Метаданни
Данни
- Серия
- Изобилие (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Take Back Plenty, 1990 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Крум Бъчваров, 1999 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 3,2 (× 11 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване, форматиране и начална корекция
- NomaD (2020 г.)
- Допълнителна корекция
- sir_Ivanhoe (2020 г.)
Издание:
Автор: Колин Грийнланд
Заглавие: Всичко от начало
Преводач: Крум Бъчваров
Година на превод: 1999
Издание: първо
Издател: ИК „Бард“ ООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 1999
Тип: роман
Националност: американска
Редактор: Вихра Манова
ISBN: 954-585-070-1
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1024
История
- — Добавяне
26.
Задъхана, Табита скочи на крака и се облегна на стената до асансьора.
— Табита! — радостно възкликна Могул Зодиак, сякаш я посрещаше на вечерно парти.
Марко Мец се втурна към нея с широко разперени ръце.
— Табита, слава Богу, че си невредима!
Бяха натоварили целия багаж и крановете бяха прибрани. Вратите на трюма все още бяха отворени. Тал бе кацнал на една от тях и весело й подсвирна.
— Радвам се, че се чувствате като у дома си — извика Табита, избягна прегръдката на Марко и енергично закуцука към кораба си. — Много сте сръчни с машините, а? — Спомни си колко внимателно бе наблюдавал всичко, когато му показваше трюма. — С моите машини!
— Добре де, нали знаеш, човек се учи.
— Забелязала съм. — Тя набра командата на монитора си, за да отвори предния ляв шлюз.
— Всъщност, с повечето неща се справи Саския.
— Какво?
Табита погледна към слабата тъмна фигура в синя пижама. Беше взела Саския за Могул. Близначката си бе обръснала мустачките.
Саския с престорена скромност наведе глава и дяволито надникна към Табита изпод извитите си вежди. Тя разпери ръце в безпомощен жест, точна имитация на позата на Марко. Между дланите й за миг проблесна пъстър звезден прах и изчезна.
— Тогава ми помогни с това нещо — мрачно каза Табита. — Не мога да вляза. — Тя натискаше бутоните, но без резултат.
— Естествено, Табита, тя ще го направи. — Марко се приближи и енергично замаха с ръка на акробатката.
Табита удари с юмрук по корпуса. Звукът отекна в хангар.
— Това са ченгетата — извика тя. — Вече са го заключили.
— Изобщо не са се мяркали насам — отвърна Марко. — Успяхме да им избягаме, изпълнихме им фокуса с изчезването и…
Табита се облегна на кораба и се втренчи в него.
— Ченгетата тук са кръгли нули — продължаваше да бъбри той. — Виждаш ли, те са просто подвижни машини без инициатива… Хайде, Саския, отвори тая врата… Само железария и нищо повече. Това тук — почука се по черепа Марко, — е мозък. Хайде, Саския, отвори ли я?
— Те не са преследвали мен — каза Табита. — Преследвали са вас, копелета гадни. Какво всъщност си направил в оная криогенна гробница? Какво имаше на касетата, Марко?
Той се ухили, без да среща погледа й.
— Eine kleine Nahtmusik — отвърна Марко. — Много секси. — Стрелна я с очи и комично повдигна вежди.
Табита се метна към гърлото му.
Музикантът ловко отстъпи встрани.
— Взех ги, Табита! — извика той. — Взех парите!
Той извади от джоба си кредитен чип и възбудено го размаха във въздуха.
Тя посегна да го вземе.
В ръката му нямаше нищо.
Вниманието й привлече силен шум.
Беше асансьорът. Вратите му се разтвориха.
От кабината изскочиха Кстаска и Могул.
Носеха още багаж. Летящата чиния на Кстаска пъхтеше под огромния товар от електронно оборудване, Могул залиташе, понесъл на гръб дълъг сребристосив цилиндър.
