Колин Грийнланд
Всичко от начало (60)

60.

Капитан Келсо Пепър се просна на разнебитения си — стол и се ухили на двете жени.

— Какво щяхте да правите там, Джут? Да отлетите и да ни оставите на тая развалина ли? Мислехте си, че вашето малко опашато приятелче може да ви помогне ли?

Тарко Трантката размаха собствената си опашка и тихо излая в отговор на остроумието на капитана си.

— Не зная, Келсо — отвърна Табита. — Ти как мислиш?

Той не обърна внимание на предизвикателството й.

Можеше да си го позволи. Двете със Саския стояха безпомощни в мрежа от фино, здраво въже.

— Какво сте й направили? — извика Саския.

Капитан Пепър повдигна снежнобелите си вежди.

— То женско ли е? Онова нещо?

— Къде е тя? — като не преставаше да се съпротивлява, попита Саския.

Тарко предупредително изръмжа и я ритна по бедрото с ноктестия си крак.

— Ох! — Близначката отскочи и едва не събори и двете им на пода.

— Вие сте смели кучки, трябва да ви го призная — каза капитан Пепър.

— Преди да свършим ще направиш нещо повече, Пепър — обеща му Табита.

Сините му очи проблеснаха.

— Охо, може би ще направя, момиченце — весело подхвърли той, облегна се назад и гордо плъзна поглед по мръсния си мостик, сякаш отвратителните му украси бяха трофеи от миналото. — Може и да опитам. — Капитанът се замисли, присви очи и се втренчи в тях. Червената му долна челюст самодоволно щръкна напред.

Тарко завря тъпата си муцуна в лицето на Табита. Гадният дъх на трантката я накара да се отдръпне.

— Сам казва една дума, каптане — захили се пиратката. — Сам казва една дума и ний изхврля ги през борда, а?

— Не, Тарко — Отвърна Пепър. — Не можем.

Но изглежда му доставяше удоволствие да размишлява какво би могъл да направи с тях, без да наруши договора с работодателите си. Той се почеса по шкембето.

Табита се огледа наоколо. Нямаше и следа нито от фраска, нито от Кстаска, която трантката бе оставила в кабината, преди да ги измъкне от „Алис“.

Потърси с очи нещо, от което да се възползва, някакъв шанс, дори минимален. Нямаше нищо друго, освен боклуци и заплаха. Присъствието на Тарко и нейната непреодолима смрад бяха достатъчни, за да припаднеш. Мислите на Табита бяха замъглени, виеше й се свят.

Усещаше, че Саския скришом напряга мускули и ритмично се трие в мрежата. На Табита отчаяно й се искаше да престане. Нямаше да постигне нищо друго, освен още повече да ожули и без това натъртените им тела. Тя прехапа език, затвори очи и се опита да се олюлее така, че да даде на близначката повече пространство. Беше я виждала да изпълнява забележителни фокуси. Може да знаеше древни факирски методи за освобождаване от здрава мрежа пред очите на злобна трантка и пират психопат.

Но не вярваше.

Замисли се за единствената им друга надежда: съмнителна програма на извънземен език, пратена на склерозирал труп на няколко милиона километра в реалното пространство. „Какво щях да направя, ако аз бях богата мъртва бизнесдама — каза си тя, — мениджър на долнопробна трупа като «Контрабандистите», в съюз с агенти на фраските, и някой ми подхвърлеше код за един милиард скутари в скута?“

Докато въжетата на мрежата се врязваха в плътта й и Саския за петдесети път я притискаше с изпъкналите си ребра, Табита се помъчи да се убеди, че близначката и Кстаска са прави за Хана Су, а логиката, вероятността и здравият разум грешат.

Капитан Пепър си свали шапката и прокара пръсти през рядката си бяла коса. После отново я нахлупи. Дишаше тежко през носа си.

Той се втренчи в пленничките си. Очите му прескачаха от Саския към Табита и обратно.

После завъртя глава настрани.

— Тарко — изръмжа капитанът. — Освободи я.

Ръката на трантката болезнено стисна рамото на Табита.

