи изненадващо пред нея, отиде до Давънпорт, вдигна се на задните си лапи и опря предните си върху него. От внезапната тежест на кучето той политна назад и едва не се строполи върху купата сено, което на следващия ден трябваше да бъде разнесено по боксовете на конете.

— Долу! — заповяда той на овчарката.

Кучето моментално се подчини, легна на четирите си крака върху добре изметените дъски на пода и размаха опашка.

— Защо имам чувството, че този звяр иска да се настани в дома ми? — попита Давънпорт мрачно.

Алис се засмя.

— Защото няма съмнение, че точно това прави. Толкова ли си коравосърдечен, че можеш да й обърнеш гръб, докато тя те гледа жално с тези кафяви очи? — Наведе се и почеса колито зад ушите. Докато кучето скимтеше щастливо под гальовната й ръка, тя се запита дали да не го прибере в дома си, но веднага се отказа. Атила никога нямаше да сподели дома си с куче.

Като се изправи, Алис забеляза колко много се е доближила до Давънпорт. Делеше ги само метър. И отново се изуми колко е висок и колко силно бе мъжественото му излъчване.

И в същото време беше достатъчно близо до него, за да усети колко беше пиян. Повече, отколкото очакваше. Около него витаеше някаква разпуснатост, мътно опиянение, някаква нестабилност, каквото досега не бе забелязвала. Сигурно бе доста пиян, за да я гледа така разнежено, с толкова топлина в очите.

Искаше й се да скъси още повече дистанцията помежду им, за да провери дали по лицето му наистина бе изписано желание. Но вместо това понечи да отстъпи назад, на по-безопасно разстояние от него.

И точно в този миг шотландската овчарка, която досега душеше любопитно сеното, се натъкна на неочаквана плячка. Побеснелият Атила се изстреля от купата сено като пухкава светкавица, с наострени нокти.

Шотландската овчарка подскочи нагоре с ужасено скимтене, сетне се извъртя диво, за да избяга, докато котаракът я следваше, надигнал вой като седемте демона от Ада. Алис стоеше между колито и вратата и тежкото тяло на кучето се блъсна в нея, събаряйки я право върху Давънпорт.

Той лесно би успял да запази равновесие, ако беше трезвен, но сега и без това трудно се държеше на крака. Докато фучащият котарак преследваше кучето в мрака на нощта, Алис и Реджи паднаха в сеното.

Тя се пльосна тежко отгоре му, останала без дъх. Сведе поглед надолу, ужасена от откритието, че се беше опънала по цялата дължина на мускулестото му тяло. Телата им се бяха притиснали така плътно, че суровите черти на лицето му бяха на броени сантиметри от нейното.

След първия миг на изненада, изразителните му устни се извиха в обаятелна усмивка. Той представляваше най-зашеметяващата гледка, която бе виждала в живота си. Дъхът й секна. Знаеше, че трябва да се вдигне на крака и да се извини, но за миг остана като парализирана от близостта им.

— Каква чудесна идея — промърмори Давънпорт дрезгаво, преди младата жена да успее да стане. После плъзна едната си ръка върху тила й и притегли за целувка лицето й към своето.

Всички мисли за бягство или за извинение мигом се изпариха от главата й. Рандолф я бе целувал, докато бяха сгодени, но годеникът й се бе държал като сдържан, благовъзпитан джентълмен, не смеещ да обиди деликатната й чувствителност. А тя бе твърде срамежлива, за да му признае, че страстта му няма да я обиди. И си остана с разочароващото усещане, че в целуването имаше нещо много повече, отколкото й бе разкрил годеникът й.

Сега Реджи попълваше празнотите в обучението й. Може и да беше застаряваща стара мома, но неопитността й не го спря. Целувката му беше страстна, проникваща, безумно омайваща. Тя потръпна, докато той завладяваше устата й с бавна, покоряваща чувственост. Опитните му ръце се плъзнаха под дрехата й, за да погалят гърба и бедрата й, докато неговите собствени мокри дрехи се стопляха от жарта помежду им.

