Майк Лосън
Рискове на играта (39)

39

— Благодаря, че дойдохте, Демарко.

Адвокат Даниъл Кейн беше яхнал велоергометъра, а педалите не се виждаха от вихреното темпо, с което ги въртеше. Докато Кейн караше колело за никъде, Демарко седеше, пиеше скъпо кафе и си мислеше, че Кейн сигурно е навъртял петнайсет километра на брояча за времето, през което самият той изпи чаша кафе.

— Имам лоша новина — оповести Кейн, а дори не беше задъхан. — Всъщност две лоши новини.

— Страхотно — възкликна Демарко. Точно това му трябваше — още лоши новини.

— Както ви е известно, защитата ни се основава предимно на факта, че електронната търговия и банковите преводи са осъществени онлайн и че хората, които са задействали схемата, вероятно Кембъл и покойният господин Претър, са откраднали самоличността на Моли и са използвали компютри в интернет кафе за извършване на престъплението. Нещо повече, няма преки свидетелства Моли някога да е разговаряла или да се е срещала с някой от брокерите, нито да е използвала компютрите в кафенето, за да открие сметките.

Кейн говореше така, сякаш обобщаваше случая пред съдебното жури. Освен това казваше на Демарко неща, които той вече знаеше.

— Какво се е променило? — попита той.

— Прегледахме документите, които изискахме със съдебна заповед от Комисията. Кайзър буквално ни зарина с хартия. Напълни цял камион на куриерската фирма с кашони с пълното съзнание, че е буквално невъзможно да прегледаме всичко.

Вчера един от наетите от нас стажанти откри нещо. Ще дам премия на хлапето, когато цялата история приключи. Както и да е, чрез някаква брокерска фирма, „Кор Трейд“, Моли уж е купила акции на „Хъбърд Пауър“, компанията за производство на акумулатори за подводници. Е, има косвени доказателства, че Моли им се е обаждала.

— Косвени ли?

— Да. Преди покупката на акциите някой се е обадил в „Кор Трейд“ и попитал как да си открие онлайн сметка, каква информация е нужна, какви документи трябва да бъдат подписани, такива неща. Е, от „Кор Трейд“ нали са умници, използват системата си за идентифициране на обаждането и автоматично записват телефонните номера на хората, които им звънят. Правят го с цел да могат да се свързват с онези, които проявяват интерес към услугите им, но не са се абонирали за тях още след първото обаждане.

— Нали няма да ми кажете, че обаждането е проведено от мобилния телефон на Моли?

— Не, но е от телефон в „Рестън Тек“, а телефонът се намира в заседателната зала в съседство с кабинета на Моли. Кайзър явно е научила за системата за разпознаване в брокерската фирма, претърсила е телефонните номера в нея и е намерила този номер — един от няколкостотинте в „Рестън“.

— Дъглас Кембъл бил ли е на работа в деня на обаждането? — попита Демарко.

Знаеше, че всъщност се е обадила Моли, но Кей Кайзър не можеше да го докаже. А ако Кембъл е бил там през онзи ден, Кайзър нямаше да може да докаже, че не той се е обадил.

— Изпреварих ви, Демарко. Кембъл е обикалял колежи в Средния запад, за да набира кадри.

— Да му се не види!

— Както ви казах, уликите са косвени. Фактът, че обаждането до брокерската фирма е направено от телефон на петнайсетина метра от бюрото на Моли, не доказва нищо, но и не ни помага за делото.

— Това ли е всичко?

— Не. Казах ви, че имам две лоши новини.

Кейн най-накрая престана да върти педалите и слезе от колелото. Попи лицето си с кърпа, макар че всъщност не беше много потен. Демарко неволно го оприличи на робота от филма „Терминатор“. Не на Арнолд, а на кльощавия неудържим тип от течен метал.

— Обикновено Моли плащала в кафенето в брой, обаче този път платила за ползването на компютър с кредитна карта. Времето, през което е използвала компютъра, е записано на копието от касовата бележка. И съвпада точно с времето, когато една от брокерските сметки е била открита онлайн. Точно както и в случая с телефонния разговор, Кайзър не може да докаже, че Моли е открила сметката — в кафенето има десет компютъра, — но присъствието й там в момента на откриване на сметката е съкрушително.

Даниъл Кейн не знаеше за Тед Алън, но Демарко започваше да подозира, че Кейн вече бе наясно, че защитава виновен клиент. Все пак добрата новина беше, че повечето клиенти на адвокатите са виновни, а вината или невинността често нямат нищо общо със стратегията на юристите.

— Как ще се справите с проблема? — попита Демарко.

Кейн направи гримаса.

— Ще продължа да твърдя, че Кайзър не може да докаже без основателно съмнение, че Моли се е обадила, нито че е отворила сметката за електронна търговия. Ще твърдя, че хората, които се опитват да я натопят, са толкова умни и лукави, че са открили една от банковите сметки, знаейки, че през онзи ден тя е била в кафенето. Следователно очевидно са я проследили до там.

— Не съм сигурен, че това ще свърши работа.

— Ако имате по-добра идея…

— Нямам — отвърна Демарко.