Метаданни
Данни
- Серия
- Джо Демарко (8)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- House odds, 2013 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Надежда Розова, 2013 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,4 (× 8 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Violeta_63 (2015)
- Разпознаване, корекция и форматиране
- Стаси 5 (2019)
Издание:
Автор: Майк Лосън
Заглавие: Рискове на играта
Преводач: Надежда Розова
Година на превод: 2013
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Обсидиан
Град на издателя: София
Година на издаване: 2013
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Абагар“ АД, Велико Търново
Редактор: Здравка Славянова
Технически редактор: Людмил Томов
Коректор: Симона Христова
ISBN: 978-954-769-339-5
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6040
История
- — Добавяне
54
— Идеята си я бива, шефе — каза Били. — Много по-добре от кирка и лопата.
Били издърпа някакъв лост и багерчето загреба още малко пръст. Ровът вече беше дълъг около два метра и дълбок метър и петдесет.
— Опитай още веднъж — нареди Делрей. — Би трябвало да е достатъчно дълбоко.
— Сигурен ли си? — попита Били. — Много е забавно да се действа така.
След като излязоха от Атлантик Сити, бяха поели по Блек Хорс Пайк и Делрей забеляза строителните работи на пътя. Разширяваха някакъв участък — още не бяха поставили настилката — и от едната страна садяха дървета, за да стане по-красиво. Делрей нареди на Били да спре колата близо до един жълт багер, целия опръскан с кал. Беше неделя и той реши, че щом работниците не са започнали работа досега, най-вероятно няма да се появят и по-късно. А хората, които минаваха с колите си, нямаше да обърнат внимание на човек с багерче в участък от пътя в ремонт, отделен с оранжеви конуси. Отне му цели две минути да запали машината.
— Да, това е достатъчно — каза Делрей.
Били слезе от багерчето, двамата се приближиха до колата и Делрей отвори багажника. Озърнаха се, за да се уверят, че не идват коли, и занесоха тялото на Тед до изкопа.
— Можеш ли да повярваш, че онзи скапаняк Макгрудър му отряза палеца? — попита Били. — Какъв беше смисълът? Оня тип всичко си изпя.
— Не знам — отговори Делрей.
— Боже, ама че откачалка! — възкликна Били. — Как хриптеше, все едно ей сега ще изграчи, докато се опитваше да среже костта с проклетия нож за хартия. Мислех, че ще получи инфаркт.
— Зарий го с малко пръст — нареди Делрей, — после ще засадим някое дърво.
Имаше двайсетина още незасадени дървета с увити в зебло корени, които трябваше да бъдат засадени през десетина метра. След като Били частично зарови тялото, взеха едно дръвче и пъхнаха корените му в изкопа, точно над гърдите на Тед.
— Какви са тези дървета? — попита Били.
— Откъде да знам, мамка му? — сопна се Делрей. — Запълни дупката.
— Е, каквито и да са, обзалагам се, че това тук ще расте по-бързо от останалите.