— Не — каза капитан Пепър. Вените на дебелата му шия изпъкваха като въжета под червената му кожа. — Другата. Мършавата.

Тарко се пресегна надолу и разхлаби мрежата около глезените им, после я повдигна. Ръцете на Табита се освободиха. Тя силно притисна Саския към себе си. Трантката с усилие отскубна близначката, измъкна я от мрежата и я задържа с една ръка, докато с другата отново стягаше Табита.

Саския се изправи пред капитан Пепър. Той докосна синината на бузата й, сякаш го очароваше.

— Ти си мършаво създание — промърмори пиратът. — Свали си дрехите.

Акробатката раздразнено въздъхна.

Тарко светкавично притисна дългия си нокът в бледата плът от другата страна на лицето й.

— Нправи го — заповяда тя.

— Добре! — Сърдито се съгласи Саския. Отново въздъхна, отметна косата от очите си и заразтрива ожулените си от въжетата рамене. После завъртя глава и измъчено погледна към Табита, завързана само на метър зад нея.

— Всички са еднакви, Саския — презрително каза Табита.

Трантката изръмжа, приближи се, силно я удари по слепоочието и я събори на пода.

— Оставете я на мира! — извика близначката.

Разнесе се звук от нов удар.

С болезнено приковани зад гърба й ръце, Табита незабавно се изправи на колене. Не искаше да лежи, докато измъчваха Саския.

Присвита и наведена колкото може по-надалеч от Тарко, Саския изхлузи якето си през глава и страхливо погледна към Табита, докато измъкваше ръце от ръкавите.

Капитан, Пепър я наблюдаваше и съсредоточено се усмихваше.

Иззад тях се разнесе ниско бръмчене.

Разсеян, той откъсна очи от Саския.

— Хей, Шин — извика капитанът. — Как си?

Последва нечленоразделен недоволен отговор.

Бръмченето се усили и се появи големият черен робот. Пред себе си носеше затворената в силов балон Кстаска. Опашката и летящата й чиния бяха в други две от четирите му ръце.

— Кстаска! — извика Саския.

Роботът се дотътри до нея и спря. В димящия му купол пламтеше синкав огън. Той повдигна херувима до главата й.

Кстаска висеше неподвижна, отпусната. Близначката се пресегна да я докосне и трантката жестоко дръпна ръцете й настрани.

— Какво сте й направили?

Понесъл клавиатурата си, сега на мостика докуцука и самият китаец. Той застана на известно разстояние и с ледена злоба се втренчи в двете жени. Главата му бе превързана със сив бинт.

— Басирам се, че боли — като се чешеше по веждата, замислено подхвърли Пепър. — Какво е това там?

— О, гледай! — отвърна Шин и натисна един от бутоните. По невидимата обвивка около херувима избухнаха групи кехлибарени цифри.

Все още със стиснати клепачи, той отвори малката си уста и дрезгаво извика от болка.

Капитан Пепър се подсмихна.

— По дяволите, какво…

Саския изхленчи и пак се пресегна към Кстаска. Тарко се нахвърли отгоре й и я прикова към палубата.

— Хей! — меко възрази Пепър, но не направи опит да й попречи.

Табита неволно беше пристъпила напред и едва не падна. Като ругаеше под нос, тя си възвърна равновесието и впи поглед в капитана.

Сега очите му бяха насочени към истинския му враг, основният обект на омразата му. Това грозно кутре беше изключило енергията на кораба му и се бе върнало от мъртвите, за да се промъкне в кораба, когато никой не го очакваше, да повреди робота, за малко да убие Шин и да освободи жените.

И сега беше тук, висеше във въздуха пред него и надаваше писъци като прасе сукалче всеки път, щом Шин натиснеше друга комбинация от клавиши.

— Дай ми го — нареди на робота капитан Пепър, лениво се пресегна и взе опашката от ръката му. Провеси я на коленете си и триумфално я заразглежда.

