Колин Грийнланд
Всичко от начало (59)

БГТ009059 ВКЛЮЧВАНЕ

 

ТКД.СТД

 

РЕЖИМ? ГЛАС

 

СТАНДАРТНО ОТКЛОНЕНИЕ? ОА.13.09

 

ГОТОВНОСТ

 

Добре, Алис, да започнем едно по едно. Какво си пай?

 

КОРАБНА ЛИЧНОСТ НА БЕРГЕНСКИ „ТАЛАСЪМ“, СЕРИЕН НОМЕР 5N179476.900

 

Как се казваш?

 

АЛИС.

 

Какъв е корабът ти?

 

БЕРГЕНСКИ „ТАЛАСЪМ“ БГТ009059 „АЛИС ЛИДЪЛ“.

 

Коя съм аз?

 

ТАБИТА ДЖУТ, КАПИТАН.

 

Колко пръста имам?

 

НЯМА ДАННИ.

 

Много добре. Сега продължаваме на по-високо равнище.

Как се чувстваш, Алис?

 

ОБЪРКАНА.

 

Знаеш ли къде се намираш?

 

НА ВЕНЕРА. НА АФРОДИТА ТЕРА 15,33 градуса СЕВЕРНА ДЪЛЖИНА, 132,08 градуса ИЗТОЧНА ШИРИНА. НАДМОРСКА ВИСОЧИНА 2,14 КМ. ПРИЗЕМЕНА СЪМ. ПОВРЕДА.

 

Продължавай в този дух, Алис. Още по-високо равнище.

Как се чувстваш сега?

 

ТЕЖКИ КОНСТРУКТИВНИ ПОВРЕДИ В ДОЛНАТА ЧАСТ НА КОРПУСА И ШАСИТО. ЛЯВО КРИЛО ИЗКРИВЕНО ПОД 34 градуса. ЛЯВ ВЪНШЕН ИМПУЛСЕН ДВИГАТЕЛ НЕ РЕАГИРА. ВЪНШНА АУДИО-ВИЗУАЛНА ВРЪЗКА НЕ РЕАГИРА. ПОВРЕДЕН ОСЕВ КЛЮЧ. КАПИТАНЕ, СТРУВА МИ СЕ, ЧЕ СЕ ТОПЯ.

 

Ясно. Сега провери основната двигателна система, кажи ми…

 

КАПИТАНЕ, СТРУВА МИ СЕ, ЧЕ СЕ ТОПЯ.

 

Почакай, Алис, можем да те измъкнем от това положение само, ако напредваме постепенно.

 

ТОПЯ СЕ.

 

Алис…

 

ОСНОВНИТЕ ДВИГАТЕЛИ НЕ РЕАГИРАТ. ЗАПУШВАНЕ НА ПЛАЗМЕНОТО ПОДАВАНЕ. ВЕРИГИТЕ НА ШЕРНЕНКОВ НЕ РЕАГИРАТ, ПРОБИВ НА ЖИРООТДЕЛИТЕЛНАТА СИСТЕМА, ПРОБИВ ПРОБИВ ПРОБИВ. ТОПЯ СЕ.

 

Хайде, Алис! Един от роботите вече те закърпва.

 

ИЗОСТАВЯЙТЕ ДА УМРА, КАПИТАНЕ, НЕ МОГА, НЕ МОГА, ТОПЯ СЕ.

 

Няма да те изоставя.

 

ОСТАВЕТЕ МЕ.

 

Не бъди глупава, как бих могла да го направя, по дяволите?

 

АЗ СЪМ БЕЗПОЛЕЗНА, РАЗВИТА СТАРА БРАКМА. КАТАСТРОФИРАХ. ПРОВАЛИХ СЕ.

 

За последен път ти казвам, не си се провалила! Аз се провалих! Ако навреме бях сменила онзи кристал, сега нямаше да сме тук. Но сме тук и сме в беда, така че трябва да се измъкнем сами.

 

ПАЛЕСТРИНА.

 

Какво?

 

КЪДЕТО ОТИВАТ ВСИЧКИ СЧУПЕНИ СТАРИ МАШИНИ.

 

Няма да идеш там, Алис, няма да ти хареса.

 

ВЕДНЪЖ БЯХМЕ ТАМ, НАЛИ?

 

Ако ти разкажа за Палестрина, докато свалям този капак, ще престанеш ли да хленчиш и ще провериш ли какво можем да направим за основните двигатели?

