Робърт Б. Паркър
Огън и лед (49)

49

Бях вече на бара в едно място, което се казваше „Клъб Кафе“ на Кълъмбъс авеню, когато Лий Фарел влезе, седна до мен и се извини:

— Съжалявам, че закъснях. Половината град е разкопан.

— При това за много пари.

— Живея малко по-надолу на тая улица — обясни Лий. — В Саут Енд. Бях свикнал да ходя пеш на работа, докато не преместиха управлението.

— Нищо не остава същото — казах.

Фарел си поръча мартини с джин „Бифийтър“ и маслинка, а аз — джин тоник с прясно изцеден лимонов сок. Фарел вдигна коктейла си, така че да го погледне на светлината иззад бара, после ми направи знак с него и ние чукнахме чаши.

— Свалихме четири вида отпечатъци от винената чаша — каза Фарел. — Твоите и още едни, които не водим на отчет, може би на бармана. Отпечатъците на някакъв тип на име Соломон Круз, арестуван през осемдесет и осма по множество обвинения. Нищо по-ново. Може би е сервитьорът. И отпечатъци, принадлежащи на Върна Лий Листър, арестувана многократно преди деветдесет и пета за проституиране.

— Листър ли?

— Аха.

— Като Джърмейн?

— Аха.

— Божичко! С всички ли е свързана?

— Може би.

— И е била проститутка?

— Ако това са нейните отпечатъци — отвърна Фарел.

— Господи, боже мой!

— Мислиш ли, че партньорката й знае?

— Не знам кой какво знае — казах. — Всеки път, щом надникна в нещо, свързано с цялата тази работа, излиза, че нещата не са такива, каквито изглеждат, и хората лъжат.

— Много народ лъже за много неща — каза Фарел. Той отпи от мартинито си. — Светът е непочтен.

— Е, не си ли философ?

— Бидейки ченге, обикновено не се отправяш към слънчевата страна на улицата.

— Спомням си.

— И все пак има логична причина да се питам дали Лорънс е извършил убийството. И ако не е той, то кой тогава?

— Усещам, че си готов да признаеш, че изпитваш все пак някакви колебания. Не си съвсем сигурен, че той го е направил.

Фарел сви рамене.

— Въпросът остава — каза.

— Знам. Бих искала да не е така.

— Имаш ли теория?

— Единственото, върху което стъпвам, е, че има нещо сбъркано в отношенията между Мери Лу и Натали.

— Това ли е твоята теория?

— Да.

— Не е ли страхотна!

Свих рамене.

Фарел пийна още малко мартини, остави с видимо удоволствие топлината да се разнесе по тялото му и каза:

— Като влизах, забелязах двама биячи да висят вън в светлокафява тойота.

— От бащата на Ричи са. Той и чичо му чули, че някой се е опитал да ме застреля, и изпратиха бодигардове.

Фарел се усмихна.

— Грижовни роднини.

— Бивши роднини.

— Чувам, че продължаваш да се виждаш с Ричи.

— Виждаме се. Не съм омъжена за него.

— Момичето се нуждае от своето лично пространство.

— Или нещо подобно — поясних.

— Мислиш ли, че Ричи ги е накарал да те пазят?

— Той отрича.

— Вярваш ли му?

— Да.

— Искаш ли да разкарам бодигардовете?

— Не. Те веднага ще се върнат. Знаеш какви са от семейство Бърк.

— Да.

— И да си призная, помагат ми да се чувствам по-сигурна.

— И с мен щеше да е така.