Джой Филдинг
За първи път (20)

20

Около час по-късно, Мати чу ниското бучене на вратата на гаража, която се отвори и затвори. Тя бавно стана от стола си във всекидневната, избута единия си крак пред другия със заучена точност, а сърцето й така бясно биеше в гърдите, че й се струваше, че ще изхвръкне. Като онова същество от „Пришълецът“, помисли си тя, като реши, че този термин я описва толкова добре, колкото и кой да е друг. Тялото й бе обладано от някаква мистериозна сила, отвъд всякакъв контрол и разбиране. Тази сила я караше да се държи по начин, съвършено чужд на нейната личност. Какво беше тя, ако не някакво странно същество, чуждо на самата нея? Стой спокойно, напомни си, пристъпвайки към предната врата. Прокара все още трепереща ръка през току-що измитата си коса, после я зарови дълбоко в джоба на бледосиния си пеньоар. „Не е време за ненужни сцени.“

О, нима?, попита един слаб гласец. Ти мамиш съпруга си; съпругът ти те мами; откри петнайсетгодишната си дъщеря в леглото с някакво момче, което дори не познаваш. Без да споменаваме факта, че умираш. Можеш ли да се сетиш за по-добро време за сцени?

Мати достигна предния хол в същия момент, в който ключът на Джейк се превъртя в ключалката. Тя си пое дълбоко дъх, после пак, докато Джейк отваряше вратата, а вятърът драматично виеше зад гърба му, вихрушки от пресен сняг се въртяха около главата му. Ефектно излизане на сцената, помисли Мати, докато го наблюдаваше.

Отначало Джейк не я забеляза. Главата му беше наведена, сякаш още се бореше със стихиите и бе зает да изтърсва ботушите си от снега, полепнал по пътя между колата и антрето. Той осъзна присъствието й едва след като си свали ботушите и си съблече палтото.

— Това навън си е истинска буря — каза, окачи си палтото в гардероба и изтърси коса от снега. — Добре че имах ботуши в колата. — Млъкна и за първи път, откакто влезе, погледна Мати в очите. До тук с незначителния разговор, говореше погледът му. — Добре ли си? Случило ли се е нещо?

— Аз съм добре — отвърна Мати.

От объркване веждите му се събраха в основата на носа.

— Не разбирам. По телефона каза, че трябва да се прибирам веднага. Прозвуча доста спешно. Нещо не е наред ли?

— Искаш да кажеш, встрани от факта, че аз умирам, а ти чукаш други жени?

За секунда настана тишина.

Отидох твърде далеч, помисли си Мати и затаи дъх.

— Встрани от това — каза Джейк.

И изведнъж те се разсмяха. Нервен кикот, който прерасна във весел смях, предизвикан от шока и напрежението. Той с лекота прокара мост над дистанцията помежду им. Смехът ги завладя напълно, докато ги заболяха страните и вътрешностите им заплашваха да експлодират, и не можеха вече да си поемат дъх. Смяха се толкова много, че за момент забравиха, че тя умира, а той чука други жени.

После тя се опомни, той също и спряха да се смеят.

— Съжалявам — каза Мати.

— За какво трябва да съжаляваш?

— За това, че се обадих в дома на приятелката ти. За това, че ти провалих вечерта.

Джейк прояви любезността да погледне объркано. Пристъпи от крак на крак и се огледа притеснено.

— Как разбра къде да ме намериш?

— Не беше точно загадката на века. — Мати се усмихна. Мъжете наистина ли бяха толкова елементарни, колкото твърдеше Рой Крофърд? — Наистина ли мислеше, че не зная къде отиваш?

— Предполагам, че не съм искал да мисля за това — призна Джейк след кратка пауза. — Изглежда, че аз трябва да ти се извиня.

— Какъв е смисълът да се извиняваш, ако в действителност не съжаляваш?

Джейк кимна, в очите му изведнъж се появи твърдост, като че ли едва сега осъзна, че са го извикали вкъщи от апартамента на любовницата му, посред бушуващата виелица, без основателна причина.

— За какво е всичко това, Мати? — попита той, връщайки се на темата, загрижеността в гласа му се измести от нетърпение, което изтри следите от смеха.

— Може би трябва да седнем. — Мати посочи към всекидневната.

— Не можеш ли просто да изплюеш камъчето? Наистина съм уморен. Ако не е нещо спешно…

— Ким прави секс — изтърси Мати. За това ли искаше да му говори всъщност?

— Какво? — Очите на Джейк се стрелнаха към стълбите.

— Не точно в момента — поясни Мати, страхувайки се, че той ще се втурне по стълбите и ще се изправи срещу дъщеря им тук и сега. — По-рано.

