Джой Филдинг
За първи път (18)

18

Те лежаха в нейното легло, завити с нови розово-бели памучни чаршафи.

— Специално за случая — духовито отбеляза Хъни, когато си смъкнаха дрехите и скочиха в леглото, само секунди след пристигането на Джейк. Половин час по-късно, те лежаха един до друг, голи, прегърнати, потни и незадоволени, объркани и примирени, а котките си играеха с отвитите им нозе в края на леглото.

— Съжалявам, Хъни — каза Джейк, докато припряно се мъчеше да отхвърли котките от краката си. — Не знам какъв е проблемът.

— Всичко е наред, Джейсън. Стават такива неща. Не е нужно да се извиняваш.

— Господ ми е свидетел, че имам желание. — Джейк нервно изтри очи с ръка.

— Зная.

— Мисля за това цял ден.

— Може би в това е проблемът — твърде много мислиш. — Хъни се изправи в леглото, чаршафът се смъкна до кръста й и оголи големите й гърди. Тя изрита котките от краката на Джейк. Едната скочи на пода и измяука възмутено; другата се стаи в края на леглото и втренчи обвиняващи жълти очи в Джейк.

— Предполагам, че просто съм уморен.

— Тези няколко седмици бяха трудни.

Хъни се пльосна пак на възглавницата, сгуши се в извивката на ръката му и нежно погали космите на гърдите му.

— Как върви делото?

— Чудесно. Мисля, че имаме добри изгледи за оправдаване. — Джейк се засмя. Цял ден бе чакал да стане седем часа, за да дойде. За почти нищо друго не бе мислил, откакто стана тази сутрин. Вече бе хладно. Бе поговорил малко с Мати на закуска, но през цялото време си представяше тялото на Хъни и кроеше разнообразни планове за всички неща, които смяташе да й направи, веднага щом пристигне в нейния апартамент. Но никъде в сложния му сценарий на сексуална акробатика нямаше място, нито време, да разговарят по работа. Сексуалните им акробатики никога не бяха ги разочаровали. — Всъщност — чу се той да продължава, — свидетелите на обвинението работят за моята победа.

— Как така? — Въобразяваше ли си, или наистина Хъни звучеше сконфузено от внезапната му бъбривост?

— И двамата, и самата жертва, и полицаят, който е извършил ареста, признават, че моята клиентка се е намирала в състояние на зомби по времето на стрелбата. Дори назначеният от съда психиатър бе принуден да признае, че клиентката ми изглежда е изпаднала във временна невменяемост.

— Принуден от кого?

Джейк се усмихна.

— Е, от мен, предполагам.

— Така че ти се представи добре, нали?

— Много добре. — Той почувства лека възбуда в слабините си.

— Обзалагам се, че е било така. — Ръката на Хъни се плъзна между краката му, взе пениса му и започна нежно да го гали.

Джейк изпъшка, сякаш звукът щеше още повече да го насърчи в правилната насока. Това е добре. Малък словесен стимул, помисли той и погледна към все така отпуснатия си орган. Какво му ставаше на проклетото нещо? Защо просто си лежеше там? По дяволите! Това никога преди не беше му се случвало. Вторачи се в слабините си, сякаш да сплаши пениса си и той да заработи.

— Опитай се да се отпуснеш — посъветва го Хъни, докато го отрупваше с меки целувки по гърдите. Джейк почувства топлотата на дъха й, мекото докосване на устните й, които се впиха в неговите, нежното побутване на езика й, който опипваше отвътре устата му. — Така е по-добре — каза тя, в гласа й се долавяше усмивка, а ръката й продължаваше да масажира органа му.

Джейк затвори очи и когато главата й изчезна между краката му, зарови ръце в червените й къдрици. Устните й обхванаха пениса му и тя взе бавно да го пъха и вади от устата си, докато той започна да реагира. Тя е чудесна любовница, помисли Джейк, толкова вълнуваща, чувствена, изпълнена с желание да стори всичко, за да ме направи щастлив. И бе толкова търпелива, прояви такова разбиране за цялата тази работа с Мати. Колко жени щяха да го чакат по начина, по който го чакаше Хъни? И по начина, по който го чакаше Мати почти шестнайсет години, осъзна той и потръпна.

— Джейсън, какво става?

— Какво? — Джейк премести поглед от обърканите очи на Хъни към отново отпуснатия си орган.

— Стори ми се, че за няколко минути нещо ставаше.

— Съжалявам.

— За какво си мислеше?

