Робърт Б. Паркър
Огън и лед (10)

10

Джули и аз се срещнахме късно следобед в бара на „Казабланка“ на Харвард Скуеър. Джули бе прегледала последния си пациент. Беше петък. И тя вече пиеше втората си чаша шардоне. Моето мерло бе почти непокътнато.

— Двама нахалници преследват клиентите ти — каза тя.

— При това единият от тях е сестра ми.

— Е, аз нямам нито сестра, нито брат.

— Просто си извадила късмет.

— И какво се каниш да правиш?

— Мислех си да потърся съвет от професионален терапевт — отвърнах.

— Като мен ли?

— Да. Какво ще ме посъветваш?

— Не давам съвети. Ще те слушам и ще казвам „ъъъ“, „аха“…

— Ами нека да поговорим за онзи, дето преследва Мери Лу.

— Аха.

— Мислиш ли, че ме лъже за това дали го познава, или не?

— Аха.

— Знаеш ли защо?

— Ъъъ…

— Благодарна съм на бога, че имам теб за събеседник.

Джули се засмя. Изпи остатъка от своето шардоне и направи знак на келнера за нова чаша.

— Знаем някои неща — обобщи тя. — Знаем, че при преследването става въпрос за власт. Преследвачът се чувства неудържим. Той контролира положението. Той вижда всичко, нали разбираш?

— Това го разбирам.

— Бих казала, че следенето обикновено е на сексуална основа.

— И аз бих казала същото.

Келнерът донесе на Джули още една чаша вино.

— Имай предвид, че не съм психиатър. Имам диплома за психотерапевт, но бог ми е свидетел, че не съм специалист по преследвачи воайори.

— При Елизабет нещата са по-ясни. Тя се опитва да упражнява някакъв контрол над Хал, като го следва по петите.

— А освен това така му отмъщава. Очевидно е смущаващо за него и жената, с която се среща, ако съпругата виси навън, докато двамата правят „онова, двугърбото животно“.

— Двугърбото животно ли? Колко си поетична, Джули.

— Шекспир — отвърна тя.

— Отело — уточних аз.

Джули се разсмя. На третата чаша вино смехът й беше малко по-кръшен.

— Рандъл печели точка — обяви тя.

— А какво мислиш за Лорънс Рийвс?

— Оня, дето обича да размазва кучки ли?

— Или поне така твърди.

— Обзалагам се, че тя го познава.

— Клиентката ми твърди, че е лесбийка.

— Което не значи, че не познава никакви мъже.

— Може би има предвид познанство на сексуална основа.

— От нейна страна навярно. Но не е задължително той да е на същото мнение.

— Правилно — кимнах аз. — Той може да си фантазира какви ли не гадории за нея.

— Или тя може да е с повече от една резба.

Отпих от мерлото си. Келнерът посочи към чашата на Джули. Тя кимна и той й наля още една. Четвърта.

— Ако е бисексуална — казах, — това ще ми даде ново пространство за действие.

— За действие ли?

— Да разбера какво става и да го анализирам.

— Това също така би удвоило шансовете й да си уреди среща в събота вечер.

— Не го ли беше казал Уди Алън?

— Взел го е от мен — уточни Джули.

Бе започнала да говори с онова старание, което влагаш, когато си пиян, но не искаш другите да го забележат.

— Може би Мери Лу е имала някаква връзка с оня тип и я е прекратила, а той не желае да я остави на мира — казах аз. — Може би той просто прави това, което Елизабет прави с Хал.

— Тогава защо Мери Лу да не ти го каже? — попита Джули.

— Твърди, че не иска личният й живот да става обществено достояние.

— Да го каже на теб не значи да го прави обществено достояние — изрече внимателно Джули. Струпаните съгласни в „обществено“ я позатрудниха.

— Може да го приема като удар по своя феминизъм — казах.

— Не е задължително една феминистка да е лесбийка.

— Може би Мери Лу не го знае.

— Може би.

Джули видимо губеше интерес към професионалните ми проблеми.

Все гледаше към бара.

— Какво мислиш за оня там с кафявото сако от туид и дългата коса? — попита тя.

— С шалчето ли? Малко е заспал за моя вкус.

— Винаги си харесвала гангстерски тип мъже. Не си ли взе поука от Ричи?

Никога преди не бях чувала Джули да критикува Ричи или да влага някакъв упрек, когато говори за отношенията ни с него.

— Харесвам мъже, на които отдалеч им личи, че могат да сменят една гума — казах аз.

— Обикновено това е всичко, което могат да правят.

— Тази вечер сме малко ядосани на мъжете, така ли?

— Това е истината — отвърна тя.

— Каква е истината?

— Мъжете са едно голямо наказание. За мен.

— Да нямаш неприятности с Майкъл?

Джули махна с ръка в смисъл „не ми се разправя“ и поклати глава.

— О! — въздъхнах. — Е, във всеки случай това е интересно обяснение.

Джули отпи малко шардоне и отправи поглед към бара.