Линкълн Чайлд
Третата порта (16)

15.

Те хукнаха с все сили по коридора в Кафявото крило, след това през бъркотията от коридори на Зеленото и накрая излязоха на голямата кънтяща платформа. Кейовете, които предния ден изглеждаха толкова заспали и пусти, сега гъмжаха от хора. Цареше бъркотия и глъчка от разговори и заповеди, давани на висок глас. Усещаше се острата миризма на дим, която се смесваше с тежкия дъх на гнило и кал.

Лоугън последва Ръш, който хукна надолу по коридора покрай далечната стена и се мушна през предпазните мрежи. Изведнъж се озоваха навън на тясна алея, която излизаше над тресавището и завиваше зад ъгъла на понтоните, върху които лежеше платформата. Беше три следобед и слънцето сгорещи врата и раменете на Лоугън като запалено одеяло. Над мрежестия покрив на пристанището се издигаха облаци гъст черен пушек, които се виеха към синьото небе.

Завиха зад ъгъла на понтона и видяха на около седемдесет и пет метра пред тях генератора. Беше голяма ъгловата постройка, издигаща се на пилони над тресавището. Гневен пламък изскачаше от решетка на близката му страна и облизваше горната част на машината, покривайки боята с мазни сажди. Мъже на джетове бяха заобиколили платформата и насочваха струи вода от преносими резервоари на гърбовете им. Макар и от такова разстояние, Лоугън усети горещината на този пъкъл да го залива на вълни.

Зад гърба им се чу шум и Франк Валентино и двама мъже в гащеризони дотичаха при тях. Единият носеше мощна дренажна помпа; другият беше навил дебели връзки маркуч на двете си рамене.

Тримата профучаха по посока на групичката работници, струпали се в края на алеята.

— Побързайте с помпата — извика Валентино.

Единият техник коленичи, остави помпата на металната настилка на алеята и метна смукателния маркуч в Ал Суд, докато вторият го закрепваше към крана. След това предпазливо се приближи към генератора и насочи маркуча към пламъците, чакайки другарят му да дръпне стартера на помпата. Двигателят се закашля и заработи, а от маркуча към огъня пръсна тънка, яростна струя кафеникава вода.

— Мамка му! — изрева Валентино. — Какъв е проблемът?

— Тресавището! — отговори инженерът. — Прекалено е гъсто.

— Мамка му! — продължи да ругае Валентино. — Върви да вземеш филтър трети номер. Побързай!

Мъжът хвърли маркуча и хукна обратно.

Тогава Валентино се обърна към високия мъж на около шейсет с изтъняла русолява коса, който, изглежда, беше началникът тук.

— Какво е положението с връзката за пренос на метан? — попита го той.

— Свързах се с „Добив на метан“. Крановете на предпазните клапани във всяко крило са затворени, правилата за безопасност се прилагат изцяло.

— Слава богу! — възкликна Валентино.

Ръш бавно закрачи към трите групички хора в края на алеята и Лоугън инстинктивно го последва. Внезапно обаче спря на място, сякаш се беше блъснал в невидима стена. Без предупреждение почувства нечие присъствие, увиснало над генератора и непосредствената му околност: гнило, зловредно и зло — древно и неумолимо. Въпреки жегата, стелеща се над тресавището, и горещината, лъхаща от горящия генератор, Лоугън го побиха хладни тръпки. Сякаш отвратителната воня на костница изпълни ноздрите му. По някакъв начин усети, че нещото — съществото, духа, природната сила, каквото и да беше — знаеше за неговото присъствие, за присъствието на всички тях, и изпитваше дълбока и постоянна омраза към групата им — омраза почти похотлива по своята сила и дълбочина. Инстинктивно направи крачка назад, после още една, но накрая успя да се овладее.

Пое си дълбоко дъх и потисна тази реакция, още преди много време беше научил, че дарбата му да усеща събуждаше или гняв, или страх у околните. Той се съсредоточи в разговорите, които се водеха наоколо.

— Исусе! — тъкмо казваше Валентино. — Резервният резервоар! — Началникът се обърна и подвикна на един от мъжете на джетовете. — Роджърс, бързо бягай да откачиш допълнителния резервоар и го дръпни настрани по водата, преди жегата да го възпламени!

Мъжът кимна, свали маркуча, с който пръскаше генератора, и закара джета си на позиция в далечния му край. Точно когато се протягаше с куката към резервоара, силна експлозия запрати кълбо гъст пушек към тях. Алеята силно се залюшка, а ударната вълна повали Лоугън на колене. Когато накрая успя да се изправи, чу отчаян, накъсан писък. Пушекът започна да се разнася и се видя тялото на Роджърс. Мъжът беше покрит с горящ дизел, пламтеше и косата му. Неколцина от работниците се хвърлиха в тресавището и заплуваха към мъжа, но той потрепери, изпищя, падна от джета и започна да потъва, все още пламтящ, в мътната, кафеникава вода на Ал Суд.