Робърт Б. Паркър
Огън и лед (11)

11

През повечето дни, когато ходехме във фитнес залата, Спайк се появяваше в екипа си за карате. Но въобще не приличаше на каратист. Изглеждаше по-скоро като голям мечок. Аз предпочитах лъскаво трико с коралов цвят, в случай че някой ме позагледа, и маратонки последен модел в тон с екипа ми. Салонът беше полупразен — двама-трима инструктори се мотаеха на рецепцията, три жени тичаха на механичните пътечки. В другия край на помещението Спайк се бореше с голямата боксова круша и правеше коремни преси на гравитрона. От време на време се поглеждах крадешком в огледалото и бях доволна, че трицепсите ми помръдват едва забележимо, докато правя лицеви опори. Яко момиче. Разменяхме по някоя дума, когато спирахме за миг да си поемем дъх.

— Какво знаеш за Мери Лу? — попитах аз.

Спайк отиде до чешмичката, нагълта се с вода и се върна, бършейки уста с опакото на дланта си.

— Може ли да уточниш въпроса си по някакъв начин? — попита той.

— Нека ти кажа какво стана, след като поех случая. После можеш да коментираш.

Спайк започна да се върти около голямата боксова круша.

— Хайде, давай — нареди той.

Разказвах му, докато той нанасяше прави удари, къси удари, крошета. Когато млъкнах, той отстъпи, целият в пот. Дишаше тежко.

— Мери Лу е съвършено наясно как трябва да бъдат подредени нещата — каза Спайк. — Тя е решила, че трябва да е лесбийка. И, как да кажа, практикува лесбийство. Но и мъжете като че я влекат, а тя смята, че не бива.

— И отдава ли се понякога на това свое влечение?

— Сигурен съм, че да.

— Но как се съчетава това с нейните убеждения?

Спайк се ухили.

— Не знам, но се обзалагам, че не се съчетава добре.

— Познаваш ли някой от мъжете в живота й?

— Не. Тя ги крие много ревностно.

— Тогава откъде знаеш?

Спайк се втренчи за момент в мен, а сетне се усмихна широко.

— Съни, това съм аз, Спайк.

— Ооо, така значи.

— Благодаря — каза той и насочи отново вниманието си към тежката круша.

— Има ли приятели, които да не води в твоята компания? — попитах. — Или става дума за случайни връзки?

— За случайни, мисля.

— Искаш да кажеш, че забърсва мъже по барове например?

— Да речем. — Спайк нанесе серия каратистки удари по крушата. — Нещо от рода на чук-чук-чао, мой човек.

Смених тежестите на гравитрона и направих дванайсет вдигания в принудително мълчание, докато Спайк не преставаше безжалостно да млати тежката круша. Мислех си за сексуалния живот на Мери Лу, доколкото някой може да мисли за нещо, докато вдига тежести. Поразсъждавах за това още малко и през останалата част на тренировката. Когато и двамата приключихме, седнахме да пием сок на предната маса в малкото фоайе.

— Хубаво нещо е сокът — отбелязах.

— Да, на закуска — каза Спайк. — Точно сега обаче бих обърнал три чаши блъди мери.

— Тук ли? Все едно да се чукаш в църква.

— Сигурно затова толкова ти се иска. Сестра ти оправи ли се?

— Господи, не. Започна да шпионира Хал.

— Май много хора се занимават с тая работа напоследък — заяви Спайк.