Робърт Б. Паркър
Огън и лед (57)

57

Когато отидох в „Бъдис Фокс“, където Тони Маркъс бе разположил офиса си, бях с дрехи, които не затрудняваха движенията ми — джинси, тениска и гуменки. Бях пъхнала 38-калибровия револвер в чантичката си на кръста, а малкия деринджър — в кобура на глезена. Половината сепарета покрай стената вдясно бяха заети с посетители, които ядяха яйца и пържени наденички. Джуниър се възвишаваше на един висок стол на бара, облегнал гръб и опрял лакти на плота. Застанал до него, Тай Боп ядеше фъстъци и подскачаше на пръсти под звуците на музика, която чуваше от слушалките на ушите си. И двамата ме изгледаха, когато влязох. Никой от тях не каза дума. Бях единственото бяло същество тук. Почувствах се изложена на показ и съвсем не на място.

Барманът си подреждаше стоката за деня и щом ме зърна, ми кимна към тесен коридор вдясно от бара. Минах край сепаретата, тръгнах по къс коридор и почуках на вратата в дъното.

— Влез.

Завъртях топката и влязох.

Тони седеше на тапициран с червена кожа въртящ се стол с висока облегалка до стара дъбова маса. На нея имаше само телефон, празен бележник за записки и химикалка. Не ме последва нито Джуниър, нито Тай Боп.

— Затвори вратата — каза Тони.

Носеше черен костюм на едри райета, бяла риза и яркооранжева копринена вратовръзка.

Затворих вратата. Тони стана, заобиколи масата и дойде до мен.

— Трябва да съм наясно дали не носиш микрофон.

Обърнах се с гръб и вдигнах ръце. Тони прокара своите по мен, без да употребява повече сила, отколкото бе нужно. Може и да откри кобура на глезена ми, но не каза нищо.

— Да видя чантичката на кръста.

Свалих я и му я подадох. Той отвори ципа, извади револвера, погледна в него, пъхна го обратно в чантичката, затвори ципа и ми я върна.

— Седни — каза.

Седнах на един дъбов стол с висока облегалка.

— Всичко, което кажа тук, ще отрека извън това помещение. Ясно ли е?

— Да.

— Какво искаш да знаеш?

— Ти ли нареди да убият Джърмейн Листър? — попитах аз.

Тони се усмихна.

— Съни Рандъл — поклати бавно глава той, — това харесвам у теб. Не се занасяш. Не си губиш времето.

— Ти ли нареди да го убият?

— Ами да.

— Защо?

— Той те нападна.

— Без одобрението ти?

— Без да знам, по дяволите.

— А ти толкова ме харесваш, че накара да го убият.

— Наистина те харесвам страшно. Но накарах да го убият, защото беше разхайтен, неконтролируем дивак и аз исках той да замълчи.

— За какво?

— За всичко, което се мъчиш да узнаеш. Затова разговарям с теб. Мисля, че ако си задоволиш любопитството, ще спреш да риеш в този случай.

— Защо не ме убиеш?

— Повтарям ти — каза Тони. — Ти ми харесваш, Съни Рандъл.

— И съм по-трудна за убиване от Джърмейн Листър, защото никой пет пари не дава за него, но семейство Бърк ще се поинтересуват за мен.

— Интересите на Бърк доста натежават на везните — заяви Тони. — Но ти не ме плашиш. Нямаше да стана това, което съм, ако позволявах на хората да ме плашат. Но също така нямаше да стигна дотук, ако си губех времето да се стрелям с тях.

Направих жест с ръка, в смисъл че това няма значение, и помолих:

— Разкажи ми за Натали Маркъс.

Тони остави люлеещия се стол да се наклони назад, така че краката му се вдигнаха от пода, и се вгледа за момент в блясъка на лъснатите си черни обувки. После попита:

— Какво искаш да знаеш?

— Познаваш я, нали?

— Да.

— Знаеше ли, че истинското й име е Върна Лий и че е сестра на Джърмейн?

— Да.

— Знаеше ли, че по едно време е била омъжена за теб? Когато е била известна като Натали Маркъс?

