Майк Лосън
Рискове на играта (19)

19

Големият Боб Феърчайлд се нуждаеше от съвета на жена си.

Феърчайлд се беше запознал с Барбара Джейн Еванс в университета в Аризона, когато тя беше в първи, а той — в трети курс, и още в деня на запознанството им реши, че ще се ожени за нея.

Бащата на Барбара Джейн вече беше покойник, обаче навремето беше важна клечка в търговията с недвижими имоти, един от онези типове, които обичат да купуват наглед безполезен парцел в запуснат квартал. Следващия месец „Хилтън“ решаваха да строят тъкмо на това място или пък щатът преценяваше, че се нуждае от земята, и му предлагаше сто пъти по-висока цена от онази, която бе платил за имота. Когато Феърчайлд се запозна с бъдещата си булка, в Аризона имаше четирима души, по-богати от Синклер Еванс, но не беше лошо и да си петият най-богат в щата. Барбара Джейн Еванс беше единственото му дете, а майка й беше починала, когато Барбара била шестнайсетгодишна.

Барбара Джейн беше златна мина.

Беше висока и най-широкоплещестата жена, която Феърчайлд беше виждал. Гърдите й бяха малки — поне тогава, — обаче имаше нелош задник и хубави дълги крака. Не беше грозна, по-точно казано би било — невзрачна. Имаше мишо кестенява коса, носът й беше въздълъг, а ушите й… Е, не изглеждаше много добре с къса коса. И макар да имаше нещастието да е наследила лицето на баща си, беше наследила и ума му. Открай време беше основният съветник на Робърт Феърчайлд.

— Значи казваш, че дъщеря му дължи на казиното сто хиляди? — попита Барбара Джейн.

В момента тя беше на четирийсет и седем години, вероятно най-добре изглеждащата четирийсет и седем годишна жена в Тусон. По дяволите, сигурно беше най-хубавата жена на четирийсет и седем в целия Югозапад. Причината да изглежда така добре беше, че на трийсет години тя от раз преодоля страха си от пластичната хирургия. В момента косата й беше пепеляворуса и идеално подхождаше на лицето й, подбрано по каталог в кабинета на лекаря й. Искам тези скули, тази брадичка и о, това сладко малко носле. А тялото й, вече с бюст като на Мерилин Монро и с импланти в дупето, беше безупречно.

Седяха край басейна в къщата на Барбара Джейн във Вашингтон. (Барбара Джейн имаше превъзходни къщи на половин дузина места по света и всички бяха само на нейно име.) Феърчайлд беше облечен с твърде плътен костюм, а съпругата му беше по бял цял бански и лакираше ноктите на краката си, докато разговаряха. Цветът на лака й беше крещящо червен.

Феърчайлд не разбираше защо жена му сама лакира ноктите на краката си. Имаше си козметичка, която да се грижи за маникюра и педикюра й, но кой знае защо, обичаше лично да полага лака. Дразнеше се, че е принуден да говори с темето й, а памучните цилиндърчета, пъхнати между пръстите й, изглеждаха глупаво.

— Да — отговори на въпроса й Феърчайлд. — В момента Комисията и прокуратурата не го знаят. Мислят, че Моли го е направила заради дългове по кредитните си карти, и сигурно са се досетили от извлеченията, че е пропиляла много време и пари в Атлантик Сити. Но не знаят за парите, които дължи на казиното.

— Значи, ако пуснеш информацията, че тя дължи пари на казиното, само ще потвърдиш, че си пада по хазарта — поясни Барбара Джейн. — Звучи зле, но какво от това? Не виждам как фактът, че тя е пристрастена комарджийка, вреди на Махоуни повече от обвиненията срещу нея за незаконна търговия с акции. Тоест никак. А фактът, че Моли дължи пари на някакво казино, всъщност изобщо не подсилва аргументите на прокурора.

— Все трябва да има някакъв начин да се възползваме…

— Харесва ли ти този цвят? — попита Барбара Джейн.

— Моля? — учуди се Феърчайлд.

— На лака. Харесва ли ти?

— Ами хубав е. Изглежда страхотно.

— Знаеш ли как се казва?

Откъде да знам, по дяволите?

— Не — отговори той. — Виж, трябва да има начин…

— Казва се „Всъщност не съм сервитьорка“.

— Какво?

— Цветът на лака се казва „Всъщност не съм сервитьорка“. Не е ли прелестно?

— По дяволите, Барбара, би ли…

— И казваш, че казиното е свързано с някакъв мафиот във Филаделфия, така ли?

— Да, Албърт Кастиля.

— Ти как научи за него?

— Говорих с един човек в Бюрото. Той ми каза, че като дете Тед Алън работел за Кастиля във Вегас, а Кастиля си го харесал и го изпратил в колеж. Според ФБР колежанско юпи с хубава външност би било идеална фасада за Кастиля, който иначе никога не би получил разрешително за хазарт. Тед обаче би могъл. В крайна сметка казиното „Атлантик Палъс“ вероятно пере пари на мафията, но няма доказателства. А Тед Алън най-вероятно работи за Кастиля, обаче и затова няма доказателства.

— Е, захарче — каза Барбара Джейн, — на журналистите не им трябват доказателства, знаеш го.

— И какво от това? С какво информацията, че Тед Алън е свързан с мафията, ще навреди на Махоуни?

— Скъпи, скъпи, трябва да се научиш да мислиш нестандартно.

Феърчайлд мразеше този израз.

— Как нестандартно? Какви ги говориш…

— А ако казиното опрости дълга на Моли Махоуни?

— Моля? — отново възкликна Феърчайлд. Тя ужасно го объркваше.

— Не знам за теб, но аз вече си представям заглавието във вестниците, скъпи: Контролирано от мафията казино опрощава дълга на дъщерята на Махоуни. А подзаглавието, или както там се нарича, ще гласи: Има ли Махоуни връзки с мафията?

— Но защо казиното ще опрощава…

— Нали каза, че този Тед иска федерални пари за някакъв проект?

— Аха.

— Значи, дори ако Махоуни не успее да прикрепи допълнителен член към някой проектозакон, трябва само да намериш някой, готов да заяви, че Махоуни има подобни намерения.

— Още не разбирам…

— Не си ли представяш следващото заглавие? Контролирано от мафията казино отписва дълга на дъщерята на Махоуни срещу федерално финансиране. Е, май е длъжко за заглавие, но схващаш идеята, нали? Подобно изявление в пресата току-виж изхвърлило големия му задник от Камарата.

— Но защо Тед Алън ще отписва дълговете на момичето? — продължаваше да недоумява Феърчайлд.

— Разбира се, че няма да ги зачеркне. Но ако някой му даде сто хиляди и може би малко отгоре като… възнаграждение за услугата, той вероятно ще е склонен да твърди, че точно това е направил. — И преди Феърчайлд да успее да изтърси още нещо, Барбара размърда пръсти и се изкиска: — Ще се пръсна от смях! „Всъщност не съм сервитьорка“.