Фридрих Незнански
Момиче за шпионина (77)

4.

Тримата с Меркулов и програмиста Виктор се затворихме в компютърния център през обедната почивка. Трудно е да се предположи, че в наше време ще се намери ентусиаст, който желае да посвети свободното си време на работата. И действително никой не ни обезпокои.

Виктор бързо определи кой от компютрите е съвместим с дискетата на Скворцов, напъха с плашеща ме небрежност черния крехък квадрат в дисковото устройство, поигра си с клавишите и на екрана върху син фон се появиха редове с бели букви на латиница.

— Та кой файл искате да отворим? — обърна се той към мен.

— Опитайте с „ангел“.

— Има такава буква, както би казал моят учител Якубович! — възкликна след малко Виктор.

После на екрана се появи текст и ние тримата не откъснахме от него очи и за секунда, докато свърши.

ПРОЕКТ „АНГЕЛИ ОТ АДА“

Поръчан от Съвета за сигурност, Министерството на отбраната, Министерство на вътрешните работи.

Изпълнител: Главно разузнавателно управление при Генералния щаб на МО на РФ.

Задача: подготовка на специално подразделение за водене на локални бойни операции в относително затворени пространства: градските технически комуникации, метрото, дренажните системи, канализацията, въздухоподаващите и кабелните шахти. Освен това ще се отработват операции по завземането на подземни щабове, командни пунктове, пускови комплекси от шахтов тип и други подобни обекти. Подразделението трябва да бъде готово да изпълни поставената пред него задача във всеки град по света, където съществуват подземни равнища. Това е първият етап от работата. Втори етап: излизане на подразделението на повърхността в непосредствена близост до обекта за нападение или вътре в него и завладяване на документи, образци от техника, както и унищожаване на живата сила на врага. Възможна е операция за освобождаване или завземане на конкретно физическо лице и доставянето му на определено място.

Подготовката на подразделението да се възложи на служителите от ГРУ полковник В. Д. Скворцов и полковник С. Б. Осинцев.

ДОКЛАДНА ЗАПИСКА НА ПОЛКОВНИК СКВОРЦОВ

След получаването на задачата бе организиран подбор на личния състав на подразделението „Ангели от ада“ (по-нататък АА). Проучването и подборът на кадрите се осъществи по служебните досиета, последваха проверка на различните тренажори, медицински комисии, беседи с психолози. В първия етап на подготовката бяха подбрани 220 (двеста и двадесет) души. Те са разположени в три подземни съоръжения от дълбок тип. Връзката с повърхността се осъществява през кабелната и вентилационната шахта, двата ескалатора и два асансьора.

Първи етап от подготовката. Дневен график.

Сутринта кръвна проба, вземане на лекарства, закуска, теоретични занимания. След обяд до вечерта — практически занятия в подземието и прилежащите му територии. По време на тези занятия се изучават видовете и типове подземни комуникации, тунели, входове, схеми и чертежи, работата на метрото, сапьорно дело в подземни условия, капаните.

В специално подготвени от инструкторите места курсантите поотделно попадаха в организирани екстремални ситуации. Инструкторите незабелязано наблюдаваха техните реакции и поведение. След завършване на експеримента курсантите обясняваха на психолог своите усещания.

Ежедневно всички отговаряха на специални тестове, в края на всяка седмица минаваха през медицинска комисия.

Първият етап от подготовката завърши за три месеца. От 220 души останаха 51 (по 17 във всяко подземие).

Всички преминали първия етап курсанти владеят чужди езици, хладно и огнестрелно оръжие, бойната армейска система за ръкопашен бой (БАРС). Всеки може да изпълнява работата на оръжейник, сапьор, механик, електротехник, машинист и т.н. Истинските им имена са засекретени така, че курсантите не знаят как се наричат другите. Общуват помежду си с помощта на абсолютно неутрални псевдоними, напомнящи прякори.

Втори етап. Учебно бойни прониквания. Продължителност — два месеца. Снаряжение и екипировка:

Костюм специален гумен, армиран (КСГА).

Кевларен шлем, с монтирани фенерче с батерии, разговорно устройство, прибор за нощно виждане.

Транспортна жилетка.

Обувки армейски високи.

Универсален нож на разузнавача.

Стрелящ нож.

Нощ за подводен бой.

Безшумен пистолет в кобур.

Гранати — заслепяващи, шумови, с блокиращо действие, детонаторен шнур и взриватели.

Десантна раница с взрив, бикфордов шнур, аптечка, суха храна, водонепромокаем фенер.