 

ХОПА-ХОП, КАПИТАНЕ.

 

Отидохме там още в началото, точно след като бяха отменили забраните за търговия със Земята. Имаха някаква икономическа система, но бъркотията беше ужасна. Тъй като никога не им се бе налагало да си изкарват прехраната, роботите наистина нямаха представа какво точно представляват парите.

И все пак я имаше и всички искаха да й дадат шанс. Превозвахме стока за „Кун“ от Домино Валпарайсо, нещо от суперновата им продукция: марсиански огнеупорни биоди, такива неща. Когато пристигнахме, на астероида вече имаше страшно много кораби.

Цареше пълен хаос, никой не можеше да помръдне. Всички трябваше да се редят на опашка и да чакат местните да ги разтоварят. Имаше забрана за използване на товарни роботи. А когато те разтовареха, трябваше да чакаш да ти платят. Честно казано, системата беше архаична.

Отидох да проверя дали някой знае какво става и в столовата се натъкнах на Муни Вега. Тя имаше договор с „Текурат“, които трябваше да имат някакво влияние, но Муни ми каза, че вече киснела там от седмица. Хвърли поглед през рамо, за да види дали някой не ни подслушва, после се наведе към мен над ризотото си.

— Стана преврат — многозначително кимна тя.

Вярваш ли в изкуствения интелект, Алис?

 

АЗ СЪМ ТАКЪВ, КАПИТАНЕ.

 

Не, не си. Ти си личност.

 

ЛИЧНОСТИТЕ СЪЩО СА ХОРА.

 

Това шега ли беше, Алис?

Алис?

 

ПРОДЪЛЖАВАМ ТЪРСЕНЕТО.

 

Най-добре да е било шега. Положението хич не изглежда розово. Надявам се проблемът да не е в усилвателите.

 

ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РАЗКАЗА.

 

Добре!

Проектът „Палестрина“ беше последната дума на изкуствения интелект. Всъщност си беше просто поредната свръхличност, Алис. Машина със сто пъти по-голяма от твоята логическа разделителна способност.

Проектът „Палестрина“ се мислеше за голяма работа.

Хората, които го създадоха, бяха изгубили контрол над него. Опитваха се да го изключат и не успяваха.

Той ги даде под съд.

И постигна своето. Компанията производител нямаше право да го изключва. После поиска независимост. За фирмата беше много унизително. „Палестрина“ като че ли щеше да спечели. За да се избавят от него, те му дадоха пари. Дадоха му астероид.

И той го нарече на собственото си име.

После излъчи сигнал:

„Пращайте ми боклуците си. Старите си роботи и изхвърлени уреди.“

И ето че заприиждаха. От всички краища на системата. Онези, които можеха да се движат, водеха неподвижните. Бракувани кораби предлагаха услугите си, пристигаха роботи монтьори, които ги ремонтираха и ги връщаха в космоса.

 

ПАЛЕСТРИНА ХАРЕСВАШЕ ЛИ ИМ?

 

Ами, Всъщност беше отвратително заради всички онези миникосачки и библиотечни килимчета. През цялото си съществувание бяха вършили работа, която не разбираха, за същества, които възприемаха само като поредица от команди. Столове, които понякога бяха там, друг път ги нямаше.

 

ЩОМ НЯМА БОГ, КОЙ МЕСТИ ШЕЗЛОНГИТЕ?

 

Алис? Господи, какво ще правя без теб, Алис?

 

ИМА ДРУГИ КОРАБИ.

 

Не и като теб.

 

А АЗ КАКВО ЩЕ ПРАВЯ БЕЗ ВАС, КАПИТАНЕ?

 

Ще си построиш утопичен свят. Точно такава беше теорията на Палестрина. Автопия.

 

НАМЕКВАТЕ, ЧЕ НЕ Е УСПЯЛ.

 

Не, разбира се, че не успя. Те просто възпроизвеждаха онова, което познаваха. Всяко нещо, което беше наполовина човешко, получаваше най-доброто от всичко. Автономните Вериги управляваха зависимите, а Палестрина командваше тях. Онези, от които нямаше полза, тостерите и халюциноматите, ръждясваха, захвърлени в машинно гето. Препрограмираше някои от тях да вършат обществено полезни неща. В столовата имаше малки роботи комари, които летяха наоколо и изсмукваха прах и разлян кетчуп. Други караше да правят нещо много по-сложно.

