Фридрих Незнански
Момиче за шпионина (61)

1.

Скрих тържествено лекия черен квадрат на дискетата в сейфа. За нея е забранено да се говори и дори да се шепне в моя кабинет.

Вече доста бях напреднал в компютърната техника, за да знам, че докато не разполагам с парола за отваряне на този кладенец на информация, който се нарича име на файла, няма да мога да науча какво е записано на дискетата. Може да се окажат вицове за Елцин и Гайдар!

Слава Грязнов малко ми е обиден за нещо, в което нямам вина: още не може да оцени степента на риска, който е поел.

Иска ми се не просто да се досещам, а да съм уверен, че работата не е била напразна. Но и самият аз не съм сигурен в нищо.

Съвсем неотдавна ни беше извикал Меркулов.

— Слушай — казва, — стига сте се правили на глупаци с Грязнов!

— За какво става дума, Константин Дмитриевич? — питам учтиво.

— За това, че заради вашите номера с ГРУ скоро ще се чалдисате и генералният с удоволствие ще ме изрита в пенсия, задето не съм усетил навреме вашето откачане.

— Добре — казвам, — само че вие първо ми разкажете анамнезата на болестта!

— Какво?

— Развитието на заболяването, с което започва краткият анализ на анализите…

— Стига се правихте на идиоти, момчета! Говоря за микрофоните във вашите кабинети. Поиграхте си на шпиони в капан, закалихте си нервите — стига! Утре ще наредя да ви извадят „буболечките“ и да ги пратят за експертиза.

— И тя нищо няма да докаже. Всички микрофончета в една фабрика ги правят — и за МВР, и за ФСК и за Вася Крокодила от Люберци!

— Кой е този Вася?

— Така, събирателен образ. Моля те, не прибързвай, Костя. С нервите и акъла всичко ни е наред, полека-лека капе и материалчето… Изобщо започвам да мисля, че не военното разузнаване ни е пробутало микрофоните.

— А кой тогава?

— Ами ако е началникът на следствения отдел Шелковников?

— Каквооо?

— Той, той, защо се чудиш?

Меркулов се взря в мен с нямо изумление, после каза:

— И спориш с мен! Ярко изразена мания за преследване. Или за величие?

— Това пък защо?

Меркулов не отговори, но аз и сам разбрах от какво предположение се удържа той: че като началник-отдел аз щях да му харесвам повече, отколкото Шелковников. Меркулов искаше да ме види на този пост. Обяснявам на Костя мислите си: моят пряк началник много иска да помогне на чиновника от кметството Селиверстов, който е забъркан в далаверите на фирмата „Геронт-сервиз“, но аз не се поддадох на откровеното му съучастничество.

— Той сега няма защо да те ухажва — пак възрази Меркулов. — Нали си предал вече делото в съда.

— Дело имаше още тогава, когато материалите от следствието лежаха на бюрото ми.

— Трябва да лежат не на бюрото ти, а вътре в чекмеджетата или още по-добре в сейфа, ако не работиш в момента с тях — назидателно каза Костя.

— Сред нас бродят другари, за които бравите и ключалките на сейфовете не са проблем — мрачно отбелязах аз.

— Между другото това ми напомни, че отправих запитване до отдела за материално-техническо снабдяване на разузнаването, контраразузнаването и МВР — получавали ли са в асортимента на спецматериалите химикал за екстрено унищожаване на документи. Отговориха ми, че у нас такива вълшебни средства още никой не е получавал, имаме по-прости, които унищожават документите заедно с чантата. Но оттам ми дадоха и полезна информация — нали сега всичко е за продан — от въртокъщника до еднократните разтворими гащи. Защо да няма магазин, където можеш да купиш подслушваща апаратура или такова прахче, с каквото е обработена онази чанта. Разбираш ли? Ако отчетеш този фактор и прибавиш към него персоните на всички господа, които си напъхал в затвора за своя не особено дълъг живот — представяш ли си колко са потенциалните заподозрени?! Така че дай по-добре да извадим микрофоните, да вдигнем малко шум, та да разберат „приятелчетата“, че няма защо да ни пробутват техниката си!

— Аха! Който идва при нас с „буболечка“…

— … с нея и ще си отиде!

— В едно не си прав, учителю и началнико, простия криминален контингент няма да рискува да се вмъкне в Главната прокуратура, за да ни лепи микрофончета. Тия бандити няма да влязат по своя воля в нашата кантора, това да не ти е в чужд апартамент да се вмъкваш…

— Така е било някога, Саша! Вече няма нито честна бандитска дума, нито правила. Сега, който има мангизи, той е отгоре. Макар че вероятно за едно си прав — обикновените криминални типове не биха се захванали с това. Знаеш ли защо те препирам с микрофоните и с делото на Керуд?

— Е?

— Вече ти казвах — скоро армията ще влезе в чеченския конфликт. Това ще бъде гражданска война, която ще удари и по обикновените хора, и по сложните дълбокомислещи политици, и по армията. Министърът на отбраната се хвали, че за два часа ще превземе Грозни.

— А какво, не му ли стигат?

— Не съм сигурен. Той няма да воюва срещу овчари, а срещу генерал „афганец“. Моята позиция е еднозначна: колкото и да е лош генерал Дудаев, трябва добре да се претегли всичко, преди да открием огън, и да се постараем да направим така, че да не стреляме срещу населени пунктове. Знам, че в армията много от офицерите са срещу такава война. Разбирам, че президентът се страхува от лошия пример — откъсне ли се от матушката Чечня, може да я последват и други. Но твърде неудобна страна избраха, за да наплашат субектите на федерацията. Готвя се да пледирам за тези, които откажат да воюват. А това означава, че скоро ще ме изритат от това кресло, ще започнат рокади и премествания… Затова е по-добре да си вържеш гащите, та да не падаш много отвисоко, разбра ли?

— Работата е там, Костя, че в момента ми е останало само това обстрелвано „Волво“ и убийството на Мешчерякова. Връзвам го към следствието за Керуд, макар че нямам с какво особено да се аргументирам. По-просто би било да предам по местоживеене това убийство в районната прокуратура, но ми се струва, че са я ликвидирали заради Керуд, тоя неизвестен американец…

— Или заради Андриевски — добави Меркулов.

— Смяташ ли?

— Защо не? Служителят от външното разузнаване, също както американеца, няма какво да прави в Чечня. Това не е чужбина, даже най-близката.

— Така е. Но ми се стори, че Андриевски достатъчно убедително обясни защо се усуква около американеца.

— Би било забавно да го попитаме дали знае, че се е мотал не с конгресмен, а неизвестно с кого. Но затова е добре да имаме скрит коз — да знаехме кой се е криел зад скромната английска фамилия. И защо?