Майкъл Конъли
Боговете на вината (19)

18.

Пристигнах на събранието последен. И едва се влачех. Когато най-накрая се прибрах у дома преди само няколко часа, бях отпочнал запаса си от текила. От пиенето на алкохол, пътуването до центъра за разговора с Трина Рафърти и тревогата, която идва заедно с подозрението, че някой те следи, ме деляха два часа неспокоен сън, преди да чуя алармата на телефона.

Измърморих някакъв поздрав на хората, които се бяха събрали в заседателната зала, и отидох право при масата с кафето в ъгъла. Налях си половин чаша, лапнах два аспирина и изпих кафето на една глътка. След това си налях още кафе и сложих и мляко и захар, за да го направя по-поносимо. Първата доза изгори гърлото ми, но ми помогна да си върна гласа.

— Как сте днес? Надявам се по-добре от мен.

Май ми отговориха утвърдително. Огледах се за място и веднага забелязах Ърл. За миг се зачудих защо е тук, но после си спомних, че предния ден го бях поканил да се присъедини към вътрешния кръг, и казах:

— Поканих Ърл да се присъедини към нас. Той ще поеме по-активна роля в някои от делата, като разследване и разговори. Ще продължи да кара линкълна, но има и други умения и възнамерявам да ги използвам за благото на клиентите ни.

Кимнах на Ърл и чак тогава се сетих, че не бях споменал за повишението му пред Сиско. Но на Сиско не му личеше да е изненадан и си дадох сметка, че съм спасен от Лорна, която е информирала съпруга си за това, което аз съм пропуснал.

Седнах. В средата на масата забелязах малко електронно устройство с три блещукащи зелени светлинки.

— Мики, не искаш ли поничка? — попита Лорна. — Като те гледам, трябва да хапнеш нещо.

— Не точно сега — отвърнах. — Какво е това?

И посочих устройството. Беше правоъгълна черна кутия с размерите на айфон, само че два-три сантиметра по-дебела. И с три антени, закачени в единия край.

Отговори ми Сиско:

— Вече казах на всички — това е блокер Пакуин 7000. Заглушава безжичния интернет, блутута и радиовълните. Никой извън тези стени няма да чуе какво си говорим.

— Да не намери бръмбари?

— След това устройство дори не се налага да търся. Това му е хубавото.

— Ами линкълнът?

— В момента го проверяват едни мои хора. Чакаха те да дойдеш. Ще ти съобщя веднага щом разбера нещо.

Бръкнах в джоба си за ключовете и Сиско каза:

— Нямат нужда от ключовете ти.

Разбира се. Те бяха професионалисти. Все пак извадих ключовете, сложих ги на масата и ги плъзнах към Ърл. През остатъка от деня щеше да кара той.

— Добре, да започваме. Съжалявам, че закъснях. Беше дълга нощ. Знам, че не е извинение, но…

Подкрепих се с още една глътка кафе, което този път влезе по-лесно. Започнах да усещам как кофеинът влиза в кръвообращението ми.

Посочих Пакуин 7000 и казах:

— Съжалявам и за всичките тези джаджи от секретните служби, но смятам, че трябва да сме предпазливи. Вчера се случиха важни неща и ви събрах, защото искам всички да научите за тях.

Сякаш за да подчертае сериозността на встъпителното ми изречение, от горния етаж долетя силен акорд от китара, който ме накара да замръзна. Всички вдигнаха очи към тавана. Звучеше като началото на „Нощ след тежък ден“ и съвпадението не ми убягна.

— А си мислех, че „Бийтълс“ са се разпаднали — казах.

— Разпаднали са се — отвърна Лорна. — И ни обещаха, че няма да има репетиции сутрин.

Чу се още един акорд, а след това зазвучаха импровизации. Някой заби на барабаните, а от чинелите за малко да ми паднат пломбите.

— Сигурно се шегувате — казах аз. — Тези момчета не трябва ли още да си отспиват махмурлука? На мен ми се ще да съм още в леглото.

— Ще се кача — предложи Лорна. — Наистина се ядосах.

— Не. Сиско, ти се качи. Вече знаеш какво се е случило. Искам Лорна да го чуе, пък и ти можеш да постигнеш по-добър резултат горе.

— Веднага.

Сиско излезе, за да отиде на горния етаж. Това бе един от онези редки моменти, в които се радвах, че е дошъл на работа само по тениска, излагайки на показ впечатляващите си бицепси и страховити татуировки. Тениската имаше надпис в чест на 110-ата годишнина на „Харли Дейвидсън“. Смятах, че това ще му помогне да предаде посланието по-ясно.