Алуминиева раница с апарат за подводно дишане.

Тънки ръкавици от кевларена нишка.

Младият и твърде интелигентен за подобни доклади програмист Виктор възкликна, без да се обръща пряко към никого:

— Защо пък са им тънки ръкавици?! За да не оставят отпечатъци в канализационните шахти ли?

Да си призная, не знаех какво да му отговоря, но Костя Меркулов, изглежда, е осведомен за всичко.

Той се усмихна и каза:

— Ценя хумора ви, млади човече, но не обърнахте внимание на един нюанс…

— Какъв?

— Ръкавиците са от кевлар.

Костя сметна, че няма нужда от повече разяснения, но младежът не се съгласи:

— Що за чудо е кевларът?

— Много здрав материал. Кевларената нишка не може да бъде прерязана от нож.

Виктор разбиращо кимна и тримата отново се залепихме за екрана.

Въоръжение:

АСК-74У

Автоматичен пистолет „Кедър“.

Голямокалибрен автомат „Вал“

а) с устройство за безшумна стрелба;

б) с оптически мерник.

Допълнително за всички групи се полагат:

хидравлични ножици за рязане на метал, минилебедка…

— А с какво се отличават хидравличните ножици от обикновените? — пак полюбопитства Виктор, вече гледайки конкретно Меркулов.

— Тази играчка прерязва за минути метален прът с дебелина до шест сантиметра — послушно отговори заместник-генералният прокурор.

Оборудваната и въоръжена група слизаше под земята за 72 часа. След три денонощия, когато изпълнеше задачата си, се връщаше в базовото подземие. Всеки даваше кръвна проба и минаваше медицински преглед. Бойците пишеха доклади за резултатите от действията си и пак влизаха в тунелите, но вече по друг маршрут.

Разработените маршрути са два вида: прости и сложни. За прост се смята онзи, при който групата работи на едно-две равнища в тунели, по които може да се придвижва относително нормално. При прост маршрут групата изминава на ден 7 до 10 километра.

По сложен маршрут се налага групата многократно да преминава в различни нива, да се спуска и да се качва по кладенци и шахти, на отделни места практически с пълзене. Налага се да се пресичат линиите на работещото метро, да се извършват преходи из мазетата на жилищните сгради. За един ден може да се изминат не повече от пет километра.

Работата на втория етап протичаше по две направления. Първо: да се усъвършенства умението за ориентиране в подземни лабиринти. Второ: изпълнение на поставените задачи. Групите отиваха на учебно бойните слизания без инструктори. Те бяха предупредени, че може всеки момент да очакват нападение от противника. Условен противник би могла да бъде друга група или инструкторите.

Условно бойните слизания продължиха месец. След това групите получиха нова задача. Трябваше да слязат под земята за тридесет дни. Създавайки си бази, групите отработиха редица операции: завземане на секретни обекти, борба с диверсанти, извършване на диверсии и т.н. Към гореизброеното снаряжение беше добавена апаратура, позволяваща да се обезвредят или неутрализират различни капани. На повърхността през цялото време на операциите дежуреше специална група за поддръжка и контрол, замаскирана като работници от „ВиК“, газовата и електрическата компании, с придадена им за прикритие съответна техника. Връзката с повърхността се поддържаше в определени точки, около канализационните или въздушните шахти.

Резултати от втория етап: всички бойци от специалното подразделение АА преминаха програмата за подготовка и са готови за изпълнение на задачи в подземните комуникации на града.

Някои забележки.

Понякога радиовръзката работи лошо под земята. Пример: когато човек завие в друг тунел, по-дълбок с няколко метра, сигналът се губи. За поддържане на връзка се наложи да се разполагат хората по особен начин, което забавяше и затрудняваше изпълнението на поставените задачи.

Почти полугодишното пребиваване под земята на личния състав се отрази пагубно върху състоянието на бойците. Отбелязани бяха виене на свят, възпаления на очите, не зарастваха раните и порязванията. Лошо се отразяваха на здравето и значителните физически претоварвания, храненето предимно със суха храна, употребата на прекалено хлорирана вода. Имаше случаи на слухови халюцинации и безпричинен страх. Извод: оптималното време за пребиваване на личния състав под земята се ограничава в рамките на месец и половина, два.

След приключването на обучението всички бойци от специалното подразделение АА преминаха през разширено медицинско освидетелстване, писмено се задължиха да не разгласяват получените сведения и бяха изведени на повърхността за почивка.

Ръководител на центъра за подготовка на спецподразделение АА:

полковник В. Скворцов