— За нищо. — Той пое дълбоко дъх, издиша, погледна към котката, която го фиксираше от края на леглото. Отново се сети за Мати. Тя изглеждаше много странна през целия ден. Докато работеше в кабинета, той я чуваше да си пее заедно с радиото, една от онези станции, които се специализираха в класическите стари песни. И сега виждаше усмивката й, подобна на Мона Лиза, когато й съобщи, че ще трябва да излезе вечерта и че може да не се върне до късно. Тя дори не попита къде отива, макар че той си бе подготвил оправдание.

— Аз също ще изляза — каза му просто.

— Мислиш за Мати, нали?

— Мати? Не. — Толкова ли очевидно беше?

— Как е тя? — продължи Хъни, явно неубедена.

— Общо взето, все така.

— Надявам се да разбира какъв чудесен мъж си.

Джейк се насили да се усмихне. Мати знае точно какъв мъж съм, помисли си печално. И тук беше разликата между двете жени: едната го познаваше твърде добре; другата не го познаваше изобщо. Затова ли бе тук?

— Обичам те, Джейсън Харт — прошепна Хъни и потри лице в неговото.

— Съжалявам — каза Джейк. — Какво?

— Казах, че те обичам.

— Защо? — изненадващо и за себе си, попита Джейк. — Защо ме обичаш? — Защо питаше? Мразеше, когато жените задаваха подобни въпроси, като че ли чувствата трябваше да имат причина. А сега правеше същото. Защо, почуди се той и почти се засмя.

— Защо те обичам ли? — повтори Хъни. — Не зная. Защо човек обича някого?

Този отговор, почти дума по дума същият, какъвто би дал и той самият, ако тя го беше питала, бе странно, почти дразнещо незадоволителен. Имаше време за истината и време, в което истината просто не бе достатъчна.

— Нека да видим — върна мисълта си Хъни, сякаш почувства недоволството му. — Обичам те, защото си интелигентен, чувствителен, секси…

— Не толкова секси тази нощ — констатира той.

— О, но нощта едва започва — припомни му Хъни. Тя се засмя, но някак кухо, както понякога се смееше Мати, когато бе нещастна. Джейк тръсна глава в опит да изхвърли Мати от мислите си. Ти не си канена на тази екскурзия, каза й. Иди си вкъщи.

Само че тя не си беше вкъщи. Бе излязла. Къде? Сигурно на кино с Лайза, или Стефани, или с някоя друга приятелка. Мати имаше много приятели, помисли Джейк, давайки си сметка, че освен дружеските връзки, които бе установил чрез нея, той нямаше истински свои приятели.

— Как върви книгата ти?

Темата изглеждаше добра, колкото и всяка друга. Поне докато успееше да махне Мати от мислите си. Тя сякаш стоеше между мозъка и члена му. Трябваше да се отърве от нея, за да може кръвта му да циркулира правилно.

— Тъкмо се чудех до къде си стигнала.

Хъни седна, кръстоса крака като йога и стеснително намести розово-белия памучен чаршаф в скута си. Сякаш всеки миг щеше да заплаче, помисли си Джейк и се опита да не обръща внимание.

— Книгата ми върви чудесно.

— Това е добре.

— Днес следобед свърших трета глава.

— Това е много добре.

— Наистина съм доволна от нея.

— Добре.

— Добре — повтори тя.

— Чудесно.

— Чудесно.

Настана дълга пауза. Какво му ставаше? Наистина ли водеше лек разговор, когато трябваше да прави любов?

— За какво се разказва? — чу се да пита, а знаеше, че винаги преди Хъни бе отказвала да говори за това.

— За една жена, обвързана с женен мъж. — Хъни се засмя смутено, гласът й потрепери. — Казват, че трябва да пишеш за онова, което познаваш. — И изведнъж избухна в сълзи.

— Хъни…

— Всичко е наред. Добре съм. По дяволите. Добре съм. — Тя ядосано избърса сълзите си. — Обещах си, че няма да постъпвам така и няма да го направя. Няма — повтори, сякаш се опитваше сама себе си да убеди. — Мразя глупавите, хленчещи жени.

— Ти си всичко друго, но не и глупава, хленчеща жена. — Джейк се пресегна към нея, прегърна я, целуна челото й. Само си объркана, помисли той. Почти колкото мен. — Имаш всичкото право да бъдеш разстроена.

