Майк Лосън
Рискове на играта (46)

46

Махоуни се върна на Капитолия, облече костюм и вратовръзка и запали пура. Никой нямаше да се осмели да му каже, че не може да пуши в собствения си кабинет.

И така. Какво можеше да даде на тези типове, за да ги принуди да направят каквото иска? Привика Пери Уолас в кабинета си. Големият мозък на Пери щеше да роди отговора.

Когато се яви, Пери имаше вид, все едно е спал с костюма, с който беше облечен — а може и да беше точно така. Нямаше нищо необичайно в това Пери да не мигне цяла нощ, за да накара политиците да се огънат пред волята на Махоуни.

Стигнаха до извода, че с Ранди Сойър ще се справят лесно, защото след няколко месеца щеше да се освободи постът заместник-министър на финансите. Пери беше попаднал на информация, че човекът, който заемаше поста в момента, се връща в инвестиционното банкиране. Беше пресметнал, че двете години на държавна работа са му стрували около двайсет милиона и това му стигаше.

— Сойър иска да го смятат за голям финансов гуру и му е дошло до гуша от Комисията — каза Пери. — Иска да се появява по Си Ен Ен и да убеждава хората, че ако управлението го беше послушало, нещата щяха да стоят различно. Ако му подпечатат пропуска за хазната и ако някой от телевизионните мрежи му намекне, че може да му се обадят следващия път, когато се нуждаят от така наречен експерт, Сойър целият ще се олигави от радост.

— Имаме ли телевизионер, който да му пошушне нещо на ухото?

— Имаме телевизионерка. Помните ли, когато миналата година подхвърлихме историята за директора на федералните на Марша Търнър?

— Аха.

— Марша ни е длъжница. И е достатъчно умна, за да представи пред Ранди нещата така, все едно наистина му обещава нещо, без всъщност да му обещава каквото и да било.

— Как ще накараме хазната да дадат поста на Ранди?

— Лесна работа. КП 2019.

КП 2019 беше законопроект, който в момента минаваше през Камарата и разширяваше правомощията на финансовия министър по много фин начин. Махоуни беше обещал да гласува „против“ и беше накарал всички останали демократи да гласуват като него.

— Мамка му. Трябва ли да му дам това? — попита Махоуни.

— Става дума за дъщеря ти — сви рамене Пери.

— Добре. Как ще кажем на Сойър какво искаме да направи?

— Просто ще му кажем. Не се налага да пипаме прекалено нежно. Аз ще говоря с него. Ако ти искаш да се дистанцираш.

— Добре, а онзи тип от прокуратурата? Него ще задвижим много по-трудно от Ранди. Освен това нямам никакво доверие на копелето.

— Харвард — каза Пери.

— Харвард?

— Иска да преподава. Иска да се надува пред група хлапета и да напише книгата, за която говори от двайсет години.

Махоуни си каза, че с Харвард е лесно. Дължаха му толкова много услуги, че стига да поискаше, можеше да накара ректора да целуне задника на този тип на Харвард скуеър.

— Само че може да е нужно нещо повече от Харвард, за да го накараме да се премести в Бостън — отбеляза Пери. — Мисля, че трябва да държиш допълнителен коз, ако ти се струва, че Харвард няма да е достатъчен.

— Например?

— Мисля си за пост в борда на директорите на компанията на Пол Андерсън. Той плаща на членовете сто двайсет и пет хиляди долара годишно, за да се съгласяват с него.

Да, Андерсън ще свърши работа, помисли си Махоуни. Не му дължеше колкото Харвард, но все пак беше достатъчно. Площадката за излитане на хеликоптери в централния офис на Андерсън беше платена с федерални средства благодарение на Джон Махоуни.

— Ще говоря с Андерсън и с Харвард — каза Пери, — обаче ти ще трябва да се заемеш с онзи от прокуратурата. И ще се наложи да подходиш страшно фино с него. Той ще се досети, обаче не можеш да действаш директно и да изтърсиш: танто за танто, Моли за Харвард.

— Ще се оправя с него — заяви Махоуни.

Пери изви вежда: Сигурен ли си? Финият подход не беше силна страна на Махоуни.

— Ще се оправя с него — повтори Махоуни. — Обаче сигурен ли си, че Белият дом няма да бъде проблем?

— Заместник-министър на финансите е доста нисък пост — сви рамене Пери. — Пък и не могат да попречат на онзи тип от прокуратурата да напусне. Все пак не съм сигурен. Ако заминеш за Пакистан, както иска президентът…

— Да му се не види! — изруга Махоуни. — Трябва ли?

— Ще бъде от полза — изтъкна Пери.

Държавният секретар — жена, която можеше да извади от кожата му дори Дядо Коледа — за пореден път беше вбесил пакистанците. Президентът знаеше, че Махоуни поддържа добри взаимоотношения с министър-председателя на Пакистан — познаваше го от трийсет години, — и държеше Махоуни да замине и да изглади нещата.

Когато президентът го помоли за това, току-що бяха арестували Моли и Махоуни му отговори, че моментът не е подходящ да напуска града. Другата подробност беше, че когато ходиш на места като Пакистан, има голяма вероятност някой да те убие. А сега трябваше да се съгласи да замине и това вероятно щеше да стане още тази вечер. От друга страна, хубаво щеше да бъде да отсъства за няколко дни. Така Демарко щеше да има възможност да говори с гангстера.

— Добре де — изпъшка Махоуни. — Ама Пакистан. Да му се не види! — Той вдигна телефона. — Мейвис, виж дали Джим Стийл от прокуратурата може да се срещне с мен на питие към пет часа, а после ми уговори среща с Хориган. Трябва да се видя с него днес следобед.

Проклетият Томи Хориган! Той беше началник на кабинета на президента и толкова умен политически хищник, какъвто Махоуни не познаваше. Кажеше ли му, че иска да направи услуга на президента и да замине за Пакистан, Хориган тутакси щеше да надуши, че нещо не е наред.

Обаче какво друго му оставаше? В този град се оцеляваше трудно. Още по-трудно, ако дъщеря ти е измамница.