Метаданни
Данни
- Серия
- Изобилие (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Take Back Plenty, 1990 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Крум Бъчваров, 1999 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 3,2 (× 11 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване, форматиране и начална корекция
- NomaD (2020 г.)
- Допълнителна корекция
- sir_Ivanhoe (2020 г.)
Издание:
Автор: Колин Грийнланд
Заглавие: Всичко от начало
Преводач: Крум Бъчваров
Година на превод: 1999
Издание: първо
Издател: ИК „Бард“ ООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 1999
Тип: роман
Националност: американска
Редактор: Вихра Манова
ISBN: 954-585-070-1
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1024
История
- — Добавяне
5.
Табита сърдито въздъхна и се метна върху твърдия нар. После се огледа наоколо в килията. Четири порести мръснорозови стени, бетон. Матова стоманена врата, външна ключалка, без брава. Нито един прозорец. Решетка на вратата и още една на тавана. Зад тях проблясваше обектив на камера. Мръснорозов бетонен таван, биофлуоресцентен пръстен, неработещ. Мръснорозов бетонен под. Нарът представляваше плътна платформа, прилепена към едната стена. В ъгъла — химическа тоалетна, бяла, ожулена и вече смърдяща. Нямаше място за нищо друго.
От стълбището еладелдийците я бяха завлекли в съседна уличка, където я притиснаха към стената и я претърсиха. След като решиха, че не е политическа престъпничка, а поредната избухлива космонавтка, я предадоха на местните власти, което я изпълни с огромно облекчение. Когато се касаеше за канелени, понякога се държаха адски гадно. В участъка „Мирабо“ изобщо нямаше да й обърнат внимание. При еладелдийците хората обикновено изчезваха.
Ченгето, което я арестува, беше пълен киборг за контрол на тълпите. По сивия му визьор проблясваха всевъзможни данни и скриваха имплантите му.
— Джут, Табита, капитан — с механичен глас каза той, докато единственото му око я сканираше и записваше. Беше много висок и лъскав. Аугментираната му длан се протегна, за да я хване за ръката.
Табита се опита да го накара първо да й позволи да се обади в бара.
— Трябва да съобщя на шефа си! Той е вътре. Тъкмо отивах при него, когато ме събориха ония отвратителни гадинки.
Безполезно, разбира се.
Под погледа на еладелдийците ченгето я отведе в края на уличката, където го очакваше партньорът му. Настаниха я помежду си в гравитокара.
Трафикът бе ужасен. По целия път до центъра гладките лица на полицаите премигваха в електронни редове от червени и сини данни, анализи, доклади, жълти мрежи, видеоидентификации, информация по други случаи. Когато изключиха двигателя, Табита чу, че им шепнат далечни гласове. Не разговаряха нито помежду си, нито с нея.
В участъка флегматична сержантка провери картата й в електронно устройство и я взе. Арестувалото я ченге стоеше зад гърба й като истукан с изключен мозък. Представляваше зловеща гледка — с жиците по носа и белтъците на очите, които се виждаха през шлема му. Електронен човек, покорен на волята на напевни гласове от друга звезда, които го ласкаят и напътстват.
Сержантката изсипа съдържанието на чантата й върху плота и го претършува.
— И преди сме загазвали, а, Табита? — ритуално измърмори тя.
Табита не отговори. Мътните ги взели. В това отношение всички бяха еднакви. Ченгетата, перките, еладелдийците и скапаните капелани на Харон. Животът и без тях беше достатъчно тежък. Закони, разпоредби, протокол. Племенни безумия.
Съпротивата не водеше доникъде.
Което никога не й пречеше да опитва.
Загледана със саркастичен интерес в сержантката, тя се опря с две ръце на плота.
— Басирам се, че си обичаш работата — отбеляза Табита.
Жената я стрелна с меките си очи.
— Да не би да се каниш да постъпваш в полицията? — попита тя. — Ще ми се да ви видя. Всички вас. Ще ви е от полза.
Гласът й излъчваше омраза — омраза, смекчавана от мързела и скуката. Табита бе просто поредният каубой на карнавала. Знаеха, че е пила на идване. Само трябваше да погледнат пода на кабината й, за да го докажат.
— Предпочитам да рина лайна — отвърна тя.
Сержантката кимна.
— Ще го уредим.
— Басирам се, че докато ровиш из чуждите чанти, виждаш цялото богато разнообразие от разумен живот.
Полицайката взе оръфан брой на мръсно списание и повдигна вежди.