— Зная, че цялата тази работа не е по твоя вина. И разбирам, наистина. Знам, че се разбрахме, че най-правилно е да се върнеш при жена си и не се опитвам да те притискам. Зная, че точно сега, последното нещо, от което имаш нужда, е една капризна любовница. Просто не ми е лесно, Джейсън. По дяволите. Предполагам, че наистина съм чакала тази нощ с нетърпение. — Нови сълзи напълниха очите й и потекоха по бузите.

— Моля те, Хъни, не плачи.

— Просто понякога имам чувството, че се отдалечаваш от мен.

— Не отивам никъде.

— Не искам да те загубя.

— Няма.

— Аз не умея да се боря, Джейсън. Това винаги е било част от проблема ми. Никога не съм се отдавала изцяло на нещо. Отнася се за брака ми, отнася се и за така наречения ми роман. Сякаш винаги се въздържам. Не се възползвам от шанса и твърде лесно се предавам. Е, повече не — заяви тя и изпъна решително рамене. — За пръв път в моя живот ще бъда на линия. Възнамерявам да се боря за теб. Ще направя всичко необходимо да те задържа.

Джейк изтри сълзите й с целувка. Даде си сметка, че за пръв път я вижда да плаче, облиза сълзите от устата й и нежно разтвори устните й с език. Хъни изпъшка, обви с ръце врата му и с крака бедрата му. Джейк усети дългоочакваната възбуда, бързо намести Хъни и рязко проникна в нея. Тя се задъха, впи нокти в раменете му.

— Всичко ще се оправи — прошепна Джейк. И пак: — Всичко ще се оправи. — Той продължи тласъците си, думите се набиваха в мозъка му със същия ритъм, докато накрая почти си повярва.

 

 

— Шампанско? — попита Рой Крофърд.

— Защо ли си знаех, че ще пиеш шампанско? — усмихна му се Мати от мястото си на края на огромното легло.

— Защото съм безнадеждно предсказуем.

Усмивката й стана по-широка.

— Защото си безнадеждно романтичен.

— А ти не си ли?

— Аз? Не. Прекалено съм практична, за да бъда романтична.

Беше ред на Рой Крофърд да се засмее.

— Сигурно можем да направим нещо по този въпрос.

— Затова съм тук.

Тук бе красива стая с цвят на слонова кост и синьо на двайсет и осмия етаж на „Риц Карлтън“ в Чикаго, където Мати бе предложила да се срещнат. Първото нещо, което тя направи сутринта, бе да му се обади. Тук имаше едно огромно легло и бутилка шампанско, и мъж, който се приближаваше към нея с искрящ поглед и две високи чаши превъзходно шампанско „Дом Периньон“ в ръце. Тук бе нещото, за което Мати мисли цял ден.

Рой Крофърд седна зад нея на края на отметнатата синя сатенена завивка, коленете му леко докоснаха нейните, когато й подаде чашата и се чукнаха.

— За тази нощ — произнесе той.

— За тази нощ — съгласи се Мати, вдигна чашата до устните си, отпи бавно и дълго, а балончетата на шампанското я погъделичкаха по носа. — Много е хубаво — каза тя.

— Наистина — отвърна Рой Крофърд и отново отпи.

Мати усети, че пулсът й се учестява. От колко време никой не я бе гледал с такава необуздана страст?

— Надявам се, че не си имал проблеми да излезеш тази нощ? — чу се да казва през силното биене на сърцето си.

— Никакви. Трейси знае, че програмата ми е непостоянна.

— Трейси с е-й?

Рой се засмя.

— Тя е много пунктуална. — Той отпи от шампанското си и кимна одобрително. — А ти? Някакви проблеми?

— Моят съпруг си има собствена непостоянна програма. — Мати се засмя, но мисълта какво ли прави в момента Джейк, накара едно от мехурчетата да избухне в гърлото й и тя трудно си овладя дишането.

— Добре ли си?

— Чудесно — въздъхна Мати.

— Вдигни очи — каза той. — Вдигни си и ръцете.

— Какво? Защо?

— Не знам. — Рой Крофърд изглеждаше почти глупаво. — Майка ми винаги казваше, че ако се задавиш, трябва да вдигнеш очи и ръце.

— Не съм се задавила — възрази тя, но все пак погледна нагоре и си вдигна ръцете.

— По-добре ли си?

Мати кимна, но внимаваше да не говори.

— Значи нещата между теб и съпруга ти вървят добре? — В сивите очи на Рой Крофърд проблесна жив интерес.

— Нещата вървят просто чудесно — увери го Мати. От стягането в гърлото гласът й прозвуча дрезгаво и секси.

