Джой Филдинг
За първи път (14)

14

— Заклевате ли се да казвате истината, само истината и нищо друго, освен истината, и Бог с вас?

— Заклевам се.

— Моля, кажете името и адреса си.

— Лео Бътлър. Чикаго, Стейт стрийт, сто четирийсет и седем.

— Можете да седнете.

Джейк гледаше от мястото си на масата на защитата как Лео Бътлър, оплешивяващ, добре облечен мъж на шейсет и две, отдръпва ръка от Библията и внимателно сяда на стола си. Дори и седнал, той представляваше внушителна фигура, която със своите метър и деветдесет и осем се свиваше неудобно в малката свидетелска ложа, под кафявото си кашмирено сако имаше широки рамене, вратът му бе масивен, ръцете големи и груби, независимо от добре поддържаните нокти. Можеше човек да се махне от футболния отбор, помисли си Джейк, но не е така лесно да се махне футбола от човека. Не и когато въпросният човек е Лео Бътлър, бивш защитник от колежа, наследил солидната текстилна империя на баща си на двайсет и пет годишна възраст, за да я разсипе почти напълно десет години по-късно. Спасението дошло от жена му Нора — тя спасила задника на мъжа си скоро след сватбата им преди трийсет и една години, само за да стреля в гърба му в навечерието на техния развод.

Джейк се усмихна на дребната, крехка, белокоса жена, която седеше до него на масата на защитата, с ръце, изискано положени в скута на сивата й копринена рокля. Изпъкналите сини вени на опакото на дланите й се съревноваваха с ослепителната редица от диаманти на пръстите й. „Аз съм платила тия проклети неща“, бе казала тя на Джейк при първата им среща. „Защо да не ги нося?“ Явно, не е толкова крехка, колкото изглежда, бе разбрал тогава Джейк, разбра го и сега. Твърда отвътре, крехка отвън — идеалната комбинация за обвиняема в опит за убийство, понеже в такъв процес издръжливостта бе толкова важна, колкото и външният вид, а външността често бе важна, колкото доказателствата. Джейк знаеше, че съдебните заседатели нерядко пренебрегваха чутото за сметка на видяното. А нима едно от първите неща, на които те учат в юридическия факултет, не е, че външният вид на правдата е важна поне толкова, колкото и самата правда?

В този случай, журито щеше да чуе историята на една измъчена и нещастна жена, разгневена от факта, че съпругът й я изоставил заради друга жена, по-млада от дъщеря й, чувстваща се неловко от все по-неприкритата им афера и отчаяно желаеща да запази общественото положение, което заема в своята среда. Обвинението щеше да покаже как тя е подмамила охладнелия си съпруг обратно в дома им в новогодишната нощ точно преди една година и го е умолявала да се върне при нея. Те се скарали. Той се опитал да си тръгне. Тя го простреляла шест пъти в гърба. Приятелката му, която чакала отвън в колата, чула изстрелите и се обадила в полицията. Нора Бътлър се предала на полицая, който я арестувал, без да окаже съпротива.

Просто и ясно, обяви полицията. Виновна по обвинението, предположиха вестниците. Не бързайте толкова, каза Джейк Харт, щом пое защитата.

Помощник щатският прокурор, Ейлийн Роджърс, агресивна и атрактивна брюнетка в шит по поръчка тъмносин костюм на дискретни райета, стоеше изправена пред съдебните заседатели. Тя помоли свидетеля да опише своя бизнес и настоящото си обществено положение, бързо и опитно го преведе през годините на брака му, разчепка горчивите скандали на двойката, тежкото пиянство, пълното отчаяние и така до самия ден, в който той й поискал развод. Тогава Ейлийн Роджърс направи пауза, пое си дълбоко дъх и снижи гласа си до драматичен шепот.

— Господин Бътлър, можете ли да ни кажете какво се случи в нощта на 31 декември 1997 година?

