Фридрих Незнански
Момиче за шпионина (31)

1.

Операцията за задържане на особено опасния престъпник Петров-Бодила представляваше сложен комплекс от мероприятия, в които бяха задействани големи сили.

Тъй като Петров се криеше в такова гъсто населено място като лагера за бежанци, остро стоеше проблемът за осигуряване безопасността на пребиваващите там, основната част от които бяха жени и деца. Беше разработен следният план. Взвод милиционери, начело с началника на Балашихинското районно управление открито влиза в почивния дом и там началникът обявява, че във връзка с променените условия лагерът се премества в съседния почивен дом. Преди да дойдат автобусите, които ще превозват хората, милиционерите ще проверят дали всички в лагера имат документи, потвърждаващи статута им на бежанци. Лицата, които не са бежанци, ще бъдат изведени от лагера и ако желаят — изпратени в приемник-разпределител. Докато милиционерите се занимават с това, взвод от спецчастите ще блокира всички възможни нелегални изходи на територията на почивния дом.

Грязнов смяташе отначало да пусне в самия лагер няколко облечени като скитници оперативници, но се оказа, че там няма много хора, затова прекалено многото непознати скитници ще привлекат вниманието на тукашните и естествено ще изплашат Петров. А него е най-добре да го пипнат с изненада. Затова в лагера влязоха само двама преоблечени оперативни работници и задачата им беше на пръв поглед проста — да се постараят до началото на милиционерската проверка да установят в коя барака е Петров.

Досега Слава Грязнов не беше посещавал бежански лагери. Виждал ги беше само по телевизора някъде в Палестина или в други бедни южни краища. И беше свикнал да смята, че африканците и азиатците си изясняват отношенията само от бедност и липса на акъл. А ето че това уродство започна и в Русия.

Когато уазката на началника и автобусът с взвода милиционери влязоха през разтворените врати в почивния дом, неговите обитатели, забравили какво е нормален отдих, тревожно се струпаха на спортната площадка, затрупана с боклуци и в черни петна от огнища.

— Граждани бежанци! — обърна се към тях невисокият, здраво сложен подполковник и започна да обяснява защо е тук милицията и какво трябва да правят. — Не се строявайте на опашки, спокойно си съберете вещите, ние ще минем по бараките и ще проверим документите…

Хората, които едва се бяха устроили на новото място, недоволно зароптаха, когато разбраха за поредното преселение. Но нямаше какво да правят и се разпръснаха.

Грязнов си въртеше главата като откачен, опитвайки се да види къде са преоблечените ченгета. Макар че едва ли беше нужно — и двамата бяха скрили под омазнените си кожухчета миниатюрни радиостанции. Обаче нямаше търпение да пипне престъпника и да окове ръцете му в белезници.

Бойците от спецчастите с бронежилетки в защитен цвят се криеха в гората и като че никой не ги беше забелязал.

Взводът милиционери се разпръсна из лагера на пръв поглед като неорганизирана тълпа. Всъщност, разпределени на групи, милиционерите блокираха всички изходи от територията на почивния дом. Хората при това седяха върху своите раници и чанти, така че имаше добър обзор на територията.

Слава не беше забравил да помоли и милиционерите, и спецназовците да не стрелят без нужда — Петров му трябваше жив, дори и ранен, инвалид, но способен да разговаря и да разбира какво искат от него.

Все пак той може и да се досети, мислеше Грязнов. Само да заподозре нещо, и операцията ще бъде на ръба на провала. Но за краткото време, което имаха на разположение, едва ли можеше да се измисли нещо по-ефективно. И трябва да им се признае, чеченците също не бяха глупаци. Натикали бяха аверчето в наблъскано с хора място, опитай се да го измъкнеш, особено ако е въоръжен.

Грязнов разбра, че неговото мятане между бараките е безсмислено, по-скоро носи вреда — отвлича вниманието на оперативниците, патрулните милиционери и взвода на спецчастите.

Радиостанцията беше съветско производство, при това не съвсем нова. Затова, преди да се свърже с една от петте групи, снабдени с радиостанции, малкият и много уморен микрофон шиптеше, свистеше и хриптеше, сякаш се прокашляше.

— Шшшш… гррр… хррр… Първи! Първи! Говори Трети. Във втора и трета барака обектът не е открит…

— Продължавайте огледа! — изстреля привичната заповед лепнатият за свръзката капитан.

— Първи! Обектът е тук!

Грязнов с един скок излетя от кабината на колата и се озова до капитана.

— Първи слуша! Обозначете се и кажете номера на бараката!

— Първи! Говори Втори! Барака номер девет…

Капитанът веднага започна да се свързва с другите групи, за да ги пренасочи към тази барака, заради която и беше започната цялата достатъчно трудна операция.

Грязнов за кратко погледна към начертания набързо на ръка план, където бяха обозначени и номерирани всички жилищни и помощни постройки на почивния дом „Горско езеро“, определи в коя посока е търсената сграда и се затича натам…