Може и да й липсваха умения, но Алис правеше всичко по силите си, за да компенсира неопитността си с ентусиазъм, като отвръщаше на целувките му с цялата страст, която никога не бе посмяла да покаже пред Рандолф. Желанието извираше от нея, поглъщаше я като огнена лава.

Стигна се до един шокиращ миг, когато той сплете силните си ръце около кръста й и се претърколиха заедно, сменяйки местата си. Сега дългото му силно тяло я прикова дълбоко в сеното. Обкръжи я сладкото ухание на прясно сено, като насити с усещания изострените й сетива.

Алис ахна, когато той притисна топлите си устни към ухото й, а сетне обсипа с бързи и леки целувки шията й. Ръцете й трескаво опипваха гърба му, зажаднели за мъжественото излъчване на силното му тяло.

Той обгърна едната й гърда с голямата си ръка и подразни с палец зърното, което тутакси се втвърди.

— Ти имаш необикновен талант за това, Али — прошепна й.

Някъде, в най-затънтеното кътче на съзнанието си, Алис знаеше, че е на крачка от това да заличи дванайсет години на безупречно благоприличие, но не й пукаше. Нищо вече нямаше значение, освен страстта, която обещаваше да сбъдне бляновете на неспокойните й, безсънни нощи. Близна шията му и вкуси солта на топлата му кожа с езика си.

Той тъкмо разкопчаваше кончетата на ризата й, когато се чу изкашляне. Все едно лиснаха отгоре й ведро със студена вода. Алис застина, разкъсвана между ужаса да бъде заловена да се въргаля в сеното като някоя краварка, и яростния гняв, че ги прекъсват.

Реджи се скова. После изпусна въздишка на съжаление и се претърколи, оставяйки я студена и съкрушена. Топлата ръка, която й подаде, за да й помогне да се изправи на крака, бе жалка компенсация за това, което бе изгубила.

Като се изправи, още замаяна от току-що преживяното, Алис видя натрапника — добре сложен мъж, облечен по лондонската мода. Макар изражението му да беше съвсем безизразно, тя усети неодобрението, излъчвано от него. Лицето й пламна от срам, че един непознат бе станал свидетел на разпуснатото й поведение.

Напълно невъзмутим, Реджи я стисна леко за лакътя.

— Лейди Алис, това е Мак Купър, който вчера пристигна от града. Мак, това е госпожица Уестън, по-известна като лейди Алис. — След един бегъл, но многозначителен поглед към лицето й, той добави: — Не се притеснявай. Мак никога не вижда това, което не трябва да вижда.

Пусна ръката й и леко изтръска сеното от гърба и краката й. Ръцете му бяха сдържани, толкова различни от жадните, търсещи пръсти от преди малко. Алис предположи, че думите му целяха да я уверят, че никой от обитателите на Стрикланд нямаше да узнае що за развратница е. Но тя щеше да знае, както и Давънпорт, и прислужникът му. А трима бяха твърде много.

Едва успя да кимне на Купър, обърна се и изхвръкна от конюшнята. Обгърна я плътният мрак на нощта.

Забави крачките си, чак когато измина половината разстояние до Роуз Хол. Още не беше готова да се изправи пред домочадието си, затова се спря под едно дърво. Обсеби я нереалното усещане, че ръцете и устните на Реджи са оставили незаличими червени следи там, където я беше докосвал.

Нощният въздух охлади пламналата й кожа. Приседна под дървото и обви ръце около себе си, трепереща от преживяното унижение. Да, Давънпорт за кратко я бе пожелал, но нали пияните мъже много-много не подбираха. Всяка жена на нейно място щеше да свърши работа. Навярно в момента двамата с прислужника му се заливат от смях на готовността й да се отдаде, развеселени, че толкова е зажадняла за вниманието на който и да е мъж.

