Робърт Б. Паркър
Огън и лед (25)

25

На сутринта си взех душ, сресах се грижливо, пих чудесно кафе с овесена кифла, напоена с кленов сироп, и отидох да поговоря с Мери Лу. Килимът със засъхналите петна кръв във външния офис бе сменен. Мери Лу бе в кабинета си, отделена със стъклена преграда от по-нисшите служители. Когато секретарката й ме въведе, тя ме погледна със сдържана неприязън.

— Не искам да имам нищо общо с теб, Рандъл.

— Знам защо — отвърнах.

— Казах ти съвсем ясно защо, когато те уволних.

— Знам за вас и Лорънс Рийвс. Знам, че сте били с него в хотел „Локсли Хол“ в Натик.

Нищо подобно не знаех. Нямах никакво доказателство, че онази нощ Мери Лу е била жената с него. Беше предположение. И при това удачно. Мери Лу ме погледна така, сякаш съм предложила да я изкормя. Известно време седя и ме гледа втренчено, после стана, прекоси помещението, затвори вратата, върна се и отново седна на мястото си зад бюрото.

— Какво искаш? — попита след малко бившата ми клиентка.

— Искам да знам истината.

Всъщност надеждите ми бяха по-скромни, но това загатваше повече, отколкото наистина знаех, и имаше чудесно драматично звучене. Би могла вероятно да се озъби. Не е истина! Но и би могла да каже нещо, което да ми е от полза.

— Кой друг знае за това? — попита тихо Мери Лу.

— Не съм казала на никого — отвърнах. — Не съм наясно какво знаят Фарел и Ларкин.

— Кои са те?

— Фарел е детективът от Бостън, с когото разговаряхте. Ларкин е от управлението в Кеймбридж. А Рийвс умря в Кеймбридж.

— Защо не се откажеш от това?

Гласът й бе по-скоро тъжен, отколкото гневен. Не беше лош въпрос. Известно време мълчах и го обмислях.

— Аз съм детектив — казах. — А това конкретно означава, че обичам да разследвам нещата, и абстрактно, че имам известно отношение към правосъдието.

— Що за отговор е това? За мен той няма никакъв смисъл.

— Ще се изразя другояче. Няма да се откажа от това, защото това, каквото и да е то, е онова, което правя.

— Фройд казва, че любовта и работата са най-важни за хората.

— Хм.

— А това е работата ти.

— Хм.

— Въпреки че никой не ти плаща.

— И така, и иначе, никой не ми плаща. В момента съм в очакване на следващата задача.

— Но не и без работа.

— Съвсем вярно. И тъй, защо не ми разкажете за Лорънс Рийвс?

Мери Лу събра внимателно пръсти пред гърдите си, облегна се назад на въртящия се стол и се загледа в пирамидата, която ръцете й образуваха.

— Името на тази организация е „Големи крачки“ — каза. — Даваме консултации по женски проблеми от феминистка гледна точка. Аз съм отявлена и всеизвестна лесбийка, което подчертава гледната ни точка.

— И една авантюра с мъж би се отразила зле на бизнеса.

— Би се отразила зле на всичко. На бизнеса, на женските права, на отношенията с най-важната личност в живота ми.

— Която е жена, нали?

— Да. Натали.

— Натали коя?

— Годар. Тя прие моята фамилия.

— И живее с вас?

— Не. Не искаме да възпроизведем тясната клетка, в която са затворени толкова много наши омъжени сестри.

— Къде живее тя?

— Има апартамент на Ривиър стрийт.

— Натали знае ли за Лорънс?

— Не.

— Разкажете ми за него.

— Във всяко отношение — философски, социално, политически — аз съм лесбийка. Предаде ме моята, по липса на по-добра дума, биология. Биологически съм бисексуална. От време на време имам нужда от секс с мъж.

— И Лорънс Рийвс беше последният.

— Да.

— Имало е и други.

— Да. Те никога не узнаха името ми, нито пък аз техните.

— Подбирали сте ги в барове и други подобни места, така ли?

— Да. Не съм поразително красива, знаеш. Но не съм придирчива и определен тип мъже ме намират за привлекателна. Сигурно им напомням за майка им.

— Но Лорънс е бил различен.

— Да. Преди всичко той знаеше коя съм. Не разбрах всъщност как е узнал. Може би ме е видял да изнасям лекция или е прочел за мен във вестниците. Междувременно бях вече станала… как да кажа, твърде известна, за да ловя мъже по баровете.

— Срещали сте се с него повече от веднъж, нали?

— Да. Той не беше красив, нито пък особено изискан и интелигентен. Но беше находчив в любовта и образован. Умееше да говори за идеи, което доста ми харесваше. Бяхме дискретни. Срещахме се извън града. Лорънс наемаше стая, а по-късно аз отивах при него. Никой никога не ме видя.

— И какво се случи?

— Той изискваше повече, отколкото можех да му дам. Изглеждаше лудо влюбен. Цветя. Телефони. Натали започна да разпитва за букетите, изпълващи дома ми. След няколко нощи му казах, че няма да ми е възможно да се срещна отново с него. Той побесня. Каза ми, че съм кучка, и изля тоталното мъжко отрицание.

Опитът с мъжете ме навеждаше на мисълта, че те отричат далеч по-силно и много други неща, но не бях тук, за да споря.

— И? — попитах.

— И той започна да ме тормози. Най-напред по телефона, а когато си смених номера, с писма.

— Оскърбителни?

— Да. Гнусни и брутални.

— Например?

Тя поклати глава.

— Прекалено отвратително е.

— Пазите ли някои?

— Не. След време започнах да му ги връщам неразпечатани. При което той взе да ме следи и аз те наех.

— Мислите ли, че Лорънс е наел някого, за да ви убие?

— Беше способен на всичко.

— Не е ли по-вероятно да го е направил самият той в гнева си с притежаван от него зареден пистолет?

— Не знам. Знам, че не беше нормален.

— Мислите ли, че ако е наел убиец, който е застрелял по погрешка друга жена, Лорънс би налапал дулото на пистолет и би си пръснал мозъка?

Тя потръпна. Ръцете й бяха все така като пирамида пред гърдите й.

— Не знам — отвърна.

После отпусна глава и притисна чело към ръцете си. Движението ми се стори малко отрепетирано.

— Господи, ако не го бях правила. Толкова ме е срам. Ненавиждам тази част от себе си. Като сърбеж, който трябва да се почеше.

Вдигна глава и ме погледна. И това движение изглеждаше отрепетирано.

— Какво ли си мислиш за мен?

— Ами ако Лорънс не е наемал никого, за да ви убие?

— Призна си, че ще го направи.

— Нека го погледнем от друга гледна точка. Ами ако някой е искал да убие Гретчен? Кой може да е?

— Това е абсурдно. Никой не би искал да убие Гретчен. Очевидно е, че някой е целял да убие мен.

— Бихте ли възразили, ако надникна в папките й и видя с какво се е занимавала професионално?

— Можем ли да запазим отношенията ми с Лорънс между нас?

Дай, за да ти се даде.

— Нямам належаща нужда да го споделям с някого — уверих я.

— Мисля, че си губиш времето, но можеш да разследваш Гретчен колкото си искаш — каза Мери Лу.