Робърт Б. Паркър
Огън и лед (23)

23

— Е, какво мислиш? — попита Елизабет.

— За Морт ли?

— Да.

Елизабет беше решила да влезе във форма за самотното съществуване и за тази цел бе започнала да идва редовно в Бостън, за да тренира с мен. И тъй като не беше в най-добрата си форма, за да й помогна да се приспособи, трябваше да понамаля темпото на тренировките. Така сестра ми постигаше едновременно две неща — подобряваше своето физическо състояние и съсипваше моето.

— Каквото ти се иска да чуеш — отвърнах. — Приятно ли ти е с него?

— Дали ми е приятно с него ли?

Вървяхме по Съмър стрийт, без да бързаме. Роузи опъваше каишката, когато пресичахме улицата или минавахме покрай някой строеж. Елизабет беше в нов-новеничък розов спортен екип с малка черна лентичка с името на дизайнера на левия крачол на клина и ниски розови обувки с каишки на розово и бяло райе.

— Да.

— Ама че си смешна! Никога всъщност не съм се замисляла дали ми е приятно с него.

— А как решаваш, че ти харесва? — попитах.

— Свободен е и има пари — заяви Елизабет.

— Това са добри качества.

Спряхме на светофара близо до Фарго. Два големи камиона, натоварени с чакъл, преминаха тежко и шумно. Светофарът се смени. Пресякохме, следвайки препускащата с пълна пара Роузи.

— Трябва да бъде научена да върви след стопанката си — каза Елизабет. — Не бих гледала куче, което не е научено да го водят на каишка.

— Роузи може да следва стопанката си, ако пожелае.

— Отиваме на пътешествие. По море.

— С кораб ли? — попитах.

— Разбира се, че с кораб. А ти какво си мислеше — че с яхта ли?

— Мислех си, че можеш да се докараш като танцьорка от Лас Вегас и да обикаляш от бар на бар.

— Какво?

— Просто една шегичка.

— Морт плаща за всичко.

— Това се казва мъж.

— Какво означава това?

— Означава, че си направила страхотен удар.

— Ама ние, разбира се, имаме интимни отношения.

— Разбира се.

— Защо „разбира се“?

Роузи откри някаква празна опаковка от шоколад, смачкана и хвърлена в ъгъла на една сграда, и ние спряхме, докато тя я душеше много внимателно.

— Повечето възрастни, които си уреждат срещи, установяват интимни отношения — казах.

— Включително и ти ли?

— Включително и аз.

— Имаш ли голям опит?

— Не достатъчно.

— Защо „не достатъчно“?

— Още една не достатъчно убедителна проява на остроумие. Защо питаш?

— Ами…

Елизабет замълча и загледа как Роузи души опаковката от шоколада, сякаш е открила нещо интересно. Чаках. Роузи заключи, че няма нищо вкусно, обърна гръб на хартийката и опъна каишката, готова да продължи напред. Двете с Елизабет я последвахме. Елизабет опита отново.

— Всички ли…

— Всички какво?

— Много е трудно, Съни. Никога не съм спала с друг освен с Хал.

— А сега го правиш и сигурно е хубаво.

Можех едва ли не да чуя как Елизабет си поема всяка глътка въздух.

— На всички ли мъже, с които лягаш, им става?

— О, това ли било?

— Е, става ли им?

— В повечето случаи. Мисля, че на доста жени им се е случвало мъж, който е изпил прекалено много, да не може, ъъъ… да го изправи.

— Какво правиш, когато се случи?

— Уверявам го, че всичко е наред, целувам го нежно за лека нощ, благодаря му за вечерта и си тръгвам.

— Срещаш ли се пак с него?

— Случи ми се само веднъж, доколкото си спомням. И повече не се видяхме.

— Защото той не можа да се представи добре ли?

— Не. Ако го харесвах, бих могла да изчакам следващия опит. Но ако докато си с мен, вземеш, че се напиеш така, че да не можеш, по липса на по-добър израз, да го вдигнеш, какво говори това за моето положение?

— За твоето положение ли?

По тротоара към нас идваше мъж, който водеше на дебела каишка куче порода „Акита ину“. Роузи го съзря, сниши се напълно и ушите й станаха плоски, а опашката увисна. Като се имаше предвид размерът на кучето порода „Акита ину“, и аз бях готова да направя същото. Мъжът се усмихна, опъна каишката и притегни кучето към себе си, така че се разминахме на достатъчно разстояние едни от други.

Щом кризата премина и Роузи дойде на себе си и отново се оживи, казах:

— Настоявам да ме поставят над пиенето.

— Не мисля, че Морт беше пиян — изрече тя.

— Но не можа да направи нищо, така ли?

— Не. Вината е моя.

— Не е вярно.

— Защо си толкова сигурна?

— Защото приличаш на мен — отвърнах.

— Не, сериозно.

— Да бе, говоря напълно сериозно.

— Добре, а освен това?

— Не го ли възбуждаш, един мъж няма да тръгне да подлага на изпитание добродетелта ти.

— Да подлага на изпитание какво?

— Няма да иска да спи с теб, Елизабет. Ако Морт те е изпратил до вкъщи, целунал те е леко по бузата и е казал, че ще ти се обади, можеш да приемеш, че не си го развълнувала. Но ако те е вкарал в леглото си и се е провалил, вината не е твоя.

— Боях се, че като ме види гола, ще… Аз съм на трийсет и осем.

— Работата не е в теб, Елизабет. А в него. Лекарства за високо кръвно. Стрес. Може би правенето на всички тези пари го е изтощило.

— Опитах всичко възможно — каза тя. — Знам само какво действаше на Хал, но направих всичко, което знам.

— И как му подейства това?

— Как му подейства ли?

— Да.

— Не знам.

— Господи!

Помъчих се да не издам раздразнението в гласа си. Изпитах някакво съжаление към нея. Беше като да говориш на дете, което си знае своето и не те слуша.

— Може би трябва да се прехвърлиш на друг.

— На кого?

— На следващия, който изглежда подходящ. Никакво бързане. Обичам мъжете, но се чувствам прекрасно и без мъж. Аз съм си достатъчна.

— Това е феминистка пропаганда. Жена без мъж е за никъде и ти го знаеш.

— Така ли? Всъщност не, не го знам.

— Мъжете са там, където са парите — каза тя. — И всяка жена, която се преструва, че не е така, просто се самозалъгва.

— Значи ще продължиш да се срещаш с Морт, така ли?

— Непременно.

— И след вечерята ще се приберете, и какво? Ще се съдереш от усилия да му го вдигнеш?

— Там са парите — заяви сестра ми. — И ти би направила съвършено същото.

Ако бях достатъчно бърза, можех да я бутна под някой от натоварените с чакъл камиони по Съмър стрийт. Щеше да се отърве от мъките си. И аз от своите. Можех да се опитам да се защитя, казвайки, че подобно убийство е оправдано от всякаква гледна точка.

— Би направила същото. Знаеш, че би направила същото.

— Разбира се. Разбира се, че бих направила същото.