— По-рано? Кога по-рано?

— Когато се върнах. — Защо говореше за това сега? Не за това го бе повикала вкъщи да разговарят. — Натъкнах се на тях.

— Натъкнала си се на тях, докато са правили секс?

— Не, слава богу. — Твърде късно е да се връщам назад, помисли си тя. — Бяха свършили вече. Спяха. — Наблюдаваше Джейк, който се опитваше да смели последната информация, да намери смисъла на чутото.

— Кои те?

— Ким и — който и да е той. — Мати си спомни високия, добре изглеждащ и безспорно гол млад мъж, който подскачаше на един крак, докато се мъчеше да си обуе дънките. — Не му зная името. Нещата не стояха така, че да бъдем представени официално.

Джейк взе да крачи напред-назад пред Мати, гневът му изпълваше малкия преден хол.

— Не разбирам. Какво й става напоследък? Пуши наркотици на обществено място. Прави секс буквално под носа ни. Какво си мисли, за бога?

— Не съм сигурна дали мисли ясно за каквото и да е на този етап.

— Да не иска да хване СПИН? Да не иска да забременее? Да не иска… — Той рязко спря.

— Да свърши като нас? — попита Мати, довършвайки мисълта му.

— Не исках това да кажа.

— Защо не? Това е истината.

— Тя просто е твърде млада. Има толкова много време.

— Невинаги — напомни му Мати меко, едва чуто.

Цветът се смъкна от лицето на Джейк.

— О, боже, Мати, съжалявам. Исусе, това беше глупаво. — Той вдигна ръка към челото си, затвори очи. — Знаеш, че нямах предвид…

— Знам. Всичко е наред.

— Не е наред.

— Наред е, Джейк — повтори Мати. — Ти си прав — тя е млада, има време.

— Какво й каза?

— Какво можех да й кажа? Че баща й и майка й могат да въртят любов, но не и тя? — Мати затаи дъх. Мили боже, какво каза? Нямаше намерение да казва на Джейк за собствената си изневяра. Или имаше? Това ли беше истинската причина, поради която извика Джейк от апартамента на любовницата му?

— Не е съвсем същото.

Мати бавно издиша.

— Не, предполагам, че не е. — Явно, той не забеляза какво каза тя.

За миг настъпи мълчание. Мати гледаше как очите на Джейк блестят от объркване, нерешителност и неверие.

— Какво искаше да кажеш, че майка й и баща й могат да въртят любов? — попита Джейк, сякаш едва сега чу забележката й. — Какво говориш?

— Джейк, аз…

— Ти въртиш любов?

Твърде късно да се отрича. А и какъв смисъл имаше?

— Е, не съм сигурна дали трябва да го нарека точно любов.

— Това ли правеше тази нощ? Беше с друг мъж?

— Това разстройва ли те?

— Не зная. — Джейк изглеждаше зашеметен, като ударен от тъп предмет по главата и всеки момент щеше да загуби съзнание.

Мати установи, че реакцията му я кара да губи търпение.

— Мислиш си, че си единственият, който има право на полов живот?

— Не, разбира се.

— Не мисля, че имаш право да се разстройваш.

— Мисля, че по-скоро съм изненадан.

Сега вече Мати се ядоса.

— И защо си толкова изненадан, по дяволите? Не очакваш, че някой може да ме намери привлекателна?

— Нямах това предвид.

— Както ясно заяви дъщеря ти онзи ден, аз не съм мъртва още!

Джейк залитна назад, сякаш го бяха блъснали.

— Мати, почакай. Трябва да ми дадеш минута да си поема дъх. Току-що разбрах, че и дъщеря ми, и жена ми правят секс.

— Всички ние правим секс — вметна Мати, все още ядосана.

— Всички ние правим секс — вцепенено повтори Джейк. — Знаеш ли, мисля, че в края на краищата, наистина трябва да поседнем.

Мати се обърна, влезе във всекидневната и се отпусна на бежовия диван. Връхлетя я умора, обхвана цялото й тяло, обгърна врата и раменете й като досадна детегледачка. Защо каза на Джейк за авантюрата си? Случайно ли стана, предизвикано от нажежения момент? Или в действие влязоха по-зловещи сили? Нарочно ли искаше да го шокира? За да го заболи? Ако е така, защо толкова се раздразни от реакцията му? Какво се надяваше да постигне? Защо го извика от апартамента на Хъни? Какво всъщност искаше да му каже?

Мати гледаше как Джейк се отпусна в един от столовете на розово-златни райета срещу нея и протегна крака. Той вдигна очаквателно лице към нея.

