Майк Лосън
Рискове на играта (32)

32

Съдия Станли Брандън от Върховния съд беше на осемдесет и четири години и умираше от рак. Вече две години умираше. При последната му среща с Махоуни съдията изглеждаше като скелет от кабинет по анатомия, покрит с тъничък и крехък пергамент. Налагаше се всеки ден да го вкарват в кабинета му с инвалидна количка, не можеше да се изправя без чужда помощ и издържаше на съдийското място само няколко часа, после трябваше да го отведат в кабинета му, за да си вземе лекарствата и да подремне. През тези две години половината време на съдията минаваше в химиотерапия, лъчетерапия или просто в болничното легло, откъдето той водеше упорита битка със смъртта. Но беше ли склонен да подаде оставка, за да може някой бодър шейсетинагодишен младок да заеме мястото му? Никакъв шанс. Беше назначен до живот и, Бог му е свидетел, щеше да остане до живот.

Днес обаче се разнесе новината, че най-сетне на Брандън му предстои да се срещне с небесния съдник. Главният лекар в „Уолтър Рийд“ лично увери президента, че старото копеле надали ще преживее нощта. Слава богу, сигурно си беше казал президентът, и понеже бе разполагал с достатъчно време да се подготви за този момент, беше готов да започне тежката процедура по избор на заместник на Брандън.

Президентът покани в Белия дом десетина членове на Камарата и на Сената, за да обсъдят редица въпроси. Махоуни и Големият Боб Феърчайлд бяха сред присъстващите. Президентът беше в едно от оптимистичните си настроения в дух на всеобщо разбирателство, така че поднесе поизстинало кафе на смесената група от републиканци и демократи — хора, които не бяха единодушни дори кой ден от седмицата е — и поде разговор на различни теми: предложение за данъчна реформа, което Махоуни знаеше, че няма дори нищожен шанс да мине през Камарата, както и недомислен план за забавяне на износа на американски работни места към държави, където хората още орат с волове. Накрая стана ясно, че изтъкнатият юрист няма да доживее до следващата сутрин и президентът иска да запознае политиците с краткия списък на кандидатите, които е подбрал.

Президентът съзнаваше, че не би имало значение дори номинираният от него човек да е надарен със Соломонова мъдрост. Когото и да предложеше той, половината членове на Сенатската правна комисия щяха да намерят причини да отхвърлят кандидата като неприемлив. Хората в неговия кратък списък се оказаха трима политически неутрални федерални съдии, към които никога не бяха отправяни обвинения в съдебни пристрастия. Всъщност никой от тях никога не бе атакуван с обвинение да е родил и една-едничка оригинална мисъл. Президентът похвали качествата на всеки в основни линии с думите: Какво възражение бихте могли да имате срещу тези хора? Трима от присъстващите сенатори заявиха, че с предложенията си президентът е направил чудесен избор, трима други измърмориха, че ще обмислят сериозно избраните от президента кандидатури, което означаваше: Това някаква шега ли е? Президентът разбра, че го очаква обичайното боричкане, и сложи ведро край на срещата.

Феърчайлд и Махоуни стояха смълчани пред Белия дом и чакаха колите си, за да се върнат в Капитолия. Не дай си боже, да пътуват с една кола. Колата на Феърчайлд пристигна първа, което подразни Махоуни. Шофьорът му отвори вратата, но Феърчайлд не тръгна към колата, а се обърна към Махоуни.

— Джон, смятах днес да се отбия в твоя кабинет и да ти обясня някои неща, но може да поговорим и тук.

— Така ли? — попита Махоуни.

Двамата с Големия Боб Феърчайлд рядко разговаряха лице в лице, предпочитаха да се заяждат един с друг чрез медиите.

— Да. Искам президентът да каже на Терънс Уийлър, че неговото така наречено разследване се е проточило твърде дълго. Освен това искам да наредиш на хората си да престанат да се противопоставят на законопроекта ми за водите.

Терънс Уийлър беше независимият прокурор, назначен да разследва конгресмените, за които се предполагаше, че са били подкупени от лобиста Лукас Мейфийлд, клонинга на Джак Абрамоф. Въпросният проектозакон за водите беше вкаран от Феърчайлд, за да помогне на Аризона да разреши един от най-сериозните си проблеми с природните ресурси: щатът не разполагаше с достатъчно вода. Проектозаконът не само щеше да насочи малко федерални пари към родния щат на Феърчайлд, но и щеше да подпомогне някои от приближените му там. Махоуни беше против закона само защото Големият Боб го подкрепяше, вследствие на което всички демократи в Камарата също бяха против.

Махоуни се усмихна в отговор на коментара на Феърчайлд. Седмицата му беше отвратителна с тези истории с Моли и ако поизтезаваше Големия Боб, това щеше да е слънчев лъч в иначе мрачния му ден.

— Значи искаш всичко това, а? Е, Боб, и на мен ми се иска да преспя с всички мажоретки на „Редскинс“, но сигурно ти е известно, че невинаги получаваме каквото искаме. — Преди Феърчайлд да успее да вметне нещо, Махоуни продължи: — Така или иначе, Уийлър не работи за мен. Не мога да му наредя да прекрати разследването. А що се отнася до проектозакона за водите…

— Разбира се, че можеш да накараш Уийлър да престане — прекъсна го Феърчайлд. — Нали ти го назначи. И го направи само защото се надяваше да изровиш нещо за племенника ми.

— Не е вярно, Боб — възрази Махоуни. — Нямах представа, че Малкия Боб…

— Не се казва Малкия Боб, по дяволите!

— … че Малкия Боб е свързан с онзи лобист.

— Глупости! — отсече Феърчайлд. — Уийлър разследва само републиканци, а най-много време отдели на племенника ми.