— И това е какво — време за реванш?

Мати се изправи, отиде до прозореца и бавно отпи от шампанското си.

— Не, не мисля така — честно си призна тя. — Не мисля, че правя това, за да си го върна на Джейк. Вече не. — Млъкна, пое дълбоко дъх и усети гърлото си чисто. — Правя го за себе си.

Рой беше точно зад нея, с устни на врата й.

— Поласкан съм.

Мати почувства как вратът й настръхва от топлия му дъх.

— Мисля, че бих изпила още една чаша шампанско.

Рой моментално й напълни чашата и тя я изпи до дъно.

— Сигурна ли си, че искаш да го направиш?

— Напълно. — Мати остави чашата си на масата, обхвана с ръце лицето му и приближи устните си към неговите. Устните му бяха меки и широки, по-широки отколкото на Джейк. Той умело отвърна на целувката й, с отворена уста и едва загатнат език. Натискът бе точно колкото трябва. Явно Рой бе мъж, който обичаше да се целува и се бе усъвършенствал.

— Правиш го много добре — каза му тя, а краката й потреперваха, докато той бавно танцуваше с нея към леглото.

— Имам четири сестри. През цялото време, докато бяхме деца, се упражнявахме.

Спряха пред леглото и Рой отново я целуна. Този път целувката бе по-дълбока, но езикът му пак я докосна съвсем леко. Да, наистина, помисли си Мати, добре се е упражнявал. Не че Джейк не се целуваше добре. Правеше го. Просто беше минало много време, откакто я бе целувал по този начин. А дали изобщо някога я бе целувал така, зачуди се тя и заднишком се блъсна в рамката на леглото. Махай се, Джейк, помисли Мати, отвори очи и някак замъглено видя голямата глава на Рой над себе си.

Рой леко се отдръпна, но устните му продължаваха да стоят залепени за нейните. Ръцете му напипаха предницата на зелената й копринена блуза и пръстите му започнаха да описват все по-малки кръгове около гърдите й. До тук много добре, помисли Мати, когато той започна да разкопчава белите й перлени копчета. Тогава усети познатото гъделичкане в ходилото на десния си крак. Нямаше за какво да се безпокои, даде си кураж тя. Усещаше гъделичкане в цялото си тяло. Нямаше за какво да се безпокои.

— Как си? — прошепна Рой.

— Чудесно — отговори му тя.

— Чудесно — повтори той, смъкна блузата от раменете й и веднага върна ръцете си на черния й дантелен сутиен. — Толкова си красива — каза й той и плъзна ръце към бедрата й.

Специално си даде труда да свали внимателно всяка част от облеклото й и през цялото време се възхищаваше от меката й кожа, деликатните извивки на тялото й, аромата й, начина, по който реагираше на всяка нова ласка.

— Виж се — каза той, докато лягаше до нея на чистите бели чаршафи. — Имаш ли представа колко невероятно красива си?

— Кажи ми го пак — проговори тя и очите й се напълниха със сълзи.

И той го повтори. Отново и отново. Ръцете му бяха на гърдите й, в косите й, между краката й, устните му следваха техния път, а езикът му следваше устните. Мати затвори очи, но ги отвори, защото образът на Джейк изникваше иззад притворените й клепачи. Отивай си, Джейк, каза му тя. Леглото не е достатъчно голямо за всички нас.

— Готова ли си? — попита Рой Крофърд.

— Не още. — Мати седна и игриво го отблъсна. — Мой ред е — каза тя и взе да изучава голото му тяло. Последният път, когато изневери на съпруга си, беше затворила очи и извърнала глава. Но сега нямаше намерение да прави това. Не, този път щеше да се наслади на всяка секунда. Навлизаше в тази авантюра с широко отворени очи.

Рой Крофърд имаше страхотна фигура за мъж на неговата възраст, реши Мати и прокара пръсти по гладките му гърди. Слаб, стегнат, мускулест. Явно много добре се грижеше за себе си. Вероятно няколко дни в седмицата посещаваше гимнастическия салон. Както прави Джейк, сети се Мати. Салонът — там Джейк е срещнал Хъни. Хъни, с ъ-и, помисли тя.

С пръстите си усети как Рой Крофърд трепна.

— Извинявай — бързо се извини Мати. — Заболя ли те?

— По-бавно — отговори той.

— Предполагам, че съм изгубила тренинг.

— Справяш се чудесно — каза Рой, а устните на Мати изместиха пръстите й.

