Майкъл Конъли
Боговете на вината (7)

6.

Сиско каза, че не това, което му казали, било важно. А това, което му показали.

— Повечето общи пространства в хотела имат камери, които работят непрекъснато — обясни той. — Така че са записали почти цялото посещение на жертвата там в неделя вечер. Дадоха ми копие срещу минимална сума, която смятам да включа в разходите си.

— Няма проблем — казах.

Сиско обърна компютъра на масата, за да могат и останалите да виждат екрана.

— С проста програма монтирах кадрите от различните ъгли, за да пресъздам посещението й в реално време. Можем да видим какво е правила от влизането до излизането си.

— Пускай филмчето, Скорсезе.

Той натисна бутона и всички се загледахме. Записът беше черно-бял и нямаше звук. Беше зърнест, но не до степен лицата да не се виждат или да не се различават. Започваше с кадър от високо във фоайето на хотела. Таймкодът в горната част показваше 21:44. Макар фоайето да бе оживено и пълно със закъснели клиенти и други хора, Глория/Жизел се разпознаваше лесно. Вървеше през тълпата към нишата с асансьорите. Беше с черна рокля до коляното, по нея нямаше нищо екстравагантно и тя се чувстваше съвсем спокойно, като у дома си. Носеше хартиена торба с лого на търговска верига, която й помагаше да се слее с останалите.

— Това тя ли е? — попита Дженифър и посочи жената, седнала на кръглия диван и изложила краката си на показ.

— Тази прекалено се набива на очи — отвърнах. — Не. Тя е ето тази.

Посочих вдясно на екрана и проследих Глория с пръст. Тя се усмихна на охранителя, който стоеше на входа на нишата с асансьорите, и мина смело покрай него. Скоро ъгълът се промени и я видяхме през камера на тавана над пространството пред асансьорите. Глория провери електронната си поща през телефона, докато чакаше. Асансьорът пристигна и тя се качи.

Следващият кадър беше от вътрешността на кабинката. Глория натисна копчето с цифрата 8. Докато се качваше, вдигна чантата и погледна в нея. Гледната ни точка не ни позволяваше да видим съдържанието й.

Когато пристигна на осмия етаж, слезе от асансьора и екранът почерня.

— Е, тук губим картината — каза Сиско. — На етажите няма камери.

— Защо? — попитах аз.

— Казаха ми, че е от съображения за опазване на личното пространство на гостите. Ако записват кой в коя стая влиза, може да си навлекат големи неприятности, когато става въпрос за разводи, призовки и тем подобни.

Кимнах. Обяснението изглеждаше логично.

Екранът отново оживя и показа как Глория слиза с асансьора. Забелязах, че таймкодът показва, че са изминали пет минути, което означаваше, че Глория очевидно е почукала на вратата и е почакала достатъчно дълго в коридора пред стая 837.

— Има ли вътрешен телефон на осмия етаж? — попитах. — Дали тя през цялото време е чукала на вратата, или се е обадила на рецепцията да пита за стаята?

— Няма телефон — отвърна Сиско. — Само часовник.

След като слезе на приземния етаж, Глория излезе от асансьора и тръгна към вътрешен телефон, поставен на маса до стената. Вдигна слушалката и разговаря с някого.

— Тук моли да я свържат със стаята — каза Сиско. — Рецепционистката й казва, че в хотела няма никакъв Даниъл Прайс и никой не се е регистрирал в 837-а стая.

Глория затвори телефона. Личеше си, че е раздразнена. Идването й се бе оказало загуба на време. Тръгна през фоайето към вратата с по-бърза стъпка, отколкото на идване.

— А сега гледайте това — предупреди ни Сиско.

Глория бе насред фоайето, когато в обсега на камерата на десет метра зад нея се появи мъж. Носеше бомбе, бе привел глава и разглеждаше дисплея на телефона си. Изглежда, също вървеше към вратата. Нищо подозрително нямаше в него, само скритото от шапката лице и приведената поза.

Изведнъж Глория смени посоката и тръгна към рецепцията. Това накара мъжа зад нея да се почувства неудобно и да направи същото. Обърна се, отиде до един диван и седна.

— Следи ли я? — попита Лорна.

— Почакай — каза Сиско.

На екрана се видя как Глория отива до рецепцията, изчаква да обслужат друг клиент пред нея, след това задава някакъв въпрос на служителя на хотела. Той набра нещо на клавиатурата, погледна екрана и поклати глава. Очевидно й казваше, че няма никакъв Даниъл Прайс, регистриран в хотела. През цялото това време мъжът с шапката седеше с приведена глава и скрито от периферията лице. Гледаше телефона си, но не правеше нищо с него.