В асансьора нямаше никой друг, но двамата бързаха, сякаш ги гонят.
Гонеха ги.
Дребни космати бели фигури в мръсни гащеризони наскачаха от покрива на кабината и се запровираха през вратите.
— Чииииии! — пищяха те. — Чииииииии!
Перките бяха пристигнали.
Този път бяха ужасно много. Те се втурнаха напред, докато Могул правеше невероятен скок към опашката на „Алис“. Някои държаха в лапите си парчета маркуч. Други носеха вериги. Мнозина имаха оръжия.
Кстаска наклони летящата си чиния и се спусна през отворения покрив на кораба.
Марко се отдръпна от Табита и изтича да помогне на Могул, като се покатери върху дясното крило и подхвана долния край на цилиндъра.
Отекнаха изстрели.
— Господи! — ахна той, скочи от крилото и се претърколи в трюма.
Могул и неговият цилиндър светкавично го последваха. Отвътре се разнесе приглушено тракане.
— Саския! — извика Табита.
Захапала шперц между зъбите си, близначката погледна надолу към нея и двусмислено сви рамене. После изящно почука на вратата, сякаш в определена последователност. Не се случи нищо.
Перките напредваха и размахваха маркучите си. На Табита й прималя. Тя скочи върху стъпалото пред шлюза, като стискаше чантата си и риташе с крака. Извика на Саския и я попита дали няма още от онези удобни огнени топки.
Не получи отговор.
Погледна нагоре и видя, че краката на близначката изчезват в кораба.
Дребните извънземни се рояха в хангара отдолу. Един от тях насочи към нея цевта на пистолет, дълъг колкото собственото му тяло. Беше млад перк с флуоресцентен надпис на шапката. Табита го прочете: „МАЙМУНСКО ЛАЙНО 607“.
Тя затвори очи.
Разнесе се разтърсващ взрив.
Табита отвори очи. Установи, че все още е жива. Хангарът бе пълен с дим и прах. Сред всевъзможни останки и шрапнели във въздуха се носеха перкски тела.
Някой беше пробил дупка в стената.
И сега влизаше вътре през нея.
Бяха ченгетата.
Последва шум като от рояк механични стършели и вулкан от розова светлина.
Табита извика. Тя се притисна към корпуса на „Алис“ и се опита да стане двуизмерна. Парчета твърда радиация цепеха въздуха и той светкавично се нажежаваше.
Перките с веригите и маркучите бяха наскачали по кърмата на кораба и пълзяха в дюзите. Онези с пистолетите се бяха скрили под шасито.
Ченгетата им крещяха. Ослепителна мълния улучи „Алис“ и с цвъртене се плъзна по корпуса, оставяйки широка черна следа и мирис на горещ метал.
— Ако повредите кораба ми… — извика Табита на всички наоколо, но дори самата тя не чу следващите си думи, защото се разнесе мощен грохот.
Като пищяха от ужас, перките наскачаха на земята и си плюха на петите. Въоръжените им събратя останаха отдолу, отвръщаха на огъня и ръмжаха към кораба над тях.
„Алис“ завибрира.
Грохотът продължаваше, придружен от висок вой.
Ченгетата престанаха да стрелят. Циклопските им очи бясно си разменяха сигнали.
Табита надзърна иззад носа и видя, че са обкръжени. В доковете извън хангара безшумно кръжеше взвод черни планери. Някои от полицаите се бяха промъкнали покрай стените и се опитваха да се приближат към тях.
Към грохота и воя внезапно се присъедини звук като от изригване на пара. Подът на хангара под дюзите беше нажежен до червено, червено като очите на Кстаска. Отдолу бълваше дим, който обгръщаше въоръжените перки и се стелеше наоколо.
„Алис Лидъл“ се раздвижи.
Табита се вкопчи в дръжката на шлюза и заудря по вратата. Долу един от перките изскочи на открито и стреля по нея. Лазерна мълния улучи корпуса до ръката й и опърли станиоловия й ръкав.
