Майкъл Конъли
Боговете на вината (35)

34.

Някак си успяхме да стигнем до Отделение 120 една минута преди девет. Форсайт вече седеше на банката си, а Ланкфорд се бе настанил прилежно зад него на стол до парапета. На адвокатската маса седеше самотна Дженифър Арънсън. Още нямаше нужда приставите да водят Ла Кос от ареста, защото съдебните заседатели щяха да дойдат чак след обсъждането на допълнения списък със свидетелите.

Размених си поглед с Ланкфорд, преди да седна.

— Мислех, че няма да успееш да дойдеш навреме — прошепна ми Дженифър паникьосано.

— И сама щеше да се справиш. Но нещата се промениха от снощи. Трябва аз да поема. Съжалявам, но няма достатъчно време, за да ти обясня промяната в стратегията. Случиха се разни работи.

— Какви?

Преди да успея да й отговоря, секретарката забеляза, че всички юристи вече са тук, и ни каза, че съдията иска да обсъдим новия списък със свидетелите в кабинета й. Станахме, тя ни отвори вратата и ни пусна в коридора зад съдебната зала.

Съдия Легоу очакваше двама души. Видя Дженифър и ми каза да взема един от столовете край заседателната маса и да го донеса пред бюрото й. Седнахме там. Дженифър се оказа между мен и Форсайт. Аз небрежно заех стола вдясно, да може съдията да ме вижда от лявата си страна.

— Реших, че ще е по-добре да обсъдим списъка в кабинета ми, за да можем да говорим по-свободно — каза Легоу. — Роза, вече говорим официално.

Роза беше стенографката, която седеше в левия ъгъл зад съдията. Забелязах, че Легоу поиска да започне да се води протокол чак след като заяви желание да скрием от медиите настоящата процедура.

Можех да възразя срещу закритото обсъждане, но не мислех, че ще постигна нещо, пък и със сигурност така нямаше да спечеля точки пред съдията. Затова не направих нищо, макар да усещах как Дженифър се взира в мен и очаква да протестирам. По правило за обвиняемия е винаги по-добре всичко да се случва на открити заседания. Така се разсейват обществените подозрения, че се правят скрити сделки и се крие информация.

Съдията назова присъстващите за протокола и продължи:

— Господин Форсайт, доколкото разбирам, сте имали време да прегледате допълнения списък със свидетели на защитата. Защо не започнем с вашия отговор?

— Благодаря, госпожо. Времето едва стигна на мен и моя детектив да прегледаме имената в този списък. Погрешно е да го наричате „допълнен“, Ваша Чест. Добавянето на трийсет и три имена не е обикновено допълнение. Това е съвсем нов списък, и то напълно ненужен. Можете да очаквате обвинението да…

— Ваша Чест — намесих се аз, — налага се да прекъсна господин Форсайт, защото мисля, че защитата може да предложи компромис, който може да реши този проблем и дори да зарадва прокурора.

Извадих от вътрешния си джоб списъка, който бях направил в колата тази сутрин, докато Лорна караше по Алварадо, където успя да се измъкне от задръстването. Бяхме спрели да говорим за случилото се предната вечер в Глендейл и аз се бях захванал със списъка и с това, което смятах да кажа пред съдията.

— Слушам ви, господин Холър — каза съдия Легоу. — Какво е вашето предложение?

— Ето копие от допълнения списък, на което съм зачертал всички имена, с които си мисля, че можем да направим компромис.

Подадох листа на съдията. Нямах още един екземпляр за Форсайт. Само след пет секунди четене съдията вдигна изненадано вежди.

— Господин Холър, задраскали сте всички без едно, две… пет имена. Как така двайсет и девет души, които бяха толкова важни вчера, така лесно и бързо отпаднаха?

Кимнах, все едно се съгласявах, че действията ми са абсурдни.

— Единственото, което мога да кажа, госпожо, е, че през последните двайсет и четири часа защитата промени из основи възгледите си относно начина, по който да представлява господин Ла Кос.

