Робърт Б. Паркър
Огън и лед (53)

53

Седяхме на най-хубавата маса в ресторанта му с бутилка траминер, спагети и омари, киснати във водка и сметана. Роузи имаше самостоятелен стол, но прекара повечето време под него с един кокал. Спайк беше напълнил канала на костния мозък с фъстъчено масло и тя бе целенасочена и шумна в решимостта си да го измъкне цялото.

Докато се хранехме, една от сервитьорките дойде и съобщи на Спайк:

— Един господин от маса номер четири иска да говори с управителя.

— Разбира се. Извини ме, Съни — каза Спайк и отиде при господина на маса номер четири.

— Вие ли ме повикахте? — попита той господина.

— Вие ли сте управителят? — попита на свой ред господинът.

— Да, аз.

— Допускат ли се кучета в този ресторант?

— Кучета ли? Виждате ли тук някъде куче?

— Точно под стола, където седяхте — отвърна господинът.

— Тогава навярно отговорът на вашия въпрос е „Да, допускат се“, нали?

Мъжът беше с една жена и още една двойка. Всички те се спогледаха.

— Ами, не мога да повярвам, че това е хигиенично — отбеляза жената.

Спайк се усмихна галантно и рече:

— Ако бяхте видели кухнята, нямаше да се притеснявате за кучето.

Четиримата на масата го зяпнаха. Спайк продължи да се усмихва.

После мъжът, задал въпроса за Роузи, изрече:

— Ами… за бога… мисля, че ще е по-добре да ми донесете сметката.

— Разбира се, сър.

Спайк щракна с пръсти и направи знак на сервитьорката. Тя се ухили и им отнесе сметката, а Спайк се върна на нашата маса. Опашката на Роузи тупна, когато той седна, но ентусиазмът й по отношение на кокала не намаля.

— Ще оставят голям бакшиш — каза Спайк.

— Бакшиш ли?

— Точно така. Не е виновна сервитьорката, че управителят е негодник. Не искат да ги сметнат за стиснати.

— И ти мислиш, че ще й дадат бакшиш?

— Доста голям. Има ли напоследък някакви вести от гаджето на Елизабет, как му беше името?

— Гадният Морт? Не.

— А легендарната Мери Лу Годар?

Тази вечер той беше отново в един цвят. Черен костюм, черна риза, черна копринена вратовръзка, блестящи мокасини с пискюлчета.

— Малко съм затруднена с приключването на този случай — казах. — Между другото, поласкана съм, че си се докарал за мен.

— Удоволствието е мое. Ако не бях обратен, щях да те гоня както териер — плъх.

— Я колко добре боравиш с метафорите.

— Това е сравнение. Разкажи ми за Мери Лу.

Казах му каквото знаех.

— Май сравнението с териери и плъхове се оказа доста уместно.

— Искам да знам какво се е случило.

— Можеш да го отпечаташ на визитните си картички. — Спайк понижи глас. — „Съни Рандъл, Разследвания: Искам да знам какво се е случило“.

— Добре, ще го отпечатам.

— Това е една от най-очарователните ти страни, Съни. Никакви възвишени цели като търсене на истината или страст за справедливост. Ще упорстваш с някой случай, докато пантите на вратите към ада започнат да се заледяват, защото искаш да знаеш какво се е случило.

— И точно сега не знам какво се е случило. И не знам как да разбера.

— Е, добре, знаеш, че има връзка между Натали, Гретчен и Мери Лу. И знаеш, че има връзка между Джърмейн, Натали и Тони.

— Да.

— Но не си имала късмет с Мери Лу.

— Така е.

— Гретчен и Джърмейн са мъртви.

— Да.

— Кой ти остава?

— Тони.

— Виждаш ли, ти си знаела всичко.

Антикучешката компания си тръгна. Сервитьорката взе сметката от кредитната карта, донесе я и я показа на Спайк.

— Двайсет и пет процента — каза ми той.

— Познаваш клиентелата си — отвърнах. — Проблемът ми с Тони Маркъс е как да му поискам обяснение.

— Можеш да идеш и да го попиташ.

— Ще ми каже ли нещо?

— Разбира се, че не.

— Тогава как ще му поискам обяснение?

— Ако спях с Ричи Бърк — о, как ми се ще да го правех — щях да видя дали не бих могъл да си осигуря неговата подкрепа, както и тая на баща му и на чичо му.

— Защо Тони ще разговаря с мен, ако те ми помогнат?

— Не знам, но все пак виж какво могат да постигнат. Ако отидеш при него с тях, вероятността Тони да те убие е по-малка.

— Семейство Бърк вече са сложили двама души да ме пазят.

— Бъстър и Коли ли? Те могат да те предпазят от наклонностите на Джърмейн, добре. Но ако Тони те иска мъртва, Тай Боп ще застреля и тях, и теб, преди те да са успели да се бръкнат за железата си.

— Откъде познаваш Бъстър и Коли?

Спайк се усмихна.

— Откъде знаеш, че ме следват по петите?

Спайк отново се усмихна.

— Откъде познаваш Тай Боп?

Спайк продължи да се усмихва. Загадъчно.

— Ти и Мона Лиза — казах. — Но не искам да моля Ричи или семейството му за помощ.

— Вече сме го обсъждали тоя въпрос. Обичаш ли Ричи?

— Да.

— Той обича ли те?

— Да.

— Е, едно от проявленията на любовта е двамата да си помагат в добро и лошо.

— Знам.

— Ако Ричи се нуждаеше, щеше ли да му помогнеш?

— Да. Но да го моля да моли семейството си?

— Ако Ричи те помоли да помогнеш на чичо му, ще го направиш ли?

— На Феликс ли?

— Да. На Феликс.

— Ако Ричи ме помоли.

Спайк се облегна назад, събра пръстите на ръцете си във формата на палатка пред брадичката си и ми се усмихна.

— Господи, ти си доволен от себе си.

— Имам всички основания.

— Ако се заема да разбера какво се е случило…

— Ще трябва да минеш през Тони.

— И ако мина през Тони и оцелея…

— Ще имаш нужда от семейство Бърк.

Известно време слушахме как Роузи работи по кокала.

— Прав си — казах.

— Ако трябва да си проведете официална среща и те държат на обществено място или неутрална територия, можете да я направите тук.

— Благодаря.

— Моля.