— Познавам ли го? — попита.

За момент Мати не осъзна за какво говореше Джейк.

— Какво? О, не — отговори тя и си спомни как мъжа й и Рой Крофърд се здрависаха, — не е някой, когото познаваш.

— Как се срещнахте?

— Има ли значение?

Джейк поклати глава.

— Предполагам, че не. — Той се огледа безпомощно из стаята. — Обичаш ли го?

Мати почти се засмя.

— Не. — Настъпи дълга пауза, през която Мати се опита да внесе ред в хаоса от мисли. В главата й бе такава джунгла от разбъркани думи и несвързани фрази, че щеше да й трябва мачете, за да си пробие път в нея. Защо го извика вкъщи от апартамента на Хъни? Какво беше онова, което искаше да му каже?

— Защо се върна, Джейк? — попита тя накрая.

— Ти се обади — напомни й той. — Каза, че трябвало да се върна вкъщи колкото се може по-бързо.

— Нямам предвид тази нощ.

Джейк затвори очи.

— Не съм сигурен, че те разбирам.

— Ти си беше отишъл. Започваше нов живот. Тогава Лайза ни повика в кабинета си и ни съобщи, че аз… — Мати заекна, но бързо се съвзе. — … умирам. — Тя насила произнесе думата. — Аз умирам — повтори, но все още не схващаше смисъла на думата.

Джейк отвори очи и зачака тя да продължи.

— Не ми е лесно да го кажа — отбеляза Мати. — Още по-трудно е да повярвам. Искам да кажа, че непрекъснато си мисля, че това е невъзможно. Как може да умирам, когато съм само на трийсет и шест години? Все още изглеждам доста добре. Все още се чувствам доста добре. Само защото падам от време на време и сега ръцете ми треперят почти през цялото време…

— Треперят през цялото време? — Джейк се изправи в стола си. — Каза ли на Лайза?

— Казвам на теб — тихо отвърна Мати.

— Но може да има нещо, което Лайза да предпише.

— Не е нещо, с което да не мога да се справя, Джейк. А и въпросът не е в това.

— Въпросът е, че ти имаш затруднения с…

— Въпросът е, че аз умирам — пак повтори Мати, но и сега думите не бяха лесни за разбиране. — И не мога повече да го отричам, колкото и да се опитвам. Тялото ми просто не ме слуша. Всяка сутрин, щом стана, усещам малка разлика. Казвам си, че си въобразявам, но зная, че не е така. Никога не съм имала чак толкова богато въображение. — Тя се опита да се усмихне, но вместо това, звукът предизвика сълзи. — Не мога повече да се преструвам, че ще се оправя, че всичко просто ще премине — добави тя, — прекалено трудно е. Нямам толкова сили.

— Никой не те кара да се преструваш.

— Ти ме караш да се преструвам всеки път, когато излезеш — каза му Мати и мислите й изведнъж се фокусираха, станаха ясни. — Всеки път, когато се обаждаш, за да кажеш, че ще работиш до късно в офиса или че трябва да се срещнеш с клиент на обяд, или че трябва да отидеш на работа за няколко часа в събота следобед. И тази нощ ме накара да се преструвам, за бога. — Гласът й се извиси. — Не мога да го правя повече, Джейк. Не мога повече да се преструвам. Затова ти се обадих в апартамента на Хъни. Затова те помолих да се върнеш вкъщи.

За няколко дълги секунди Джейк не каза нищо.

— Кажи ми какво искаш да направя — каза накрая той. — Не зная какво искаш да направя.

— Защо се върна, Джейк? — попита го отново Мати. — Какво си мислеше, че ще стане? Каква ти беше целта? — Адвокатска фраза, помисли си тя. Фраза на Джейк.

— Чувствах, че трябва да съм тук — каза той същото, което бе заявил и преди. — За теб и Ким. Вече обсъдихме това. Ти се съгласи.

— Промених си мнението.

— Какво?

— Това не е достатъчно — просто каза Мати. — Нуждая се от повече. — Тя си представи Рой Крофърд, почувства пръстите му на гърдите си, между краката си. — И не говоря само за секс. — Изтика ръцете на Рой настрани. — Нуждая се от повече — повтори Мати.

Джейк отвори уста да каже нещо, но я затвори, понеже не му дойдоха никакви думи. Той поклати глава и безпомощно се загледа в скута си.

— Видя ли колко щастлива изглеждаше Стефани снощи? — попита Мати.

— Какво общо има Стефани с това?