— Той дори не натиска копчетата — каза Дженифър. — Просто се взира в телефона.

— Гледа Глория — казах аз. — Не телефона.

Беше невъзможно да се определи със сигурност заради шапката, но изглеждаше очевидно, че следи Глория. Когато приключи на рецепцията, тя се обърна и отново тръгна през фоайето към вратата. Извади мобилния си телефон от дамската си чанта и натисна едно копче. Преди да стигне до вратата, бързо каза нещо по телефона и го пусна в чантата си. След това излезе от хотела.

Мъжът с шапката стана и тръгна след нея. Ускори крачка, когато тя мина през вратата. По всичко личеше, че внезапното решение да Глория да се върне до рецепцията бе разкрило преследвача й.

Щом мъжът също излезе от фоайето, ъгълът на камерата отново се смени и видяхме тротоара пред хотела. До тротоара спря черна лимузина също като моята, Глория отвори задната врата, хвърли вътре чантата си и се качи. Колата потегли и излезе от кадър. Мъжът с шапката прекоси загражденията и също изчезна от картинката, като нито веднъж не вдигна достатъчно глава, та да видим поне носа му.

Видеото свърши. Всички мълчахме и мислехме върху това, което бяхме видели.

— Е? — попита накрая Сиско.

— Следили са я — казах аз. — Предполагам, че си разпитал в хотела за мъжа?

— Разпитах и нищо не излезе. Онази вечер никой от охраната не е работил под прикритие. Мъжът — който и да е той — е бил външен човек.

Кимнах и се замислих отново за видяното.

— Нея следваше, когато тя влезе — отбелязах. — Това означава ли, че вече е бил вътре?

— Имам запис и с него — каза Сиско.

Обърна компютъра към себе си, набра нещо на клавиатурата и намери следващото видео. След това пак обърна компютъра към нас, пусна клипчето и го придружи с обяснения.

— Така, това е той. Седи във фоайето в девет и трийсет. Бил е там преди тя да дойде. Остава така докато тя влезе. Имам го от различни ъгли.

Пак придърпа компютъра към себе си и пусна паралелни записи. Те бяха от различни камери и бяха синхронизирани по таймкод. Видяхме как Глория пресича фоайето, а мъжът с шапката я следи. Шапката му се завъртя, докато тя отиваше към другия край на помещението. Изчака я да слезе от осмия етаж и я проследи навън след внезапното й отбиване до рецепцията.

Шоуто свърши и Сиско затвори лаптопа.

— Е, кой е той? — попитах.

Сиско разпери ръце. Размахът им беше почти два метра.

— Всичко, което мога да ти кажа, е, че не работи в хотела.

Станах и закрачих покрай масата. Чувствах прилив на енергия. Мъжът с шапката беше загадка, а загадките винаги са в полза на защитата. Те са въпросителни, които водят до разумно съмнение.

— Знаеш ли дали полицаите вече са били в хотела? — попитах.

— До снощи — не — отвърна Сиско. — Вече са представили разследването си на прокуратурата. Вероятно не им пука какво е правила в часовете преди убийството.

Поклатих глава. Беше глупаво да подценяваме обвинението.

— Не се тревожи, ще се заинтересуват.

— Възможно ли е да е работил за Глория? — попита Дженифър. — Да й е нещо като охрана?

Кимнах.

— Добър въпрос. Ще питам клиента си, когато го видя, преди да се яви в съда. Освен това ще го питам и за лимузината, която я взе. Ще видя дали е имала постоянен шофьор. Но има нещо в този… този запис, което не се връзва. Няма как този човек да е работил за нея. Той сякаш знае, че има камери, и затова е нахлупил шапката си толкова ниско. Не иска да бъде заснет.

— Освен това е бил там преди тя да дойде — добави Сиско. — Чакал я е.

— Държи се, сякаш знае, че тя ще се качи и после веднага ще слезе — обади се и Лорна. — Знаел е, че горе в стаята няма никой.

Спрях да крача и посочих затворения лаптоп на Сиско.

— Той трябва да е — казах. — Онзи, който й се е обадил. Той е Даниъл Прайс. Трябва да открием кой е.

— Може ли да се намеся? — попита Дженифър.

Кимнах и й дадох думата.

