Фридрих Незнански
Момиче за шпионина (12)

10.

Нощ. Седим със Слава в неговата канцелария и пием горещ силен чай, почти заварка. Криво ни е, защото по всичко изглежда, че сме помогнали на Мешчерякова да умре.

Според показанията на съседите Мешчерякова се появила в този апартамент преди два месеца. Дотогава там живеела самотната бабичка пенсионерка Авдотя Кузминична Голубьова. Някъде в началото на годината при старицата започнали да наминават редовно млади, добре облечени хора. Носели й продукти, лекарства, един път довели със себе си и лекар. После Голубьова взела да си събира багажа нанякъде, май открила някаква своя племенница или друга роднина. Бабичката заминала и изчезнала.

В началото на есента идвала някаква дамичка, млада и нафукана, довела шлосер от жилищно-експлоатационната служба, огледала апартамента и си заминала. А скоро след нея се появила Мешчерякова, отворила със свой ключ, нанесла се, на другия ден докарала някои мебели и заживяла там. Не общувала активно със съседите, отначало поздравявала всички, после само онези, които й отговаряли. Когато някой я попитал за Голубьова, Мешчерякова спокойно отговорила, че не познава такава, апартаментът е взела под наем от някаква жена, но фамилията й не е Голубьова.

Нататък, разбира се, ние ще разберем кой е дал под наем апартамента на Мешчерякова и как е станала собственичка неизвестната дама. Но аз усещах, че и тук работата намирисва както при „Геронт-сервиз“. Това дело ми седи на главата вече половин година. Директорът на фирмата и счетоводителят лежат в предварителния арест и дават показания, а още един от фирмата успя да избяга.

От заключението на медицинската експертиза ни е известно, че Мешчерякова се е удавила във ваната. При това тя би могла да се е удавила както от водата, така и от повръщаното — и едното, и другото е открито в белите й дробове и стомаха. Именно последното обстоятелство ни принуждава да признаем, че тя е влязла сама във ваната или са й помогнали. Ако се има предвид съдържанието на стомаха, Мешчерякова е била в средна степен на опиянение. Анализът на кръвта показа, че степента е била доста по-силна, почти до критичната точка. Това противоречие беше разрешено, когато при по-педантичния оглед на трупа бе открита следа от убождане на лявата мишница. Тъй като в кръвта и в тъканите не бяха открити никакви химикали, освен етилов спирт, можеше да се предположи, че някой е вкарал във вените на Мешчерякова алкохол. Което означава, че имахме работа не с нещастен случай, а с убийство. И, струваше ми се, не районната прокуратура ще се занимава с делото на Мешчерякова. В средата, където се е движела напоследък Катя, убиваха просто и по-ефективно. Макар че по повод на ефективността май се престарах. Ефектът и в този случай беше достатъчен.

Онзи, който е помогнал на Мешчерякова да се отправи на оня свят, беше направил всичко старателно и акуратно, без да остави и най-малка следа от престоя си в апартамента. Но педантичният Грязнов установи, че в кухненското шкафче, по времето, докато бяхме в апартамента, всичката посуда бе суха, отдавна измита, с изключение на една чиния и една мелхиорова чашчица. Гостът на Катя не е пил шампанско, можеше да се предположи, че е бил мъж. Можеше да се предположи и по следната причина — инжекциите с водка не бяха направени много акуратно, един път този „медик“ даже не успял да попадне във вената и вкарал цялата доза просто под кожата.

Разбирах колко сложна задача имаха оперативните служители. Ако сега, в близките часове, не успеят да попаднат на нещо, на някаква следа, следствието може да забуксува в задънена улица. Сложността идваше и от това, че убитата не беше обикновена гражданка, която е пред очите на всички и всяко отклонение от общоприетите норми на живот или поведение веднага ще бъде забелязано от съседите или колегите й. Целият живот на Катя и професията й, така да се каже, бяха пълно отрицание на нормалното. А нейните колежки по професия няма да кажат нищо, дори да знаят кой и защо е очистил Катя.

В показанията на любопитните съседи изплува още един интересен момент. Тази вечер, някъде след шест часа, на вратата на апартамент №14 позвънил милиционер. Влязъл, пуснала го е значи, а кога си е отишъл, никой не видял, всички били пред телевизорите да гледат някакъв сериал за екзотични страдания. Какъв е бил милиционерът, може би кварталният? — разпитвал оперативният служител. Може и да бил той, съгласила се съседката, само че бузата на милиционера била превързана, сякаш има зъбобол. Носел дипломатическо куфарче.

