Робърт Б. Паркър
Огън и лед (15)

15

Вкъщи дадох на Роузи нейната бисквитка и се обадих на Мери Лу, за да обявя решението си. Разговорът беше кратък и неприятен и приключи според обещанието — бях уволнена. Оставих Роузи да спи на леглото с навирени лапи и отидох в новата сграда на полицията. Лий Фарел беше на работното си място в отдел „Убийства“. До бюрото му имаше стол. Седнах на него.

— Подранила си — каза Фарел. — Кой е преследвачът?

Подадох му една от снимките, които бях направила.

— Името му е Лорънс Рийвс — обясних. — Живее на Бруклайн стрийт в Кеймбридж. Адресът е на гърба на снимката.

— Твоята… ъъъ, работодателка знае ли, че си ми казала?

— Да.

— И?…

— Уволнена съм.

— Съжалявам — каза Фарел, макар да не си личеше, че го мисли. — Защо не иска да научим името на този тип?

— Нямам представа.

— Познава ли го?

— Нямам представа.

— Ще ида да поговоря с него — заяви Фарел.

— Може ли да дойда?

— Мислех, че си уволнена.

— Може ли въпреки това да дойда?

Фарел се ухили.

— Крайно любопитна жена.

— Крайно упорита жена.

— Най-добрият вид. Свободна ли си сега?

— Напълно.

— Толкова ли си близо до ръба? — попита той. — Никакви други клиенти?

— Зет ми се явява нещо от този род.

Фарел поклати глава и си погледна часовника.

— Четири часа — каза. — Ще накарам някой колега от Кеймбридж да ни чака там и ще идем да видим дали оня си е вкъщи.

Когато пристигнахме, един детектив от Кеймбридж на име Бърни Ларкин седеше в колата си пред дома на Лорънс Рийвс. Фарел ме представи.

— Оня е вътре — каза Ларкин. — Видях го да наднича от предния прозорец, когато паркирах.

— Добре, тук сме, за да си поговорим с него — обясни Фарел, докато крачехме по алеята към къщата. — Не би трябвало да има неприятности.

— От друга страна, той е заподозрян в убийство — отбеляза Ларкин.

Фарел разкопча спортното си яке и отвърна:

— Засега.

Ларкин извади пистолета си и като го притискаше плътно до себе си, застана отляво на вратата. Моят беше в кобура в страничния джоб на палтото ми. Фарел позвъни на звънеца. Нищо. Отново позвъни. Стъпки. После тишина. Фарел натисна за трети път звънеца. Вратата се открехна. Веригата беше сложена. През пролуката се показа една тясна част от Лорънс Рийвс.

— Какво искате?

Фарел вдигна значката си и каза:

— Аз съм детектив Лий Фарел, бостънска полиция. Това е детектив Бърни Ларкин от полицията в Кеймбридж. Трябва да поговорим с вас.

— За какво?

— За убийството в офиса на Мери Лу Годар.

— Не.

— Мистър Рийвс, трябва да поговорим.

— Не.

Фарел се усмихна.

— И — заяви любезно той — ще го направим. Цивилизованият начин е да ни поканите да влезем и да си побъбрим приятно…

— Не. Махайте се.

— … или можем да го направим като в Дивия запад. Детектив Ларкин ще позвъни в управлението. Ще дойдат хора, които ще разбият вратата с ритници и ще ви арестуват.

Едното око, с което Рийвс гледаше през отвора, се премести към мен. С вдигната яка и револвер в джоба на палтото се чувствах като Филип Марлоу.

— Тя ви каза, нали?

— Отворете, Лорънс.

— Тази кучка ви каза — повтори той. — Трябва да затворя, за да сваля веригата.

— Разбира се — съгласи се Фарел.

Вратата се затвори. Фарел сложи ръка на дръжката на пистолета под сакото си. Усетих, че се напрягам. И тримата знаехме, че когато вратата се отвори, не можем да сме сигурни какво ще ни посрещне вътре. Чух тракането на веригата, после вратата се отвори и Лорънс Рийвс ни направи знак с ръка да влезем.