Междувременно Шин толкова се забавляваше, че си дърдореше на китайски. Нещо в сложните неврални вериги на лъскавото черно дете го правеше уязвимо за острието на неговия анализатор. Усещаше зъбите на информационните вълни, врязващи се в него така, както не би могло нищо материално. По непробиваемата му обвивка като мехури от огън пробягваха топлинни диагностични карти и изцеждаха сребриста течност от замръзналия му скафандър.

Саския виеше и плачеше, крещеше и се бореше с Тарко, която правеше всичко възможно да откъсне главата на шумната жена с едно замахване на лапите си.

— Заповядай му да престане, Пепър! — извика Табита. — Ще я убие!

Трантката насочи вниманието си към нея, оголи кучешките си зъби и изправи огромните си рамене.

Но думите на Табита въздействаха.

Капитан Пепър излезе от транса си. Той грабна клавиатурата от ръцете на Шин, намръщено я изгледа и натисна един от бутоните.

Китаецът уплашено възкликна.

Роботът се разтърси така, като че ли нещо мощно го е изритало в гърдите. В главата му запроблясваха леденосини мълнии. Той изключи балона.

Последен пламък от огнени графики облиза сгърченото лице на Кстаска и херувимът се строполи на палубата, леко отскочи, после безжизнено се отпусна.

При каквато и да е гравитация, без опашката и летящата си чиния той бе безпомощен като истинско безного дете.

После се раздвижи.

Кстаска започна да гребе с ръчички по пода. Опитваше се да изпълзи. Капитан Пепър бързо се възстанови.

— Бре, да му се не види — каза той и погледна надолу със слънчевата си, разкриваща почернели зъби усмивка. После седна обратно на стола си и плъзна добродушните си очи към Саския и Табита. — Бая усилия трябват, за да се справиш с тия малчугани, а? По дяволите, че то не е по-голямо от бебе!

— Големината е изчислена така, че да е обратнопропорционална на ефикасността — неочаквано се обади Кстаска.

Трантката издаде гърлен звук, който можеше да е смях иди да изразява страх.

Капитан Пепър беше нервен и постоянно се въртеше на стола.

— Тарко — прошепна той, — накарай това нещо да млъкне.

Трантката изръмжа, този път с недвусмислено удоволствие. Тя се наведе надолу, дръпна главата на Кстаска назад и силно я зашлеви през устата.

Саския се нахвърли отгоре й, като я риташе с крака и я удряше в бъбреците.

Тарко я отхвърли от себе си с едно замахване на огромната си лапа. Тя впи нокти в лицето на Кстаска през качулката на скафандъра и стисна.

После вдигна херувима във въздуха и предпазливо, го разгледа. Отначало той се съпротивляваше, после отново изпадна в безсъзнание.

— Нкога вждал си тквоз нещо, каптане?

Капитан Пепър обилно се потеше.

— Не, Тарко, не мога да кажа, че някога съм имал това удоволствие.

— Има Мтална кжа — замислено отбеляза трантката. Тя доближи хищната си глава. Тъмните й ноздри се разшириха.

Изведнъж капитан Пепър осъзна, че все още държи клавиатурата и опашката. Той ги подаде на Шин.

— Дръж. Отнеси ги ей там — посочи към купчината от възглавници на китаеца.

Шин се поклони, взе клавиатурата и активира робота. Той забръмча, хвърли искри, олюля се, после направи нов невидим балон с ръка и напъха херувима вътре. След това двамата с господаря си се отдръпнаха настрани.

— Да продължим забавлението си — спомни си капитан Пепър. Ясните му сини очи потърсиха Саския.

Тарко я довлече пред него.

— Продължавай, сладурано — каза капитанът. Гласът му звучеше нежно като милувка.

Табита се изправи.

— Пусни я, Пепър.

Всички погледнаха към нея.

— Това няма нищо общо с нея — заяви тя. — Нали искаш мен?

Очите на капитан Пепър весело запрескачаха от едната, на другата.

— Виж ти, колко мило. — Той се завъртя да погледне към пулта и повиши глас. — Не се безпокой, принцесо. Имаме време и за двете ви, преди да стигнем при онзи човек.

Капитанът се облегна назад и се почеса по гърдите.

— Човекът с голямото синьо куче.