Колин Грийнланд
Всичко от начало (52)

52.

Зелена светлина изпълни илюминатора на „Алис Лидъл“, после постепенно стана тъмно.

Вкарваха безпомощния „Таласъм“ в отвратителния, зловонен търбух на „Грозната истина“. Смъртоносните парализиращи мрежи се протегнаха и го обгърнаха. Всичко свърши.

Изтракаха магнитни ключалки. „Алис“ се разтърси така, като че ли капитан Пепър имаше намерение да го разкъса на парчета. Шевовете, които Табита и нейните роботи методично бяха затворили, отново се разцепиха като хартия. Двата предни шлюза се отвориха с взрив от застоял, смърдящ на пот въздух и гадна флуоресцентна светлина и на борда се появиха две едри фигури.

Табита бе в кабината, Саския не се виждаше никъде.

Докато измъкваше чантата си от боклуците, ремъкът й се закачи за резето на бяла порцелитова кутия. То поддаде и капакът се отвори.

Като премигваше объркано, Тал разпери зелените си криле.

Сепнати от внезапното му появяване, пиратите насочиха пушкате си към него.

В този момент Тал ги забеляза в коридора, видя оръжията им и разбра, че са врагове. Папагалът нададе оглушителен писък й се издигна във въздуха.

— Бръснач с пемикан!

Насочил клюн и протегнал нокти, той полетя право към по-близкия от двамата.

Противникът му беше трантка с едно око. Върху другото грубо бе завързано парче жълт плат. Имаше червено жабо, което висеше от раздраната яка на мазното й яке. Стари ризи се виждаха през специално направените дупки, който подчертаваха мускулите й. Дъвките й висяха на ленти в долната част на дългите й бедра, копринената й козина беше сплъстена от грес й мръсотия. Жестоки жълти нокти стърчаха от огромните й въжени сандали. Тя се качи по рампата с един скок, стиснала в покритите си с белези ръце рязана пушка. Кабината се изпълни с маймунска смрад.

Когато Тал изпищя и се понесе към нея, трантката се олюля назад, изръмжа и разпери уши, кой знае защо неподготвена да използва оръдието си. После, когато видя големината на нападателя си, тя се подсмихна, сви горната си устна и вдигна огромната пушка, като че ли е перце.

— Тал! — извика Саския и надзърна иззад повредените монитори на тавана. — Пази се!

— Фернато! — изфъфли трантката на партньора си, който тътрузеше стоманените си крака по рампата.

Тал я връхлетя и се опита да забие нокти в златистото й око.

Лъвската глава се завъртя, могъщите зъби бясно натракаха във въздуха, ала извънземната птица бе направила измамно движение и в последния момент се отклони настрани, за да ухапе пиратката по ухото.

С гърлени ругатни, трантката се обърна, насочи пушката и стреля.

Тал избухна в кълбо от лилав пламък.

Жените запищяха.

Трантката се засмя, докато спътникът и се пресегна нагоре и смъкна Саския с куката на ръката си.

Разнесе се ужасно зловоние на изгоряла мазнина и перушина. По палубата заваляха овъглени перца.

Табита извика и се хвърли към втория пират, за да помогне на близначката. Нейният похитител с лекота я отблъсна и я прикова под едната си ръка. Табита го заудря отстрани, ала той не й обърна внимание.

Беше голям черен робот: модифицирана строителна машина за нулева гравитация, предположи тя. Вървеше изправен като човек и магнитите на краката му разкъсваха задържащите мрежи и дращеха палубата. Четирите му ръце бяха като дебели стоманени маркучи, извиващи се от ставите на хромирана гривна. Гърдите му се заостряха надолу към хълбоците му. Главата му представляваше нисък купол от черно стъкло. Вътре бледо проблясваха мълнии.

Табита затършува в чантата си за нещо, което би могла да използва като оръжие. Нямаше. После с периферното си зрение забеляза сред разпръснатите по пода боклуци верния си гаечен ключ. Метна се към него и едва избягна удара на трантката.

Тя го грабна и силно замахна, като принуди пиратката да отскочи назад към пулта, после се завъртя и се хвърли към робота.

Внезапно се разнесе изпукване и блъвна зелен дим. Скафандърът на Саския увисна под здравата хватка на машината. Близначката вече не бе в него. Кой знае как тя отново се озова на тавана, провеси се от един счупен монитор и изрита трантката в лицето.

Табита повторно замахна към робота. Ключът издрънча в неподвижните му гърди и вибрациите разтърсиха ръката й.

— Ох!

Неволно изпуснала ключа, тя пъхна пулсиращата си длан под лявата си мишница и се опита да се отдръпне назад, но роботът плъзна едната си ръка зад гърба й и Табита силно се блъсна в нея.

Стоманеният маркуч безпогрешно се обви около кръста й. Куката на друга ръка стегна лявата й китка.

Като скърцаше с металните си части, роботът я повдигна във въздуха.

В това унизително положение Табита проследи последните мигове от отбраната на „Алис Лидъл“.

Трантката хвана Саския за крака и я смъкна от тавана. После я повали по гръб и притисна гърлото й с кафявата си предлакътница.

Близначката се задушаваше и викаше от болка, безпомощно се мъчеше да отблъсне ръката на противничката си и впиваше нокти през козината й.

