Линкълн Чайлд
Третата порта (43)

42.

Лоугън влезе в ярко осветения район на Търбуха с бележник в ръка. Някъде тук сред шумотевицата и навалицата, сред несекващата работа беше работникът, докладвал, че през нощта е чул странен заплашителен шепот. Той беше следващият от хората в списъка на Лоугън, които трябва да разпита. Разбира се, стига да успееше да го намери.

Огледа се, после се закова на място. Нещо ставаше около отвора на Търбуха. Бяха се събрали много хора — техници, общи работници, също и неколцина учени. Сред тях бяха Портър Стоун и Фенуик Марч, които в момента водеха разговор със сериозни лица. Изпълнен с любопитство, Лоугън се приближи. Ситна индустриална мрежа беше спусната в отвора, висеше на тежка лебедка и приличаше на конците на някаква гигантска марионетка.

Докато гледаше, двигателят на лебедката заработи и след щракане на скорости мрежата започна да се издига. Стоун се беше надвесил над отвора на Търбуха и гледаше напрегнато надолу. Минута по-късно даде знак на оператора на лебедката да забави ход. Тогава Лоугън видя да се появява големият сандък от неръждаема стомана, който лежеше в мрежата. Беше дълъг около два метра и десет и широк деветдесет сантиметра. На Лоугън му заприлича на ковчег.

В този момент осъзна, че това наистина е ковчег. Вътре можеше да има само едно нещо: мумията на Нармер.

С голяма предпазливост двама техници придърпаха обгърнатия от мрежата сандък към приготвената количка, спуснаха го върху нея и освободиха мрежата. Тази операция се ръководеше от Марч, който се виеше около двамата работници като разгневено насекомо и даваше команди.

Изведнъж Лоугън долови с периферното си зрение някакво движение. Обърна се и видя Тина Ромеро, застанала в рамката на вратата, водеща към Търбуха. Тя се огледа, после погледът й попадна върху ковчега на количката. За секунда сякаш се вцепени. После очите й се присвиха. Тя закрачи напред и се изправи пред Марч. Лоугън чу караница на нисък глас. И тогава най-неочаквано Ромеро избухна.

— Ти, егоистично и арогантно копеле! — изкрещя тя и го сграбчи за ризата, стисна я в юмрук, след което го оттласна назад. — Да не си посмял да го докосваш.

Настъпи кратко изумено мълчание. След миг Портър Стоун бързо се вмъкна между двамата, прегърна Ромеро през рамо и я отдалечи от групата къде насила, къде с увещания. През цялото време й говореше тихо и настоятелно. Марч със зачервено като цвекло лице си оправи ризата, прекара пръсти през оредяващата си коса и се обърна отново към количката.

Лоугън се промъкна по-близо до Стоун и Ромеро.

— … извадихме го само за компютърната томография… — долови той, после Стоун сниши още глас.

След още няколко минути напрегнат разговор Стоун стисна рамото на Ромеро, погледна я настойчиво в очите, после се обърна и се върна при групата около Търбуха. Ромеро остана на място, дишайки тежко и стиснала устни в мрачна черта. След малко тя напусна района на Търбуха.

Лоугън забърза след нея по алеята, която водеше към Жълтото крило.

— Тина! — подвикна й.

Тя се обърна, видя го, но продължи да крачи.

— Какъв е проблемът? — попита той, когато успя да я настигне.

— Това копеле Марч — изстреля тя, без да спира. — Преди да започне експедицията, приехме основни правила как да се процедира с намерените находки. Всяка трябва да бъде проучвана на място, внимателно да се документира и да се стабилизира. За всяко нещо, което ще се изнася, първо трябва да постигнат съгласие ръководителите на екипи. Този лайнар обаче е действал зад гърба ми. Вече успя да извади от гробницата всичко ценно, което не е било здраво закрепено. Всичко е етикетирано и описано от групата плъхове, които се въртят около него. Единственото, с което разполагам, са шибаните видеозаписи. — Докато говореше, гласът й леко потреперваше. — Сега, за да получа нещо, трябва да попълвам искания. Направо не мога да повярвам, че Стоун се е съгласил с това. А днес гаднярът се докопа и до мумията на Нармер. Мамка му! — Тя поклати глава. — В моменти като този единственото ми желание е цялата шибана Станция да се озове на дъното на тресавището.

Повървяха известно време в мълчание.

— Портър Стоун винаги е бил известен с това, че не е търсач на съкровища — отбеляза Лоугън.

— Знам. Известен е с това. Същевременно обаче е свръхпараноичен заради намаляващото време, което ни е останало. Строителството на язовира „Афаяла“ върви предсрочно. Това място може да се окаже под водата след седмици, а не след месеци. Марч използва този факт, за да ръчка Стоун да бързат. Не спира да разправя, че това е най-голямото откритие в кариерата на Стоун — най-вулгарно гъделичка егото му. И сега, когато нещата са извадени от гробницата и са тук горе… ще бъде много трудно да бъде убеден който и да е от двамата да върнат поне част по местата им. — Тя поклати глава с дълбоко разочарование.

Бяха стигнали до коридорите на Червеното крило. Лоугън последва египтоложката в кабинета й и двамата се настаниха от двете страни на малкото бюро, на което лежаха артефакти и лаптоп.

— Любопитен съм — започна Лоугън — дали има напредък? По отношение на нещата, които толкова те учудиха в тази гробница.

— Цялата проклетия е една голяма загадка — изръмжа тя. Настроението й още беше мрачно, но очевидно беше започнала да се успокоява.

— Каза, че имало надписи, които са безсмислени. Необичайни серехи. Предмети, които не са в съгласие с фараонските традиции, които се появяват по-късно.

Тя кимна.

— Да, загадки в загадката.

— Как мислиш, дали нещата, които ще намерим в третото помещение, ще изяснят тези загадки?

— Възможно е. Обикновено в последното помещение на гробницата са положени най-важните и ценни предмети. Затова толкова се изненадахме, че намерихме Нармер и неговите скъпоценни погребални дарове във второто помещение. — Тя вдигна рамене. — Ето ти още една загадка.

Лоугън помълча малко, преди да попита:

— Според теб какво ще намерим? Имам предвид отвъд Третата порта?

Тя помисли известно време.

— Аз съм един от водещите египтолози в света. Затова Стоун ме избра. Проучила съм всички царски гробници, погребения в пясъка, пирамиди, култови храмове и мастаби, открити досега и документирани. Никой не знае повече по тези въпроси от мен. Искаш ли да чуеш нещо, ловецо на духове? — Тя се наклони към него, пронизвайки го с поглед. — Нямам ни най-малка представа какво ще намерим, когато свалим печатите от Третата порта.