Погледнах към Дженифър. Тя знаеше за „Марко Поло“, но нямаше представа какво се бе случило предната вечер в Глендейл. Но разпозна ключовата реплика, на която трябваше да се включи, и кимна, за да изрази пълно съгласие с мен.

— Да, Ваша Чест — каза тя. — Смятаме, че можем да продължим само с четири от добавените към първоначалния списък имена.

Съдията присви подозрително очи и подаде документа на Форсайт. Той набързо го прегледа, очевидно прочете само имената, които искахме да оставим, а не тези, които бях готов да изхвърля. Но много скоро се намръщи и поклати глава. Не бях и очаквал да се предаде без бой.

— Ваша Чест, ако защитата бе предложила това вчера, можех да спестя на детектива необходимостта да се труди извън работно време, а на данъкоплатците — допълнителното заплащане за усилието му. Като оставим това настрани, обвинението оценява желанието на защитата да намали броя на допълнителните свидетели. Обаче все още имаме проблем с останалите в списъка свидетели, затова трябва да възразя на промените.

Съдията се намръщи и си погледна часовника. Вероятно си бе мислила, че всичко ще приключи бързо и ще може да повика съдебните заседатели в залата преди девет и трийсет. Но де този късмет!

— Добре — каза тя. — Да прегледаме имената. Но бързо, заседателите ни чакат. Представете възраженията си.

Форсайт прегледа списъка и избра първата си битка, като почука с пръст по листа.

— Защитата е включила в списъка си собствения ми детектив и обвинението категорично възразява. Това е просто номер, за да може на свидетелската банка да се призове човек на прокуратурата и да се направи опит да се изтръгне от него стратегията на обвинението.

Изсмях се изкуствено и поклатих глава.

— Ваша Чест, защитата заявява, че няма да задава на детектив Ланкфорд въпроси, свързани с така наречената стратегия на господин Форсайт. Освен това искам да отбележа, че сме в таза фаза на процеса, когато защитата излага тезата си, а времето на обвинението свърши. Цялата стратегия на прокуратурата вече е протоколирана или най-малкото е ясна. Но също така трябва да добавя, че господин Ланкфорд е един от основните хора, разследващи този случай, и ни е позволено да го разпитаме най-подробно как обвинението е събрало и анализирало доказателствата и свидетелските показания. Ланкфорд е важен свидетел и няма прецедент, който да не му позволява да бъде призован от защитата.

Съдията премести поглед от мен обратно към Форсайт.

— Какво е следващото ви възражение, господин Форсайт?

Като не взимаше решение свидетел по свидетел, съдията очевидно показваше намерение да се произнесе наведнъж по всички пет имена и очевидно целеше с това да покаже нещо както на обвинението, така и на защитата. Щеше да се опита да раздели бебето по соломоновски. Очаквах го, докато по-рано зачертавах имена от списъка. Ланкфорд бе единственият свидетел, който исках. Стратън Стергос бе само примамка, с която целях да изтръгна реакция — и вече имах тази реакция на видеозапис. Нямах никакво намерение да го призовавам и затова сега можех спокойно да се откажа от него. Останалите три имена бяха съседи на Глория Дейтън и Слай Фългони старши. Можех да се откажа и от тях, макар че Слай старши щеше да се разстрои, ако не му издействах ваканция.

— Благодаря, Ваша Чест — каза Форсайт. — Обвинението възразява и на включването на Стратън Стергос. Проучването ни предната вечер не доведе до установяване на никаква връзка между него и това дело. Той живее в Глендейл, далеч от мястото на събитията. Казаха ми, че е пенсиониран гинеколог, който в момента е на почивка и няма връзка с него. Не успяхме да говорим с него и затова се затрудняваме да проумеем какво се е надявал да постигне господин Холър, като го призове за свидетел.

Скочих преди съдията дори да успее да се обърне към мен и да ми даде думата да отговоря.