— Това е моят кораб, копелета гадни! — яростно изкрещя тя.
Ревът ставаше все по-висок. Нова мълния разцепи дима и опърли бузата й.
Корабът се разтърсваше. Все още свързан със сервизните маркучи и кабели, „Алис Лидъл“ се заиздига нагоре.
Табита приклекна и проточи шия да извика към кабината. Могул чукаше по илюминатора и театрално й жестикулираше през стъклото.
Нещо я удари по гърба.
Единият й крак се изплъзна от стъпалото. Тя хвърли поглед зад себе си.
Дългото рамо на товарния кран се спускаше надолу към нея. Огромната му щипка заплашително щракаше над главата й.
Табита освободи едната си ръка и се опита да се хване за щипката.
Беше прекалено високо.
Отново се вкопчи в дръжката на вратата и отчаяно закрещя.
Розова мълния улучи крана и отгоре се посипаха искри. Щипката се разтърси и се Наклони към нея.
Табита се наведе настрани и я докопа. Тя се сви като живо същество. Нов изстрел разклати крана и сервомеханизмът протестиращо заскърца.
Кранът се задвижи и започна да я издига.
Краката й се откъснаха от стъпалото. Стиснала щипката с две ръце, Табита преметна единия си крак през металния зъбец.
Докато се спускаше в трюма, видя Тал, който припряно кълвеше бутоните на контролното табло. Вътре беше подреден багажът на „Контрабандистите“.
Могул Зодиак й се усмихваше от прага на кабината. Беше с мустаците на Саския и притискаше сестра си в яростна прегръдка. Над главите им Табита зърна пилотската седалка. В мрежата седеше Кстаска, включила опашката си в пулта.
Марко протягаше ръце да й помогне.
— Халките! — извика Табита.
Той проследи с поглед насочения й показалец, сбърчи вежди, сви колене и скочи зад нея.
— Не! — изкрещя тя, но него вече го нямаше.
Марко се отблъсна от крана и се, приземи върху покрива на трюма.
Видя го да се просва върху корпуса и да пълзи към маркучите, които задържаха баржата към хангара. Ченгетата отново започнаха да стрелят. Покрай краката му прелитаха мълнии.
После Табита се спусна на пода в трюма и вече не можеше да го вижда.
Тал полетя към нея и весело запя. Ревът на двигателите го заглушаваше.
Тя се изплъзна от щипката и тромаво се приземи върху наклонения под.
— Млъквай! — извика на папагала Табита и се хвърли към кабината.
Без да обръща внимание на Кстаска, тя се пъхна в мрежата на копилотската седалка и плъзна очи по екраните. Видя вкопчения под шасито Марко, който протягаше ръка, за да освободи последния маркуч.
След миг Тал затвори покрива. Трюмът беше изолиран.
С ужасяващо стържене „Алис“, обърса горния ръб на хангара. Корабът се блъсна в релсите на товарния елеватор и ги изкриви.
— Давай, Алис!
Претоварени от мощните прожектори, мониторите на носа побеляха. „Алис“ се измъкна на открито в пещерата на доковете. Долу бясно сновяха камиони и роботи, хора и машини се щураха назад-напред. На километри пред тях бяха изходът от станцията и тъмата на безкрайната нощ. Ако човек се вгледаше внимателно, можеше да различи звездите, трептящи през атмосферната обвивка на Изобилие.
Отзад ги преследваха черните полицейски планери и използваха някакво ново оръжие, напомнящо на синя примка от светлина между антените им.
Табита избягна блестящия клуп и отвори предния десен шлюз.
Марко Мец се претърколи вътре. Парчета метал заваляха покрай него по главите на ченгетата. Носът му кървеше, модерното му яке весело димеше.
— Лети! — извика Табита.
Кстаска тежко кимна с невероятната си глава и те полетяха.