Разбира се, Реджиналд Давънпорт не беше който и да е мъж. Проклетникът бе толкова дяволски привлекателен, че всичко, което се искаше от него, бе само да стои и да чака жените сами да се хвърлят на врата му. Алис изхлипа задавено и зарови лице в шепи.

За няколко мига на самозабрава бе загърбила всичко достойно — благоприличие, репутация, задължения. А сега, сама в нощта, младата жена се питаше отчаяно как ще се изправи на сутринта пред Давънпорт.

 

 

— Госпожица Уестън определено е необикновена жена — отбеляза Мак, докато Реджи изтупваше остатъците от сеното от дрехите си. Гласът му прозвуча със смразяващо неодобрение.

— Със сигурност е такава — съгласи се Реджи, все още усмихнат.

— Виждам, че се гордеете със себе си — изрече Мак остро.

— Не е точно така, но със сигурност съм доволен от света — отвърна Реджи уморено. — Защо си толкова сърдит?

Мак се намръщи.

— Госпожица Уестън е много уважавана тук. Ще е жалко да бъде прелъстена и съсипана, само защото няма с какво друго да се развличате.

Лицето на Реджи застина.

— Съмнявам се, че тя ще се смята за прелъстена и съсипана. Ако си ни шпионирал достатъчно дълго, трябва да си забелязал, че гореше от желание.

Камериерът му се изплю на пода.

— А видяхте ли лицето й, когато изскочи оттук? Може да се е поддала на моментното изкушение, но сега се ненавижда. И трябва да е благодарна на щастливата си звезда, че ви прекъснах.

— Искрено се съмнявам в това — озъби му се Реджи. — Ако някога съм срещал жена, жадуваща да бъде прелъстена, то това е Алис Уестън.

— Защо просто не я уволните и всичко да приключи по-бързо? — попита Мак хапливо. — Ще остане без работа, но поне репутацията й няма да пострада.

— Тя се справя отлично с работата си и нямам никакво намерение да я уволнявам — изръмжа Реджи. Толкова бе ядосан, че едва се сдържаше да не избухне.

— А още колко време, според вас, ще може да си върши работата, ако местните открият, че ви е любовница? — намръщи се Мак. — Ще се разчуе само до две седмици. Освен това вие откога започнахте да съблазнявате девственици? Винаги сте твърдели, че създават само неприятности.

— По дяволите, кой си ти, че да ми казваш какво да правя? — избухна най-сетне Реджи. Обърна се и изскочи от конюшнята, пламнал от гняв.

Но тихият глас на Мак го последва.

— Вашата съвест.

Реджи се извърна към него с бесен поглед.

— Би трябвало да знаеш, че аз никога не съм имал съвест.

— Ще имате на сутринта, когато изтрезнеете.

Реджи изруга злобно и забърза напред, в нощния мрак, но укорите на Мак продължаваха да го преследват. Знаеше, че ще е опасен за всеки, който в този миг му се изпречи на пътя, затова заобиколи къщата и пое към парка. Трябваше да излее гнева си. Проклет малък кокни благочестивец. Как смееше да чете лекции на своя работодател, който го бе измъкнал от калта? Реджи може и да беше малко подпийнал, но едва ли беше мъртво пиян. И ако е имало някакво сближаване с лейди Алис, то е било напълно взаимно.

Напълно взаимно и безкрайно приятно…

Реджи бе подозирал, че под овладяната външност на неговия управител се крие пламенна натура, но досега не бе предполагал колко близко до повърхността се спотайват страстите й. Макар че в реакцията й липсваше обиграност, той бе готов да се обзаложи, че е способна да се люби страстно, не по-зле от всички други жени, които някога бе познавал.