— Преди да се разгорещяваме толкова около мистериозния мъж с шапката, да си спомним, че клиентът ни е признал пред полицията, че е бил в апартамента на жертвата заедно с нея след като този човек я е следил и освен това се е скарал с нея и я е хванал за гушата. Така че преди да се тревожим какво се е случило преди той да отиде в апартамента й, не е ли по-добре да се разтревожим какво е направил или не е направил Ла Кос, когато е бил в дома й?

— Всичко е важно — отвърнах бързо. — Но трябва да се провери. Ще се наложи да намерим този човек и да видим какви ги е вършил. Сиско, можеш ли да разшириш малко търсенето? Този хотел е на Родео Драйв. Там трябва да има още камери. Може би ще можем да проследим мъжа до някоя кола и да видим номера й. Тази следа още не е напълно изстинала.

Сиско кимна и каза:

— Почвам веднага.

Погледнах си часовника. Трябваше да тръгвам към съда.

— Добре, какво друго?

Всички мълчаха. Накрая Лорна вдигна ръка.

— Какво, Лорна?

— Просто да те подсетя, че днес в два са досъдебните преговори в трийсети участък за Рамзи.

Простенах. Още една от звездните ми клиентки, Диърдри Рамзи, бе обвинена в подпомагане на престъпление и още много неща в един от най-странните случаи, които някога се бяха падали не само на мен, но и на който и да било друг адвокат. Тя привлече общественото внимание като жертва на един ужасен обир в универсален магазин. Според първоначалните съобщения двайсет и шест годишната жена била една от четиримата клиенти и двамата служители вътре, когато нахлули двама тежковъоръжени маскирани мъже. Всички клиенти и служители били отведени в един склад и заключени там. След това обирджиите разбили касата с щанга. След което обаче влезли в склада и казали на заложниците да им дадат портфейлите си и всичко ценно и да се съблекат. Докато единият стоял на пост, другият изнасилил Рамзи пред всички. След което мъжете избягали с 280 долара, две кутии бонбони и личните вещи на жертвите. Престъплението остана неразкрито с месеци. Общината предложи награда от 25 хиляди долара за информация, която би довела до арест, а Рамзи заведе дело срещу корпорацията собственик на магазина, като ги обвиняваше, че не са се погрижили за сигурността на клиентите си. И тъй като те не искаха Рамзи да свидетелства пред съдебни заседатели за случилото се, бордът на директорите в Далас гласува да се споразумее с нея и й плати 250 000 долара обезщетение.

Парите имат склонността да разрушават връзките. Две седмици след като Рамзи взела хилядарките, в полицията се обадила жена и попитала дали общината още дава наградата и когато й отговорили утвърдително, разказала изненадваща история. Оказало се, че истинската цел на обира била обезщетението от четвърт милион долара, а изнасилвачът обирджия бил приятелят на Рамзи Тарик Ъндъруд. Изнасилването било част от сложна измама, която според свидетелката била измислила самата Рамзи.

Жената, която се обадила, била най-добрата приятелка на Рамзи, която се почувствала изоставена, след като върху дружката й се изсипали несметни богатства. След като съдът разреши подслушване на телефоните им, Рамзи, приятелят й и съучастникът му в обира скоро бяха арестувани. На Ъндъруд беше назначен служебен защитник, което означаваше, че Рамзи не може да получи такъв, и делото й бе предадено на мен. Беше случай, от който нямаше да изкарам много пари, и имаше малка вероятност да спечеля, но Рамзи отказваше споразумение. Искаше съдебен процес и нямах друг избор, освен да й го дам. Очертаваше се грозен край.

Напомнянето за тези преговори уби инерцията, която бях набрал. Стенанието ми не остана незабелязано за Лорна и тя предложи:

— Искаш ли да се опитам да го отложа?

Замислих се. Изкушението беше голямо.

— Искаш ли да го поема аз? — предложи Дженифър.

Разбира се, че тя искаше. Би поела всяко наказателно дело, което й дам.

— Не, случаят е заплетен — казах. — Не мога да ти го дам. Лорна, виж какво можеш да направиш. Искам днес да се занимавам с Ла Кос, стига да мога.

— Ще ти се обадя.

Останалите или си взимаха последна поничка, или вече тръгваха към вратата.

— Значи така. Всички си имате задачи и никой не знае какво ще правим по това дело — казах аз. — Ще държим връзка. Обаждайте ми се за всичко, което научите.

Взех си още една чаша кафе и излязох последен. Ърл ме чакаше с колата на задния паркинг. Казах му да кара към съда в центъра и да избягва магистралата. Исках да стигна там навреме и да мога да поговоря с Ла Кос, преди да го изправят пред съдията.