Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Джо Демарко (8)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
House odds, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,3 (× 7 гласа)

Информация

Сканиране
Violeta_63 (2015)
Разпознаване, корекция и форматиране
Стаси 5 (2019)

Издание:

Автор: Майк Лосън

Заглавие: Рискове на играта

Преводач: Надежда Розова

Година на превод: 2013

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Обсидиан

Град на издателя: София

Година на издаване: 2013

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Абагар“ АД, Велико Търново

Редактор: Здравка Славянова

Технически редактор: Людмил Томов

Коректор: Симона Христова

ISBN: 978-954-769-339-5

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6040

История

  1. — Добавяне

Посвещавам тази книга на племенниците си Дан Смолдор, служител в полицията на окръг Арлингтън, и Ник Маршъл от Американската армия.

Благодаря и на двама ви за вашата служба.

1

— Нещо не е наред — заяви Макгрудър, вторачен в монитора, и почука с дебелия си пръст по клавиша със сочещата надолу стрелка.

Пат Макгрудър беше на шейсет и четири, висок метър и седемдесет, към сто и двайсет килограма и с емфизем. Грег се ужасяваше от него. И Тед се ужасяваше, но за разлика от Грег не го показваше. Тед отпиваше от латето си и се преструваше, че чете „Форчън“, докато Макгрудър разглежда таблиците. Грег обаче — този тъпанар — не се свърташе на едно място, кършеше ръце и преглъщаше, все едно в гърлото му е заседнала топка за голф.

Макгрудър продължаваше да се взира в монитора и да хрипти, стиснал неодобрително устни. Седеше на стола на Тед, на бюрото на Тед, пред компютъра на Тед, а Тед и Грег се бяха свили на канапето срещу бюрото като провинили се ученици, повикани в кабинета на директора.

— Нещо не е наред — промърмори отново Макгрудър.

— Боже, Пат! — възкликна Тед и хвърли списанието на пода, преструвайки се на ядосан. — Всичко си е наред. Може да сме паднали с два процента и…

— Две цяло и една десета — уточни Грег.

Тед го предупреди с поглед да си затваря устата.

— … от счетоводните книги става ясно точно къде, а ние ти обяснихме точно защо. Не се опитваме да крием нищо, мамка му! Заради състоянието на икономиката всички казина по крайбрежието изгубиха пари през последното тримесечие, а в този бизнес приходите варират.

Макгрудър не отговори. Продължи да трака по клавиатурата и да примижава срещу монитора. Накрая престана и погледна Тед.

— Не ми обяснявай как варират нещата, синко. Чувам какво ми говориш и виждам цифрите. Обаче нещо не е наред.

— Пат, наистина ли мислиш, че ще посмея да крада от Ал? Хайде стига! Този човек ми е като баща, пък и…

— Тед, помниш ли оня тип, Поли Карлучи? — попита Макгрудър.

— Да, от Вегас — отговори безучастно Тед.

— Точно така — потвърди Макгрудър. — От Вегас. А как наричат Поли сега, Тед?

Той не отговори. Просто продължи да гледа Макгрудър, за да му покаже, че никак не е уплашен.

— Казват му Поли Сакатия, нали, Тед?

Тед отново не отговори, но Макгрудър се престори, че не забелязва.

— Точно така — каза той, — викат му Сакатия, защото Ал му отрязал палците. А Поли се опитал да прекара Ал с две скапани хилядарки. Представяш ли си какво ще направи Ал на някой, който го прецака по-сериозно?

— Писна ми вече! — възкликна Тед.

— Писна ли ти?

— Аха. Писна ми да седиш тук, дебелак такъв, и да ме обвиняваш, че крада от Ал, понеже си въобразяваш, че нещо не е наред, ама не знаеш какво.

— Внимавай какви ги дрънкаш — предупреди го Макгрудър.

— Върви по дяволите! — изруга Тед.

Макгрудър се изправи с известно усилие. Измери Тед с поглед и кимна.

— Добре.

Тед не знаеше какво ще рече това.

Макгрудър се заклатушка от бюрото към закачалката и с мъка навлече едно гигантско палто.

— Ще се върна след няколко дни — съобщи той. — Пак ще прегледам нещата, ще поговоря с някои от хората ти, ще проверя загубите, които твърдиш, че сте претърпели. Ще се върна, защото не всичко се свежда до цифрите, синко. — Макгрудър потупа месестия си нос и после посочи Грег. — Като го гледам как се поти и как ти се държиш като шибан глупак, веднага ви лъсват задниците.

Тед поклати глава, все едно не вярваше на ушите си.

Макгрудър отвори вратата, но на прага се извърна и каза:

— О, забравих копията, които направих. — Грег скочи и буквално изприпка до принтера. Пресегна се да вземе разпечатките, а Макгрудър подметна: — Не, Грег, не ги хващай така. Вземи ги, без да използваш палеца си.

 

 

— Край с нас — заяви Грег. — Мъртви сме. Трябваше ли да му говориш така?

