Хари Бингам
Наследството на Градли (86)

2

Гилингам седеше, вперил поглед в сборника данъчни закони. Печатният текст пред очите му се раздвояваше на две еднакви колони, които сякаш живееха отделен живот. Едната плуваше нагоре и наляво, а другата надолу и надясно. Думите не се четяха.

Гилингам затвори подпухналите си очи и подпря лице на дланите си. Бе едва единайсет и половина сутринта, а предишната вечер си бе легнал рано. А сега не само очите му бяха мътни — мозъкът също не го слушаше.

Бе открил онази вратичка в закона още през пролетта преди Зак да бе предложил хонконгската сделка на клиента. Само по себе си това не бе кой знае какъв подвиг. В хонконгския данъчен закон има една всеобхватна клауза, предназначена да предотврати избягването на всеки вид данъци поотделно. Тази клауза гласи, че при позоваване на каквито и да било причини за неплащане на данъци тези причини могат да бъдат игнорирани по преценка на данъчните власти, дори да са изрично посочени в годишния данъчен отчет. За хора като Гилингам подобна клауза се явява сериозна преграда към постигане на целите им. Но той все пак бе открил вратичката. Съветвал се бе с адвокати; съветвал се бе и с експерт-счетоводители. Планът му действаше безпогрешно.

Но самото намиране на вратичка в закона още не значи, че целта е постигната. Това е само началото. След като бъде открита, системата трябва да се изпипа до най-малки подробности. Съставят се нужните документи. Внимателно се формулира всяко изречение. Всичко се изчита по няколко пъти, като се внимава да не звучи като данъчна измама — каквато всъщност е.

Навремето Гилингам нямаше равен на себе си в изпипването на детайлите. Репутацията му в „Уайнстейн Люкс“ се основаваше не само на безупречния му нюх за откриване на данъчни вратички, но и на способността му да съставя перфектни договори. Сделките му бяха за милиони, законосъобразността им — извън съмнение. Данъчните власти вдигаха вой до небесата, но нито веднъж не ги дадоха под съд. Приемаха се специални законови поправки, за да го спрат, но нито една негова сделка не бе отменена ретроактивно.

Така беше навремето. После щастливият му брак се бе провалил. Жената на Гилингам се бе възползвала от натоварения му работен режим и тлъстата банкова сметка, за да се влюби в някакъв безпаричен състудент от колежа. Последва развод, взаимни обвинения, издръжка и озлобление. Гилингам се хвана за бутилката като малко бебе за биберона. Първоначално пиеше на публични събирания, после с приятели, накрая сам.

Алкохолът притъпи способността му да се съсредоточава в детайлите. Един ден в присъствието на цяла заседателна зала, пълна с адвокати, той направи грешка, с която за малко не провали важна сделка. Оттам отиде направо в бара и после единайсет дни не изтрезня. Събуди се в изтрезвителното, където му изпомпаха стомаха като на някой скитник.

Ако беше някой друг, банката щеше да го уволни, без да й мигне окото. Но Гилингам не беше кой да е. Специалисти по данъчно право като него са рядкост в банковите среди. Гилингам можеше да си седи на бюрото в Лондон или Ню Йорк и да направлява данъчни измами по целия свят. Той бе помогнал на мнозина от клиентите на банката да си спестят много пари, а те се бяха отблагодарили щедро на работодателите му. Накрая банката му даде възможност да се докаже отново.

Най-напред му предписаха сух режим. Ако успееше да издържи, щяха да го вземат обратно на работа, като дори щеше да запази статута си на съдружник. Но само ако близнеше капка алкохол, веднага щеше да изхвърчи. Условията бяха справедливи, Гилингам ги бе приел с благодарност.

След като се поразпръсна алкохолната мъгла, способностите му се възвърнаха. Може би не беше вече толкова блестящ както някога, но във всеки случай владееше работата в детайли. Клиентите му имаха доверие. Така бе до скоро. Преди около два месеца Гилингам усети нещо странно. Трудно му беше да опише какво точно. Сякаш бе плувал в спокойни води, а изведнъж го бе повлякло течението. Не че течението бе силно. Ако не се бе съсредоточил, може би нямаше дори да го усети. Но Гилингам се бе давил преди и чувството му бе познато. Течението се повтаряше всеки ден, галеше краката му, мамеше го да се гмурне под повърхността — само за миг, само за едно питие. В годините на отказване от алкохола Гилингам бе привикнал с това чувство. Такива подводни течения се появяваха и после изчезваха, без да оставят следа. Но този път течението не отслабваше. Напротив — с всеки изминал ден ставаше все по-силно. Тази, Коледа се очертаваше трудна.

Гилингам се изплаши. Слава богу, че оня младеж Градли му се притече на помощ. Сякаш господ му го изпрати. Помнеше като слон, имаше ум като бръснач. Когато Гилингам се запъваше за някоя подробност, Градли предлагаше да му помогне деликатно и без да се налага. Когато документите за хонконгската сделка се оформиха неусетно под дискретното му ръководство, Гилингам въздъхна с облекчение. Зак Градли бе предложил помощта си и в други сделки и Гилингам с удоволствие я бе приел. Трябваше първо да поиска одобрението на Ейми-Лу Мазовиецки, но като разбра, че става дума за Зак, и тя с готовност се бе съгласила. Биваше си го този Градли.

Преди да продължи с опитите да съсредоточи вниманието си върху уморителните детайли на хонконгската данъчна система, Гилингам се надигна от стола си и отиде до бюрото на Зак, който тъкмо нанасяше поправки върху някакъв проект на договор за покупко-продажба. Двамата обмениха по няколко думи — не че имаше нужда от консултация, но така си почиваха. Гилингам се чувстваше по-спокоен, след като побъбри с младежа.

Преди да се върне на мястото си, той си пийна с наслада от бутилката с портокалов сок, която неизменно стоеше на бюрото на Зак. Както винаги сокът беше прясно изстискан, без оня неприятен вкус на престоял в хладилник. Имаше и една особена, тънка жилка, каквато нямат евтините сокове в супермаркета.

Да, биваше си го това момче!