Тони се усмихна, макар да не видях много топлота в усмивката му. Но у Тони никога не бях виждала много топлота. Обичаше да си играе с хората. Ала никога не беше ясно какво наистина чувства, мисли или от какво има нужда.

— Знаех го — отвърна той.

— Знаеше ли, че някога е била проститутка?

— Аха.

— Знаеше ли, че сега Натали има връзка с една жена на име Мери Лу Годар?

— Съни Рандъл, ще вземат да те заведат в Швеция да ти дадат Нобелова награда за слухтене.

— Познаваш ли човек на име Лорънс Рийвс?

— Не съм сигурен. И какво за него?

— Срещал се е с Мери Лу, настоящата партньорка на твоята бивша съпруга. Използвал е услугите на брата на Натали — Джърмейн Листър, един от твоите сутеньори.

— Ааа, този ли Лорънс Рийвс?

— Лорънс е мъртъв. Както и една жена на име Гретчен Крейн. Познаваш ли я?

Тони се залюля леко на кожения си стол. Потърка очи с левия си показалец, сякаш беше изморен. Присви устни. Никога не съм знаела дали Тони върши нещо спонтанно, или всяко действие цели определен ефект. Чаках. Той се залюля. И най-сетне каза:

— Защо искаш да знаеш всичко това, Съни Рандъл?

— Защото не го знам — отвърнах.

— Толкова просто ли е?

— Това ми е занаятът. Опитвам се да разкривам разни неща. Обичам работата си.

— Още ли гледаш онова смешно куче?

— Все още гледам красивата Роузи.

Тони кимна, сякаш това някак си обясняваше всичко. Той престана да си търка очите и скръсти ръце на корема си, а столът му продължи да се клати:

— Нека ти разкажа една история.

Тони подпря брадичка на стиснатите си в юмруци ръце.

— Проститутките изобщо не ме интересуваха. Те просто ми носеха пари. После, преди десетина години, срещнах Върна Лий Листър. Просто още една проститутка, не по-различна от която и да било. Но аз реших, че е различна.

Тони се люшна напред и взе една дълга пура от кутията на масата.

— Имаш ли нещо против, ако пуша?

— Да — отвърнах.

Тони се усмихна и запали внимателно пурата, като я въртеше, докато не се разгоря равномерно.

— Прибрах я от улицата. Изкъпах я. Купих й хубави дрехи. Смених й името. Научих я как да се храни. Пратих я на училище. Щяхме да си живеем дълго и щастливо.

— Същински Пигмалион — възкликнах аз.

— Не съм го чувал тоя. Но си мислех, че ще е различно.

— А то не беше, така ли?

Тони се усмихна, но в усмивката му нямаше и капчица щастие. Глътна дима на пурата. Когато говореше, димът се носеше бавно между думите му.

— Беше, но не както си го мислех. Бяхме женени известно време, когато тя се хвана с една лесбийка.

— Мери Лу Годар ли?

Тони кимна.

Чух се да казвам:

— Как го понесе?

— А ти какво мислиш?

— Глупав въпрос. Исках да те питам какво мислеше за лесбийската част.

— Казах й да прави каквото ще, но да не ме излага.

— Като си признае, че е лесбийка?

— Като си признае, че ме е зарязала заради една лесбийка.

— Аха.

Тони кимна мълчаливо.

— В моето положение не мога да допусна да стана за смях.

— Джърмейн знаеше ли?

— Да.

— И се опита да се възползва от това — смело предположих аз.

— Това определено му помогна да се издигне в организацията.

— Поради което се опита да ме убие — стигнах бързо до вярното заключение аз. — Ако разкриех работата около Натали, той губеше контрол над теб. Кариерата му щеше да е приключена.

— И животът му.

— Което, както всъщност се оказа, бе резултатът от всичките му усилия.

— Нещата невинаги се получават както си мислиш.

— Ти ли уби Гретчен Крейн? — попитах.

— Не.

— Знаеш ли кой го направи?

— Лесбийката.

— Мери Лу?

Тони кимна.

— Защото имаше любовна връзка с Натали ли?

— Да.

— И Мери Лу откри това и я уби, така ли?

— Аха.

— Откъде знаеш?

— Натали ми каза. Искаше аз да оправя работата.

