Линкълн Чайлд
Третата порта (33)

32.

Кабинетът на Портър Стоун отново изглеждаше безупречно чист и минималистки, както и първия път, когато Лоугън влезе в него. Единствената разлика, която сега забеляза, беше, че самотната страница от календар с текущия месец бе махната от стената и сега тя бе гола.

Стоун, който говореше по радиостанцията, я изключи, когато Лоугън прекрачи прага.

— Джереми, моля, седни.

— Благодаря.

Стоун огледа Лоугън от главата до краката с хладните си преценяващи очи.

— И така, за какво искаш да говорим?

— Разбирам, че нещата се развиват много добре.

— Много съм доволен от нашия напредък. Връзката с гробницата — въздушният шлюз, вече е закрепен на околните скали. Пъпната връв е положена от Търбуха до въздушния шлюз. Снабдена е с енергия и херметизирана. Връзката е здрава — проведохме множество тестове. Свалихме петстотинхерцов проникващ в земята радар, който се управлява дистанционно. Той и акустичните сензори за звуково изобразяване, изглежда, са открили три помещения зад Първата порта, разположени едно зад друго.

Макар че разказваше за откритието на неговия живот, Стоун говореше спокойно, езикът на тялото му също не се промени. Само блясъкът в коравите му сини очи подсказваше какво изпитва в действителност.

— Всичко е подготвено — продължи той. — Време е да строшим печата и да влезем в гробницата.

Лоугън прокара пръсти през косата си.

— Кой ще проникне пръв?

— Тина. Доктор Марч, Итън Ръш. Няколко от момчетата на Франк Валентино за хамалската работа. Разбира се, и аз. — Той се усмихна. — Това е една от ползите, че финансирам тази малка експедиция.

— Аз бих препоръчал още един човек — подхвърли Лоугън.

Веждите на Стоун се вдигнаха почти до линията на косата.

— Така ли? И кой е той?

— Аз.

Усмивката на Стоун бавно избледня.

— Съжалявам, но това няма да е възможно. Пък и защо трябва да те вземам при това първо проникване?

— Причините са много. Едната е, че такава е служебната ми характеристика. Доведе ме тук да изследвам различни странни феномени. И двамата имаме силни подозрения, че гробницата може по някакъв начин да е отговорна за тях. Притежавам единствената по рода си квалификация да документирам това събитие. А знам, че подобна документация в бъдеще ще бъде важна за теб.

— Да, обаче защо не почакаме, докато гробницата не бъде стабилизирана?

— Защото, ако наистина има действащо проклятие — независимо от формата, под която ще се разкрие — аз би трябвало да съм там от самото начало. Спомни си началните думи на Нармеровата клетва: „Всеки човек, който посмее да влезе в моята гробница“. Още никой не е влязъл в гробницата, а Станцията вече е изложена на влиянието на необясними феномени. Има голяма вероятност предреченото от проклятието да се случи при това проникване.

— Така е — съгласи се Стоун. — Но това е същевременно още един довод да изчакаш. Няма нужда безпричинно да те излагаме на опасност.

— И аз като всички останали съм подписал документите за освобождаване от отговорност и наказание. Итън Ръш се погрижи за това. — Лоугън се премести напред със стола си. — Доктор Стоун, има и още един довод за моето участие. Никой не знае какво се крие от другата страна на портата. Измежду всички в тази Станция обаче аз съм най-подготвеният да се справя с него. Видяхте биографията ми. Знаете срещу какви, да ги наречем неестествени, феномени съм се изправял в миналото. Привикнал съм към подобни явления, доколкото човек изобщо може да привикне. Честно казано, виждал съм неща, които ще съкрушат човек с по-малък опит. Аз съм ви нужен точно защото не знаем какво се крие зад портата.

Стоун вторачи в него пронизващ поглед.

— Забравяш, че и аз не съм съвсем новак в подобни неща. Строшил съм достатъчно печати на гробници.

— Не и на гробница с проклятие като това. — Лоугън си пое дълбоко дъх. — Доктор Стоун, позволете ми да си върша работата.

Археологът продължи да го гледа изучаващо. След малко хитрата усмивка отново грейна на лицето му.

— Точно в осем сутринта — нареди той. — И не закъснявай!