Линкълн Чайлд
Третата порта (38)

37.

Когато повикаха Лоугън на среща в конферентна зала А, за да изгледат вчерашното проникване в гробницата, той предположи, че групата ще бъде толкова голяма, колкото и при срещата, на която обсъдиха произшествието с генератора. Ала голямото помещение беше полупразно. Преди него бяха дошли Фенуик Марч с един от помощниците си, Тина Ромеро, Итън Ръш, Валентино и още двама души, които не познаваше.

Като видя малката група, Лоугън реши, че все пак ще може да спомене за своето откритие.

Стоун прекрачи прага, следван от своята лична секретарка. Мина край двата реда столове, подредени в полукръг в предната част на залата, и застана до бялата дъска.

— Да започваме — предложи той енергично. — Моля за кратки и по същество доклади. Фенуик, да започнем с теб.

Археологът зашумя с няколко листа и се изкашля, за да прочисти гърлото си.

— Вече започнахме да съставяме инвентарен списък въз основа на видеозаписа от първото помещение. Нашият епиграф започна да прави запис на надписите. Щом доктор Ръш даде разрешение, ще изпратим долу топограф, който да проведе пълно заснемане на размерите на помещението и на съдържанието му.

Стоун кимна.

— Нашият специалист по история на изкуството проучва рисунките. Нейното мнение, което засега се основава само на видеозаписите, е, че те се числят сред най-старите египетски некрополни рисунки. Според нея са почти толкова стари, колкото онези от гробницата в Хиераконполис.

— Много добре — отбеляза Стоун.

— Според данните от видеоогледа, като се има предвид тяхната възраст, артефактите са в отлично състояние. Разбира се, има някои, на които ще се отрази добре едно грижливо стабилизиране и реставриране. Например делвите с черни капаци и някои от амулетите с мъниста. Кога можем да започнем да етикетираме и изнасяме?

Въпросът предизвика гневното изсумтяване на Ромеро.

— Фенуик, ще караме подред — каза Стоун. — Първо камерата ще бъде заснета, картографирана и обявена за безопасна. Едва след това можем да се заемем със същинските артефакти.

— Смятам, че няма защо да ви напомням, че времето ни се изчерпва — изтъкна Марч.

— Да, няма нужда. Точно заради това ще бързаме колкото може повече. Обаче няма да прибързваме, за да не изложим гробницата и нас самите на опасност. — Стоун се обърна към Ромеро. — Тина?

Тя се размърда неспокойно.

— Малко е рано, за да навлизам в подробности. Освен това трябва да проуча много по-внимателно плочките и папирусите. Онова, което открих досега обаче, е донякъде объркващо.

Стоун сбръчка чело.

— Моля да ни обясниш.

— Ами… — Тя се поколеба. — Някои от надписите са изписани или изрязани малко грубовато. Сякаш се е работило твърде бързо.

— Забравяш, че си имаме работа с архаичния период — подхвърли Марч саркастично. — Първата династия. Египетските умения в областта на изкуството са били все още в зачатък.

Ромеро вдигна рамене. Беше очевидно, че не е съгласна.

— Във всеки случай много от предметите и надписите са единствени по рода си в египетската история. Те говорят за богове, практики и ритуали, които се различават от известното на науката за онова, което следва чак до Новото царство.

— Не разбирам — вдигна вежди Стоун.

— Трудно е да се опише, защото всичко е толкова ново и непознато. Сякаш… — Тя отново замълча. — Когато за пръв път погледнах надписите, имената на призованите богове, пола, поредността на ритуалите и други подобни неща, ми се стори сякаш… че Нармер е сбъркал. Но това е невъзможно. Нали Нармер е първи. Това е най-старата гробница на египетски фараон, която някога е намирана. Затова мога единствено да предположа, че предаването на Нармеровите вярвания и религиозни практики на бъдещите поколения е било погрешно. Сякаш наследниците на Нармер не са разбирали какво се е опитвал да направи, а са го възприели папагалски, без да вникнат напълно. Нали разбирате, в древноегипетските ритуали има още много неща, които не са ни ясни и които сякаш си противоречат. Напълно е възможно, ако сега ги прегледаме наново в светлината на Нармеровия „оригинал“, да открием различията и да ги изразим. Ще знам повече, след като проведа още анализи. Но откъдето и да го погледнеш, това ще обърне египтологията с главата надолу.

Стоун поглади брадичката си.

— Очарователно. Някакви идеи за… пазача на гробницата?

— На пръв поглед беше изображение на Амут, Чудовището, което поглъща — в по-късната система от египетски вярвания — и изпраща погълнатите души на Поглъщащия мъртвите. В един момент обаче осъзнах, че морфологията е сбъркана. Това е само предположение, но си мисля, че може да е грубо и примитивно изображение на бога, който в Средното царство ще получи името Апопи. В по-късните години го представят като крокодил или змия. Това е в съзвучие с фигурата, която видяхме. Апопи е бил бог на мрака, хаоса, поглъщал е душите и е олицетворявал всичко зло. Интересен избор на спътник. — Тя поклати глава. — Тук виждаме една много ранна разновидност на този бог, преди още Амут и Апопи да се развият като напълно различни същности.