Тед мълчеше. Стоеше с гръб към Грег и гледаше навън през прозореца. Кабинетът му се намираше на двайсет и деветия етаж и от тук се виждаше единствено океанът, дори кораб нямаше. Никога не беше намирал Атлантическия океан, поне тази негова част, за особено живописен. Средиземно море, Карибите, водата около Хаваите — онези кобалтовосини и тюркоазени морета наистина бяха прелестни. Обаче тук водата беше предимно мръсно синьо-зеленикава, и то в хубавите дни.

— Тед, слушаш ли ме? — попита Грег. — Тоя тип надуши, че има нещо гнило, и ще каже на Ал.

Тед Алън беше изпълнителен директор на „Индиго Гейминг“, което ще рече, че той управляваше казиното „Атлантик Палъс“ в Атлантик Сити. Грег Портър беше главният му счетоводител, но се представяше като главен финансов директор. Тед се извърна от прозореца и погледна Грег.

Бяха учили в Университета на Невада в Лас Вегас, и двамата бяха на трийсет и три години, високи около метър и осемдесет и два-три и предпочитаха да идват на работа с небрежно облекло: спортни ризи и сака, ушити по поръчка панталони, мокасини. Но приликите се изчерпваха с това.

Тъмната коса на Грег започваше да оредява, а на кръста му се издуваше непривлекателен обръч от тлъстини. Напоследък беше престанал да носи и лещите си — заради някаква алергия — и се издокарваше с очила с рамки от черупка на костенурка. Грег си въобразяваше, че очилата му придават интелектуален вид. Според Тед обаче той изглеждаше като смотаняк, който просто сумира числа, какъвто си и беше.

Тед спортуваше всекидневно, затова беше с широки рамене, мускулести ръце и плосък корем. Имаше гъста червеникаворуса коса, раздалечени синьо-зелени очи, плътни устни и нос, който си струваше всяко пени, което беше платил на пластичния хирург. Веднъж някаква жена каза, че изглеждал като моделите на „Абъркромби и Фич“, дето все едно били от „Хитлерюгенд“. Той така и не проумя дали това е комплимент.

— Сядай, Грег — скастри го Тед. — И се успокой.

— Да се успокоя ли? Казвам ти, Макгрудър ще…

— Да ти е хрумвало, че цялата история може да се превърне в изгодна възможност?

— Изгодна възможност ли? Изгодна…

— Грег! — сряза го Тед. — Престани да повтаряш думите ми. Седни и ме слушай. Хрумна ми нещо.

Докато говореше, Тед погледна към своите окачени на стената дипломи за двете му степени по бизнес и по хотелски мениджмънт. Гордееше се с тези хартии в рамка. Майка му беше работила като танцьорка във „Фламинго“ във Вегас, докато циците й не провиснаха, а когато не им достигаха парите, тя и проституираше по малко. Сега беше барманка в „Ем Джи Ем Гранд“ и се гримираше толкова силно, че приличаше на клоун. Доброто старо мамче. Тя го запозна с Ал, а той плати за образованието му.

И сега Ал го притежаваше тялом и духом — това беше цената на жеста.

— Не знам — каза Грег. — Може и да се получи, ама е рисковано. Според мен трябва да кажем на Ал какво сме направили — какво направи онази кучка — и какво имаш предвид. Самата идея е хубава, но най-напред трябва да излезем на чисто, да извадим всичко на бял свят. Ал ще те послуша, Тед. Той те обича. Няма начин да изкрейзи.

Тед бавно поклати глава — не заради думите на Грег, а заради онова, в което се беше превърнал. В колежа Грег беше човекът, към когото се обръщаш, ако искаш да си купиш курсова работа или отговорите на теста. Способен беше да те уреди с марихуана, с фалшива лична карта, за да си къркаш, а ако приятелката ти надуе корема, Грег познаваше една жена, която оправяше нещата. Навремето Грег имаше топки и точно затова с Тед се бяха сприятелили и по-късно Тед го нае да води счетоводството на казиното. Но вече не, напоследък топките на Грег се бяха смалили до синапено семе.

Слава богу, поне беше добър счетоводител. Или поне по-добър от Макгрудър.

— Грег, ние не просто изгубихме парите — отбеляза Тед, — важното е как ги изгубихме. А после подправихме счетоводните книги. Не, Грег, няма да кажа на Ал. Ще върна парите и ще финансирам проекта. Ще обърна тази скапана бъркотия в наша полза.

Имаше лимони, затова щеше да си направи лимонада, както все повтаряше смахнатата му майка.

Грег обаче седеше с наведена глава и с вид на човек, на когото току-що са съобщили, че има рак на дебелото черво. После се пресегна да вземе бутилка изворна вода. На Тед му отне секунда, преди да се досети какво се опитва да направи Грег: да вдигне бутилката, без да използва палеца си. Боже!

— Грег, иди да намериш Гюс и го повикай тук — нареди Тед. — Трябва да ангажирам мислите на Макгрудър с нещо друго, докато сложа всяко нещо на мястото му.