Слава се обади на кварталния по телефона. Човекът се кълнеше и божеше, че не е стъпвал в четиринадесети апартамент повече от половин година. Оправдаваше се, че блокът е спокоен — няма нито хулигани, нито рецидивисти. От своя гледна точка беше прав, разбира се, но от това не ни ставаше по-леко.

Прелиствам бележничето на Мешчерякова. В него има няколко белгородски адреса като данък юношеска сантименталност и няколко телефонни номера, от които нито един не отговаря в единадесет вечерта. Което е доста странно. В Москва е рано да се звъни към седем-осем вечерта, но към полунощ всички се прибират за сън. Макар че, както излиза, не всички.

Както и му е редът, телефонният номер на фирмата „Еделвайс“ е на буквата „Е“ в бележничето на педантичната Катя. При това телефонът за справки 812 12 12 заедно с изящния надпис просто е изрязан от вестник и е залепен в бележничето.

— Как мислиш, какво може да е купувала тя там? — питам Слава просто така, да разкъсам тягостното мълчание.

Грязнов отвръща нещо нецензурно, но аз съм снизходителен — ако не се притеснявах, щях първи да изтърся нещо подобно.

Но моят стар приятел умее не само да псува. Той взема бележничето от ръцете ми, гледа го, после казва:

— Не си във форма, Саша! Пропуснал си най-главното. Тук пише да се звъни през цялото денонощие. Вдигни слушалката на деривата, сега ще си поръчаме нещо!

Вдигаме задружно слушалките и Слава, поглеждайки в бележничето, набира посочения в рекламата номер.

Отначало чуваме само сигнала „заето“, което е косвено потвърждение, че фирмата наистина работи. Слава набира номера още веднъж и натиска копчето за автоматично избиране.

Този път се свързваме. След два дълги сигнала, някой вдига слушалката и произнася с млад, отчетлив и приятно звучащ глас заучената фраза:

— Фирма „Еделвайс“ на вашите услуги.

— Добър вечер — с непривично мръсничко придихание заговаря Вячеслав. — Какво мога да си поръчам тази вечер?

Двамата със Слава разчитахме, че фирмаджията сега ще ни изброи списъка на услугите, записани в устава на предприятието. Да, ама не!

— Всичко е както винаги — отсече гласът. — Какво бихте искали?

— Нещо екзотично.

— Хм… — Човекът се замисли за секунда. — Има едно негърче, като статуетка е. Обаче е скъпо!

Вячеслав се пули насреща ми: къде попаднахме значи. Но това е от първоначалното объркване. И той, и аз, струва ми се, разбрахме що за стока се предлага на клиента.

— А Катя може ли? — продължава да играе Слава.

На другия край на линията следва пауза, после дежурният — кой друг може да бъде? — подмята късото:

— Един момент.

След минута, не повече, в слушалката се чува друг, по-строг глас:

— Какво обичате?

— Нали ви казах — Катя! — ядосва се Слава, може би и не съвсем неискрено.

— Представете се, моля! — изисква гласът от слушалката.

Вероятно приема Грязнов за някой съученик на Мешчерякова, на когото тя, без да мисли, е дала координатите на работата си, затова когато Слава тръсва в слушалката съвсем искрено: „Ами аз съм Славик“, отговорът звучи така:

— Слушай, Славик, Катя я няма днес. И не звъни повече тук, че ще те ритам по цървулите чак до твоя Рязан!

При което връзката с „Еделвайс“ прекъсва. Но само телефонната.

— И тъй, тя си падаше курва… — промърмори Вячеслав, после попита: — Какво, отиваме ли да сваляме мацки?

— Обаче си вземи хилядарките за служебни разходи.

— Аха! И брониран презерватив, нали? — смее се Грязнов.

Влизам в радостното му оживление: опипом хванахме следа, и то каква!

Слава бързо върти шайбата на вътрешния телефон:

— Ало! Володя? Привет, Грязнов говори. Как е работата? Ще излизаш ли на спецмероприятие? Да? Браво! Давам направлението… Какво? Не е кръчма за съжаление! Ей сега идваме.

Той затвори слушалката и съобщи:

— Отиваме с момчетата от дванайсети отдел.

Излизаме и пеша се придвижваме към булевард „Дветной“.