Като не преставаше да изрежда тихо ругатни, той продължаваше по пътя, водещ до езерото. Наближаваше пълнолуние и лунните лъчи посребряваха водата. Реджи следваше извивките на брега към гъсталака, сред който се спотайваше любимата му поляна. Докато клоните шибаха лицето му, си отбеляза наум да нареди да разчистят старата пътека.

Когато излезе от гъсталака и се озова пред спокойните води на езерото, раздразнението му беше спаднало. Половината от гнева му се дължеше на досадните забележки на Мак, но другата половина бе заради откровеното му объркване. Ръцете му още бяха изтръпнали от спомена за гъвкавото й тяло. И отново се сгорещяваше, само като се замислеше за бурния й, волен отклик.

Това бе същото място, където като дете се бе научил да плува. Импулсивно смъкна мокрите си дрехи и се гмурна с главата надолу във водата.

Студената вода много скоро го отрезви. Изскочи на повърхността и призна пред себе си, че Мак, дяволите да го вземат, беше прав. Както обикновено. Алис Уестън може да искаше, дори да жадуваше да преживее това, което бе пропуснала, но Реджи нямаше да й направи услуга, като се възползва от този факт. Всяка любовна афера криеше риск от физически, обществени и емоционални щети. Като си припомни смаяния, потресен поглед в силно разширените очи на Али, когато бяха прекъснати в разгара на страстта, той се прокле сурово.

През цялата си кариера на прелъстител Реджи бе научил, че малко жени могат да се наслаждават на любовната игра, без да намесват емоциите си, и Али не беше сред тях. Освен страстта, тя притежаваше дарбата да обича безкористно. Достатъчно бе да си припомни човек семейството, което сама бе създала. Както и това, което правеше за всеки в имението. Тя бе щедра и великодушна по природа и винаги щеше да дава повече, отколкото можеше да си позволи да загуби.

С мощните си загребвания бе преплувал езерото на ширина, затова се обърна, за да се върне. Алис Уестън може би бе узряла за любовна афера, но беше от жените, които се нуждаят от мъж, когото да уважават, докато Реджи представляваше всичко, което достойните, богобоязливи хора презираха. Ако тя си позволеше да удовлетвори съвсем естествените си желания с него, после щеше да намрази себе си, както и него. Интересно, но тази мисъл му беше неприятна.

Обърна се по гръб и се остави да се носи лениво по огряната от луната водна повърхност, като движеше ръце само колкото да се задържа на повърхността. С този си външен вид и с такава страстна натура, истинско чудо бе, че досега Алис не се бе омъжила. Ръстът й, внушаващата уважение интелигентност и независимият й характер вероятно са плашили повечето мъже. Жалко, наистина много жалко.

Въпреки че със сигурност жадуваше за хубавото й тяло, той харесваше и уважаваше жената в него. Нямаше никакво желание да я види наранена. Което означаваше, че трябва да се постарае да е трезвен, когато е с нея, защото ни най-малко не вярваше на себе си, когато се напиеше. Реджи беше решил да се държи добре в Дорсет, но когато онова глупаво куче я събори в обятията му, топлото й, желаещо ласките му тяло, го бе накарало мигом да забрави за добрите си намерения.

С горчив хумор обиграният прелъстител си каза, че водата не е достатъчно студена, за да охлади грубите му мъжки инстинкти. По-добре беше да измисли нещо друго, а не да мисли само за Алис Уестън.

И много скоро вниманието му се разсея, когато нещо цопна във водата в края на езерото. Той тутакси застана нащрек и се заслуша, макар че наоколо нямаше диви животни, които да представляват заплаха за хората.

И тогава разпозна създанието, което се приближаваше към него, като храбро плуваше, загребвайки водата с лапи. Шотландската овчарка изпадна във възторг, че го намери и едва не потъна заради опитите си да размахва опашка, докато плува. Той извади от водата едната си ръка, за да почеше животното.

— Не ти ли стигат неприятностите, които причини за една вечер? — попита го дружелюбно.