— Както знаете, Ваша Чест, защитата представя алтернативна хипотеза за мотивите на убийството на Глория Дейтън. Това вече бе обсъдено надълго и нашироко във връзка с включването на агент Джеймс Марко, Трина Рафърти и Хектор Мойя в първоначалния списък със свидетели. Същото се отнася и за този свидетел. Вярваме, че Стратън Стергос може да даде показания, които свързват убийството на Дейтън с двойното убийство, случило се преди десет години в къщата срещу неговата.

— Какво? — извика Форсайт. — Сигурно се шегувате. Ваша Чест, не можете да позволите тази стрелба напосоки да зарази цялото дело. Поради липса на юридически термини ще кажа, че това е откачено. Двойно убийство отпреди десет години е свързано по някакъв начин с убийството на проститутка? Моля ви, госпожо, нека не превръщаме съдебната зала в цирк, а точно това ще стане, ако…

— Изяснихте позицията си, господин Форсайт — прекъсна го Легоу. — Други възражения по имената в списъка?

— Да, Ваша Чест, възразявам срещу довеждането на Силвестър Фългони старши от федералния затвор във Викторвил. Той би могъл да цитира само информация втора ръка.

— Няма как да не се съглася — каза Легоу. — Нещо да добавите, господин Холър?

— Искам последният отговор на защитата да бъде даден от колегата ми госпожица Арънсън.

Кимнах към нея и видях, че предложението ми я сварва неподготвена. Въпреки всичко знаех, че ще се справи.

— Съдия Легоу, с цялото ми уважение към съда и към господин Форсайт, но апелативните съдилища в цялата страна неведнъж са заявявали, че опитите да не се позволи на защитата да разгледа всички аспекти на алтернативните хипотези са опасни и водят до преразглеждане. Ние представяме точно такава алтернативна хипотеза и би било грешка, ако съдът ни попречи да го направим. Това е, Ваша Чест.

Дженифър умело бе включила в изказването си думите „грешка“ и „преразглеждане“. Две думи, които накараха съдията да премигне два пъти. Легоу кимна, след това сплете пръсти на бюрото си. Взе решение бързо, може би за по-малко от минута.

— Ще отхвърля възраженията срещу призоваването на детектив Ланкфорд. Той ще свидетелства. Що се отнася до Стратън Стергос, засега съм съгласна с господин Форсайт. Той отпада. Но съм склонна да преразгледам това решение, ако защитата ни покаже убедителни доказателства, че има връзка с делото. Останалите три имена се задраскват също, докато господин Холър не даде нови аргументи за включването им в списъка.

За пред хората в стаята се намръщих. Но решението беше идеално. Слай Фългони старши нямаше да получи своята ваканция, но пък аз получавах точно това, което исках — Ланкфорд. Фактът, че съдията остави вратата открехната за Стергос, беше бонус. Сега Форсайт, а това значи и Ланкфорд и Марко, щяха да знаят, че той всеки миг може да бъде вкаран в процеса и да го обърне с главата надолу. Най-малкото това щеше да послужи за отвличане на вниманието им, докато аз разработвам други истински аспекти на случая, по-фатални за обвинението.

— Нещо друго? — попита съдията. — Да започваме процеса.

Нямаше нищо друго и тръгнахме към съдебната зала. По пътя Форсайт ме заговори, както и очаквах.

— Не знам какво целиш с това, Холър, но да знаеш, че ако окаляш репутацията на свестни хора, ще има последствия.

С Форсайт вече бяхме хвърлили ръкавиците. Той вече не се правеше, че е над мръсотията, беше вътре в нея. За първи път се обръщаше към мен само по фамилия — знак, че вече няма да се държим колегиално.

Нямах проблем с това. Бях свикнал.

— Това заплаха ли е? — попитах.

— Не, това е реалността — каза той.

— Можеш да кажеш на Ланкфорд, че не реагирам добре на заплахи. Би трябвало да го знае от последния път, в който пътищата ни се пресякоха.

— Това не идва от Ланкфорд, а от мен.

Погледнах го.