В следващия миг тя бе върху него, нагласи тялото си към неговото. Мати извика, когато той проникна в нея, Рой се пресегна, прегърна я и отново проникна. Скоро се смениха, той застана отгоре, после до нея, след това тя отново бе отгоре.

— Толкова си красива — повтаряше Рой отново и отново. — Толкова красива. Толкова красива.

Той я преобърна, вдигна краката й на раменете си, застана на колене и продължи да прониква все по-дълбоко и по-дълбоко. Мати изви гръб, за да се нагоди към него, ръцете й сграбчиха хълбоците му и го придърпаха още по-плътно, сякаш искаше целият да навлезе в нея. Почувства замайване и еуфория, цялото й тяло бръмчеше, като че ли щеше да експлодира. Това е магия, помисли си и тялото й потрепери, когато стигна кулминацията.

Мати осъзна колко много й е липсвала тази магия. Колко много се нуждаеше от нея в живота си.

— Добре ли си? — някъде иззад нея попита Рой.

— Чудесно — с благодарност се усмихна тя. — А ти?

Той се наведе и целуна голото й рамо.

— Чудесно — отговори.

Тишина.

Магията бе свършила.

Като всеки добър магьоснически трик, тя бе изчезнала без следа. Докато я имаше бе прекрасна и заслужаваше възхвали, но свършваше преди да разбереш, преди да откриеш ключовите й моменти, ловките движения на ръката, прикрепените издайнически нишки. Ох и ах, и какво ли не — на края не оставаше нищо.

Това ли искаше наистина? Така ли искаше да прекара последната година от живота си?

Мати осъзна, че това бе едно от нещата, които обичаше в изкуството. То бе точно, постоянно, педантично, поставено в някакви рамки. Дори и най-безобразната драсканица обикновено бе предварително премислена. Животът, от друга страна, бе мимолетен, отлитащ, объркан. Не го интересуваше дали излиза от рамките. По дяволите, той направо ги прегазваше.

Тя погледна Рой, милионер, издигнал се самостоятелно, и младеж, завинаги останал такъв, проснат гол до нея, без фалшиви претенции. А’съм си, к’вото съм си. Попай в ролята на Платон. Самата простота. Точно както бе рекламирана. Затвори очи. Ако в него имаше още нещо, тя не искаше да го знае.

Магията бе свършила.

След няколко минути Мати погледна към часовника отстрани на леглото. Бе станало девет и петнайсет.

— Май вече трябва да се прибирам — каза тя и си представи дългото пътуване с такси до вкъщи.

Рой Крофърд прокара ръка през гъстата си сива коса.

— Да. Действително и аз трябва да си ходя.

Бяха като двама непознати, които се събуждат след нощен гуляй, голи, и потни, и леко уплашени от човека до себе си, помисли си Мати, докато Рой се отправяше към банята.

След няколко секунди тя чу водата от душа. Пресегна се за дрехите си, нахлузи панталона, намъкна се в блузата. Реши, че ще има достатъчно време да се къпе щом се върне вкъщи. Нямаше голяма вероятност Джейк да се прибере преди полунощ. Все още се бавеше с копчетата на зелената си копринена блуза, когато Рой излезе от банята, с голяма бяла хавлия, омотана около бедрата му.

— Някакви проблеми? — попита той.

— Копчетата се съпротивляват. — Мати скри треперещите си ръце зад гърба си.

— Позволи на мен. — Ръцете на Рой Крофърд пак се озоваха отпред на блузата й. Когато пръстите му докоснаха гърдите й, той се поколеба. — По-добре не — каза накрая и закопча всяко копче по ред.

— Благодаря — искрено произнесе Мати.

— На вашите услуги. — Рой нежно я целуна по устните.

— Благодаря — повтори тя.

Рой Крофърд я погледна с изненада.

— За какво?

— Затова че ме накара да се почувствам като обект на желание.

Те се засмяха.

— Удоволствието бе изцяло мое — отвърна той и се пресегна за чорапите си. — Знаеш ли, наистина бих искал да видя изложбата, за която спомена съпругът ти онази вечер. — Той вдигна черните си панталони и нахлузи през глава синия си пуловер.

— Би трябвало — съгласи се Мати, докато си оправяше косата пред огледалото срещу леглото. — Има няколко фотографии, които смятам, че ще ти харесат.

— Ще ти се обадя. Можем да уговорим нещо.

— Звучи добре.

— Добре — повтори той.

— Добре — каза и тя.