Майк Лосън
Рискове на играта (61)

61

Били наблюдаваше пристана, докато играеше на машината за пинбол и жестикулираше ожесточено, докато местеше топчето. Пиеше кока-кола. Били беше алкохолик, но никога не пиеше по време на работа.

Делрей разлистваше някакво голф списание и се питаше дали не би могъл да вкара няколко топки, след като приключат тук.

— Ето го, идва — оповести Били. — Най-накрая. Мислех, че този тип ще чука цяла вечност. Не че го виня, с тяло като нейното.

Делрей погледна над списанието си. Мадамата направо се влачеше по пристана. Ако не се научеше да върви по-пъргаво, задникът й щеше да стане колкото фургон. Трябваше да признае обаче, че беше хубава жена.

Щом приятелката на Макграт потегли с колата си, Делрей се надигна.

— Да приключваме.

Двамата спокойно поеха напред и Били попита защо повечето яхти са с женски имена.

— Хич не са съобразителни тези типове — разсъди Били. — Като си доведат гадже, то ще се ядоса, като види името на съпругата върху лодката.

Делрей само поклати глава.

Здрачаваше се. Някакъв мъж работеше нещо по яхтата си и не им обръщаше никакво внимание. Макграт беше на носа на своята яхта и също бе зает. Хората, които притежават яхти, постоянно човъркат нещо по тях.

Делрей никога не бе имал желание да притежава яхта. Всичките му познати, които имаха лодки, почти не ги използваха. Плаваха може би три-четири пъти годишно, а през повечето време само се суетяха, поправяха или лъскаха разни неща.

— Сигурен ли си, че можеш да управляваш толкова голяма яхта? — попита той Били.

— Аха. Престани да се притесняваш.

Стигнаха до мястото и Делрей попита:

— Ти ли си Ръсти Макграт?

Никога не вреди да се увериш.

— Да — отговори Макграт. — Какво мога да направя за вас, момчета?

Делрей свали тъмните си очила, за да може Макграт да види окото му.

— Уха! Непохватен ли си, или си вбесил някого?

— Това май ще ми хареса — промърмори Делрей на Били.

— Колко струва такава лодка? — попита Били.

— Защо? Да не мислиш да ми направиш предложение?

Докато говореше, Макграт се премести към подвижното мостче и пътьом успя да вземе един дълъг и голям гаечен ключ. Хора като Били и Делрей обикновено изнервят другите. Дори корави типове като Макграт.

— Чухме, че струва близо един милион — каза Делрей.

— Чухте значи?

Делрей кимна. Макграт беше едър почти колкото самия него и изглеждаше във форма. Нямаше да е лесно — със или без гаечен ключ в ръка — и на Делрей не му се искаше да се бие с тоя.

Извади изпод шушляковото си яке двайсет и два калибров пистолет със заглушител и простреля Ръсти Макграт в коляното, в същото коляно, което беше съсипано още през първата му година в професионалния спорт.