Джой Филдинг
За първи път (32)

32

Те пристигнаха в Чикаго в четири часа следобед, два дни по-рано от предвиденото.

— Нещо не е наред — каза Мати, когато лимузината спря пред тяхната къща. Някакъв непознат бял ван стоеше на алеята до стария очукан плимут на майка й. Защо майка й е тук, зачуди се Мати и се зачете в сложния надпис отстрани на вана. „Служба за почистване по домовете Капилети“ съобщаваше той с игриви червени букви.

— Не си прави прибързани изводи — посъветва я Джейк, плати на шофьора и помогна на Мати да слезе от задната седалка на колата.

— Мислиш ли, че е имало взлом? Или пожар? — Мати огледа фасадата на къщата за евентуални следи от дим.

— Всичко изглежда наред.

— Хей? — извика Мати, когато Джейк отвори вратата. — Хей? Майко? — Тя нервно пристъпи във фоайето. Някаква жена в дънки, широка риза и лента на главата, която носеше голяма зелена торба за боклук, внезапно прекоси предния хол по посока на кухнята. Тя се усмихна. — Коя сте вие? — попита Мати. — Какво става?

— Марта? — провикна се майка й от стълбите, когато странната жена изчезна в кухнята. — Ти ли си?

— Майко? Какво става тук?

— Опитай се да не се разстройваш — помоли я Джейк.

— Подранихте — отбеляза майка й вместо поздрав, забърза надолу по стълбите и рязко спря, когато слезе. Подобно на жената в кухнята, майката на Мати беше облечена в дънки и широк пуловер. Сивата й коса бе опъната в несръчен кок отзад на главата, извън лилавата шнола стърчаха повече коси, отколкото бяха в нея. — Не ви очаквахме поне още два дни.

— За какво е всичко това? — отново попита Мати, без да си дава труд да обяснява.

— Не е толкова зле, колкото изглежда — започна майка й. — Може би трябва да седнем.

— Какво става? — повтори Мати.

— Имало е парти. Боя се, че нещата малко излезли от контрол. Надявах се да уредя всичко да е почистено, докато се върнете.

— Ти си имала парти? — с недоверие попита Мати. От кога майка й се забавлява с някой друг, освен с кучетата си?

— Да седнем — настоя майка й, когато един едър млад мъж с бяла тениска и черни дънки излезе от кабинета на Джейк, понесъл фотографията на Рафаел Голдчейн, която той наскоро купи. Рамката й бе строшена, стъклото счупено, а снимката на оскъдно облеченото момиче бе разкъсана на две половини над задника й.

— Какво искате да направя с това? — попита младият мъж и размаха долната половина на фотографията, при което полуголият задник на момичето провокиращо се изви.

Джейк незабавно се озова до младия човек и измъкна снимката от грубите му ръце.

— Боже мой, какво е станало? Кой го направи?

— Полицията се опитва да установи това — обясни майката на Мати. — Моля ви, нека идем във всекидневната и да седнем. Трябва да сте изморени от пътуването.

Мати видя как Джейк пусна скъсаната фотография на земята, а лицето му отразяваше собственото й изумление. Какво ставаше? Какво се бе случило тук? Тя изведнъж почувства, че й се вие свят и й прилошава. Остави се на ръцете на Джейк да я отведат във всекидневната и да я сложат на ръба на кожения диван, чиято някога гладка повърхност, сега бе цялата на петна от бира и пепел.

— Явно кожата е чудесна материя — каза майка й. — Господин Капилети вярва, че щом я почисти, ще стане като нова.

— Този ли беше господин Капилети? — попита Джейк и кимна към хола.

— Синът му. Това е семеен бизнес. Може би сте видели госпожа Капилети, когато влязохте.

— Какво правят всички тези Капилети в моята къща? — попита Мати, чудейки се дали не сънува един от своите абсурдни сънища. Това е, реши тя и при мисълта, тялото й се отпусна. Все още бе някъде отвъд Атлантика, с глава, полегнала на гърдите на Джейк и в ушите й ехтеше звукът на неговите „Обичам те“. Щеше да се събуди след минута, каза си тя и той пак щеше да е до нея, и пак щеше да шепне думите, които бе очаквала цял живот.

Само дето дори и когато се опитваше да убеди сама себе си, че това бе още един от глупавите, откачени продукти на превъзбуденото й въображение, тя знаеше, че е напълно будна, че седи на покрития с пепел и нацапан с бира диван, посред нещо, подобно на военна зона, което обаче бе нейната всекидневна.