Бяхме в коридора на двуфамилна къща. Стълбището към втория етаж бе откъм стената вдясно. Стъклени двойни врати водеха към тясна дневна, разположена по дължина на лявата част на къщата. Рийвс ни въведе в нея. Стаята не беше хубава. Мебелите бяха износени. Беше много прашно и тук-там имаше чаши за чай със съхнещи на дъното им използвани торбички чай. Сума ти вестници, не всички от последните дни, бяха натрупани на небрежна купчина близо до канапето, което очевидно се бе издънило и беше покрито с плетено на една кука шарено одеяло. Двамата с Фарел седнахме на него. Ларкин, който бе прибрал пистолета си, стоеше облегнат на вратата. Рийвс седна на стол с висока облегалка, заоблени подлакътници и крака с дърворезба. Беше се втренчил злобно в мен.

— Вие сте Лорънс Рийвс, така ли? — попита Фарел.

— Да. Тя ви е казала, нали?

— Къде бяхте снощи от… да кажем полунощ до осем сутринта?

— Повечето време в леглото.

— Може ли някой да го потвърди?

В очите на Лорънс се появи странен поглед.

— Може би.

— Може би?

— Защо искате да знаете?

— Ами, разбрахме, че следите Мери Лу Годар — отвърна Фарел.

Лорънс пак се втренчи в мен.

— И — продължи Фарел — си помислихме, че е редно да установим дали да ви изключим от кръга на заподозрените в убийството.

— Мери Лу не е убита.

— Не, но асистентката й е. Предполагаме, че може да е станало погрешка. Да са сбъркали обекта.

— Мислите, че аз съм я убил, понеже тази кучка ви е казала, че следя Мери Лу?

— Това за кучката започва да ме дразни — каза Фарел. — Имате ли алиби за миналата нощ?

— Тук имаше жена — отвърна Рийвс и ме погледна. — Дойдохме от „Казабланка“ в 10:45. Тя остана до 9:30 тази сутрин. Закусихме заедно.

— Гледаш да се измъкнеш твърде лесно, Лорънс — обади се Ларкин от мястото си до вратата.

— Много жени идват тук — каза Рийвс.

— А как се казва снощната?

— Не мога да ви кажа името й.

— Ще ни е нужно да потвърдим алибито ти, Лорънс.

— Един джентълмен не разправя наляво и надясно с кого е спал.

Фарел пое въздух през носа, изпусна го бавно и изрече:

— Един джентълмен може да получи такъв ритник, че задникът му да се навре между ушите.

— Полицейско насилие — отбеляза Рийвс. — Искам адвокат.

— Не си обвинен в нищо, ненормалнико — поясни Фарел. — Просто трябва да потвърдим алибито ти.

— Можем да я открием, мистър Рийвс — казах. — Знаем, че снощи сте били в „Казабланка“. Някой може да ви е видял заедно. Въпрос на малко усилия и време.

— Откъде знаеш, че съм бил в „Казабланка“?

— Току-що го казахте.

— Умна кучка — каза Рийвс, приведе се напред и ме удари с юмрук по бедрото.

Получавала съм далеч по-болезнени удари, но това бе всичко, от което Фарел се нуждаеше. Той скочи, сграбчи Рийвс за косата, измъкна го с рязко движение от стола и го просна по корем на пода на дневната. После притисна дясното си коляно между плешките му.

— Ще те прибера за побой, копеле такова.

Рийвс започна да пищи:

— Не ми причинявайте болка, не ми причинявайте болка.

— Арестуван си за нанасяне на телесна повреда — подхвана Фарел. — Имаш право на адвокат. Ако…

— Бони Уинслоу — изпищя Рийвс. — Бони Уинслоу беше тук.

Фарел се ухили и ме попита:

— Ако ни даде адреса й, съгласна ли си да оттеглиш обвинението за тежка телесна повреда?

— Да, струва ми се — отвърнах.