— Изглеждаше сияеща — каза Мати, пренебрегвайки въпроса му, говореше повече на себе си, отколкото на него. — Гледах я и си мислех, че и аз искам да се чувствам така. Моля те, Господи, дай ми само още един шанс да се почувствам така. Разбираш ли какво се опитвам да кажа?

Джейк поклати глава:

— Не съм сигурен.

Мати изпъна рамене назад, дръпна се на края на дивана.

— Нека ти го кажа простичко, Джейк. Докторът ти казва, че ти остава една година живот. Как ще я прекараш?

— Мати, това няма отношение.

— Има пряко отношение. Отговори на въпроса, адвокате. Една година — как ще я прекараш?

— Не зная.

— Би ли я прекарал с жена, която не обичаш?

— Не е толкова просто — възрази той.

— Напротив, много е просто. Ти се ожени за мен, защото бях бременна, защото ти по принцип си достоен човек, който искаше да постъпи правилно и по същата причина се върна, когато научихме, че умирам. И това е добре, и е достойно за възхищение, и аз го оценявам, наистина. Но ти отслужи своето време. Освободен си предсрочно за добро поведение. Не се налага да стоиш тук повече.

— Ще имаш нужда от някой, който да се грижи за теб, Мати.

— Нямам нужда от детегледачка — настоя Мати. — Това, от което се нуждая, е някой, който да ме обича. Това, от което не се нуждая, е да бъда с някой, който обича другиго.

— Какво искаш да направя? Кажи ми какво искаш да направя и аз ще го направя.

— Искам да изясниш защо се върна — отново каза Мати. — Заради мен или заради себе си? Защото, ако е заради теб, за да се чувстваш по-добре, тогава това не ме интересува. Няма да допусна да се чувстваш добре за моя сметка. Аз съм тази, на която й остава ограничено време да се чувства добре и няма да го прекарам с някой, който ме кара да се чувствам зле.

— Господи, Мати, никога не съм имал намерение да те карам да се чувстваш зле.

— Пукната пара не давам за твоите намерения! — извика Мати. — Това, което искам от теб, е страст. Искам вярност. Искам твоята любов. И ако не мога да имам тези неща, ако ти не можеш поне да се преструваш, че ме обичаш — тя отново каза тази дума, — за година или две, или колкото там ми остава, то тогава аз не те искам тук.

И двамата млъкнаха и всеки се загледа право напред: Мати — към прозорците зад главата на Джейк, Джейк — към литографията на Ротенберг над рамото на Мати. Каква ирония, помисли си Мати. Тя, която не можеше да се преструва повече, настояваше съпругът й да прави тъкмо това. За година, две, три, или пет. Наистина ли искаше твърде много? Наистина ли беше толкова трудно да бъде обичана?

Явно баща й мислеше така. Беше си отишъл от живота й, без да се обърне назад. Години по-късно тя успя да го открие в някаква художническа колония в Санта Фе, обади му се по междуградска линия и поиска да узнае защо никога не се бе опитал да се свърже с нея, ала той успя само да промърмори нещо неубедително, в смисъл че така било по-добре, че не би трябвало да закачат спящите кучета — фраза, която майка й със сигурност щеше да оцени, ако Мати я бе споделила с нея. Но майка й от много време вече също я бе изоставила, ако не физически, то емоционално. Джейк пък се бе оженил за нея, само защото беше бременна. Да, редяха се на опашка да я обичат.

Какво щеше да прави, ако ей сега Джейк станеше от стола си и излезеше през вратата? Да се обади на Лайза? Да я пита дали не може да й заеме своя съпруг? Или на Стефани? Да я пита дали Енок си има приятелка? Или на Рой Крофърд? Само си помисли как би реагирал той на такова усложнение, като инвалидната количка, помисли си Мати, твърде уморена, за да се разсмее. Твърде уплашена.

Бе само въпрос на време да я сложат в инвалидна количка. И тогава какво? Професионалните сестри бяха скъпи. За толкова дълго щеше да може да си позволи най-много една. А следващата стъпка? Учреждение за хронично болни? Щатската болница? Място, където щеше да бъде изоставена и накрая забравена. Никой не искаше да се навърта около жена, всяко вдишване на която им напомняше собствената им смъртност. Джейк поне проявяваше желание да стои наоколо. Какво значение имаха мотивите му? Коя беше тя, че да е толкова горда, толкова глупава?

— Би ли могъл да направиш това, Джейк? — попита Мати със слаб, но учудващо твърд глас. — Можеш ли да се преструваш, че ме обичаш?

Джейк се взира в нея сякаш цяла вечност, обикновено изразителното му лице сега бе неразгадаемо. Той бавно се изправи и прекоси стаята, спря точно пред нея и й протегна ръка.