Единственият отговор, който получи, бе грапавият кучешки език, който го близна по лицето.

— Не се ли срамуваш, задето хукна да бягаш от един мърляв котарак?

Срамът очевадно бе нещо чуждо за колито, както и овчарският инстинкт. То тъкмо се опитваше да се покатери по ръцете на Реджи, което не беше никак лесна задача, тъй като и мъжът, и животното бяха във водата.

— Да стигнем до брега, преди да си се удавило, глупаво създание. — Реджи избута кучето от себе си.

И така куче и човек заплуваха редом обратно към брега. Овчарката успя да изтръска забележително количество вода от гъстата си козина, докато Реджи бе принуден отново да навлече неприятно студените и влажни дрехи, треперейки от режещия нощен въздух.

Докато вървеше към къщата, следван по петите от колито, той реши да отиде до Лондон за няколко дни. Толкова набързо беше дошъл тук, че бе оставил в града някои недовършени работи. Освен това едно кратко отсъствие щеше да осигури на Алис Уестън малко време, за да се възстанови след преживяния срам. И ако беше напълно искрен — какъвто предпочиташе да бъде пред себе си — не изгаряше от нетърпение да я види. Сега тя навярно го презираше, и то с пълно право.

Когато се прибра в спалнята си, за да се преоблече, завари Мак да разопакова и да изчетква дрехите от гардероба му, необезпокоен от спречкването им в конюшнята. Реджи за кратко бе обзет от чувство за вина, като си припомни неблагодарните си мисли от преди малко. Макар че бе прибрал Мак от улицата, след това прислужникът многократно му се бе отплащал за щедростта. Трудно би се намерил някой, който да проявява такова търпение към пиянството на Реджи, промените в настроението му и финансовата нестабилност. Неведнъж се бе случвало по няколко месеца Мак да не получава заплата, но никога не се беше оплаквал.

Камериерът вдигна глава и присви очи при вида на шотландската овчарка.

— В случай че не сте забелязали, бих искал да ви обърна внимание, че едно куче ви следва по петите.

Реджи смъкна палтото си и започна да разкопчава ризата си.

— Наистина ли ме следва? — изрече, като се престори на изненадан. — Много мило.

Мак изсумтя.

— Каква порода е това куче?

— Овчарка, коли, шотландска овчарка — изговори на срички Реджи, докато смъкваше мокрите си панталони и гащи. — Напълно некадърно като овчарско куче. Главният пастир на имението се готвеше да го ликвидира, затова реших да видя дали някой няма да го вземе за домашен любимец.

Неподозираща, че се решаваше бъдещето и, овчарката кротко стоеше на четирите си лапи и безгрижно помахваше опашка. Черната и козина беше сплъстена от водата. От муцуната й не изчезваше глуповатото изражение на пълно щастие. Мак изгледа кучето недоверчиво. Не знаеше много за кучетата, но това явно си мислеше, че вече е намерило своя дом.

— Как се казва?

— Няма си име. След като измислиш име на някое животно, то остава с теб за цял живот. — Реджи започна енергично да се бърше с кърпа, после облече сухите дрехи, които Мак му подаде. — Заминавам за няколко дни в Лондон. Искаш ли да ти донеса нещо?

— Постарайте се да намерите малко здрав разум — предложи Мак с мрачен тон. — Ще ви е нужен.

Реджи само се разсмя. Въпреки всичко, се чувстваше така добре, както не помнеше да се е чувствал от години. Щракна с пръсти на овчарката и рече:

— Ела да слезем долу в библиотеката. Ще ти позволя да гледаш как двамата с Мак пробваме качеството на местното уиски.

Потропвайки с ноктите на лапите си, кучето го последва по стъпалата. Овчарката може и да беше безнадеждна като пазач на стадата и не особено умна по нечии стандарти, обаче умееше да разпознае доброто предложение, щом го чуеше.