— И това не е вярно, Боб. Чувам, че Уийлър разследва и Ранди Колиър.

Колиър беше конгресмен демократ от Илинойс — и пълен кретен.

Феърчайлд се засмя.

— Разследва Ранди Колиър само защото от „Уошингтън Поуст“ са му изпратили по имейла снимки на Колиър и Мейфийлд с две мацки на яхтата на Мейфийлд.

Всъщност една от мацките седеше в скута на Ранди Колиър и на снимката изглеждаше така, сякаш се опитва да промие едното му ухо с езика си.

— Ето на — каза Махоуни. — Това доказва, че Тери Уийлър наистина е независим и не преследва само републиканци. — В този момент пристигна колата на Махоуни. — Трябва да се връщам на работа, Боб.

— Джон, ако не сложиш край на този лов на вещици и не престанеш да се противопоставяш на проектозакона ми, ще разкажа пред медиите, че казино „Атлантик Палъс“ току-що е опростило дълга от сто хиляди долара на дъщеря ти.

Махоуни се закова на място.

— Моля? Откъде знаеш…

— Ще предложа на специалния прокурор на президента да разследва по-обстойно теб, защото ти очевидно получаваш някаква комисиона от казиното. Освен това подочух, че се опитваш да прикрепиш към някой проектозакон допълнителен член, по силата на който щатът Ню Джърси да получи сто милиона долара за строителството на някакъв конгресен център, от който ще се облагодетелства същото това казино.

Мамка му, откъде Феърчайлд знаеше всичко това?

— Не правя нищо подобно — възрази Махоуни. Не беше съвсем лъжа.

Просто за всеки случай беше помолил Пери Уолас да потърси начин Ню Джърси да получи парите, но откъде знаеше Феърчайлд?

— Ето какво, Джон — каза Феърчайлд, — ако направиш каквото искам, няма да ти попреча да изпратиш пари на приятелчетата си в Ню Джърси.

Феърчайлд искаше да каже, че републиканците няма да се противопоставят на Махоуни да прикрепи парите към някой проектозакон. Обаче това щеше да означава също, че Феърчайлд ще разполага с още един коз срещу Махоуни, който да използва в бъдеще.

— Предупреждавам те, ако не получа каквото искам — продължи Феърчайлд, — ще разкажа всичко пред пресата. Освен това имам усещането, че ако Комисията узнае за проблема на дъщеря ти с хазарта, това ще подсили обвиненията срещу нея поне по отношение на мотивите.

Махоуни пристъпи достатъчно близо до Феърчайлд, за да издиша в лицето му мириса на лошото кафе на президента.

— Не намесвай дъщеря ми.

— А, разбирам. Дъщеря ти е недосегаема за разлика от моя племенник. Не съм съгласен. — Той влезе в колата си и затвори вратата, преди Махоуни да успее да отговори.

Трийсетина секунди бяха нужни на Махоуни, за да се досети какво се случва. Престън Уитман работеше и за Тед Алън, и за Големия Боб Феърчайлд и тъкмо Уитман беше източникът на информация на Феърчайлд. Освен това проумя и защо Алън е опростил дълга на Моли — защото Феърчайлд му беше платил, а парите най-вероятно идваха от невероятно богатата съпруга на Феърчайлд. Дотук с жеста на добра воля от страна на Тед. Опрощаването на дълга на Моли беше лоша новина поради всички гореизложени причини. Сега не само дъщеря му беше загазила, ами и Феърчайлд разполагаше с информация, която би могла да унищожи кариерата на Махоуни.

Махоуни стоеше на тротоара на алеята пред Белия дом, стиснал големите си ръце в юмруци. Имаше време, и то не много отдавна, когато конгресмените се предизвикваха на дуели. Махоуни копнееше да се върнат онези времена. Ако не можеше да застреля Феърчайлд с пистолет, поне да можеше да го зашлеви с ръкавица — щеше да му достави огромно удоволствие просто да удари шамар на това лайно.

Махоуни се обади на Демарко и му нареди да го чака на летище „Рейгън“. Махоуни летеше за Бостън, за да произнесе реч при откриването на учебната година в Бостънския колеж. Ако Демарко не грешеше, колежът беше удостоил Махоуни с почетна докторска степен преди време, така че той щеше да е облечен в тога с красив шарф, щеше да нахлупи университетска шапка на голямата си глава и щеше да произнесе стандартното слово, че студентите са умната и ярка надежда на Америка. Щеше да цитира Кенеди пет-шест пъти — не питайте какво страната ви може да направи за вас — и щеше да прикани студентите да избегнат алчността на частния сектор и да се насочат към държавна служба. След тържеството държавният служител Махоуни щеше да се оттегли в кабинета си в Бостън и като в сцена от филма „Кръстникът“ избирателите му щяха да се редят на опашка, да целуват пръстена му и да го молят за помощ за най-различни неща.

Демарко се срещна с шефа си в кафенето на летището. Махоуни вече пиеше намръщено кафе от картонена чашка, като добавяше по малко бърбън от плоското шише в джоба си.

Веднага щом Демарко седна, Махоуни му предаде накратко разговора си пред Белия дом с Феърчайлд и завърши с думите:

— Вече знам защо Алън е опростил дълга на Моли, а ако пресата научи, жив ще ме одерат. Точно както каза Феърчайлд.

По високоговорителите се разнесе съобщение за полета до Бостън и Махоуни се надигна.

— Намери начин Феърчайлд да престане да ми диша във врата. Измисли как да неутрализираш копелето. Ясно?

— Да — отговори Демарко. Ясно му беше, но какво, по дяволите, се очакваше да направи?