Джейк се завъртя на стола си и бързо претърси редиците зрители, докато не намери когото търсеше. За разлика от останалите, Ким бе хлътнала в седалката си, по средата на четвъртия ред и изглеждаше уморена и незаинтересувана. Дори и тия, които не я познаваха, можеха да отгатнат по позата й, че тя не искаше да е тук. Тъмнорусата й коса бе завита в стегнат малък кок отгоре на главата, а извитата линия на устата й бе нацупена и демонстрираше неудоволствие. Отегчените й сини очи гледаха втренчено право напред, но въпреки това Джейк знаеше, че тя чувства погледа му. Обърни внимание, Ким, искаше му се да извика. Може пък наистина да ти се стори интересно онова, което правя. Може пък и да научиш нещо за баща си.

Не че тя проявяваше и най-слаб интерес към каквото и да е, свързано с него, даде си сметка Джейк. Бе го показала съвсем ясно през трите месеца, откакто се бе завърнал вкъщи — говореше му само когато той директно се обръщаше към нея, поглеждаше го единствено когато й се изпречеше на пътя, регистрираше съществуването му с поглед, в който се четеше желанието да е мъртъв. Колкото се грижеше за майка си, толкова го отхвърляше него самия, сякаш едното положение диктуваше другото. Явно, ако Джейк искаше да има някаква връзка с дъщеря си, неговата работа трябваше да му помогне. И когато откри, че днес в училище имат ден за професионална подготовка, той се възползва от възможността да покани Ким да го придружи в съда.

— Мисля, че ще ти бъде забавно — каза й. — Това е високопрофесионален случай, много драматичен. Ще те заведа на обяд. Така ще прекараме деня.

— Не ме интересува — дойде незабавният отговор.

— Бъди готова до осем часа — настоя той, но все още чуваше ехото от силното пъшкане на Ким. Нещо в тона му сигурно й беше подсказало да не му се репчи този път или може би Мати я бе убедила. Каквато и да беше причината, в уреченото време Ким бе облечена, макар и в раздърпани дънки и широка риза, и готова. По пътя за съда тя се преструваше на заспала, което устройваше Джейк, понеже използва времето да премисли още веднъж стратегията си за днешните кръстосани разпити.

— Пристигнахме — каза той, вкара колата в гаража до съда и нежно потупа Ким по рамото.

Тя се дръпна толкова рязко, че той се почувства сякаш собствената му ръка бе изтръгната. Дай ми шанс, Кими, искаше му се да й каже, докато подтичваше след нея, понеже тя нарочно се втурна към асансьорите.

— Ким… — започна Джейк, щом влязоха в съда.

— Трябва да отида до тоалетната — и моментално изчезна зад вратата на дамската тоалетна. Не се показа цели петнайсет минути, така че Джейк са зачуди дали изобщо има намерение да излезе.

И ето я сега, на четвъртата редица, петото място от пътеката, имаше вид като че ли я е газил валяк и сякаш се канеше да се изсули от пейката и да изчезне под краката на двамата мъже на средна възраст, седнали изпънати от двете й страни. Не трябваше да настоявам да идва, помисли си Джейк, зачуден какво е искал да постигне с това.

— Нора позвъни в моя апартамент около седем часа онази вечер — започна Лео Бътлър с дълбокия си баритон. Гласът му бе равен и силен. — Тя каза, че трябвало да ме види веднага, че имало проблем с Шийна, нашата дъщеря. Отказа да дава подробности.

— И така, вие отидохте с колата до Лейк Форест?

— Да.

— Какво се случи, когато пристигнахте?

— Нора ме чакаше на предната врата. Аз казах на Кели да ме почака в колата…

— Кели?

— Кели Майерсън, моята годеница.

— Продължете.

Лео Бътлър се изкашля насила в шепата си.

— Аз влязох вътре с Нора, тя плачеше и крещеше безсмислици. Бих казал, че беше пила.

— Възразявам — каза Джейк.

— Ваша Светлост — бързо се обади прокурорът, — Лео и Нора Бътлър са били женени повече от трийсет години. Смятам, че той има достатъчно опит да познае кога е пила.

— Разрешавам — каза съдия Пърлман.

— Продължете, господин Бътлър — инструктира го Ейлийн Роджърс.

— Нора призна, че нашата дъщеря е добре, че само я е използвала като средство да ме накара да дойда в къщата, че е разстроена, понеже е получила документите по развода от моите адвокати, че моето предложение я прави нещастна, че не иска развод, че иска да се върна вкъщи, че не иска да ходя на тържеството с Кели и така нататък, и така нататък. Ставаше все по-истерична. Опитах се да разговарям разумно с нея. Припомних й, че нашият брак от дълго време не вървеше, че само се правим един друг нещастни.

