Робърт Б. Паркър
Огън и лед (20)

20

Роузи и аз потичахме по Съмър стрийт. Роузи закуси, а аз бях на втората си чаша кафе, когато се обади Лий Фарел.

— Помислих си, че би искала да узнаеш какво е станало. Снощи Лорънс Рийвс се е самоубил.

— Как?

— Седнал на канапето в дневната, пъхнал магнум .357 в устата си и натиснал спусъка.

— Не изглеждаше такъв тип човек. Няма никакво съмнение, че е самоубийство, така ли?

— Кой е типът, способен на подобно нещо?

— Нямам предвид който ще се самоубие. А такъв, който ще използва магнум .357.

— Никакво основание за съмнение. Барут по ръцете и лицето. Траектория на куршума, съответстваща на рана, която сам си е причинил. И бележка.

— Така ли?

— Пише, че наел човек да убие Мери Лу. Не уточнява кой е. Пише, че оня е сбъркал и той самият не може да живее с тази вина.

— На ръка ли е бележката?

— На компютър, подписана. Подписът е автентичен.

— Значи не назовава човека, натиснал спусъка.

— Не. Бележката гласи, че Лорънс Рийс поема цялата вина.

Роузи отиде до паничката си с вода и залочи шумно. Никога не ми е било ясно как петнайсеткилограмово куче може да изпие двайсет и пет литра вода, но много неща не разбирах, тъй че не се тревожех за това.

— С един куршум два заека — казах. — Решава проблема с едно убийство в Кеймбридж и едно убийство в Бостън.

— Така е — съгласи се Фарел. — Освен проблема кого е наел Лорънс, а знаеш какви са шансовете ни в това отношение.

— Това не ми харесва.

— Съжалявам.

— На теб също не ти харесва и затова ми се обаждаш.

— Аз съм възпитано момче.

— Човек като Лорънс Рийвс не би знаел къде да наеме убиец. И не би знаел кой край на магнум .357 да налапа. Освен това, ако чак толкова се е разкайвал, че да си тегли куршума, защо да не назове убиеца?

— Никой случай не е съвършен — каза Фарел.

— Сравни ли куршума, убил Рийвс, с онзи, с който е била убита Гретчен Крейн?

— Крейн беше застреляна с двайсет и втори калибър.

— Тъй че няма особен смисъл да се сравняват.

— Ти наистина разбираш от оръжия.

— Талант — казах. — Сигурно е трудно да убедиш някого да продължи разследването, когато това заключение обяснява толкова удобничко двете убийства.

— Съни, това е цинично — каза Фарел.

— Боях се, че може да прозвучи така.

— На един пирон от дясната страна на верандата под навеса виси ключ. Да не си посмяла да го пипнеш.

— Ще се опитам да не го пипам. Но ти знаеш колко са любопитни жените.

— Знам — отвърна той.

Затворих и отидох при статива си под прозореца. Точно в този час на деня слънцето падаше от изток и аз винаги се опитвах да извлека полза от това. От дълъг опит Роузи знаеше какво предстои, забърза към статива пред мен и се настани в топлия ромбоид слънчева светлина, разляла се по пода. Работех върху картина на предишната сграда на градския съвет, гледана откъм Тремонт отвъд гробището при Кингс Чапъл. И имах затруднение със сивия цвят. Рисуването винаги поглъщаше съответните части от съзнанието, отговорни за тази дейност, и така освобождаваше другите части да се скитат без цел, където си искат. Днес те се заскитаха из многото и разнообразни сексуални главоблъсканици, които чакаха разрешение. Нямах ни най-малка представа какво да правя със сестра ми Елизабет. Не бях говорила с нея от онази вечер с противния Морт. Може би беше достатъчно голяма да взима решения за действията си и особено с кого да спи. Още по-малко знаех какво да правя с Джули. И тя бе достатъчно голяма. Може би от мен не се очакваше да се занимавам и с нея. Чудех се каква част в това заемат съпругът и децата й. Някой, може би самият Лари, се бе погрижил за Лорънс Рийвс, който обичаше да размазва кучки. И какво ставаше с Мери Лу — най-войнстващата лесбийка, която някога бях срещала и която се бе ангажирала хетеросексуално с покойния Лари? Само по себе си самоубийството беше достатъчно противоестествено, за да предизвика разследване. А след като знаех как да разследвам, това беше пътеката, която ме мамеше.

Съни, казах, ти нямаш клиент по този случай.

Знам, отвърнах, но нямам и никакъв друг клиент по никакъв друг случай. И не мога да рисувам по дванайсет часа на ден.

Фарел е прав, казах, аз съм любопитно момиче.

Струва ми се, че ти го каза; Фарел просто се съгласи.

Както и да е.

Добавих в сивото върху палитрата малко синьо и го пробвах. Провесила език, Роузи седеше върху своята слънчева кръпка на пода. От време на време прекъсваше това занимание и за кратко изследваше белия връх на опашката си. Рисувах, докато слънцето се отмести, а после прибрах боите, почистих и се замислих за работата си. Нали съм детектив.