— Имало е парти? — попита отново Мати. Очите й поглъщаха двата стола в розово и златно, чиято тапицерия бе нарязана по дължината на райетата, малкия роял, изящните черни крака, които бяха изчегъртани и изпочупени, триъгълното килимче, покрито с трохи и разни други отпадъци, картината на Кен Дейвис, замеряна с нещо като рохки яйца.

— Боях се да докосна това — каза майка й, като проследи погледа на Мати. — Страхувах се, че ако опитам да го почистя, боята може да излезе.

— Кога се случи това?

— В събота вечер.

Внезапно всичко случило се стана съвсем ясно. Мати въздъхна, затвори очи, облегна се назад, мирисът на скъпи цигари нахлу в ноздрите й, горчивият вкус на разляна бира се настани на върха на езика й.

— Ким — каза тя с безизразен глас.

— Тя не е виновна — бързо обясни майка й. — Опитала се е да ги спре. Тъкмо Ким е повикала полицията.

— Ти си разрешила на Ким да си направи парти? — Джейк здраво стискаше ръката на Мати.

— Не — призна след кратка пауза Вив. — Тя ми каза, че отива на някакво парти. Не каза къде.

— Не си е дала труда да спомене, че тя е домакинята на тоя малък купон — отбеляза Джейк.

— Мислели са просто да се съберат няколко деца от училище, но явно са се появили неканени гости. Ким ги помолила да си отидат, но те отказали и нещата бързо тръгнали от зле на по-зле. Ким повикала полиция, но които и да са били натрапниците, те изчезнали преди полицията да пристигне. За нещастие, не и преди да предизвикат ужасната бъркотия. Първото нещо тази сутрин бе да повикаме семейство Капилети. Повечето щети са на първия етаж. Трябва да проверите дали нещо не липсва.

— Падащият човек — каза Мати. Имаше предвид малката бронзова статуетка от Ърнест Трова, която обикновено стоеше до пианото. — Няма я.

— Онова смешно плешиво човече, което малко прилича на Оскар? — попита майка й и Мати кимна. — Полицията го откри отвън в предната градина. Помислих, че е някаква сложна мелничка за черен пипер, затова го сложих в кухнята.

— Помислила си, че е мелничка за пипер? — попита невярващо Мати.

— Никога не съм претендирала, че съм капацитет в изкуството — защити се майка й.

— Къде е Ким сега? — попита Джейк.

— Щеше да се среща с Розмари Коликос след училище — отговори Вив. — Моля те, не бъди твърде суров с нея, Джейк. Зная, че това, което направи, бе много лошо, но тя е добро момиче. Наистина. Ужасно се разстрои от случилото се и зная, че мисли да ви се реваншира. Ще си намери работа за през лятото и ще плати всичко, непокрито от застраховката.

— Не става въпрос за пари.

— Зная. — Вив внимателно приседна в един от столовете на розово-златни райета. — И тя знае.

Мати забеляза как една лента от тапицерията се плъзна в скута на майка й. От известно време мислеше да даде тези столове за претапициране, помисли си разсеяно.

— Е, как беше екскурзията? — попита майка й, сякаш това бе най-естественото нещо предвид на обстоятелствата, сякаш нямаше нищо странно и необичайно в ситуацията, сякаш всеки се връщаше от екскурзия в чужбина преждевременно и намираше къщата си в развалини.

— Екскурзията? — вцепенено повтори Мати. — Екскурзията беше прекрасна.

— Какво беше времето?

— Времето беше чудесно.

— Освен вчера — чу Мати да казва Джейк. — Вчера валя доста силно.

— Да, наистина — съгласи се Мати.

— Видяхте ли всичко, което искахте?

— Не пропуснахме много — отговори Джейк.

— Имахте ли проблеми с придвижването?

— Не, никакви — каза Джейк, с поглед, отправен към Мати, която на свой ред се взираше право напред, в празното място, където преди стоеше статуетката на Трова. — Мати, добре ли си?

— Тя си е помислила, че е мелничка за пипер — произнесе Мати. Абсурдността на всичко около нея я удари с такава сила, че едва дишаше.