Под ритъма на барабаните започнах да разказвам. Първо осведомих всички за призовката, която Валенцуела ми бе донесъл предната сутрин, и продължих със случките от деня. Бях по средата, когато отгоре се чу ужасен трясък и Сиско сложи край на репетицията на групата. Завърших с разказ за вечерната среща с Трина Трикс и предположението, че ме следят, подсказано от обаждането на Фългони от затвора.

Никой не ме прекъсна, за да зададе въпрос, макар Дженифър да си записа някои неща. Не знаех дали мълчанието им се дължи на ранния час, на предполагаемата заплаха, че всички сме под наблюдение, или на уменията ми да разказвам увлекателно. Съществуваше и възможността да съм загубил вниманието на всички някъде по завоите на заплетената история.

Сиско се върна непокътнат, седна и ми кимна. Проблемът беше решен.

Обърнах се към останалите.

— Въпроси?

Дженифър вдигна писалката си, сякаш беше в училище, и каза:

— Всъщност имам няколко. Първо, каза, че Силвестър Фългони старши ти се е обадил от затвора във Викторвил в два през нощта. Как е възможно? Не мисля, че дават на затворниците достъп до…

— Не дават — прекъснах я. — Номерът беше скрит, но съм сигурен, че е от мобилен телефон. Вкаран тайно от някой надзирател.

— Може ли да се проследи?

— Не и ако е еднодневка.

— Еднодневка?

— Телефон за еднократна употреба. Купува се без регистрация на име. Вижте, отклоняваме се от темата. Достатъчно е да се каже, че Фългони ми се обади от затвора, където някой очевидно се е свързал с него, за да го информира, че в този момент разговарям с главната му свидетелка Трина Трикс. Това е важното. Не че Слай Фългони е имал телефон там, а че е знаел какво правим. Какъв е следващият ти въпрос?

Тя си прегледа записките, преди да го зададе.

— Ами до вчера имахме два отделни сюжета. Случаят с Ла Кос и другото нещо с Мойя, което си мислехме, че няма нищо общо с първото, но може да се окаже полезно и да го използваме като димна завеса в процеса срещу Ла Кос. А сега, ако правилно съм разбрала, говорим, че тези два сюжета са свързани.

Кимнах.

— Да, точно това казвам. Вече е един случай. Връзката очевидно е Глория Дейтън. А ключът е Ланкфорд. Той е следил Глория вечерта, когато е била убита.

— Значи Ла Кос е бил накиснат — каза Ърл.

Кимнах отново.

— Точно така.

— И това не е просто димна завеса — каза Дженифър. — Поемаме случая и го разчепкваме.

— Отново вярно.

Огледах се. Три от стените на заседателната зала бяха от стъкло. Но едната бе направена от стари чикагски тухли.

— Лорна, трябва ни дъска за писане за тази стена. Ще ми се да начертаем схемата. Така ще е по-лесно.

— Ще намеря — обеща Лорна.

— И сменете ключалките. Искам и две камери. Една на вратата и една в тази стая. Когато започне процесът, това ще е щабквартирата и искам мястото да е сигурно.

— Мога да сложа някой мой човек да пази постоянно — каза Сиско. — Може би си струва.

— И откъде да му платим? — попита Лорна.

— Изчакай с пазачите, Сиско — казах аз. — Може би като започне процесът. Засега само ще сменим ключалките и ще сложим камери.

Наведох се и опрях лакти на масата.

— Вече всичко е един случай — обясних. — Затова трябва да го разглобим и да огледаме всички парчета. Преди осем години съм бил манипулиран. Водех дело и предприемах ходове, които смятах, че съм измислил сам. Но не е било така. Няма да позволя това да се повтори.

Зачаках коментари, но всички само мълчаливо се взираха в мен. Видях как Сиско погледна над рамото ми и през стъклената врата зад мен. И понечи да стане. Обърнах се. Пред външната врата се мотаеше някакъв мъж, който беше дори по-едър от Сиско.

— Мой човек е — каза Сиско и излезе от заседателната зала.

Обърнах се пак към останалите.

— Ако бяхме във филм, този тип щеше да се казва Малечко.

Всички се засмяха. Станах да си налея още кафе и когато тръгнах обратно към мястото си, Сиско вече се връщаше. Останах прав и зачаках резултата. Сиско надникна през вратата, но не влезе, а каза:

— Линкълнът е маркиран. Искаш ли да свалим устройството? Може да му намерим място. Може би на куриерски камион, да ги поразкараме малко.

Под „маркиран“ имаше предвид снабден с проследяващо устройство като за предпазване от кражба. Но в този случай ставаше въпрос за това, че някой се е мушнал под колата ми и е закрепил за нея джипиес.

— Какво означава това? — попита Арънсън.

Докато Сиско й обясняваше това, което аз вече знаех, се замислих дали да махнем устройството, или да го оставим на мястото му и да намерим начин да го използваме в моя полза и срещу тези, които искаха да следят движението ми. Куриерски камион щеше да ги накара да се въртят в кръг, но също така щеше да ги предупреди, че сме ги разкрили.