Трантката доволно ръмжеше. Тя я зашлеви през лицето и Саския внезапно забрави всичките си трикове.

Пиратите завлякоха пленничките си през пробития ляв шлюз в недрата на „Грозната истина“.

Намираха се в мрачен док. Стените бяха покрити с грозни знаци и надписи. Мазни локви, сияещи в цветовете на дъгата, сочеха течовете в лабиринта от тръби на тавана. Имаше гравитация. Имаше въздух. Отвратителен.

Табита изви глава в прегръдките на робота и отчаяно погледна към верния си стар кораб.

„Алис Лидъл“ изглеждаше по-окаяно от всякога. Баржата лежеше преобърната върху останките от шасито си и изпълваше дока като изхвърлен на брега метален кит, без светлина в илюминаторите, без абсолютно никакви следи от живот. Към пробойните и охлузванията от Венера се бяха прибавили раните, нанесени му от пиратския бриг. Нито една от медните инкрустации не беше оцеляла от разяждащия въздух на адската планета. Илюминаторът в кабината представляваше грозна дупка, покривът беше гол.

Върху покрива помръдна нещо.

Роботът я влачеше към вратата и едва не я строши надве. Трантката носеше изпадналата в безсъзнание Саския.

Фраскът се хвърли върху пиратката.

Тя нададе ужасен писък, който отекна сред металните стени. Извънземният беше на гърба й, раздираше дрехите й и късаше козината й.

Саския падна на пода, но трантката я хвана за косата. Без да я изпуска, тя се опита да захапе фраска, забил нокти в рамото й. Приличаше на огромен, навлечен леопард, мъчещ се да отхвърли трънлив храст от гърба си, ала храстът имаше много ръце и крака, здраво обвити около нея. Мъчителният й вой кънтеше в мръсния док!

На робота му трябваха няколко секунди, за да анализира новата ситуация и да се затътри назад към партньорката си, като теглеше Табита със себе си.

Тя се мъчеше да се съпротивлява, да опре крака в пода, но нямаше полза. Повърхността беше хлъзгава и Табита безпомощно се влачеше след него. Роботът небрежно протегна друга ръка и пое Саския от трантката.

Пиратката ревеше от болка и ярост. Тя вдигна пушката си, ала нещо отново й попречи да стреля, видя Табита, докато фраскът съскаше, плюеше и се опитваше да извади оцелялото й око. Приличаше на голяма котка, разярена от току-що запален огън.

Откъм отсрещната страна на кораба отекна глас, който извика неразбираема заповед.

Роботът рязко спря. Плочата на гърдите му с бръмчене се плъзна настрани.

Необременявана от Саския, трантката стоеше широко разкрачена и използваше пушката си като лост, пъхнала я между гърба си и живия наръч съчки, който упорито висеше на раменете й.

От отвора в гърдите на робота се появи цев.

Пиратката се завъртя и мощно замахна към фраска. Сега гърбът й беше обърнат към робота.

Той стреля.

От дулото блъвна струя пара, която улучи извънземния точно в средата на гърба.

Фраскът се сгърчи и пусна раменете на противника си. Неочаквано изгубило цялата си гъвкавост, създанието изтрака върху мръсния под и запращя като замръзнало въже.

— Бавно — критично отбеляза гласът. — Много бавно.

Табита го видя, нисък, прегърбен китаец, застанал в ъгъла. Бе стар и от жълтеникавото му голо теме се спускаше дълга рядка коса. Носеше черно плетено палто, което стигаше до глезените му, сини магнитни ботуши и очила с месингови рамки. На слушалките му беше монтиран скенер. В костеливите си ръце държеше обемисто устройство, някаква стара клавиатура с антена. Китаецът натисна един от бутоните с мръсния си нокът.

— Ранена ли си, Тарко? — извика той.

Аеропушката на робота изчезна обратно в кухината.

Плочата се плъзна на мястото си.

Трантката изръмжа и изсумтя. Тя пристъпи до фраска и го ритна. Той изпращя и изсъска.

— Вдигни го — заповяда старецът.

— И дма д’не ства — изтътна пиратката.

— Вдигни го — повтори китаецът.

Тя с отвращение протегна дългата си кафява ръка, хвана потръпващия наръч и го прехвърли през рамо — на същото място, където доскоро бе висял.

Като не преставаше да работи с клавиатурата си, старецът се запъти към вратата. Роботът се заклатушка след него, като безмозъчно повлече Табита и Саския със себе си.

Близначката продължаваше да е в безсъзнание. На бледото й слепоочие се очертаваше голяма синина. Табита се опита да я достигне, но не успя. Тя най-сетне се изправи на крака и закрачи — или поне се помъчи.

Когато стигнаха до вратата, погледна към китаеца. Дълбоки бръчки покриваха цялото му лице, косата му бе съвсем бяла. Рядка брадица се спускаше до гърдите му, където нещо внезапно помръдна. Табита видя, че носи жив син скорпион, завързан на забодена за палтото му игла. Сякаш усетил нова плячка, скорпионът сви опашката си.

— Капитан Келсо Пепър, предполагам — каза тя.

Китаецът весело се обърна към нея. Очилата уголемяваха зачервените му очи.

— О, не, капитан Джут. Казвам се Шин. Капитан Пепър ви очаква на мостика.