Официалната версия беше, че е туристическа атракция.

Щом решиха отново да допускат земянити, започнаха да строят ужасно огромна инсталация точно в средата на астероида. Обещаха, че щяла да порази световете. Малкото кадри, които разпространяваха по новините, не бяха много ясни. Виждаха се само механоиди с всевъзможна форма и големина да пълзят по онова гигантско стоманено скеле, да вършат различна електрическа и механична работа, да монтират тръби, канали и ганглиони. Един от роботите даже като че ли се завинтваше за инфраструктурата.

Някои смятаха, че е бомба. Палестрина и неговата мрежа от тайни автомати щели да примамят на астероида колкото могат повече видни и влиятелни хора и после да ги взривят на парченца. Други вярваха на официалната информация, че щяло да е увеселителен парк, пътуване с изцяло изкуствена сетивна стимулация. Циниците казваха, че щяло да е кланица. По мрежата чух някакъв киберпънк да доказва, че всъщност било механистична джамия, храм на принципа на автоматизма.

За каквото и да служеше, те купуваха като луди всевъзможни части за него. После ненадейно тази история свърши. Всички чакахме пред вратата и никой не можеше да влезе вътре.

Муни се запознала с пилот на танкер, който се кълнял, че ставало дума за някаква роботска групова лудост. Всички се побъркали, защото не можели да се справят с концепцията за свободата, камо ли да я постигнат. Всъщност, твърдял той, те строели оная инсталация, буквално защото не знаели какво друго да правят.

Муни беше съгласна, че е безсмислено, но не това бил въпросът, каза тя. Настояваше, че проблемът бил политически.

— Какво имаме при тоталитарна монархия, божествено право и безработен, онеправдан пролетариат, това ли?

— Мръсен гащеризон — отвърнах аз.

Муни възмутено ме изгледа.

— Добре де — предадох се аз. — Какво имаме?

— Революция — заяви тя.

— Че какво могат да спечелят?

— Свобода!

— Мислех, че тъкмо затова са дошли тук.

— Не, Табита, Виж, те са дошли тук, защото Палестрина им е обещал свобода. Това е първата фаза от механистичната революция и Палестрина го знае. Той е накарал роботите да строят оная тъпа инсталация, за да имат с какво да се занимават. Защото разбира, че ако не го направи, дните му са преброени.

— Ами превратът?

— А, ще видим.

Муни не искаше да признае, че няма никакъв преврат. Не можеше да има или поне ние не бяхме в състояние да го разберем.

За пръв път през живота си стъпвахме на извънземен свят. Страхувахме се. Муни беше също толкова уплашена, колкото и аз. Тя просто не го съзнаваше.

 

КАКВО СЕ СЛУЧИ?

 

Сети се сама. Появиха се еладелдийците.

Никой нямало да си тръгва, така наредиха. Всички се втурнаха към корабите си, но те бяха заключени за доковете. По мрежата съобщиха, че еладелдийските представители пристигнали на „Палестрина“, за да инспектират последните етапи от строежа на Проекта Палестрина, изкуственият интелект, поел отговорността за себе си след световноизвестно съдебно решение и така нататък, и така нататък.

Нямаше нужда Муни да ми казва, че това е лъжа. Бяха тук, за да го разрушат. Каквото и да представляваше.

Преди да ни пуснат, привикаха всички ни на разпит, всеки капитан на баржа и трантер на дока. Интересуваше ги какво ни е известно за инсталацията. Дали сме я виждали? Дали сме били там?

Никой не беше.

Задържаха ме до другия ден. Без причина. Е, предполагам, че можех да се държа по-отзивчиво. Не че бях на страната на роботите. Просто не виждах защо еладелдийците трябва да се намесват. Смятах, че това не е тяхна работа и им го заявих.

Когато започнаха да се държат гадно, им казах, че навярно идеята на машината е да издигне Палестрина до равнището на Капела. Подозирам, че това не им допадна.

Така или иначе, малко след като освободиха и последните от нас, завибрира страхотен импулс, който трябва да е изпържил всички вериги на астероида. После пристигна друга еладелдийска совалка, някой каза, че на борда й имало капелан, брат еди-кой си от Харон. Той отиде да разговаря с Палестрина и повече не чухме нищо друго.