— Господи! А Лорънс Рийвс?

— Той взел да преследва Мери Лу. Истината е, че е чукал Мери Лу, поне Натали така казваше, и затова тя пък била любовница на Гретчен не знам коя си. Разбира се, Натали може винаги да измисли убедително обяснение защо го прави с някоя женска.

Освен с гняв Тони нямаше как другояче да се справи с болката си.

— И така, с един куршум ти уби два заека. Натресе му убийството на Гретчен и го спря да не преследва Мери Лу.

— Аха. Джуниър го принуди да подпише признанието. Не било нужно и да го докосва, вика. Рийвс бил толкова уплашен, че правел каквото му кажат. Сигурно е щял и да се застреля, ако му наредели.

— Но не се е застрелял.

— Не е. — Тони се усмихна. — Тай Боп го гръмна.

— Трябваше да се сетя, че Натали е искала Мери Лу да бъде наказана за убийството на Гретчен. Те са били любовници, искам да кажа.

— Натали ми разправи, че била сърдита на Мери Лу. Оная й казала: „Виж какво ме принуди да направя“.

— И Натали се почувствала виновна?

— Почувствала нещо. Мери Лу държи мангизите. Тя плаща за къщата на Бийкън Хил. Тя плаща за дрехите, обедите и ваканциите в Труро. Единственият познат на Натали начин да се издържа, е да прави свирки.

— А Мери Лу ме нае да я пазя от Лорънс Рийвс, преди да разбере за Натали и Гретчен. Но после, след като уби Гретчен, трябваше да ме разкара от живота си, преди да съм разкрила нещо.

— Ей, умница — каза Тони.

— Натали ли беше тази, която свърза Гретчен с проститутките и Джърмейн?

— Чрез мен.

— А защо й е било да ходи при Боби Франко?

— Натали искаше някое ченге да знае, че въртим бизнес. Така се чувстваше по-сигурна.

— А защо, за бога, трябваше да ме пращаш при Джърмейн, щом не си искал всичко това да излезе наяве?

Тони вдигна пурата си, за да може да гледа горящия край.

— Грешка — отвърна той. — Не знам защо го направих. Понякога просто върша глупости.

— Ако излезе наяве, няма повече да ти виси на главата.

— И ти ли си от ония, терапевтите, Съни Рандъл?

— Все още я обичаш, нали?

Тони поклати глава.

— Това не е част от дискусията — заяви той.

Очевидно не искаше да чуе теориите ми за любовта, гнева и вътрешните противоречия. Откровено казано, аз също, затова и се отказах.

— А нещо за това, че Лорънс е имал вземане-даване с Джърмейн всеки четвъртък вечер?

Тони се разсмя.

— Така ли? Виж, маце, ако в тоя град използваш проститутка, трябва да имаш вземане-даване с един от моите сутеньори.

— Просто съвпадение?

— Доколкото знам.

Замълчахме. Тони пушеше пурата си. Бях сигурна, че има тайни, които съм пропуснала. Бях сигурна, че има въпроси, които бих искала да съм задала. Но точно сега, доколкото можех да мисля сред бръмченето в мозъка ми, бях получила всичко.

— Ще се опитам да докажа колкото се може повече от това — казах.

Тони кимна. Нямаше нищо закачливо у него.

— Не можеш да докажеш нищо без мен.

— Искам просто да знаеш, че се каня да опитам.

Тони втренчи в мен тъмнокафявите си очи.

— Ако се вдигне шум, Съни Рандъл, ще тегля една майна на семейство Бърк и ще пратя Тай Боп да те гръмне.

Поех си дъх и се насилих да кажа онова, което трябваше да кажа:

— Ако успея да докажа, че си убил двама души, ще се вдигне шум и аз ще се възползвам от шансовете си. Но няма да разпространявам клюки. Ако не успея да те тикна в затвора, няма да издам какво си ми казал.

— Надявам се да е така, Съни Рандъл — каза кротко Тони. — Някак ще ми липсваш.

Разминаването ставаше твърде очевидно. Станах. Погледнахме се и аз си тръгнах. Минах покрай Джуниър, Тай Боп и кротко закусващите хора и излязох на слънце.