— Остави го където си е — казах, когато Сиско приключи с обясненията. — Поне засега. Може да ни свърши работа.

— Не забравяй, че може да е просто помощно средство — предупреди ме Сиско. — Пак може да те следи и човек. Ще оставя индианците на пост още няколко дни, за всеки случай.

— Добре.

Той се обърна и даде знак на своя човек, като прекара ръката си по невидима маса: запазваме статуквото, оставяме следача на мястото му. Мъжът кимна, за да покаже, че е разбрал посланието, и тръгна към вратата. Сиско се върна на масата, посочи Пакуин 7000 и продължи:

— Извинявайте. Той не можа да се обади заради заглушителя.

Кимнах и попитах:

— Как се казва?

— Кой, Дребосъка ли? Всъщност не му знам истинското име. Викаме си му Дребосъка.

Щракнах с пръсти. Почти бях познал. Другите се засмяха, а Сиско ни погледна все едно знаеше, че има някаква шега, която е на негов гръб.

— Има ли рокери без прякори? — попита Дженифър.

— А, имаш предвид като Бълокс? Не, не мисля, че има, да ти кажа честно.

Чуха се още смехове и после пак ги накарах да станат сериозни.

— Добре, да разгледаме случая. Знаем какво има на повърхността. Да слезем по-дълбоко. Първо, трябва да отговорим на въпроса защо. Защо са ме манипулирали преди осем години? Ако вярваме на това, което ни разказват, Марко е отишъл при Глория и й е казал да подхвърли пистолета в хотелската стая на Мойя, за да може, като го арестуват, да го намерят и да го обвинят по състав, за който ще лежи до живот. Добре, това е ясно. Но след това идва трудното.

— Защо Марко просто не го е арестувал, след като пистолетът е бил подхвърлен? — попита Сиско.

Вдигнах пръст.

— Именно! Вместо да поеме по лесния прав път, той пуска в действие стратегия, в която Глория се оставя да я арестуват местните ченгета и след това идва при мен. Дава ми достатъчно информация, за да ми светнат очите и да реша, че мога да сключа споразумение. Отивам да се видя с прокурора и да уговоря сделката. Арестуват Мойя, пистолетът е намерен и останалото е история. Все още не сме отговорили на въпроса: защо е бил целият този зор?

Настъпи мълчание, в което екипът ми осмисляше сложната постановка. Дженифър се обади първа:

— Марко не е искал да го свържат с всичко това. По някаква причина той е трябвало да бъде отстранен и да чака, докато не му предоставят случая. Прокурорът сключва сделката с теб, местната полиция прави ареста и след това се появява Марко с федерална заповед и издухва всички от сцената. Изглежда, че му е паднало от небето, а всъщност той е режисирал всичко.

— Което пак ни връща на въпроса защо — обади се Сиско.

— Точно така — казах аз.

— Дали Марко не е познавал Мойя и не е искал той да знае, че го е накиснал? — попита Дженифър. — Изглежда като да се е скрил зад Глория и теб?

— Може би — отвърнах аз. — Но накрая пак получава случая.

— Ами ако е заради Мойя? — каза Сиско. — Той е човек на картела, а те са най-агресивните хора на планетата. Могат да изтребят цяло село, за да хванат дори само един предател. Затова просто е стоял отстрани и е чакал да му предадат случая прошнурован и подпечатан. Ако Мойя тръгне да търси на кого да отмъщава, нещата спират до Глория.

— Предполагам, че е възможно — съгласих се донякъде. — Но ако Мойя е искал мъст, защо ще чака седем години, за да я убие?

Сиско поклати глава. Не беше убеден. Това му е лошото на брейнсторминга. Много често се озоваваш притиснат в логически ъгъл.

— Може би говорим за две отделни неща — каза Дженифър. — Две събития, разделени от седем години. От една страна, арестът и неизвестната причина, поради която Марко го е режисирал, а от друга — убийството на Глория, което може да е станало по съвсем други причини.

— Връщаш се към тезата, че я е убил нашият клиент? — попитах аз.

— Не, в никакъв случай. Почти съм сигурна, че той е идиотът, когото са накиснали. Просто казвам, че седем години са доста време. Нещата се променят. Ти самият току-що попита защо Мойя ще чака седем години, за да отмъсти. Не мисля, че е направил това. Смъртта на Глория е голяма загуба за него. В неговата жалба за отмяна на присъдата се казва, че пистолетът е подхвърлен в хотелската му стая. Така че той е имал нужда от Глория, за да го докаже. А сега кой му остава? Трина Трикс и нейният разказ от втора ръка. Ще извади късмет, ако успее да я убеди да свидетелства пред апелативния съд.