Лоугън видя, че Ръш се опитва да привлече погледа му. „Поглъщач на души — помисли си той. Това беше богът, за който говореше Дженифър. — Как е могла да знае това — запита се, — освен ако глас от древното минало не й е казал?“ Лекарят изглеждаше уморен, но това не беше изненада за Лоугън. Вчера на Дженифър й бяха нужни почти два часа, за да се свести от преминаването.

— Разбира се — продължи Ромеро, — ние не знаем точната роля, които играе този бог в теогонията на Нармер, нито какво е представял в онзи толкова ранен период.

— Какво ще кажеш за основното изображение в гробницата? — попита Стоун. — Онова, което изглежда, че представя някакво наказание?

— Не знам повече от вчера. Съжалявам, но ми е напълно чуждо.

— А Втората порта?

— След огледа мога да кажа, че царският печат изглежда като първия.

— Благодаря ти — кимна Стоун. — А ти, Итън?

Ръш се раздвижи на стола и прочисти гърло.

— Моят анализ на атмосферата, на прахта от повърхностите в гробницата и на пясъка от хоросана е готов. Всичко изглежда инертно. Наблюдава се сравнително висока концентрация на плесенни спори и полени, но нищо тревожно, ако продължителността на излагането на тях се ограничи. Разбира се, наложително е грижливо почистване. Това ще реши проблема. Не открих доказателства за вредни бактерии, вируси или гъбички. Докато не завърши процесът на деконтаминация, препоръчвам да се носят маски за задържане на микрочастици, както и латексови ръкавици, но вие така или иначе знаете, че това е стандартната процедура.

— Отрова? — попита Стоун.

— Моите тестове нищо не откриха.

Стоун кимна доволно, след това се обърна към останалите.

— Доклад от работата на проникващия в земята радар?

Млад, нервен на вид човек се изправи, намести очилата си.

— С ПЗР обследвахме второто помещение и открихме голяма маса, вероятно един обект, дълъг четири метра и висок два. Пред него са подредени четири по-малки, но подобни обекта.

Настъпи тишина.

— Саркофаг! — измърмори Марч.

— И четирите му погребални делви! — допълни Ромеро.

— Възможно е — сбръчка чело Стоун, — но защо във второто помещение, а не в третото?

— Виждат се и няколко други обекта — продължи младият мъж, — но отразените лъчи правят трудно разпознаването им.

— Много добре. — Стоун се замисли. — Ще прекараме остатъка от деня в обезопасяване, стабилизиране и обеззаразяване на първото помещение. Първата ни работа утре ще бъде да се заемем с Втората порта. Междувременно, ако в анализите си откриете нещо необикновено, веднага ми съобщете. Като стана дума за това — обърна се той към Лоугън, — Джереми, ти искаш ли да добавиш нещо?

— Да. Снощи говорих с Фонтейн. Беше докладвал, че едно от електронните устройства в комуникационния център се държало странно. Включвало се неочаквано, когато не е трябвало, работело само.

Ромеро много тихо взе да си подсвирва мелодията от „Зоната на здрача“.

— Уредът, за който става въпрос, е един от сателитните телефони. Когато научих, че и двете произшествия са се случили в един и трийсет сутринта, накарах Фонтейн да провери външната памет на сателитния телефон.

— И? — попита Стоун.

— В паметта имаше записани четири неразрешени ъпстрийм връзки, всички осъществени точно в един и трийсет и четири местно време. Ъпстрийм връзките са били шифровани имейли. Всички са изпратени на фирма за препращане на имейли, което ги прави неоткриваеми.

В помещението настъпи тревожна тишина.

Лицето на Стоун беше посивяло.

— Как е възможно това? Никой няма достъп до сателитните телефони. Те могат да се използват само чрез служителите в комуникационния център.

— По-нататъшното проучване на телефона показа, че е бил манипулиран с чип и електрическа верига. Фонтейн го изследва с осцилоскоп и детектор на сигнали. Изглежда, че предназначението на устройството е да получава съобщения от локалната компютърна мрежа, да ги шифрова и да ги изпраща до сателита в късен час, когато в комуникационния център се предполага, че няма хора. След това сателитът препраща съобщението до неговия адресат.

Още едно дълго мълчание. Лоугън забеляза как събралите се хора се споглеждат с неудобство.

— Кой знае за това? — попита Стоун.

— Фонтейн, аз и хората в това помещение.

Стоун си облиза устните.

— Това трябва да се запази в тайна. Ясно ли е? Никой друг не трябва да научи! — Той поклати глава. — Боже мили, шпионин.

— Или саботьор — подхвърли Ромеро.

— Може би и двете — добави Лоугън.