И изведнъж Мати се разсмя. Разсмя се толкова невъздържано, че имаше чувството, че бузите й ще се пръснат. Джейк също се смееше заедно с нея. Дори и майка й, която изглеждаше някак недовършена без нито едно от любимите й кучета около нея, също се смееше, но предпазливото изражение на лицето й говореше, че не е съвсем сигурна кое бе толкова дяволски смешно.

— Може би трябва да се качиш горе и да си легнеш — предложи тя. — Там хаосът не бе толкова голям, но аз смених чаршафите на леглото ти, просто за всеки случай. Наистина, мисля, че имаш нужда от почивка — продължи през дрезгавия смях на Мати и Джейк. — Капилети и аз ще имаме грижата за нещата тук долу. Можете да повикате застрахователния си агент утре сутринта. Ще задържа Ким при мен за през нощта.

— Благодаря ти — съумя да изхрипти Мати между изблиците смях.

— Кажи на Ким, че ще я взема утре след училище — каза Джейк, щом смехът им стихна. — Кажи й още, че я обичаме — меко добави той, докато помагаше на Мати да стане.

Вив кимна и се изправи.

— Мамо? — Гласът на Мати я спря, преди да стигне до хола.

— Да, Марта?

— Благодаря ти — каза Мати. — За мен означава много да зная, че мога да разчитам на теб.

Мати видя как раменете на майка й се отпуснаха. Вив кимна, без да каже нищо и напусна стаята.

 

 

Мати си почиваше горе, обтегната върху леглото си, когато чу предната врата да се отваря и затваря, чу стъпки по стълбите и видя Ким на вратата си. Тя носеше жълта фланелена риза с цип над сини дънки и както обикновено, само при вида на неподправената й красота, сърцето на Мати запя. Сладка малка госпожица Гранд дама, помисли си Мати. Дали имаше и най-беглата представа колко е красива?

— Здравей — просто каза Мати.

Бе репетирала този момент през цялото време, откакто Джейк я остави и отиде да вземе Ким от училище. Наместваше се на леглото отново и отново, в търсене на приемлив компромис между изправен гръб и небрежно отпускане. Гласът й се опитваше да звучи едновременно строго и обичливо, докато обмисляше различни подходи към дъщеря си, но всичките й усилия се изпариха с простата думичка „здравей“.

— Как си? — Гласът на Ким потрепери в пространството помежду им. Тя прибра няколко въображаеми косъма зад ушите си и сведе поглед към пода.

— Добре съм. Лайза ще дойде довечера да ме прегледа. А ти как си?

Ким сви рамене в момента, в който Джейк влезе в стаята.

— Добре съм.

Мати потупа леглото до себе си.

— Защо не седнеш?

Ким погледна от Мати към баща си, сякаш не бе сигурна за кого се отнасяше поканата, после отново се обърна към майка си, поклати глава, а долната й устна опасно затрепери.

— Кажи ми какво става — меко каза Мати.

— Прецаках се — взе да се оправдава Ким. — Поканих тук няколко деца. Мислех, че мога да ги контролирам, но…

— Зная какво се е случило на партито — прекъсна я Мати. — Искам да зная какво става с теб.

— Не разбирам. — Ким умолително погледна към баща си.

— Какво изпитваш, Кими? — попита Джейк.

Тя сви рамене, засмя се — кратък крехък звук, който заплашваше да се счупи от допира с въздуха.

— Звучиш като терапевтката ми.

— Поговори с нас, миличка.

— Няма за какво да се говори. Вие заминахте. Аз спретнах купон. Беше грешка, съжалявам.

— Ядосваше ли се, че заминахме? — попита Мати.

— Да се ядосвам? Разбира се, че не. Защо ще се ядосвам?

— Задето не те взехме с нас.

— Това е просто глупаво. Аз не съм бебе. — Ким непрекъснато пристъпваше от крак на крак. — А и как можех да дойда с вас? Нали съм на училище и така или иначе, това си беше ваша ваканция. Разбирам това.

— Да разбираш нещо невинаги означава, че можеш лесно да се справиш с него — отбеляза Джейк.

— Какво искаш да кажеш? Мислиш, че съм направила всичко нарочно?

— Никой не е казал, че си направила нещо нарочно — опита се да я успокои Мати.

— Защото съм ви била сърдита, че сте заминали? Това ли искаш да кажеш?

— Така ли беше? — попита Джейк.

Ким нервно огледа стаята, като че ли търсеше изход.

— Не. Разбира се, че не.

— И ти ни най-малко не ми се сърдеше, че съм отвел майка ти надалеч от теб?