— О, тогава значи да спра всичко, да накарам клиента си да признае всички обвинения и да моля съда за милост? Това ли искаш? Защото няма да стане, Форсайт, и ако си мислиш, че можеш да ме уплашиш, значи не си разпитал достатъчно колегите си за мен преди да тръгнеш по този път.

Форсайт ускори крачка и ме изпревари малко преди да стигнем до вратата на съдебната зала. Нямаше какво да отговори.

Огледах залата и видях Лорна да седи сама на първия ред. Знаех, че Кендъл няма да идва заради поне един от свидетелите, които смятах да призова. Според часовника на задната стена на залата беше десет без пет. Отидох до парапета, за да говоря с Лорна.

— Видя ли се вече със Сиско?

— Да, той е в коридора със свидетелката.

Погледнах назад към съдийската катедра. Беше все още празна, не бяха довели и Ла Кос от ареста. Знаех, че Дженифър може да започне и без мен. Обърнах се пак към Лорна.

— Ще дойдеш ли да ме повикаш, когато съдията влезе?

— Разбира се.

Излязох и тръгнах по коридора. Сиско беше там, седеше до Трина Рафърти. Тя бе облечена доста по-консервативно от последния път, когато се видяхме. Полата й дори покриваше коленете и бе послушала съвета ми да си сложи пуловер, защото съдия Легоу имаше навика да намалява температурата в залата, за да държи свидетелите будни и нащрек.

По отношение на облеклото Трина Трикс нямаше проблем. Но ми замириса на неприятности, когато забелязах, че отказва да ме погледне, когато се приближих към нея и й заговорих.

— Трина, благодаря ти, че дойде.

— Казах, че ще дойда. Ето ме.

— Е, ще се опитам да улесня максимално нещата за теб. Не знам колко ще те разпитва прокурорът, но аз няма да ти задавам много въпроси.

Тя нито отговори, нито ме погледна. Обърнах се към Сиско и вдигнах вежди. Проблем? Той сви рамене, за да покаже, че не знае.

— Трина — започнах аз, — надявам се, че нямаш нищо против със Сиско да се поразходим малко по коридора, за да поговорим за наши си неща. Няма да се бавим.

Сиско тръгна с мен към асансьорите. Оттам можехме да държим Трина под око, докато си говорим.

— Какво й става? — попитах.

— Не знам. Изглеждаше уплашена от нещо, но не казва какво. Питах я.

— Страхотно, точно това ми трябваше! Знаеш ли дали е говорила с някого снощи? Някой от другия лагер?

— Дори да е така, не иска да каже. Може просто да е нервна, че ще свидетелства пред съда.

Видях през рамото му как Лорна ми маха от вратата на залата. Съдията беше вече на катедрата си.

— Каквото и да е, най-добре да го преодолее бързо. Влиза след пет минути. Трябва да вървя.

Понечих да го заобиколя, но се сетих нещо и се върнах.

— Страхотна работа си свършил.

— Благодаря. Изгледа ли записа?

— Да, по пътя за насам. Какво точно сложи Марко в хладилника?

— Около сто грама хероин.

Подсвирнах, както обичайно го правеше Сиско.

— Махна го, нали?

— Да. Но какво да го правя? Ако го дам на индианците, ще го продадат или ще си го бият.

— Тогава не им го давай.

— Не го искам при мен.

Беше си дилема, но знаех, че не можем да се отървем от хероина. Можех да го използвам, като показвам видеото.

— Добре, аз ще го взема. Донеси го у дома тази вечер и ще го сложа в сейфа.

— Сигурен ли си, че искаш да поемеш този риск?

— Всичко ще свърши до няколко дни. Ще рискувам.

Потупах го по рамото и тръгнах към вратата на залата.

— Хей — извика той след мен.

Обърнах се.

— Видя ли как се държи Ланкфорд на записа?

Кимнах.

— Да. Изглежда, получава нареждания от Марко.

— Точно така. Марко е началникът.

— Именно.