Взирах се дълго в Дженифър, после започнах бавно да кимам.

— Слушайте децата — казах. — И не го казвам с пренебрежение. Ти си новобранката и мисля, че току-що го закова. Тя е трябвала на Мойя жива. За да разкаже какво е направила.

— А може да не е искала да признае истината и той да я е очистил — предложи Сиско и кимна, за да убеди сам себе си.

Поклатих глава. Не ми харесваше. Нещо липсваше.

— Ако започнем от това, че тя е трябвала на Мойя жива — каза Дженифър, — въпросът би бил — на кого му е трябвала мъртва?

Кимнах. Тази логика ми харесваше. Изчаках малко, после разперих ръце да подканя другите да произнесат очевидния отговор. Но това не стана.

— На Марко — казах аз.

Облегнах се на стола си и погледнах първо Сиско, после Дженифър. Те се взираха в мен с празни очи.

— Какво, само аз ли го виждам? — попитах.

— Значи избираш да ползваме за димна завеса федерален агент вместо престъпник от наркокартел? — Дженифър направо не можеше да повярва. — Не ми изглежда като добра стратегия.

— Вече не сме на стратегията с димната завеса. Вече доказваме истинска теза — казах аз. — Няма значение дали ще е трудно да убедим съдебните заседатели, щом наистина е станало така.

Пак настъпи мълчание. И пак първа се обади Дженифър:

— Но защо? Защо Марко ще иска да я убият?

Свих рамене и казах:

— Точно това трябва да разберем.

— Много пари се въртят в бизнеса с наркотици — каза Ърл. — Променят доста хора.

Посочих го, все едно е гений.

— Точно така — казах. — Ако приемем тезата, че Марко е накарал Глория да подхвърли оръжието, значи вече имаме агент, престъпващ законите. Не знаем дали нарушава правилата, за да вкара лошите в затвора, или за да защити някого. И в двата случая не би било странно да убие, за да предпази себе си и престъпната си операция, нали? Ако Глория се е превърнала в заплаха за него, то тя просто си го е търсела.

Наведох се напред.

— Ето какво трябва да направим. Трябва да научим още за Марко. И за отдела в който работи — междуведомствения отдел. Разберете с какви други случаи са се занимавали преди и след Мойя. Проучете каква е репутацията им. Трябва да прегледаме и други случаи, за да видим има ли нарушаване на правилата.

— Ще потърся името му в съдебните архиви — каза Дженифър. — Щатските и федералните. Ще извадя всичко, което успея, и ще започна оттам.

— Аз ще поразпитам — добави Сиско. — Познавам хора, които познават хора.

— А аз ще поема семейство Фългони — казах аз. — И господин Мойя. Те може да се окажат ценни за делото ни.

Усещах как по вените ми се разлива адреналин. Нищо не раздвижва кръвта така както чувството, че си на прав път.

— А дали според теб това означава, че Агенцията за борба с наркотиците ти е маркирала колата? — попита Дженифър. — А не Мойя или Фългони?

Идеята за престъпна Агенция за борба с наркотиците, която следи движенията ми, накара адреналина да замръзне на иглички във вените ми.

— Ако е така, тогава обаждането на Фългони до Трина снощи, докато бях при нея, е било съвпадение — казах аз. — А не ми се вярва да е съвпадение.

Това бе едно от нещата, което трябваше да изясним, преди да проумеем всичко.

Дженифър си взе бележника и папките и бутна стола си назад.

— Чакай малко — казах аз. — Не сме свършили.

Тя седна и ме погледна.

— Ланкфорд — казах аз. — Той е следил Глория вечерта, когато е била убита. Ако ще проучваме Марко, трябва да потърсим връзка между него и Ланкфорд. Ако открием това, ще сме научили почти всичко, което ни трябва.

Насочих вниманието си към Сиско и казах:

— Искам всичко, което успееш да откриеш за него. Ако познава Марко, искам да знам откъде. И как.

— Почвам — отвърна Сиско.

Обърнах се пак към Дженифър.

— Това, че проверяваме Марко, не означава, че ще изгубим Мойя от поглед. Трябва да знаем всичко необходимо по неговото дело. То ще ни помогне да разберем Марко. Искам да продължиш да работиш по това.

— Ясно.

И сега вече се обърнах към Лорна и Ърл.

— Лорна, ти организирай нещата. Ърл, ти тръгваш с мен. Мисля, че това е всичко. Поне засега. Бъдете внимателни. Помнете с кого си имаме работа.

Всички станаха.

Не беше от онези събрания, които носят радост и сплотяват. Тръгвахме в различни посоки, за да проведем дискретно разследване на потенциално опасен федерален агент. Малко неща са по-стряскащи от това.