Майк Лосън
Рискове на играта (42)

42

Демарко набра следващия номер от „Жълти страници“.

Тъкмо беше приключил с петте зъболекарски кабинета близо до дома си в Джорджтаун, където попита дали биха могли да го прегледат незабавно. Никой не можеше. Една от рецепционистките дори се изсмя на глас. Той започваше вече да подозира, че всеки стоматолог е пряк потомък на членовете на Испанската инквизиция. Набра шестия номер и веднага влезе в ролята на отчаяния сладкодумник. За негова изненада жената отговори:

— О, горкичкият! — Звучеше като нечия мила баба и се държеше така, сякаш е искрено загрижена. — Имате късмет. Един пациент току-що отложи часа си. Ако може да дойдете след десет минути…

— Тръгвам! — извика Демарко.

Нийл се оказа Демарковият Джон Дийн.

Тъкмо даваше на заден по алеята пред дома си, когато Ема пристигна със своя мерцедес. Той излезе от колата, за да попита какво иска, и я видя да се приближава към него с широки и агресивни крачки, стиснати устни и ръце, свити в юмруци. Тутакси си представи уплашен гризач, който поглежда нагоре и вижда как от небето връхлита орел с протегнати остри нокти — Демарко се почувства като гризача, не като орела.

— Искам да знам какво става, по дяволите, и то веднага! — отсече Ема.

— Моля? — Демарко се помъчи да си придаде невинен вид, но съзнаваше, че след толкова много години работа за Махоуни това е невъзможно.

— Днес се обадих на Нийл да проверя какво си му поръчал. Мислех, че се опитва да разбере как са попаднали парите в сметката на Моли Махоуни. А научих, че си го накарал да изрови нещо за Робърт Феърчайлд, тоест той не върши нищо, свързано с Моли. Така че не ми викай „моля“, а ми обясни какво става.

Демарко обмисли евентуалните възможности и се предаде. Разказа й всичко.

Когато приключи, Ема се взря в него със студените си като арктическа зима сини очи.

— Значи през цялото време, докато съм се опитвала да очистя името на Моли, ти си знаел, че тя е виновна, и не си ми казал. Направо ми иде…

— Ема, отначало не знаех, че е виновна, а после…

Ема вдигна ръка да го спре.

— Не! Не искам да слушам извиненията, които ще измислиш, за да оправдаеш лъжите си.

— Не се канех да измислям извинения — защити се Демарко. Всъщност се опита, но нищо не му хрумна. — Само исках да кажа, че цялата история се усложни много повече…

— Нищо сложно няма. Моли е виновна и отива в затвора.

— Не е толкова просто, Ема. Тед Алън ще я убие, ако реши, че тя ще свидетелства срещу него. Освен това Тед и Феърчайлд изнудват Махоуни. Искам да кажа…

— Какво общо имат Кембъл и Макграт с Моли?

— Нищо — отговори Демарко. — Идеята за търговия с вътрешна информация хрумнала на Моли, когато чула телефонния разговор на Кембъл. Няма друга връзка между Моли и тези типове. Знам обаче, че Кембъл и приятелчетата му от години печелят незаконно пари, и съм деветдесет процента сигурен, че Макграт е убиец. Убил е Претър, а ти знаеш, че се е опитал да убие и Кембъл в Шарлотсвил.

— Значи затова продължаваш да разследваш Кембъл и Макграт — саркастично подхвърли тя, — искаш да ги изправиш пред правосъдието за престъпленията им.

— Не, но ако успея да докажа, че са извършили престъпление, може би ще имам нещо, което адвокатите на Моли да използват, за да сключат по-добра сделка с Комисията.

Ема с отвращение поклати глава.

— Стига, Ема — умолително я погледна Демарко, — знаеш, че Моли е по-малкото зло.

— По-малкото зло — повтори тя. — Мразя този израз. По-малкото зло пак си е зло.

Тя му обърна гръб и се отдалечи, а той се запита дали ще я види някога отново.

* * *

Когато Демарко пристигна в зъболекарския кабинет трийсет минути по-късно — естествено, всички светофари по пътя се оказаха червени, — грижовната баба, с която беше говорил по телефона, се беше превърнала в зла вещица. Тя му дръпна лекция за нехайното поведение на хора, които не спазват уговорките си. И се оказа, че лекарят няма друг свободен час в графика си.

Очертаваше се наистина скапан ден.