Табита не й обърна внимание.
— Отивам само да дрънна един телефон, нали става?
— Не става.
— Трябва да дрънна само един телефон.
— Не може.
— Виж — каза Табита, — искаш да ме глобиш, нали така? А аз нямам нито стотинка. Нали ми прегледа данните.
— Още не ти е отправено обвинение — заяви сержантката. Имаше огромна квадратна долна челюст и самодоволно изражение, което не скриваше скуката и омразата, а ги насочваше към колкото може повече други хора.
— Беше самоотбрана — оправда се Табита. — Обясних му го. — Тя се завъртя и ръгна ченгето в гърдите.
— Те не обичат извънземните да участват в побои — поклати глава полицайката. Имаше предвид еладелдийците.
— Виновни бяха проклетите перки — настоя Табита. — Хайде де. — Когато започна да я умолява, разбра, че е изгубила. — Никога ли не ти се е искало да метнеш някой от тях в канала? Басирам се, че ти се е искало. Басирам се, че си правила и много по-лоши неща.
Тя се наведе над плота.
— Това беше самозащита!
— Басирам се, че се мислиш за героиня — отвърна сержантката. — Да хвърляш дребнички перки във водата.
Тя натика вещите на Табита в ръцете й, повика един от роботите и я прати в мазето.
Сега Табита седеше на нара и се опитваше да върне всичко обратно в чантата си. Имаше снопове пожълтели разпечатки и забравени документи, празни и пълни кутии бира от Шигенага, стари дрехи и сиво бельо, мръсен костюм за нулева гравитация, смачкана кутия с два органични тампона, фазомер, инерциална отвертка, пакетче стари бонбони и книжле с прегънати корици и мазни страници.
— Защо мъкна навсякъде всички тия боклуци?
Еладелдийците се бяха появили толкова бързо, че дори не успя да види какво е станало с капеланската платформа. Представи си статуята с разбитата глава и се засмя. Чудеше се как се е чувствал перкът.
Не бе краят на света. Колко можеха да я държат? Нямаше да е чак толкова дълго. Навярно щеше да успее да размени няколко клика превоз за кристала. Жалко, че беше изпуснала Трийст в бара, но щеше да си намери друга работа.
Трябваше да намери.
Скоро й доскуча. Нямаше какво да прави. Реши да посвири на хармониката си, но тя като че ли бе единственото нещо, което не носеше в чантата си. Спомни си за ареста на Честност 2. В килиите поне пускаха радио. Макар че впръскваха във въздуха нещо, от което човек ставаше инертен. Беше добра идея да монтират в килиите видео. Не знаеше защо на никого не му е хрумвало.
Табита се прозя, сви се на топка с лице към стената и затвори очи.
Минутите течаха. Бе уморена до смърт, ала не можеше да заспи. От време на време чуваше стъпки и приглушени гласове, бръмчене на роботи. Веднъж се разнесе вик и силно тракане на метал. Друг звук, продължително свирене, далечно и високо. Нямаше представа дали просто не пищят ушите й. В един момент осъзна, че следи с пръст по стената бледосребриста следа от изтрит надпис. Не знаеше откога лежи в ареста. Тук времето просто спираше, също като в космоса. Бетонът я ограждаше като стена от звезди.
Внезапно вратата се отвори.
Тя се приповдигна на лакът.
Ченге. Не можеше да определи дали е първото, или ДРУГО.
— Джут, Табита, капитан — каза киборгът.
По шлема му потекоха данни, промениха се, замръзнаха.
— Ставай — нареди той.
Табита се подчини, въпреки че не бързаше да придружи полицая.
Дежурната сержантка носеше слушалките си. Изведнъж бе станала съвсем официална. Очевидно в момента някой я слушаше.
— Джут, Табита, капитан. Настоящ адрес: кораб, пристанал в порт Скиапарели, бергенски „Таласъм“, регистрация Бе Ге Те нула-нула-девет-нула-пет-девет.
— Да — потвърди Табита, макар че това не беше въпрос.
— Утежнено нападение, нарушаване на мира, предизвикало обществен безпорядък, накърнило междувидовата хармония, също и гражданската, сериозни щети, предателски щети, безотговорно поведение. Двеста и петдесет скутари — с широка усмивка завърши сержантката.
— Колко? — Това бе три пъти повече отколкото очакваше.
— Имате двайсет и четири часа да се върнете тук с парите или да ги преведете по електронен път.
— Да бе, да.
— Или корабът ви ще бъде конфискуван.