Линкълн Чайлд
Третата порта (22)

21.

Личният кабинет на Портър Стоун в края на един от вътрешните коридори на Бялото крило беше малък, но много функционален. Нямаше бюро с компютър, нито рамкирани корици от списания с неговата снимка. Вместо това в средата имаше кръгла маса, заобиколена от десетина стола; на плота лежаха няколко лаптопа и късовълново радио. На лавиците край стената бяха подредени книги по египтология и история на династиите. Липсваха артефакти, изкопани от гробниците предмети или каквито и да е било украшения. Единственото нещо, което висеше на стената, беше лист със сегашния месец, откъснат от календар и залепен с безцветна лепенка зад конферентната маса, сякаш да подчертае недостига на време, с който се налагаше да се борят.

Стоун покани Лоугън с жест да седне на масата.

— Настанявайте се. Искате ли кафе, чай, минерална вода?

— Не, благодаря — отказа Лоугън, докато сядаше.

Стоун кимна, след това се настани на стол от другата страна на масата. За миг се вторачи в Лоугън със светлосините си очи, които изпъкваха силно на фона на обветреното му лице.

— Чудя се дали не можете да поясните онова, което казахте в работилницата?

— Изучавах проклятието на Нармер и го сравних с други древноегипетски проклятия. Това ме накара да се замисля.

Стоун кимна.

— Продължавайте.

— Много фараони са притежавали безценни съкровища — вероятно много по-ценни от тези на Нармер, който в края на краищата е един от твърде ранните владетели. Въпреки това никой от тях не е положил толкова усилия, колкото Нармер да скрие тялото и притежанията си. Те са строили гробници в Гиза, в Долината на царете, но не са нареждали да бъдат погребани извън границите на страната, във враждебни условия, на стотици километри от седалището на тяхната власт. Не са строили лъжливи гробници, за да заблудят възможните грабители. А проклятието на Нармер, колкото и да е ужасно, е необичайно: не споменава богатства и злато. Всичко това ме накара да се запитам дали Нармер не е имал някаква друга, заглушаваща всичко останало грижа, която надхвърля желанието му да опази своите скъпоценности?

Стоун го слушаше, без да помръдва.

— Да не би да внушавате, че Нармер много повече от своите наследници се бои от риска саркофагът му да бъде осквернен? Имайте предвид, че той е обединил Египет, но това обединение е все още твърде неустойчиво. Не е могъл да позволи гробницата му да бъде ограбена и династията му поставена под заплаха?

— Това е част от картината, но не я изчерпва. Полага невероятни усилия, за да остане гробницата му скрита — изглежда ми като дело на човек, който защитава нещо, крие нещо. Нещо, което за него е толкова ценно, колкото живота, по-точно живота след смъртта. Нещо, чиято липса може да изложи живота в отвъдното на опасност.

Известно време Стоун седя неподвижно, вперил очи в Лоугън. След това по лицето му се плъзна усмивка и той се засмя. Лоугън имаше ясното усещане, че току-що е бил проверен и е издържал проверката.

— По дяволите, Джереми — нали мога да те наричам Джереми? За втори път успяваш да ме изненадаш. Харесва ми начинът, по който работи съзнанието ти. Понякога вярвам, че моите специалисти са толкова добри в своята работа, та забравят, че има и друг начин да се погледне на нещата. — Той се наклони към него. — А както се развиват нещата, смятам, че си прав.

Стана, надникна през вратата и поръча на секретарката кафе. След това се върна на мястото си и извади нещо от джоба на сакото си.

— Какво, отново ли ще разглеждаме върха на стрелата?

— Не. — Стоун сложи извадената вещ върху дланта си и я протегна на Лоугън.

Беше остраконът, който видя в Музея за египетски антики.

— Помниш ли го? — попита Стоун. — Това е остраконът, който някога е принадлежал на Флиндърс Питри?

— Разбира се.

Стоун го остави на масата.

— Тогава вероятно помниш, че на него има четири йероглифа.

— Спомням си, че се въздържа да ми кажеш какво означават.

На вратата леко се почука и влезе секретарката с кафето за Стоун. Той отпи глътка, после отново насочи поглед към събеседника си.

— Добре, вече няма да бъда сдържан. Ти издържа изпита и си допуснат до вътрешния кръг приближени. — Той огледа госта си, а в очите му проблясваше същата веселост, която Лоугън беше забелязал и по-рано. — Нали си спомняш, че Нармер е бил, поне според повечето египтолози, обединител на Горен и Долен Египет?

— Да — потвърди Лоугън.

— Спомняш си, че е носел двойна корона, съчетание от бялата и червената корона на горната и долна ги страна?

— Да.

За миг Стоун остави погледа си да се зарее в пространството.

— Джереми, ето нещо много любопитно. Знаеш ли, че никога нито една корона на египетски владетел не е намерена? Дори в гробницата на фараон Тутанкамон, която била непокътната и с всичко необходимо, което владетелят трябвало да вземе в пътуването си към отвъдния свят, не е имало корона.

Той замълча, за да може събеседникът му да осъзнае този факт.

— Няколко са теориите защо. Според едната, короната има магически свойства, които по някакъв начин не й позволяват да премине в другия свят. Друга, която е по-популярна сред учените, гласи, че никога не е съществувала повече от една корона, която се предавала от единия владетел на другия. Затова тя била единствената вещ, която не можела да бъде взета за пътуването до подземния свят. Фактът обаче е, че никой не знае със сигурност защо досега не е била намерена нито една.

Стоун вдигна глинената плочка и започна да я върти в ръцете си.

— Онова, което Питри е видял на този остракон, са четири йероглифа, датиращи от много ранен период. — Той ги посочи един по един. — Първият обозначава червената корона на Горен Египет. Вторият е бялата корона на Долен Египет. Третият е йероглиф за гробница или вечно жилище. А последният е примитивен серех, в който се съдържа името на Нармер.

В мълчанието, което настъпи, Стоун остави остракона отново на масата с надписа надолу и постави чашката с кафе върху него.

Лоугън почти не обърна внимание, защото съзнанието му работеше бързо.

— Да не искаш да кажеш…

Стоун кимна.

— Този остракон е ключът към най-голямата — подчертавам най-голямата — археологическа тайна в историята. Заради нея Питри зарязва всичко, включително удобното си жилище и живота на пенсионер, за да проведе дълго, опасно и в крайна сметка неуспешно издирване. Това ни подсказва, че фараон Нармер е погребан с двете оригинални корони на Египет: бялата и червената.