Че никой няма вина, че тя ще е по-добре без него, мълчаливо продължи думите му Джейк и смутено се размърда на мястото си.

— Изведнъж Нора спря да плаче — продължи Лео Бътлър. Дори и сега в очите му се четеше озадаченост. — Тя стана много спокойна, а лицето й прие странно изражение. Каза, че щом така и така съм изминал целия път дотам, бих ли имал нещо против да погледна флуоресцентната лампа над кухненския шкаф, защото произвеждала някакъв странен звук. Казах, че вероятно лампата просто трябва да се смени и тя ме попита дали бих го направил вместо нея. Помислих си, какво, по дяволите, смени проклетото нещо и се махай оттук. Влязох в кухнята и изведнъж чух някакъв силен пращящ звук и остро разтърсване на рамото, почти сякаш някой ме блъсна. Но после имаше още едно пращене, и още едно. Следващото нещо, което си спомням, е как лежа на пода, а Нора е над мен с пистолет в ръката и онова зловещо изражение на лицето. Едва тогава разбрах, че съм прострелян. Казах нещо като „Боже мой, Нора, какво направи?“, но тя не отговори нищо. Само седна на пода до мен. Беше странно. Помолих я да звънне на „Бърза помощ“ и тя го направи. По-късно разбрах, че Кели вече бе позвънила в „Бърза помощ“. В линейката, на път за болницата съм припаднал.

— Колко пъти точно бяхте прострелян, господин Бътлър?

— Общо шест пъти, но удивителното е, че никой от шестте изстрела не е засегнал гръбнака или жизненоважни органи. Аз съм жив, само защото бившата ми жена е такъв пишман стрелец.

Залата взе да хихика. Джейк се ослуша за смеха на дъщеря си и бе благодарен, че не го долови.

— Благодаря ви — каза прокурорът. — Нямам повече въпроси.

Джейк веднага се изправи. Той тръгна към журито, което се състоеше от четирима мъже, осем жени и две резерви, също жени.

— Господин Бътлър, казахте, че жена ви ви е повикала приблизително около седем часа вечерта.

— Бившата ми жена, да — поправи го Лео Бътлър.

— Бившата жена, да — повтори Джейк. — Тази, която зарязахте след трийсет и една години брак.

— Възражение.

— Господин адвокат — предупреди го съдията.

— Съжалявам — бързо се извини Джейк. — Така, бившата ви жена ви се обади около седем часа, каза ви, че има спешен случай, свързан с дъщеря ви и вие веднага се втурнахте. Така ли е?

— Е, не. Кели и аз се обличахме за новогодишното тържество и решихме първо да се приготвим и после да се отбием при Нора на път за тържеството.

— В такъв случай, по кое време пристигнахте в Лейк Форест на „Сънсет Драйв“ двеста шейсет и пет? В седем и половина? Осем?

— Мисля, че беше малко след девет часа.

— Девет часа? Цели два часа след като жена ви е позвънила и ви е съобщила за спешен случай, свързан с дъщеря ви? — Джейк поклати глава с престорено изумление.

— Нора беше правила този номер и преди — отговори Лео Бътлър, безсилен да скрие раздразнението в гласа си. — Не бях убеден, че действително има някакъв спешен случай.

— Очевидно. — Джейк се усмихна на една от по-възрастните жени в журито. Вашият съпруг отнасял ли се е някога толкова пренебрежително към вас? — питаше усмивката му.

— И бях прав. — Лео Бътлър отново се изкашля в дланта си.

— Мисля, че казахте, че сте отивали на новогодишно тържество в близката околност — каза Джейк, сменяйки внезапно посоката.

— Тържеството беше в Лейк Форест, да.

— Тържество в дома на приятели?

— Възразявам, Ваша Светлост. Това няма отношение. — Веждите на прокурорката мърдаха от нетърпение нагоре-надолу.

— Смятам, че отношението скоро ще се види — каза Джейк.

— Продължавайте — постанови съдията.

— Тържество в дома на приятели? — повтори Джейк.

— Да — отвърна Лео Бътлър. — Род и Ан Търнбъри.

— Разбирам. Семейство Търнбъри ваши скорошни познати ли бяха?

