Робърт Б. Паркър
Огън и лед (37)

37

Седях на барплота в кухнята и се опитвах да съставя списък. Обичам списъците. Карат ме да се чувствам организирана. За съжаление знаех твърде малко за смъртта на Гретчен, за да запиша нещо. В „Големи крачки“ имаше три чернокожи жени. Но нито една от тях не бе висока. Нито една не беше късо подстригана. И нито една не носеше очила със зелени рамки. Нямаше никоя, чернокожа или друга, която да бе назначена или уволнена предишната година. Така че куклата не беше от компанията. Потърсих в телефонния указател Натали Годар, онази, която беше приела фамилията на Мери Лу, но не открих такава. Позвъних на справки и разбрах, че такъв телефон не е обявен при тях.

Лорънс Рийвс очевидно беше ползвал услугите на Джърмейн Листър, който най-малкото беше разговарял с Гретчен и приятелката й. Лорънс също така беше преследвал Мери Лу и бе претендирал, макар и посмъртно, за заслугата да е убил Гретчен. Тъй като всеки изглеждаше свързан с останалите, би трябвало да се оформи някаква схема. Но нямаше такава. Резултатът от внимателния анализ доведе до заключението „Какво от това?“. Докато се опитвах да проумея дали „Какво от това?“ означава нещо друго освен „Какво от това?“ и откривах, че то не е нищо друго, а само „Какво от това?“, сестра ми звънна отдолу и аз й отворих да се качи. Веднага щом влезе, разбрах, че някъде се е случило нещо ужасно. Очите й бяха зачервени, а лицето — измъчено, и тя изглеждаше с двайсет години по-стара. Роузи направи блед опит да завърти опашка, но после се отказа.

— Е, как ти мина денят?

— Аз… аз скъсах с Морт.

Макар да имаше едва ли не безброй причини за това, усетих, че е най-добре да не казвам нищо.

— Как стана?

— Той е… свиня.

— Така ли?

— Да. Не се преструвай, че не си го мислеше.

— Няма.

— Можеше да ме предупредиш.

— Не, мисля, че на онзи етап не можех. Какво по-точно свинско направи той?

Тя гледаше в пода между нас. Поклати глава.

— Добре — казах. — Искаш ли кафе?

Елизабет седна на стол до кухненския плот и отново поклати глава. Мълчахме. В дъното на мансардата утринната светлина къпеше щедро статива ми. Най-доброто време за рисуване. Или дори да направиш списък. Не особено добро време да седиш и да мълчиш с неприятната си сестра, докато тя гледа в пода и диша тежко. За да правя нещо, отбелязах в списъка си: Приятелка на Мери Лу? Тя бе единствената, свързана с моя случай, за която се сещах и с която не бях разговаряла.

— Искаше аз и още една жена — каза Елизабет толкова тихо, че се приведох към нея, за да чуя — да правим секс с него.

— Каква гадост.

— Каза, че в това няма нищо лошо.

— Няма, предполагам, ако става между възрастни, които са съгласни или може би, по-точно казано, склонни да го правят. Аз не бих била склонна.

— Морт каза, че съм фригидна.

— Морт е гадина. Няма значение какво казва.

— Правех всичко, каквото иска. Всякакви сексуални работи, които не съм правила никога преди.

— Харесваше ли ти?

Елизабет вдигна очи от пода и ме погледна така, сякаш съм я накарала да тълкува „Бхагават-гита“. Мълчеше, обмисляйки въпроса, но накрая изрече:

— Не знам. Просто трябваше да си го върна на Хал.

Кимнах, но не казах нищо.

— Сега Морт е бесен, че скъсах с него.

— Аха.

— Има мои снимки.

— Естествено.

— Казва, че ако не се върна, ще ги пусне по интернет.

— Доста подрастващи момчета ще са доволни.

— Това, което казваш, е ужасно.

— Казах го като комплимент — отвърнах, което беше само наполовина истина и според мен и двете го знаехме.

— Какво ще правя? — рече тя.

Знаех, че тъкмо онази противоречива невеликодушна част от мен изпитва невероятно удоволствие от това. Има неща, които не научаваш в „Маунт Холиуок“. Неща, за които трябва да попиташ по-малката си сестра, която не е учила в „Маунт Холиуок“ и не се е женила за възпитаник на елитен университет. Това за Елизабет бяха може би първите два от седемте гряха. Макар че ми беше приятно да разбера, че груповият секс е в ранглистата.

— Не знам какво да правя — каза Елизабет. — Ами ако татко види снимките?

— Няма да ги види — рекох. — Той няма представа как работи интернет.

— Но някой ще му каже.

— Това няма да се случи. Ще говоря с Морт.

— Сама?

— Не — отвърнах и се усмихнах щастливо при мисълта. — Ще взема Спайк.