— Ти си й съпруг, нали така?

— Не много добър, както ти самата неведнъж изтъкна. — Гласът на Джейк бе спокоен, дори нежен. — Ако тук изобщо е имало някакъв брак, той е бил между теб и майка ти. Господ е свидетел, че мен никога ме нямаше. — Той замълча, очите му умоляваха и майката, и дъщерята за прошка. — Почти шестнайсет години майка ти бе изцяло твоя, Кими. После изведнъж всичко се промени. Майка ти се разболя. Аз се върнах вкъщи. Ти започна да се чувстваш все по-изоставена. И тогава аз отвеждам майка ти в Париж, а тебе те изоставяме вкъщи.

— Е… и? Аз съм като изоставена съпруга? Това ли искаш да кажеш?

— Мисля, че точно това казвам — съгласи се Джейк. — И ти си се почувствала изоставена, предадена и уплашена, защото си си помислила, че губиш майка си. Аз съм другата жена, Кими — призна той с печална усмивка. — И изобщо не те обвинявам, че си била ядосана.

Ким безпомощно погледна към прозореца, устните й нервно се движеха, сякаш буквално искаше да сдъвче казаното от Джейк.

— И тъй, поуката от това, което казваш е, че съм ви била ядосана, задето сте ме изоставили, задето си ми отнел мама и затова съм поканила тук група деца, с ясното съзнание, че те ще потрошат къщата? Така ли е?

— А не е ли?

— Не! Да! Може би! — извика Ким почти на един дъх. — Не зная. Не зная. — Тя взе да крачи, образувайки смаляващи се кръгове между леглото и прозореца. — Може би съм ви била ядосана за това, че заминахте и ме оставихте сама. Може би съм поканила тук тези деца, очаквайки нещо подобно да се случи. Може би наистина съм искала то да се случи. Не зная. Нищо вече не зная. Зная само, че ужасно съжалявам — проплака тя. — Толкова съжалявам. Толкова съжалявам.

— Всичко е наред, малката ми — каза Мати. Болезнено й се искаше да прегърне дъщеря си.

— Ще си намеря работа. Ще платя всичко.

— Ще измислим нещо по-късно — каза Джейк.

Раменете на Ким започнаха да се тресат, лицето й се размекна като нагрят восък, устата й се отвори.

— Ще ида да живея при баба Вив. Зная, че ще ми позволи да остана при нея.

— Това ли искаш?

— А не искате ли вие това?

— Ние искаме ти да останеш тук. — Сълзи се стичаха по бузите на Мати.

— Но защо? Аз съм ужасен човек. Защо бихте искали да имате нещо общо с мен?

— Ти не си ужасен човек.

— Погледнете какво направих! — извика Ким. — Позволих им да разрушат къщата. Позволих им да унищожат всички неща, които обичате.

— Аз обичам теб — каза Мати и пак потупа празното място на леглото до себе си. — Моля те, Ким, седни. Позволи ми да те прегърна.

Ким бавно се наведе към леглото и падна на гърдите на майка си.

— Ти си просто едно малко момиче, което е допуснало голяма грешка — каза Мати. Тя целуваше Ким по челото, а слабите й пръсти издърпваха фибите от косата й, докато накрая тя падна свободно около раменете на дъщеря й. — Ти си моето сладко бебче. Толкова много те обичам.

— И аз те обичам. Съжалявам, мамо. Толкова съжалявам.

— Зная, миличка.

— Всичките ти неща…

— Те са точно това. Неща — каза й Мати и неочаквано се усмихна. — Сложни мелнички за пипер.

— Какво?

— Нещата могат да се подменят, Кими — обясни Джейк и се присъедини към тях на леглото.

— А ако не могат?

— Пак ще са само неща — отговори той.

— Не ме ли мразите?

— Как бихме могли да те мразим? — попита Мати.

— Ние те обичаме — додаде Джейк и се намести на леглото. — Само защото не сме доволни от това, което си направила, не значи, че не те обичаме или че някога ще престанем да те обичаме. — Мати го гледаше как се пресяга, маха няколкото останали фиби от главата на дъщеря им и нежно приглажда назад копринената й коса.

В следващия момент Ким плачеше в прегръдките му. Джейк я подържа няколко минути, после мълчаливо, без да я отмества, се пресегна и докосна пръстите на Мати. Тримата останаха така, в техния сплотен малък кръг, докато стана тъмно.