Фридрих Незнански
Момиче за шпионина (54)

1.

Слава Грязнов взе от Скворцова ключовете от къщичката в Одинцово и замина, а аз досаждах на Меркулов:

— Костя, обади се в ГРУ! Те няма да посмеят да ти откажат.

Той масажираше с длан гърдите си отляво и клатеше глава:

— Няма да посмеят, но няма да ми кажат и истината.

— Все пак може да изтърват нещо…

— Да бе, надявай се! Да не си забравил лозунга? Дърдоркото е съкровище за шпионина. Ясно ли ти е? Съкровище!

— Звънни им!

Меркулов ми тегли тихо една, но вдига слушалката и натиска бутоните.

— Какво да ги питам?

— Кой е Алик и къде е ходил Скворцов в командировка? — нетърпеливо казвам аз.

— Ало! Добър ден, Николай Григориевич! Меркулов ви безпокои. Не ме ли познахте? А, познахте ме. Е, не става от мен шпионин. По работа се обаждам, разбира се. Имам към теб два въпроса. Знам, че не си длъжен да отговаряш, но поне може ли да те попитам? Питам. Имате ли във вашето учреждение човек на име Алик? Не, аз разбирам, че въпросът не е коректен… Ясно, че трябва да кажа цялото име. Само че ако го знаех, нямаше да те питам. Кого наричат Алик приятелите му? Разбрах, ти никого не наричаш така. Ще успея ли да задам втория въпрос, или вече ще се ядосаш? Къде е била последната командировка на полковник Скворцов? Разбрах, извинявай за безпокойството…

Меркулов остави слушалката и ме погледна накриво:

— Излязох глупак пред генерала! И всичко заради тебе!

— Константин Дмитриевич, извини ме, но нали после ще ме гониш за резултати. Каза ли ти нещо?

— Твоят Скворцов е бил в Северен Кавказ. Доволен ли си?

— Не много.

— Има си хас! На теб е трудно да се угоди.

— Как мислиш, Костя, дали съвпадението е случайно или…

— Кое именно?

— Това, че са били на едно място в едно и също време. Керуд с Андриевски и Скворцов.

— Това може и да е съвпадение, сега всички се бутат в Чечня, усмиряват я. Или не си съгласен?

— Съмнявам се. Виж сега — същата вечер, когато са обстрелвали колата на Андриевски, Скворцов е трябвало да се срещне с някого. Колко са били тези хора и кои, засега не знаем, но единият има име или прякор Кук. Като прякор много не върви, затова пък като фамилия за американец или англичанин не звучи лошо. Още повече че Керуд не се оказа изобщо Керуд. Ами ако е шпионин? А колегите разузнавачи го следят! По-точно следили са го.

Меркулов скептично се усмихна:

— Не излиза красива версията, Александър Борисович, не става…

— Знам какво искаш да кажеш: шпионите ги лови контраразузнаването, а разузнаването само шпионира, нали?

— Да, нещо такова…

— Не знам защо, Костя, но ми се иска да ги свържа заради общи интереси. Може ли да използвам телефона?

Меркулов мълчаливо кимна и като се възползва от паузата в разговора, се зачете в някакво дебело дело.