— Не. Познавам ги от много години.

— Колко много?

— Какво?

— От колко години познавате семейство Търнбъри? Пет? Десет? Двайсет?

— Най-малко двайсет. — Вратът на Лео Бътлър почервеня над яката на бледожълтата му риза.

— Прав ли съм да допусна, че семейство Търнбъри са били също така приятели и на жена ви?

— Те бяха приятели и на Нора, да.

— Но Нора не беше поканена на новогодишното тържество у семейство Търнбъри, така ли е?

— Род смяташе, че ще бъде неудобно да покани и двама ни, предвид на обстоятелствата.

— Под обстоятелства имате предвид това, че вие щяхте да водите новата си приятелка?

— Обстоятелствата бяха, че Нора и аз се развеждахме, че аз започвах нов живот.

— Нов живот, който не включва Нора, но фактически включва всичките й стари приятели — констатира Джейк.

— Възразявам, Ваша Светлост. — Помощник щатският прокурор скочи на крака. — Все още не е ясно какво отношение има всичко това.

— Отнася се до душевното състояние на обвиняемата, Ваша Светлост — конкретизира Джейк. — Било е Нова година, обвиняемата я е прекарвала сама вкъщи, докато съпругът й отивал на тържество с всичките й стари приятели. Тя се е чувствала самотна, изоставена, захвърлена.

— Възразявам — отново каза Ейлийн Роджърс. — Наистина, Ваша Светлост. Господин Харт произнася реч.

— Запазете я за заключителното си слово — предупреди го съдията и даде указания на журито да не взема предвид последния коментар на Джейк, но отхвърли възражението на прокурора.

— И така, господин Бътлър — продължи Джейк и още веднъж погледна към зрителите, опитвайки се да привлече погледа на дъщеря си, — изтъкнахте, че когато накрая сте пристигнали в бившия си дом, сте намерили жена си в изключително възбудено състояние.

— Това нямаше нищо общо с нашата дъщеря. — Лео Бътлър се опита да прикрие оправдателния тон в гласа си.

— Не — съгласи се Джейк. — Жена ви е била разстроена от получените документи по развода, както казахте. Не е била доволна от предложението ви за споразумение. Така ли е?

— Да, така е.

— Какво беше вашето предложение?

— Моля?

— Какво предлагахте на шейсетгодишната си съпруга след повече от трийсет години брак?

— Беше твърде щедро предложение. — Очите на Лео Бътлър молеха прокурора за помощ, но Ейлийн Роджърс подмина въпроса. (Той върши моята работа, почти чуваше мислите й Джейк. Установява мотив за стрелбата. Проклета да съм, ако възразя.) — Тя запазваше къщата, своята кола, бижута, кожени палта, плюс доста щедра издръжка — каза Лео Бътлър.

— А бизнесът?

— Аз наследих бизнеса от баща ми — обясни Лео Бътлър. — Не мисля, че Нора имаше някакъв дял от него.

— Въпреки че бизнесът ви се е разпадал, когато сте се оженили за нея? Въпреки че тя буквално ви е измъкнала от банкрут?

— Мисля, че това е преувеличено…

— Отричате ли, че тя фактически е използвала цялото си наследство, за да плати на кредиторите ви?

— Не зная точните цифри.

— Сигурен съм, че можем да ги установим.

— Тогава Нора ми оказа голяма подкрепа. — Лео Бътлър се съгласи с облекчение.

— Ала какво правеше за вас напоследък?

— Възражение.

— Приема се.

— Казахте, че жена ви е пила, преди да пристигнете?

— Точно така.

— Изтъкнахте също така, че тя е имала тежки пиянства по време на вашия брак. Кога точно започна да пие?

— Не бих могъл да отговоря.

— Би ли могло това да е около времето, когато вие сте започнали да я биете?

Помощник щатският прокурор едва не падна от стола си в устрема си да възрази.

— Наистина, Ваша Светлост. Кога спряхте да биете жена си?!

— Мисля, че въпросът беше „Кога започнахте да биете жена си“ — поправи я Джейк и смях изпълни залата, — но с удоволствие ще го перифразирам. — Той си пое дълбоко дъх. — Господин Бътлър, как смятате, колко често сте били жена си по време на вашия брак?