— Хайде да си лягаме — каза той.

 

 

Не правиха любов.

И двамата се съгласиха, че за една нощ бе правен достатъчно секс.

Мати си съблече пеньоара, остави го да падне на пода и се покачи на леглото, докато Джейк се разходи до прозореца.

— Моля те, остави го затворен — каза тя. — Навън е толкова студено.

Джейк се поколеба, постоя като парализиран няколко секунди пред прозореца, тялото му несигурно се поклащаше.

— Има ли нещо?

Джейк поклати глава. После се отдръпна от прозореца и бързо се намъкна в боксерките си, преди да се качи при нея. Мати усети как матракът потъна под неочакваната му тежест. Наблюдаваше го как се отпуска на възглавницата си с широко отворени очи, вперил в тавана празен поглед.

Опитва се да си изясни какво прави тук, помисли тя, докато го гледаше. Опитва се да разбере как така накрая отново се озова по средата на тази каша, от която си мислеше, че се е отървал, а сега е пак всред нея и не може да разбере какво става. Ще ти помогне ли това, че и аз не съм по-наясно от теб? — искаше да попита Мати, внезапно повалена от умора. Можеш ли наистина да се преструваш, Джейк — чудеше се тя. Можеш ли да се преструваш, че ме обичаш?

Сякаш чул мислите й, Джейк се обърна с лице към нея. Меко я целуна по устните.

— Обърни се — нежно каза той. — Ще те прегърна.

 

 

Отначало Мати взе звуците за част от съня й. Млад черен мъж я преследваше по улиците на Еванстън, дългият му змийски език се протягаше към нея, заплашвайки да я впримчи. Тя се мъчеше да избяга, дишането й ставаше все по-трудно и болезнено и толкова шумно, колкото и стъпките й по паважа.

— Не! — извика тя, но устните й не помръднаха. — Не!

Внезапно се насъбра тълпа и Мати осъзна, че е гола. Черният мъж, който я преследваше, също беше гол, дългите му мускулести крака я достигнаха, ръцете му се протягаха да я зашлевят. Тя усети как юмрукът му стигна до гърба й и й изкара въздуха. Мати се спъна и падна напред.

— Внимавай за газовата тръба — предупреди я един от зяпачите. — Внимавай за газта.

— Не! — провикна се друг и я цапна по ръката. — Не!

Мати отвори насила очи, изведнъж осъзнала, че до нея Джейк хлипа. Отне й минута да разбере какво става, че Джейк е до нея в леглото, че сънищата им се преплитат, че е включила части от неговия кошмар в своя.

— Не газ — повтаряше той отново и отново, ръцете му се мятаха наоколо с нарастваща паника, така че Мати трябваше да отскочи назад, за да избегне още един удар. — Не. Не газ. Недей. Недей.

— Джейк — нежно произнесе Мати, докосна го по рамото и усети с пръстите си, че е студен и влажен. — Джейк, събуди се. Всичко е наред.

Джейк отвори очи и се загледа в нея, без да я разпознае.

— Сънува кошмар — обясни тя, наблюдавайки как лицето му възприема действителността наоколо. Изглежда наистина радостен, че е тук, помисли си Мати и му се усмихна в тъмнината. — Звучеше, сякаш се опитваше да попречиш на някого да пусне газта. Помниш ли?

Джейк кимна.

— Майка ми — каза просто той, седна в леглото и отметна тъмната си коса от челото.

— Майка ти ли?

Той погледна към прозореца. Мати го почака да успокои тревогата й с лекотата, с която отметна косата си, така, както правеше винаги, да й каже да заспива, че няма нищо.

— Когато бях малък — каза вместо това той, изненадвайки я, — майка ми се напиваше и ни заплашваше, че ще пусне газта на печката и всички ще умрем в съня си.

— Боже мой!

— Това беше отдавна. Би трябвало вече да съм го преодолял. — Опита се да се засмее, но смехът замря в гърлото му. — Съжалявам, че те събудих.

Мати се пресегна да изтрие потта от челото му с дланта си. Имаше толкова много неща за съпруга й, които не знаеше, толкова много, което не й бе казвал.

— За това ли… — започна тя, но спря, изведнъж толкова неща й станаха ясни. Тя бавно се отдалечи от него, слезе от леглото и отиде до прозореца. С едно дълго движение отметна настрани тежките сиви завеси и отвори прозореца. Студеният нощен въздух нахлу в стаята като гладна котка. Мати се върна безмълвно в леглото и пропълзя до съпруга си.

— Обърни се — прошепна тя. — Ще те прегърна.