Фридрих Незнански
Момиче за шпионина (99)

1.

Дълго не успявахме да пречупим Андриевски. Той не признаваше нищо, докато аз не се вбесих и не реших да го изработя просто така, за свое удоволствие.

— Юрий Владимирович, аз знам защо се инатите. Мислите си за парите, които ви чакат в някои чужди банки. Сигурно си казвате: ще изтърпя и това, ще се измъкна оттук, а там вече…

Започнах да му изброявам сумите и датите, на които той беше носил парите на Мойсеев. Виждах как се променя физиономията му.

— Виждате, че всичките ви финансови операции са ни известни.

— Е, и какво?

— Семьон Семьонович Мойсеев е наш сътрудник. Чрез сложна оперативна игра ние ви насочихме към него — вдъхновено блъфирах аз. — А той акуратно сменяше вашите парички с белязани, които после се изземаха от любимите ви банки в полза на държавата, чиито интереси вие бяхте служебно задължени да защитавате. Можем да ви устроим очна ставка и лично ще се убедите във всичко това…

Той повярва. Два дена го тресе истерията, а после започна да разказва така задъхано, сякаш миналото го стискаше за гърлото.

Пермитин в края на краищата се оказа прав, че само службата може да съди Андриевски. Намериха Юрий Андриевски обесен в килията на Лефортовския затвор. Финита…

А боецът Дмитрий Каратаев, с позивна Плъха, умря в болницата от внезапно изостряне на болестта. Този, който му помогна да се отправи на оня свят, вероятно предполага, че с моята съвестност до идиотизъм, аз ще се терзая, задето съм убил човек. Обаче той греши.

Днес за първи път след погребението на Валерка Чекалин Меркулов дойде на работа. След няколко дни е Нова година. В дома на Костя няма да е весело, но ние с Ирина непременно ще наминем при тях…

Някой почука на вратата.

— Влезте!

— Може ли, Александър Борисович?

— Влизай, Олег.

Олег Величко се приближава със сериозно изражение към бюрото.

— Вижте това.

Ярък плик. Адресът на получателя е написан на руски. А адресът и името на подателя — на немски. Писмото е изпратено от Франкфурт на Майн.

„Привет, Олежка!

Никога няма да забравя оня половин час в тъмния, студен град Грозни. Там навярно вече се води война. Извини ме пред своите началници, които гонеха мен, бедната бивша проститутка, като куче. Не им казах най-главното. Върнах се в Грозни за дискетата, която бяхме скрили заедно с Дейвид в основите на пететажния блок, където двамата с теб преживяхме всичко. На дискетата е списъкът на бившата съветска резидентура в Северна Америка. Дейвид ми каза, че това е дубликат, защото Юра е твърде хазартна личност и лесно може да ни вкара в беля. Затова, ако нещо стане, аз трябваше да взема дискетата от скривалището и да я прехвърля на Запад. Там за нея ще ми платят тлъста сума. Сякаш гледаше в бъдещето моят човек! И него самия убиха, и дискетата, която носеше, беше пробита от куршум и залята с кръв. Затова, когато Юра ме откри, ме притисна много здраво да му дам дубликата. Но аз, сякаш от уплаха, се изтървах, че сме я скрили в беседката… Представям си как е ровил там!

Целувам те, Олежка! Ако можеш, ела ми на гости, да си починеш от боклуците, с които те сблъсква гадният живот. До скоро!“

Пъхнах листа обратно в плика и го подадох на Олег.

— Да не би да искаш да те пратя след нея, за да я предпазиш от предателството?

— Не, и без това не можете да го направите. Ще изпратят други, които няма да я уговарят…

Кимнах и исках да добавя нещо, но не успях, защото иззвъня вътрешният телефон.

— Турецки слуша.

Чух глухия глас на Меркулов:

— Привет, Саша.

— Здравей, Костя.

— Отваря се една мръсна работа. Щеш, не щеш, трябва да я поемеш.

— Какво се е случило?

— Във входа на блока си преди час е застрелян с два куршума в главата депутатът от Държавната дума Николай Корольов.

— Духът на Андриевски се е върнал за него! — изтръгна се от мен.

— Може и да е така, но това трябва да се установи и аргументирано да се докаже.

— Разбрах ви — казвам, оставям слушалката и поглеждам застиналия пред бюрото Олег.

Той се прокашля и тихо пита:

— Тръгваме ли?

— Тръгваме…