— Възразявам, Ваша Светлост.

— Отричате ли, че сте били жена си? — настоя Джейк.

— Възражение.

— Отхвърля се — постанови съдията и Ейлийн Роджърс се строполи на стола си с ясно доловимо хлопване. — Свидетелят да отговори на въпроса.

— Не съм бил жена си — обяви Лео Бътлър и положи ръце в скута си, сякаш да ги скрие от съдебните заседатели.

— Твърдите, че никога не се е случвало да й ударите някой и друг шамар?

— Може и да съм я плеснал един-два пъти по време на спор.

— Един-два пъти на месец, на седмица, на ден? — попита Джейк, поглеждайки към Нора Бътлър, чиито горди усилия да държи изправени кокалестите си рамене я правеха да изглежда още по-уязвима.

— Възразявам.

— Приема се.

— Не е ли вярно, господин Бътлър, че веднъж сте ударили жена си толкова силно, че сте й спукали тъпанчето?

— Това стана случайно.

— Сигурен съм, че е било така. — Джейк направи малък кръг и без усилие привлече заседателите в своята орбита. Очите му преминаха през редиците от зрители, докато се срещнаха със също толкова сините очи на дъщеря му. Сега тялото й бе приведено напред. Тя се дръпна назад веднага, щом долови погледа му и се отпусна както преди. Джейк почти се засмя. — Не е ли вярно, че фактически всичките ви спорове са завършвали с побоища над жена ви?

— Възразявам, Ваша Светлост. Господин Бътлър не е обвиняемият в този процес.

— Приема се. Продължавайте, господин адвокат.

— Вие сте се карали с жена си и във въпросната нощ, не е ли така? — попита Джейк.

— Не съм я удрял — дойде незабавният отговор.

— Но тя е имала основателно подозрение, че бихте могъл — изтъкна Джейк и зачака неизбежното възражение, което последва незабавно. — Изтъкнахте още, че жена ви тогава станала много спокойна и ви помолила да смените крушката в кухнята.

— Да. — Лео Бътлър си пое дълбоко дъх, видимо облекчен от смяната на темата.

— Как изглеждаше тя?

— Какво?

— Вашата жена. Бившата ви жена — поправи се Джейк и още веднъж се усмихна на няколкото жени на средна възраст в журито. — Как бихте описали поведението й?

Лео Бътлър сви рамене, в смисъл че никога не е обръщал особено внимание на това как изглежда жената, за която е бил женен повече от трийсет години.

— Тя просто стана много тиха — каза накрая той. — Очите й някак се втренчиха.

— Втренчиха? Искате да кажете, сякаш изпадна в транс?

— Възражение — каза Ейлийн Роджърс. — Господин Харт внушава думите на свидетеля.

— Напротив, само изяснявам.

— Отхвърля се.

— Нора Бътлър изглеждаше ли сякаш е в транс? — повтори Джейк.

Лео Бътлър премина през богатия си репертоар от сумтене, кашляне и гърчене.

— Да — призна накрая той.

— А след като стреля по вас, как изглеждаше?

— По същия начин.

— Сякаш е била в транс — за трети път произнесе Джейк.

— Да.

— Когато я помолихте да се обади на „Бърза помощ“, как реагира тя?

— Повика ги.

— Без да спори? Без да възразява?

— Да.

— Как бихте описали движенията й? Оживени? Отнесени? Изтича ли към телефона?

— Движеше се бавно.

— Сякаш е била в транс?

— Да — съгласи се Лео Бътлър.

— Нямам повече въпроси, господин Бътлър — каза му Джейк. — Можете да се оттеглите.

Джейк наблюдаваше свидетеля как се измъква от свидетелската ложа и върви бързо към мястото си до заместник щатския прокурор, леко прегърбен напред, като че ли да прикрие големия си ръст. Един на нула за добрите, помисли си Джейк и хвърли крадешком още един поглед към зрителите, с надеждата да срещне поздравителна усмивка на лицето на дъщеря си. Но когато погледът му достигна до четвърти ред, на мястото, където бе седяла Ким, той видя само празен стол. Чу някакво движение зад себе си и се обърна тъкмо навреме, за да види как дъщеря му се измъква през тежките дървени врати в задната част на съдебната зала и изчезва.